Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 237
гр.Габрово, 23.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :В.ГЕНЖОВА
С.МИЛАНЕЗИ
при
секретаря. В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. №
220 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
В.Т. чрез проц. представител адв. Д.П. против решение № 76/15.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2911/2017 г. по описа на Районен съд Габрово.
Твърди се, че решението било
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неправилен и необоснован бил
извода на съда, че никое от представените доказателства не установявало
наследниците да са приели наследството, поради което те не следвало да
отговарят за задълженията на наследодателя си. Било допуснато нарушение на
чл.51 ал.1 от ЗН, като не бил определен от съда срок за изявление на
ответниците дали приемат или се отказват от наследството. Въпреки представените
доказателства, съдът приемал, че няма действия от страна на наследниците по
приемане на наследството. На 5.12.2016
г. по кредита на наследодателя била направена вноска от наследник.
Жалбоподателката твърди, че това е извършено от ответницата Е.П., което се
потвърждавало от показанията на св. М.Ч. По късно на 12.12.2016 г. тя е вписала
отказ от наследствоп, което го правело недействителен. В жалбата се сочи също,
че ответникът Д.Ц. не се явявал в производството по делото пред районния съд и
не оспорил иска или че не е приемал
наследството, въпреки това съдът приел, че искът по отношение на него е
неоснователн. Не било анализирано и друго доказателство – банково извлечение,
което показвало, че още на другия ден след смъртта на наследодателя са
извършвани операции от сметката му, като за три дни са изтеглени около 2000 лв.
Жалбоподателката счита, че наследниците са извършвали тези банкови операции.
Иска се да бъде отменено обжалваното
решение и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответницата С.Б., с който жалбата се оспорва и се
излагат аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна
страна:
Решението е валидно, допустимо, а по
същество частично неправилно.
Пред първоинстанционнния съд са предявени три
субективно съединени иска с правно основание чл. 143 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 60 ал. 1 от ЗН.
От
представените писмени доказателства безспорно е установено наличието на
валиден договор за поръчителство, обезпечаващ задължението на Т. Ц. по
сключения от него договор за кредит. От издаденото от банката-кредитор справка
е установено и изпълнение на частта от задълженията по този договор от страна
на ищцата-поръчител в размер на 1627,14 лева, с което тя изцяло е погасила
задължението на Т.Ц..
Установено е
също, че Т.Ц. е починал на 22.08.2016 г. и е оставил за законни наследници
ответниците по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.60 ал.1 ЗН, наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават.
Тъй като
наследниците отговарят за задълженията на наследодателя си само ако са приели
наследството, основният спорен въпрос и предмет на доказване пред първоинстанционния
съд е бил дали ответниците са приели наследството, оставено от техния баща.
Ответницата
Е.Т.П. е представила удостоверение
изх. № РД-11-476 от 12.12.2016 г., на РС Габрово, за вписан в специалния
регистър на съда под номер 84 от 12.12.2016 г. отказ от наследството на Т.И.Ц..
Представено
е извлечение от «Банка ДСК» ЕАД за извършено плащане по кредита в размер на 140
лв. на 5.12.2016 г. с отразяване «вн. от наследник» без да е посочено името на
вносителя. Ищцата твърди, че това е именно ответницата Е.П., позовавайки се на
показанията на св. М.Ч. Поради това намира направеният отказ от наследство за
недействителен.
Представено е и извлечение от сметка в «ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК» АД гр.
София, от което се установява, че са извършвани разплащания след смъртта на
наследодателя чрез картови транзакции – теглене на суми, заплащане на стоки и
услуги. От представените доказателства не може да се приеме по категоричен и
несъмнен начин, че ответницата Е.П. е приела наследството от баща си. Не е
установено, че именно тя е внесла сумата от 140 лв. по кредита на
наследодателя. В показанията си св.Ч обяснява за проведен разговор между ищцата
и дъщерята на починалия Т. Ц., но никъде не споменава името на Е.П., като се има
предвид, че той има и друга дъщеря.
От представеното извлечение от сметка в «ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК» АД гр.
София също не може да се установи наличие на действия по приемане на
наследството от страна на Е.П..Вярно е, че има разпоредителни действия след смъртта
на наследодателя, но по делото не е установено от кого са извършени, дали това
са неговите наследници и кой от тях.
Особеният
представител на ответницата С.Б. с отговора е заявил, че тя не е приемала
наследството, оставено от баща й. По отношение на Б. не са били ангажирани доказателства, установяващи приемането на
наследството от нея. Тъй като ищцата е поддържала твърдението, че ответницата С.Б. е
приела наследството, което е оспорено от особения представител, нейна е била
доказателствената тежест за установяване на този факт.
