№ 7333
гр. София, 23.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110134479 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 06.02.2023г. подадена по пощата на 02.02.2023г. от адв. Ю.
Г. – пълномощник на ищеца Б. С. А., с която се иска изменение в частта за разноските на
постановеното по делото Решение от 10.01.2023г. Молителят сочи, че съгласно нормата на
чл. 78, ал. 1 ГПК, отговорността на ответника за разноски следвала от уважаването на
предявения иск, а в случая съдът бил уважил иска. Сочи, че по делото били налице
доказателства за плащане на разноските за държавна такса, налице били и предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. Счита, че не са налице основания за прилагане нормата на чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът бил дал повод за завеждане на делото, като бил
претендирал погасените по давност вземания. Моли съдът да измени решението като
присъди на ищеца сторените разноски за държавна такса, както и адвокатско
възнаграждение на адв. Ю. Г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е подал
отговор на молбата, в който развива съображения за неоснователност на искането. Сочи, че
било нарушено изискването за добросъвестност при упражняване на процесуалните права,
тъй като ищецът бил завел срещу ответника още 14 искови молби. Моли съдът да остави
молбата без уважение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице, което е представило списък по чл. 80
ГПК, поради което молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
В мотивите на решението от 10.01.2023г. съдът е изложил подробни съображения за
причините, поради които не уважава искането на ищеца за присъждане на разноски в
производството, към които мотиви съдът препраща. Както вече е посочено, законът
предоставя свобода на преценка на ищеца по какъв начин да предяви исковете си, но това
негово процесуално право не е безпределно, а е ограничено от установеното в чл. 3 ГПК
изискване за добросъвестност при неговото упражняване. В случая, в рамките на кратък
период от време ищецът е предявил срещу ответника множество отрицателни установителни
искове за недължимост на суми за топлинна енергия и лихви за един и същи имот, като е
разделил исковете в общо 15 отделни искови производства, подробно описани в мотивите на
решението. Генерирането на множество паралелни искови производства между едни и същи
1
страни с еднакъв предмет, единствено за различен период, нарушава установеното в чл. 3
ГПК изискване за добросъвестност при упражняване правото на иск, тъй като разделението
е насочено към обогатяване на ищеца и увреждане на ответника, посредством кумулиране
на отделни вземания за разноски във всяко производство. Тъй като никой не може да черпи
права от собственото си противопоравно поведение, то и на ищеца по делото /респ. на
процесуалния му представител по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв/ не се дължи присъждане на
разноски.
Наред с това, съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. за противното от чл.
78, ал. 2 ГПК, при уважаване на предявения иск ответникът е длъжен да понесе
отговорността за сторените от ищеца разноски в производството, тъй като с поведението си
е станал повод за завеждане на делото, а с това и за извършване на свързаните с делото
разходи. Дори когато е станал повод за предявяване на иска, обаче, ответникът не е станал
повод този иск да бъде разделен в 15 отделни производства, поради което преценката на
ищеца да раздели претенциите си не може да доведе до утежняване положението на
ответника. В такъв случай ответникът дължи разноски за едно съдебно производство –
първото от образуваните, което не е настоящото.
Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 06.02.2023г. на адв. Ю. Г. – пълномощник
на ищеца Б. С. А. за изменение в частта за разноските на Решение от 10.01.2023г.
постановено по гр.д. № 34479/2022г. по описа на СРС, 175 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2