Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С., 06.02.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито
съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Д.Ц., като разгледа търговско дело № 7079 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба, вх. №121282/28.09.2016 г. на Н.А.П.,
гр. С. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Г.К.Г.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, поради настъпила неплатежоспособност/свръхзадълженост
на дружеството.
Молителят твърди, че е активно
процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй като съгласно чл.
3, ал. 1, т. 9, вр. ал. 7, т. 6 ЗНАП, вземанията на държавата от задължения към
изпълнителните агенции по пред-присъединителните финансови инструменти,
управляващите органи на оперативни програми и държавните органи, администриращи
средства от европейски фондове за недължимо платените и надплатените суми,
както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на договор, се установяват и събират
от Националната агенция за приходите.
Държавата
била носител на изискуемо вземане срещу “Г.К.Г.” (новата фирма на „Г.О.“) ЕООД,
гр. С., ЕИК ********, произтичащо от договор за предоставяне на безвъзмездна
помощ BG 2006/018-3164.05.01/ESC/G/CSG-3-134, сключен на 27.11.2008 г. между Министерството на
икономиката и енергетиката, в качеството на Изпълнителна агенция по Програма
ФАР, като Договарящ орган за финансиране изпълнението на проект „Г.О. - с
качество и отговорност на Европейския пазар“.
Съгласно чл.
3, т. 3.1 от договора общият размер на допустимите разходи за изпълнение на
проекта възлизал на 41000,00 евро, като предоставената от Договарящия орган безвъзмездна
финансова помощ е определена в максимален размер на 26240,00 евро, от които
19680,00 евро е финансиране по Програма ФАР и 6560,00 евро - национално
съфинансиране.
Във връзка с
представен финален отчет за изпълнение на договора, ответното дружество е
уведомено, че елементът „Консултантски услуги“ не е признат за изпълнен, тъй
като представеният сертификат № Q091102-А за
внедряване на Системи за управление на здравословни и безопасни условия на труд
не е издаден под акредитация, съгласно Насоките за кандидатстване по процедура
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Повишаване
конкурентоспособността на българските предприятия - Фаза 3. При извършено
на 06.03.2014 година посещение на място било установено, че
сградата, намираща се на адреса на изпълнение на проекта е
заключена, съответно липсва визуализация, не се осъществява дейност и не са
открити данни за местонахождението на закупеното оборудване по проекта. Това
обусловило изпращането на нотариална покана изх. № 94-М-163/23.05.2014 г. до
бенефициента, чрез нотариус Мариела Калоянова, peг. № 200, в 10-дневен срок, управителят да предприеме
действия за доказване на точното изпълнение на договорните задължения, като при
неизпълнение сумите, предоставени като безвъзмездна финансова помощ подлежали
на принудително събиране. С последващо писмо, изх. № К-26-Г-65/30.06.2014 г. до
бенефициента, същият е уведомен, че във връзка с неизпълнение на задълженията
по договор за безвъзмездна финансова помощ BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-134 е регистрирана
нередност, поради което дължи възстановяване на получените по договора средства
в размер на 22400,00 евро, заедно с наказателна лихва, считано от 24.06.2014
г.. Писмото и искането за възстановяване са върнати от пощенската служба с
отбелязване, че адресатът е непознат на адреса.
На
01.06.2015 г. от Националната агенция за приходите бил издаден акт № 19 за
установяване на частно държавно вземане, съгласно който към 29.05.2015 г.
държавата била носител на изискуемо вземане от длъжника „Г.к.г.“ ЕООД, в размер
на 24532,20 евро, от които: 22400,00 евро – главница и 2132,20 евро –
обезщетение за забава за периода от 24.06.2014 г. до 29.05.2015 г.. С писмо,
вх. № 04-21-10/23.08.2016 г., Министерството на икономиката уведомило молителя,
че в резултат на извършена проверка на предадените документи, доказващи
извършените плащания към бенефициента, е установено, че първоначално изчисленият
размер на нередността (22400,00 евро), за който е издаден и акт № 19 за
установяване на частно държавно вземане, е изчислен неправилно, като
действителният размер бил 25917,31 евро. Така задължението на ответното
дружество възлизало на 31843,57 евро, от която сума 25917,31 евро – главница и
5926,26 евро - законна лихва от 24.06.2014
г. до 20.09.2016 г..
Изпълнение на тези задължения „Г.к.г.“ ЕООД не релевирало, което сочело, че дружеството е неплатежоспособно, тъй като не е в състояние
да изпълни изискуеми частноправни задължения към държавата, съответно било и
свръхзадължено.
В тази връзка
релевираното искане е за постановяване на решение по реда на чл.632 ал.1 ТЗ -
установяване неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на ответника и
откриване на производство по несъстоятелност, включително обявяването му в
несъстоятелност.
Ответникът „Г.к.г.“
ЕООД не депозира отговор на молбата.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата - „Г.к.г.“ ЕООД, е капиталово
търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, което към депозирането
й, е с регистриран капитал от 5000 лева, изцяло внесен.
Не е спорно и от представен документ, именуван договор за предоставяне на
безвъзмездна помощ BG 2006/018-3164.05.01/ESC/G/CSG-3-134, се установява, че на
27.11.2008 г. между Министерството на икономиката и енергетиката, в качеството
на Изпълнителна агенция по Програма ФАР, като Договарящ орган за финансиране и
ответното дружество възникнало правоотношение, с предмет предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект „Г.О. - с качество и
отговорност на Европейския пазар“ в размер на 26240 евро, представляваща 64% от
общия размер на допустимите разходи по проекта
- 41000 евро, от която сума за консултантски услуги – 3296 евро и за
инвестиционна подкрепа – 22400 евро.
Видно от представените 4 броя преводни нареждания за кредитен превод, в
периода 25.05.2009 г. - 29.11.2010 г., в полза на „Г.к.г.“ ЕООД (с фирмено
наименование тогава „Г.О.“) са наредени суми в общ размер 25917,31 евро.
В представен формуляр за извършено посещение на място след изпълнението на
проекта от 06.03.2014 г. е констатирано, че мястото на изпълнение на проекта
липсва визуализация, не е открит представител на бенефициента, съответно дружеството
не работи от дълго време и няма данни закупеното по проекта оборудване да е
налично.
От изпълнителната агенция по програма ФАР до управителя на бенефициента
(без посочване на дружеството) е изпратена нотариална покана, рег. №
4519/26.05.2014 г. на нотариус Калоянова, с която е поканен да установи контакт
с органа в 10-дневен срок, като при неизпълнение, предоставената безвъзмездна
помощ подлежала на връщане. Поканата е връчена чрез залепване на уведомление,
но на адрес, различен от регистрирания
към този момент адрес на управление ***, вписан на 16.5.2013 г.. До бенефициента е изпратено и искане за
възстановяване на средства в размер на 22400 евро, получени по договора, като пратката
е върната с отбелязване, че адресатът е непознат. Адресът обаче не съответства
на вписания адрес на управление, поради което и не може да се приеме, че
искането е получено от адресата.
Представен е акт №19 за установяване на частно държавно вземане от
01.06.2015 г. на НАП, в който е установено, че държавата има изискуемо вземане
към „Г.к.г.“ ЕООД в размер на 24532,20 евро, от която сума – 22400 евро – главница
и 2132,20 евро – обезщетение за забава за периода 24.06.2014 г. – 29.05.2015
г.. Актът е връчен на адреса на управление на дружеството на 08.06.2015 г. в
приложение на фикцията на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като известието за доставяне е
оформено с отбелязване, че адресатът е непознат на адреса. Това означава, че
възникналото без срок задължение за възстановяване на суми по договора е
станало изискуемо на 09.06.2015 г..
От постъпилата от Служба по вписванията - гр. С. справка,
се установява, че „Г.к.г.“ ЕООД не е вписано като носител на вещни права по отношение на
недвижими имоти, върху които са наложени възбрани.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се
установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 09.12.2016 г. ответното
дружество е вписано като собственик на товарен автомобил „Шкода“, модел
„Фелиция“, ДК № ******, по отношение на който с постановление на публичен
изпълнител, изх. №1453-00-2427 от 10.09.2013 г., е наложен запор.
Служебна справка в търговския регистър установява, че по
партидата на дружеството са обявени годишни финансови отчети за периода 2007 г.
– 2010 г., като други финансови отчети, включително за последните три години
преди датата на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ – 2013 г., 2014 и 2015 г.,
не са обявени.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което формира
следните изводи:
Структурата на активите и пасивите на
дружеството-ответник вещото лице е изследвало към 31.12.2012 г., тъй като към
този момент е изготвен последния счетоводен баланс, съответно за следващи
отчетни периоди липсва счетоводна документация. Активите на дружеството се
състоят изцяло от краткотрайни активи, като дълготрайните са в размер на 27000
лева и представляват машини и съоръжения. Краткотрайните материални активи и се
състоят основно от готова продукция и материали. Структурата на пасивите
включва нетекущи задължения към финансови предприятия, които през 2012 г.
възлизат на 218000 лева и краткосрочни задължения, които са в размер на 229000 лева.
В заключението на СФИЕ е посочено, че поради липсата на
оборотни ведомости и аналитични извлечения не може да се посочи дали вземанията
на държавата са счетоводно отразени или не.
Показателят за обща ликвидност е над препоръчителната
стойност за целия изследван период, като тези за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са с ниска стойност, което отразява липсата на налични парични
средства, с които дружеството да обслужва паричните си задължения. Показателите
на финансова автономност и степента на задлъжнялост са на допустимите стойности
за целия изследван период. Съотношението на активите към задълженията е над 1.
С
определение от 30.11.2016 г. съдът е дал възможност на молителя и на
кредиторите на дружеството в 7-дневен срок от вписване на определението в
книгата по чл.634в ТЗ да привнесат разноски по сметка на СГС, като това
процесуално задължение не е изпълнено нито в определения 14-дневен срок, нито
към приключване на устните състезания по спора.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
а необсъдените съдът намира за неотносими.
По отношение на
молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл.625 ТЗ Националната
агенция за приходите разполага с активна
процесуална легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност за търговец,
носител на задължение за
удовлетворяване на частно държавно вземане, ето защо следва да се прецени дали в полза на държавата е
възникнало вземане за връщане на предоставена безвъзмездна помощ по договор BG
2006/018-3164.05.01/ESC/G/CSG-3-134.
Сключването на
27.11.2008 г. на договор за предоставяне на безвъзмездна помощ BG 2006/018-3164.05.01/ESC/G/CSG-3-134, е юридическият факт, породил
правоотношение между Министерство на икономиката и енергетиката със съдържание
задължението на изпълнителната агенция по Програма ФАР да предостави на
ответника в настоящото производство безвъзмездна финансова помощ за
изпълнението на проект, описан в Приложение І, като не е спорно и от събраните
доказателства се установява, че в периода 25.05.2009 г. -
29.11.2010 г., в полза на „Г.к.г.“ ЕООД (с фирмено наименование тогава „Г.О.“)
са наредени суми в общ размер 25917,31 евро.
Елемент от
съдържанието на сключения договор са разпоредбите, съдържащи се в Регламент
(EO) № 1083/2006 от 11 юли 2006 година относно определянето на общи разпоредби
за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд
(отм., но приложим към процесното правоотношение), както и издадените вътрешни
нормативни актове, уреждащи правомощията на националните органи във връзка с
управлението на оперативните програми.
Съгласно чл. 59,
т. 1 от Регламент (EO) № 1083/2006, за всяка оперативна програма
държавата-членка определя: а) управителен орган: национален, регионален или
местен публичен орган или публичноправен или частноправен орган, определен от
държавите-членки да управлява оперативната програма; б) сертифициращ орган:
национален, регионален или местен публичен орган или институция, определен от
държавата-членка да сертифицира отчетите за разходите и заявленията за плащане
преди да бъдат изпратени на Комисията; в) одитиращ орган: национален,
регионален или местен публичен орган или институция, функционално независим от
управителния орган и сертифициращия орган, посочен от държавата-членка за всяка
оперативна програма, който отговаря за проверката на ефективното функциониране
на системата за управление и контрол.
Разпоредбата на
чл.70 от Регламент (EO) № 1083/2006 предвижда, че Държавите-членки отговарят за управлението и
контрола на оперативните програми, по-специално чрез следните мерки: а)
гарантират, че системите за управление и контрол на оперативните програми са
установени в съответствие с членове
58 и 62
и функционират ефективно и б) предотвратяват, откриват и отстраняват нередности
и осигуряват възстановяването на неправомерно изплатени суми, заедно с лихвите
за забава, когато е целесъобразно.
С оглед така
вменената отговорност, на държавата-членка е предоставено право да извършва
необходимите финансови корекции във връзка с отделни или системни
нередности, установени в операциите или оперативните програми. Корекциите,
извършени от държава-членка се състоят в анулирането на всички или на част от
публичния принос за оперативната програма. Държавата-членка взема предвид
характера и сериозността на нередностите и финансовата загуба за фондовете –
чл.98 Регламент (EO) № 1083/2006.
Регламент (ЕО) № 1828/2006 от 8 декември 2006 година за
определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за
определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и на Регламент (ЕО) № 1080/2006 на
Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално
развитие в чл. 17 предвижда
извършването на одити на операциите, провеждани на
всеки дванадесет месеца, считано от 1 юли
Регламентът не
ограничава извършването на одити до фазата на приемане изпълнението по
съответния договор и извършване на окончателното плащане. Подобно ограничение
не се съдържа и във вътрешната нормативна уредба. Напротив. В изпълнение на
задълженията, предвидени в Регламент (EO) № 1083/2006, националното
законодателство съдържа норми, установяващи изискваните от европейското
законодателство гаранции за ефективно управление и контрол на оперативните
програми.
Така разпоредбата на чл. 30, ал.2, т.2 от Постановление № 121 от 31 май
Анализът на разпоредбите налага извода, че изпълнението
на проект, финансиран от европейските фондове, чрез предоставена безвъзмездна
помощ (при липса на насрещна престация), е обект на засилен контрол, който може
да бъде осъществяван в рамките на 7-годишен срок след приключване на самата
оперативна програма, а не на конкретния проект, финансиран в рамките на
програмата. В този смисъл, след приключило и прието от управляващия орган
изпълнение на конкретен договор, не се е преклудирано правото да бъдат извършвани
контролни проверки и с оглед резултатите от тях - налагани финансови корекции. Тази
правна възможност за контрол и налагане на финансови корекции по отношение на
приключени проекти, е изрично предвидена в общностното и национално
законодателство.
При препятстване на възможността за осъществяване на
предвидения последващ контрол е налице неизпълнение на договора (нередност),
при която в тежест на бенефициента се поражда отговорност да възстанови получената
безвъзмездна помощ. В чл.7 от общите условия към договора е предвидено задължение
за бенефициента да запази функцията и собствеността на оборудването, придобито
със средствата от безвъзмездната помощ за срок от минимум 5 години от одобрение
на финалния доклад. При допуснато нарушение, стойността на оборудването
подлежи на възстановяне, заедно със законната лихва от установяване на
нарушението – чл.7, б. „б“ от общите условия към договора.
След като бенефициентът е променил адреса си на
управление, включително на декларирания да се намира оборудването адрес не са
налице обозначения на търговеца и негови служители, то следва да се приеме, че
функцията и собствеността на придобитите с предоставената безвъзмездна помощ
дълготрайни материални активи не е запазена и получените средства подлежат на
възстановяване. В настоящото производство, ответникът не е ангажирал
доказателства да е изпълнил вмененото му с чл. 7 от общите условия към договора
задължение, поради което следва да се приеме, че е релевирано неизпълнение,
което е породило задължението за връщане на получените средства, представляващи
стойността на оборудването.
В сключения договор отговорността на бенефициента
за неизпълнение на задължението да запази собствеността и предназначението на
оборудването е ограничена само до връщане на стойността на оборудването,
съответно тълкуването на договора не позволява да бъде изведено задължение за
връщане на всички получени като безвъзмездна помощ суми. Такова задължение не
произтича и от приложимата към правоотношението нормативна уредба.
В молбата, НАП се позовава на регистрирана нередност,
която е довела до задължение за връщане на всички получени суми от „Г.К.Г.“ ЕООД по договора суми. Съгласно
дефиницията, дадена в § единствен от НАРЕДБАТА за определяне на процедурите за администриране на
нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския
съюз (Загл. доп. - ДВ, бр.
6 от
Няма съмнение, че с оглед
така дадената легална дефиниция, нередността предполага нарушение, довело до вреда
за общностния бюджет в двете й форми – пропуснат приход и реализиране на
неоправдан разход. Следователно, формално нарушение на разпоредба на
общностното право, което не е резултирало в увреждане на бюджета, не се
субсимира под понятието нередност и не обуславя налагането на финансови
корекции, по аргумент от чл.98, т.2 Регламент (ЕО) №
1083/2006.
В производството не са
ангажирани доказателства от действията и бездействията на бенефициента след
приключване изпълнението на договора да са произтекли вреди
за бюджета на ЕС, нито е установен техния размер. Затова задължението на
ответното дружество е за връщане на сумата, получена за закупуване на
оборудването – 22400 евро, както е и установена в издадения акт №19 за
установяване на частно държавно вземане от 01.06.2015 г..
Актът за установяване на
частно държавно вземане е издаден като констатация за неизпълнени задължения по
договор, сключен между длъжника и МИЕ.
Актът не подлежи на контрол по административен ред, тъй като няма характер на
индивидуален административен акт, съответно
събирането на вземането, както и оспорването му се извършват по
гражданскоправен ред – така определение
№ 79 от 30.01.2012 г. по ч. т. д. № 813/2011 г., Т.К., І Т.О. на ВКС. Констатациите в акта не се
ползват с обвързваща съда доказателствена сила, съответно възникването на
установеното частноправно вземане на държавата следва да бъде доказано в
производството.
С оглед обсъдените доказателства и при процесуалното бездействие на
претендирания длъжник, съдът приема, че държавата е носител на частноправно
вземане за сумата 22400 евро, представляваща стойност на закупено с
предоставена безвъзмездна финансова помощ оборудване, заедно със законната
лихва върху сумата от установяване на неизпълнението – 24.06.2014 г. до предявяване
на молбата по чл.625 ТЗ, в размер на 5172,93 евро, определен по реда на чл.162 ГПК въз основа на заключението на СФИЕ.
Следва да се направи уточнението, че предмет
на настоящия
спор, а
следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
решение, е
състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя – така Решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. №
1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с Решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на Н.А.П., с правна
квалификация чл.625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице – субституент
на държавата, която съдът приема да носител на изискуеми и неудовлетворени частни
вземания, произтичащи от договор за предоставяне на безвъзмездна помощ BG
2006/018-3164.05.01/ESC/G/CSG-3-134, в общ размер на 27572,93 евро – главница и обезщетение за забава. Разгледана по същество
молбата е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени
състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание,
приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64,
ал. 3 ТЗ. В настоящото производство молителят се позовава на всяко от тези основания,
при условията на кумулативност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1)
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2)
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност, или 3) задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не
е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като
по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която
разпоредба молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на
длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване
на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика
по чл.290 ГПК, изразена в Решение № 118/09.08.2013 г. по т.д. № 1042/2012 г. на
ВКС, І Т.О., Решение № 54/8.09.2014 г. по т.д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
Решение № 201/11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., Решение № 202
от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., Решение № 143 от 16.10.2015 г. по
т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т.О. и
други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да
изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност
следва да е налице приключване на устните състезания по делото, но изискването
за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен
финансово-икономически анализ на дейността на длъжника в достатъчно
продължителен период назад. Този анализ следва да се извърши въз основа на
събраните по делото доказателства, включително чрез приемане на заключение на
съдебно-икономическа експертиза, установяваща основните счетоводни показатели
за дейността на длъжника, и по-специално – определяне на коефициентите за
ликвидност и финансова автономност. Заключението, изготвено от вещото лице обаче се основава на счетоводни документи
до 31.12.2012 г., тъй като такива след този период,
касаещи търговската дейност
на ответника не са изготвени -
същият не е намерен на регистрирания адрес на управление, като не е изпълнил и законовите
си задължения за представяне на ГФО в търговския регистър и пред НАП. При това
положение, следва да приложи установената в чл. 608, ал. 2 ТЗ оборима
презумпция за неплатежоспособност, когато преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност търговецът не е заявил за
обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три
години. В случая, справка в търговския
регистър установява, че ГФО след 2010 г. по партидата на „Г.К.Г.“ ЕООД не са обявени. Налице е предвидената в нормата
презумпционната предпоставка, като обратно доказване ответникът не е провел,
съответно следва да се приеме, че е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което изисква
съдът да определи началната дата на това състояние.