Предвид
изложеното, съдът намира, че
представените доказателства не са достатъчни да установят, че дъщерите
на наследодателя Е.П. и С.Б. са приели наследството, както и, че отказът от
наследство на Е.П. е недействителен. Поради това те не могат отговарят за
задълженията, оставени в наследството на наследодателя.
Тъй като
първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи обжалваното решение
в тази му част следва да бъде потвърдено.
По иска предявен
против Д.Т.Ц..
Въпреки, че е бил
редовно уведомен, ответникът не е подал писмен отговор и не се е явявал на
проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд. Не е оспорил
твърдението на ищцата, че е приел наследството.
Действително, съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и
автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е станало на
22.08.2016 г. със
смъртта на наследодателя, лицата, които имат право да наследяват, в случая
ответниците, се призовават към наследяване като придобиването на наследството
става с приемането му/изрично или мълчаливо/ и има обратно действие - от датата
на откриване на наследството. В случая наследникът Д.Ц., ответник по делото, не е оспорил
факта на приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищцата да го
установява. В негова тежест е било да докаже изпълнението
на поетите от наследодателя
задължения по договора
за кредит
или да докаже
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или
приемането на наследството по опис и др.,
което не сторено. Ответникът се
явява за първи път в съдебно заседание, проведено през въззивната инстанция и
едва в хода на устните състезания е заявил, че е направил отказ от наследството
на своя баща. Съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК, когато в установения срок
ответникът не подаде отговор, не вземе становище и не направи възражения, той
губи възможността да направи това по- късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. Пред въззивната инстанция той не е навел
твърдения за наличие на такива обстоятелства, поради което е загубил
възможността да прави възражение относно приемането на наследството, поради
настъпила преклузия.
Поради изложеното
искът против ответника Д.Ц. е основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен, като Д.Ц. бъде осъден да заплати на В.Н.Т. сумата 542.38 лв.,
размера до който искът е предявен. Сумата се дължи заедно със законната лихва,
считано от 19.12.2017 г. до окончателното изплащане.
Тъй като по този
иск, съдът е стигнал до различен правен извод, решението в тази му част следва
да бъде отменено.
Съдът намира за
неосноватено направеното възражение в жалбата относно неспазване на
разпоредбата на чл.51 ЗН по отношение на ответницата С.Б.. Тъй като
особеният й
представител е оспорил факта на приемане на наследството още с отговора на
исковата молба,
кредиторът - ищец е този, който следва да докаже благоприятния за него
положителен факт на приемането на наследството съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Ако
той не може да стори това, законът му предоставя възможност да поиска по реда
на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН от съда,
пред който делото е висящо, определяне на срок на ответника - наследник на
починал длъжник, да заяви дали приема наследството или се отказва от него. В
настоящия случай, ищцата
не е ангажирала
по делото доказателства за извършени от този
наследник фактически действия, които по безспорен и несъмнен
начин да създават убеждението, че приема или има намерение да приеме
наследството, а производството по чл.
51, ал. 1, изр. 2 от ЗН в процесния случай е неприложимо, тъй като наследникът е
представляван по делото от особен представител,
С оглед изхода на
спора, на ищцата се дължат направените разноски за двете инстанции по уважения
иск. Съгласно приложените списъци, пред двете инстанции са направени деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение в размер общо на 1336 лв. Тъй
като е уважен един от трите предявени иска, на ищцата следва да бъде присъдена
сумата от 445.33 лв. от направените разноски.
На основание
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 76/15.03.2019 г., постановено по гр.д. № 2911/2017 г. по
описа на Районен съд Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения
от В.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, против Д.Т.Ц., ЕГН: **********, с
адрес ***, иск по чл. 143 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗН, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 542,38 лв. /петстотин
четиридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща една трета
част от сумата 1627,14 лв., заплатена от ищцата на «Банка ДСК» ЕАД в качеството й
на поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2009 г.,
сключен между банката и Т.И.Ц., ЕГН:**********, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от завеждането на иска до окончателното й изплащане, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Д.Т.Ц., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА
В.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес *** сумата 542.38 лв. /петстотин четиридесет и
два лева и тридесет и осем стотинки/, една трета част от 1627.14 лв., заплатена
от В.Т. на «Банка ДСК» ЕАД в качеството й на поръчител по договор за кредит за
текущо потребление от 22.12.2009 г., сключен между банката и Т.И.Ц., заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 19.12.2017 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 445.33 лв./ четиристотин четиридесет и пет лв. И33
ст./, направени разноски по делото.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: