Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 03.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРАСИМИР П.
2. Мл. с. ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Кона Дочева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Николаева в.гр.д. №316 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С
Решение №142 от 05.12.2017г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №31
от 26.03.2018г., по гр.д.№253 по описа на Районен съд – Никопол за 2017г.,
съдът е:
ПРИЕЛ за установено по
отношение на „***“ ***, гр.Пловдив, че А.Н.П., М.Н.П., Д.В.Х., Л.П.П. и Я.П.М., са
собственици, в качеството им на наследници на П. П.П., поч. на
04.12.1961г., на следните недвижими имоти:
1.НИВА
с площ от 11,999 декара, находяща се в землището на село ***, община Г.,
обл.Плевенска, ЕКАТТЕ ***, местност „***”, представляваща имот №*** по плана за
земеразделяне, трета категория, при граници : имот №*** - нива , имот №*** -
нива, имот №*** - нива, имот №*** - нива, имот №*** - полски път на Община Г.,
2.НИВА
с площ от 14,500 декара, находяща се в землището на село ***, община Г.,
обл.Плевенска, ЕКАТТЕ ***, местност „***”, представляваща имот №*** по плана за
земеразделяне, пета категория, при граници : имот № *** - нива, имот №*** -
полски път на Община Г., имот №*** - нива, имот № *** - нива, имот № *** -
нива,
3.НИВА
с площ от 7,005 декара, находяща се в землището на село ***, община Г.,
обл.Плевенска, ЕКАТТЕ ***, местност „***”, представляваща имот №*** по плана за
земеразделяне, шеста категория, при граници : имот №*** - нива , имот №*** -
нива, имот №*** - нива, имот №*** - нива, имот №*** - полски път на Община Г.,
4.НИВА
с площ от 7,997 декара, находяща се в землището на село ***, община Г.,
обл.Плевенска, ЕКАТТЕ ***, местност „***”, представляваща имот №*** по плана за
земеразделяне, четвърта категория, при граници : имот №*** - нива , имот №*** -
нива, имот № *** - нива, имот №*** - нива, имот №*** - полски път на Община Г.
5.НИВА
с площ от 2,300 декара, находяща се в землището на село ***, община Г.,
обл.Плевенска, ЕКАТТЕ ***, местност „***”, представляваща имот №*** по плана за
земеразделяне, четвърта категория, при граници : имот №*** - нива , имот №*** -
полски път на Община Г., имот №*** - нива, имот № *** - напоителен канал на МЗГ
- ХМС,
6.ЛОЗЕ с
площ от 2,659 декара, находящо се в землището на село ***, община Г., обл.
Плевенска, ЕКАТТЕ ***, местност „***”, представляващо имот №*** по плана за
земеразделяне, четвърта категория, при граници: имот № *** - лозе , имот №*** -
лозе, имот №*** - лозе, имот №*** - лозе, имот №*** - полски път на Община Г.,
имот № *** - лозе, имот № *** - лозе, имот № *** - полски път на Община Г..
ОСЪДИЛ е на
основание чл.108 от ЗС „***“*** да
предаде владението на А.Н.П., М.Н.П., Д.В.Х., Л.П.П. и Я.П.М.,
в качеството им на наследници на П. П.П., поч. на
04.12.1961г., върху същите недвижими имоти.
ОСЪДИЛ е на осн.чл.78, ал.1
от ГПК „***“*** да заплати на А.Н.П., М.Н.П., Д.В.Х., Л.П.П.
и Я.П.М., деловодни разноски в размер
на 940.00лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач Р. К., на страната
на ответника.
Срещу
решението е депозирана въззивна жалба от „***“ *** ЕООД, с която са наведени
доводи за неговата неправилност, поради незаконосъобразност и нарушение на
процесуалните правила. Изложени са съображения, че процесната сделка по
покупко-продажба на имотите не била нищожна, тъй като съгласно константната
съдебна практика, продажбата на чужд имот не страдала посочения порок. Изложени
са съображения, че дружеството валидно било придобило правото на собственост
върху шестте имота и представлявало добросъвестен владелец по смисъла на чл.79,
ал.2 от ЗС, тъй като ги било придобило на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е единствен собственик на
имотите, както и че бил починал към момента на упълномощаването и изповядването
на сделката. Твърди се, че дружеството владяло чрез другиго – отдавайки ги под
аренда, повече от пет години процесните имоти, поради което било придобило
същите на основание изтекла в негова полза придобивна давност. След срока за
обжалване на решение и преди проведеното пред въззивната инстанция съдебно
заседание, въззивникът е депозирал втора „въззивна жалба“, с която допълва
доводите си за неправилност на извода на първоинстанционния съд за нищожност на
договора за покупко-продажба, като излага съображения, че сделката не била
сключена при липса на съгласие, а от лице действало без представителна власт,
което обаче било формирало и изявило валидна воля от името на мнимо
представлявания. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като исковата
претенция да бъде изцяло отхвърлена.
Препис от
въззивната жалба е връчен на въззиваемите А.Н.П., М.Н.П., Д.В.Х., Л.П.П. и Я.П.М.,
които в законоустановения срок чрез процесуалния си представител – адв. Е.М. са
депозирали писмен отговор по нея. Наведени са доводи, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно, постановено
при правилно приложение на материалния закон и в съответствие със събраните по
делото доказателства. Изложени са съображения, че правилно първоинстанционният
съд бил приел, че ищците са собственици на процесните имоти, като наследници на
П. П.П., на които земите били възстановени с решение на Общинска служба по
земеделие и гори, гр.Г.. Наведен е довод за правилност на извода на съда, че
сключеният договор за покупко-продажба бил нищожен, поради липса на съгласие,
тъй като от доказателствата било безспорно установено, че упълномощителката В. П.ва
Г. била вече починала, както преди датата на сделката, така и преди датата на
посоченото в договора пълномощно. Твърди се правилност на извода на
първоинстанционния съд, че в полза на ответното дружество не бил изтекъл
необходимия срок за продобиване на имотите по давност, тъй като владението,
основано на нищожен договор, не било добросъвестно. Иска се въззивната жалба да
бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на РС-Никопол.
Плевенски окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира следното:
Предмет на
разглеждане е иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено,
че ищците са собственици на процесните недвижими имоти и предаване на
владението им.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен
от релевираните в жалбата доводи.
Обжалваното
решение, с което РС-Никопол се е произнесъл по същество по предявената искова
претенция, е валидно и допустимо. Законосъобразен
и в съответствие с константната съдебна практика е изводът на
първоинстанционния съд, че ищците, в качеството им на съсобственици на
процесните имоти, макар същите да не притежават всички идеални части от тях,
имат правен интерес да ревандикират общите имоти от ответното дружество, за
което твърдят, че владее същите без основание, като обстоятелството, че в
процеса не участват останалите сънаследници на общия наследодател, не правят
иска недопустим. Предявяването на ревандикационен иск срещу всяко трето лице,
упражняващо фактическа власт върху съсобствената вещ без правно основание, за
връщане владението на цялата вещ, представлява действие на управление, предвид
на което може да бъде осъществено от всеки един от съсобствениците.
Разгледано по
същество при съобразяване на наведените във въззивната жалба доводи, решението на
Районен съд – Никопол е правилно и законосъобразно.
Фактическата
обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, след
пълен и законосъобразен доказателствен анализ, поради което въззивният съд препраща
към мотивите на обжалваното решение в тази им част, по реда на чл.272 ГПК.
Безспорно
установено е от доказателствата по делото и не е предмет на спор между страните
във въззивното производство обстоятелството, че ищците А.Н.П., М.Н.П., Д.В.Х., Л.П.П.
и Я.П.М. са наследници на общия наследодател П. П.П.,***, починал на
04.12.1961г., както и че процесните имоти били възстановени на неговите
наследници с Решение №9000/06.06.1999г. на Общинска служба по земеделие и гори
– гр.Г.. Установено от доказателствата по делото още е, че наследник на общия
наследодател П. П.П. е В. П.ва Г. – негова дъщеря, починала на 18.09.2005г. и заместена от своите наследници.
Установено е,
че с договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт №121, т.9, рег.№3102,
дело 1746 от 22.05.2008г. на съдията
по вписванията при НРС, процесните 6 бр. имоти, са били
продадени на ответното дружество „***” ***, чрез
пълномощник на дружеството – Р.Д. К.. Видно от нотариалния акт, продавач
по него е В. П.ва Г., като договорът е бил сключен при условията на чл.38 ЗЗД,
тъй като Р. К. е действала и като пълномощник на
продавача на имотите В. П.ва Г., съгласно посочено в
нотариалния акт пълномощно с рег. №
1138/12.11.2007г. на Кмество с.***,
общ.Г.. Не е спорно между страните по делото, че след сключване на договора за
покупко-продажба фактическата власт върху имотите е упражнявана от ответното
дружество „***“ ***, за което обстоятелство от дружеството са представени и
сключени договори за аренда на земите.
С оглед на така
установеното по делото от фактическа страна, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Предвид
наведените в исковата молба твърдения, ищците сочат да са собственици на ид.ч.
от процесните имоти по силата на наследствено правоприемство, в качеството им
на наследници на общия наследодател П. П.П., както и сключеният от ответното
дружество договор за покупко-продажба на земите да е нищожен, поради което ответното
дружество да владее имотите без правно основание.
Правилно и в
съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел за
установено по делото, че ищците са собственици на имотите въз основа на
соченото от тях придобивно основание. Безспорно установено от доказателствата
по делото е, че процесните земи са били възстановени с решение на ОбСЗГ – гр.Г.
на наследниците на П. П.П., както и че всеки един от ищците се явява негов
наследник, като по силата на наследствено правоприемоство е придобил сочените в
исковата молба ид.ч. от имотите: А.П. – 1/12 ид.ч., М.П. – 1/12 ид.ч., Д.Х. –
4/12 ид.ч., Л.П. – 2/12 ид.ч. и Я.М. – 2/12 ид.ч.
Законосъобразен
се явява и изводът на първоинстанционния съд, че ответното дружество владее
имота без правно основание, тъй като сключения от него договор за
покупко-продажба на имотите е нищожен, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Установено от
доказателствата по делото е, че договорът за покупко-продажба е сключен, чрез
пълномощник на продавача по него В. П.ва Г. – третото лице помагач Р.К., въз
основа на пълномощно с рег.№1138 от 12.11.2007г. Безспорно установено от
доказателствата по делото е още обстоятелството, че две години преди съставяне
на процесното пълномощно, упълномощителят В. П.ва П. е била починала – през
2005г. Предвид на изложеното, пълномощното е нищожно на основание чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие. Упълномощителят по едностранната
сделка не е изразил и не е могъл към този момент да изрази валидна правна воля
за учредяване на представителна власт на пълномощника Р.К.. Налице е абсолютна
– изначална и пълна невъзможност опорочената правна сделка да породи правни
последици. Нищожното пълномощно не е породило правни последици, предвид на
което договорът за покупко-продажба е сключен без наличието на валидна
представителна власт. Към момента на сключване на сделката пълномощникът Р.К.
не е имала представителна власт да се разпорежда с процесните имоти, предвид на
което сключеният от нея договор за покупко-продажба е нищожен, поради липса на
съгласие.
Изложеният в
депозираната от „***“ *** „втора въззивна жалба“ довод за това, че сделката не
била сключена при липса на съгласие, а от лице действало без представителна
власт, което обаче било формирало и изявило валидна воля от името на мнимо
представлявания, се явява на първо място преклудиран, а на следващо място
неоснователен. Съгласно т.2 от ТР№5/12.12.2016г. по т.д. №5/2014г. на ОСГТК на
ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недйсвтителност и не поражда
целените от него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди, съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД. В
процесния случай обаче е налице изначална липса на съгласие, предвид на това,
че лицето, от чието име договорът е сключен, е било починало няколко години
преди съставяне на пълномощното и преди изповядване на сделката за покупко-продажба
на имотите. Към този момент същото не е съществувало като правен субект,
предвид на което не е имало обективна възможност да потвърди така сключената от
негово име сделка. Налице е изначална липса на воля, която е била налице още
към този момент - непоправима, неоздравима, без въможност за саниране. Така
установения порок във волята е довел до нищожност на сделката, съобразно
критериите, заложени в т.2 на цитираното вече тълкувателно решение – абсолютна нищожност,
окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни
последици.
С оглед на
изложеното, нищожният договор за покупко-продажба на процесните имоти не е
породил правни последици и въз основа на него въззиваемото дружество не е
придобило собствеността върху тях. Същото упражнява фактическа власт върху
имотите без правно основание, предвид на което законосъобразно е било осъдено
от първоинстанционният съд да предаде владението на имотите на основание чл.108
от ЗС.
Неоснователен
се явява наведения с въззивната жалба довод, че ответното дружество е придобило
собствеността върху земите на основание изтекла в негова полза придобивна
давност, като твърди, че има правата на добросъвестен владелец, тъй като не е знаело
за порока на сделката и упражнявало
фактическа власт върху имотите в продължение на повече от 5 години. Нищожното
правно основание не създава права на добросъвестен владелец за ответното
дружество, като купувач на имотите, независимо дали основанията за нищожността
на договора са му били известни при сключването му. Ответното дружество не може да се ползва от кратката придобивна
давност, а само от дългата 10-годишна придобивна давност, като недобросъвестен
владелец, упражняващ фактическа власт върху имотите на нищожно придобивно
основание - нищожен договор за покупко-продажба.За да придобие собствеността
върху процесните имоти, ответникът съгласно чл.79, ал.2 ЗС следва да докаже,че
е владял същите непрекъснато за период
от 10 години, в случая за периода от 21.05.2008г., когато е сключена сделката,
до 21.05.2018г. В конкретната хипотеза така визирания в закона срок не е
изтекъл към момента на депозиране исковата молба в съда – 22.05.2017г., когато
на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД срокът на течение на придобивната давност е
бил прекъснат.
Гореизложеното
води до извод, че обжалваното решение, с което Районен съд – Никопол е признал
за установено, че ищците са собственици на процесните имоти и е осъдил „***“ ***
да предаде владението на същите, е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Предвид
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемите
следва да бъдат присъдени направените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., доказателства за заплащането на които са
представени по делото.
С оглед изложените
съображения, Плевенски окръжен съд, на основание чл.272
ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение
№142 от 05.12.2017г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №31 от
26.03.2018г. по гр.д.№253 по описа на Районен съд – Никопол за 2017г., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „***“*** гр.Пловдив, ЕИК:***да
заплати на А.Н.П. с ЕГН:**********, М.Н.П. с ЕГН:**********, Д.В.Х. с ЕГН:********** , Л.П.П. с ЕГН:********** и Я.П.М.
с ЕГН:********** направените пред
въззивния съд разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 и сл. от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.