По аргумент на чл.608 ал.1 ТЗ, в който е дадено легално
определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане по търговска сделка, публично или частноправно държавно вземане.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС,
включително и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в Решение № 33 от 07.09.2010 г.
по т. д. № 915/2009 г., II т. о., Решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. №
169/2010 г., II т. о., Решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.
д. № 1152/2011 г., I т. о., Решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл.
608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране
на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Т.е. началната дата е най-ранната,
установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия
състав на неплатежоспособността. Доколкото това състояние е резултат
на приложена презумпция, то съдът приема, че е настъпило на 09.06.2015 г., към който момент са изтекли три
отчетни години, за които ГФО в търговския регистър не са обявени – 2011 г.,
2012 г. и 2013 г. и е настъпила изискуемостта на частното държавно вземане, с
връчването на акт №19 за установяването му, който е произвел ефекта на покана
от страна на кредитора.
В молбата, НАП претендира при условията на кумулативност
да е налице и свръхзадълженост на „Г.К.Г.“ ЕООД, поради което ако това
състояние предхожда неплатежоспособността, то ще е основанието за откриване на
производство по несъстоятелност, защото поглъща неплатежоспособността.
За да е налице
състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на дружеството да не е
достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл.742 ТЗ). В
решение №201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл.742 ТЗ, не
е нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите
задължения.
Двете основания за откриване на
производството по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост,
са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност, както в случая,
или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на
двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда
момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на
свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на
решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена
по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението.
Преценката налице
ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова стойност
на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са отчетени
парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити. В този смисъл, вещото лице изрично уточнява, че поради
ненамиране на ответното дружество на адреса на управление, проверка на
документите, въз основа на които са извършени счетоводните записвания не е
извършена. Съгласно заключението е установено, че за изследвания период
имуществото на „Г.К.Г.“ ЕООД е достатъчно, за покриване на задълженията
му, поради което наличието на това състояние е недоказано.
Ето защо, молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е основателна, поради настъпила неплатежоспособност на „Г.К.Г.“ ЕООД. Предвид
липсата на данни за наличието на имущество на ответника, което да е достатъчно
за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. други кредитори за внасяне на сумата
6000 лева в 14-дневен срок от 30.11.2016 г., когато е вписано определението на съда, са налице всички предпоставки за откриване
на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, за
което молителят е направил изрично искане, едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да бъде
спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата
за провеждане на първо събрание на кредиторите.
Молителят претендира присъждане на разноски за производството в общ размер от 850
лева, представляващи внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице и заплатена държавна такса, които съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника „Г.К.Г.“ ЕООД.
Така
мотивиран и на основание чл.632,ал.1 ТЗ,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Г.К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес
на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 09.06.2015 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, по отношение на „Г.К.Г.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Г.К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „Г.К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***
и адрес на управление:***.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез
налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и вземания и ВЪЗБРАНА върху
цялото недвижимо имущество на „Г.К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и
адрес на управление:***.
СПИРА производството по
т. дело №7079/2016 г. по описа на СГС, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание
чл.632 ал.2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА
„Г.К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***,
че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се
депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6 000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл.632 ал.4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяване на производството, производството по несъстоятелност ще бъде
прекратено, като се постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА „Г.К.Г.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, да заплати на Н.А.П., представлявана от изпълнителния директор Б.А.,
сумата 850 (осемстотин и петдесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - търговския регистър за обявяването
му, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: