№ 1704
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Въззивно
гражданско дело № 20211100509747 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, длъжник
в изпълнителното производство по изп. дело номер 20217900401273, срещу
постановление от 11. 06. 2021 г., с което частния съдебен изпълнител Р.В., рег. номер
790, район на действие Софийския градски съд, е отказала да намали разноски в
изпълнителното производство (адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ).
Жалбоподателят твърди, че разноските за адвокатски хонорар на взискателя е
следвало да бъдат намалени на 200 лева по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното дело
(Наредбата), но съдебният изпълнител неправилно е отказала да ги намали. Заявява, че
адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата е незаконосъобразно
начислено, понеже не са били извършвани изпълнителни действия. Поддържа, че
изпълнителното дело не представлява фактическа или правна сложност. Иска от
Софийския градски съд да отмени обжалваното постановление и вместо това да
намали разноските за адвокатско възнаграждение, както и да намали съответно
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от взискателя
И.Г.Г., ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител (л. 26
и сл. от изп. дело). Намира, че разноските за адвокатско възнаграждение са били
законосъобразно начислени в нормативноустановения минимален размер по чл. 10, т. 1
и т. 2 от Наредбата. Поддържа, че самото подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело, придружено с искане за извършване на определено
изпълнително действие, обуславя разноски за адвокатско възнаграждение и по чл. 10, т.
2 от Наредбата. Позовава се на съдебна практика. Намира, че длъжникът отговаря за
сторените в изпълнителното производство разноски дори и когато е платил дълга в
1
срока за доброволно изпълнение. Иска от Софийския градски съд да отхвърли жалбата
и да потвърди постановлението на съдебния изпълнител. Претендира разноски.
Постъпили са мотиви от съдебния изпълнител, с които се проследява развитието
на изпълнителното производство, излагат се доводи за реалното посрещане на
разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, поддържа
се становище за предприемане на процесуални действия за защита и съдействие,
застъпва се тезата, че длъжникът дължи разноските и при плащане в срока за
доброволно изпълнение. Достига се извод, че разноските за адвокатско възнаграждение
и за пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ са били правилно изчислени и че
жалбата е неоснователна.
След като прецени твърденията на страните, мотивите на съдебния
изпълнител и данните по изпълнителното дело, Софийският градски съд направи
следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна чрез надлежно
упълномощен представител срещу акт на съдебен изпълнител, който подлежи на
обжалване. Приложен е и документ за внесена държавна такса в необходимия размер.
При това положение жалбата е процесуално допустима.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 12. 05. 2021 г. от Софийския градски съд, Гражданско отделение – въззивни
състави, II - Е въззивен състав, по ч. гр. дело № 10977 по описа за 2020 г. С
изпълнителния лист жалбоподателят е осъден да заплати 200 лева, представляващи
съдебни разноски.
С молбата за образуването на изпълнителното производство взискателят (чрез
процесуалния си представител) е поискал съдебният изпълнител да наложи запор
върху паричните средства на длъжника в определена банка, след което да му връчи
покана за доброволно изпълнение. Към молбата е приложен и заверен препис от
договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ уговарянето и реалното
изплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за образуване на
изпълнителното производство и процесуално представителство в него. Съдебният
изпълнител е разпоредил образуване на изпълнителното производство на 03. 06. 2021
г. и налагането на запор върху съответната банкова сметка на длъжника. След това на
08. 06. 2021 г. е връчила поканата за доброволно изпълнение на длъжника (в която са
били посочени и 400 лева разноски за изпълнителното производство и 229 лева и 20
стотинки такси и разноски по ТТРЗЧСИ). Своевременно на 11. 06. 2021 г. длъжникът е
поискал редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение, съответно и на
пропорционалната такса, което съдебният изпълнител е отказала да направи с
обжалваното разпореждане. Страните не спорят, а и от преводното нареждане на л. 10
от изп. дело се установява, че длъжникът е заплатил целия дълг на 08. 06. 2021 г., тоест
в срока за доброволно изпълнение.
При така установената фактическа и правна обстановка Софийският градски съд
приема постъпилата жалба за основателна. Изпълнителното дело не съставлява нито
фактическа, нито правна сложност. Искането за прилагане на изпълнителни действия с
молбата за образуване на изпълнителното производство законът отнася към
започването на изпълнителното производство: чл. 426, ал. 2 ГПК. Затова разноските за
това искане спадат към разноските за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1
от Наредбата. Освен това, макар и запорът да е бил наложен, той е имал само
обезпечително действие, защото съдебният изпълнител не може да пристъпи към
2
принудително изпълнение преди изтичането на срока за доброволно изпълнение.
Разглеждан като изпълнителен способ, запорът не е бил приложен поради изплащането
на цялото задължение в срока за доброволно изпълнение. При това положение няма
основание длъжникът да понася разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя
и по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
Таксите в изпълнителното производство, които съдебният изпълнител е
посочила глобално в размер 229 лева и 20 стотинки, се свеждат според съда до
обикновени такси в размер на 66 лева с ДДС за образуване на изпълнителното дело,
връчване на покана за доброволно съобщение и налагане на запор без опис (т. 1, т. 5 и
т. 9 ТТРЗЧСИ). След като приетите разноски за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат намалени, то и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, от чието изчисляване
са изключени само авансовите такси (заб. 4), следва да бъде съответно намалена, като
Софийският градски съд я изчислява в размер на 48 лева с ДДС. Тоест таксите по
изпълнението трябва да бъдат намалени на общо 114 лева.
Разноски. Въпреки изхода на производството в полза на длъжника, разноски не
следва да му бъдат присъждани, защото според трайната съдебна практика разноски в
производство по разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА постановление от 11. 06. 2021 г., с което частния съдебен
изпълнител Р.В., рег. номер 790, район на действие Софийския градски съд, по
изпълнително дело номер 20217900401273, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело
в полза на взискателя от 400 лева на 200 лева.
НАМАЛЯВА разноските за такси в изпълнителното производство от 229 лева и
20 стотинки с ДДС на 114 лева с ДДС, от които 66 лева обикновени такси по т. 1, т. 5 и
т. 9 ТТРЗЧСИ и 48 лева пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3