ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер
1788
10.09.2021
година град Бургас
БУРГАСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в закрито заседание на десети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2061
по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано е
по жалба на М.С.Т.,***, против Решение № 95 от 03.08.2021г. година на Териториалния
директор на ТД на НАП-гр.Бургас, „в частта, в която исканията не са
удовлетворени“, като се иска и присъждане на разноските по делото.
С Разпореждане №3768 от 19.08.2021г. на
съдията-докладчик жалбата е оставена без движение, с оглед отстраняване на
констатираните нередовности. В изпълнение на дадените указания, оспорващата
страна е представила доказателство за внесена държавна такса, дължима за
образуваното дело, като е направила и уточнение на жалбата, с оглед
установяване пределите на оспорването и неговата допустимост. В уточняващата
молба се сочи, че с оспореното решение № 95/03.08.21г. не са удовлетворени следните искания на
жалбоподателя: г-жа Т. сочи, че в оспореното решение на ТД на НАП не се съдържа
произнасяне на горестоящия административен орган по направеното искане на
страната за прихващане на сума в размер на 1031.50 лева, която сума следва да и
бъде платена от страна на НАП и която съставлява съдебни разноски по адм. дело
№ 12414 от 2020г. по описа на ВАС на РБ. По същество, жалбоподателят изразява
несъгласие с указаното в решението, че следва да се представи изпълнителен лист
за описаната сума, като според г-жа Т. такъв не следва да се изисква, поради
факта, че не се иска изплащането й, а „прихващане“ в хода на изпълнителното
производство пред публичния изпълнител. На следващо място, сочи, че в
обстоятелствената част на оспореното решение се обсъжда необходимостта от
продължаване на действията от страна на компетентния публичен изпълнител след
отмяна на неговите действия от териториалния директор на ТДНАП, обаче в диспозитива
липсва изрично произнасяне в тази насока. Освен това, не са били заличени по
давност сумите, представляващи лихви, които също са погасени и с по-кратка
погасителна давност, с оглед техният характер.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на жалбоподателя, ведно с аргументите, които
са изложени в допълнението към жалбата /молба,
с вх.№ 9156 от 02.09.2021г./ за установяване пределите на оспорването,
намира, че жалбата е процесуално НЕДОПУСТИМА, поради следното:
Атакуваното пред съда Решение № 95 от 03.08.2021г. на териториалния
директор на ТД на НАП-гр.Бургас е постановено по две жалби на г-жа Т.,
постъпили съответно на 07.06.2021г. и на 09.06.2021г. Оспорени са действията на
публичния изпълнител по изпълнително дело № ********* от 2016г. по описа на
ТДНАП-Бургас, по реда на чл.266 и следващите от ДОПК.
Видно от диспозитивната част на оспорения административен акт, действията
на публичния изпълнител обективирани в Разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК от
31.05.2021г. и Разпореждане за разпределение на сума от 02.06.2021г. са
отменени, като незаконосъобразни и преписката е върната на публичния изпълнител
при ТД на НАП-Бургас за предприемане на действия по компетентност- продължаване
на изпълнителното производство от отменените действия, съобразно дадените в
мотивите на настоящото решение указания по приложението на закона.
В разпоредителната част на оспореното решение липсва волеизявление на горестоящия
административен орган, с което се оставя без уважение конкретно искане или
оспорване на сезиращата го страна в изпълнителното производство, нито е
оставено такова искане без разглеждане, нито е налице друго произнасяне
/волеизявление/, което да обоснове извод, че постановеният акт е от категорията
на административни актове подлежащи на оспорване пред съда.
Съгласно императивната норма на чл.268, ал.1 от ДОПК, длъжникът или
взискателят може да обжалва пред съответния административен съд решението на
горестоящият орган, но само в случаите на чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.267. (1) Решаващият орган разглежда жалбата въз основа на
данните по преписката и представените от страните доказателства.
(2) Решаващият орган в 14-дневен срок
от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да:
1. прекрати производството, ако до
произнасянето по жалбата длъжникът плати дължимата сума, включително
направените разноски;
2.
спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране на принудителното
изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя;
3. отмени обжалваното действие;
4.
отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото
лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение; когато жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в
30-дневен срок от получаването на преписа от решението;
5.
остави жалбата без уважение;
6.
остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на
действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата.
(3) В случаите по ал.2, т.3
изпълнителното дело се връща на органа, извършил обжалваното действие, и
изпълнителното производство започва от отмененото действие.
Както стана ясно, в случаят е постановено решение, с което жалбите са
уважени, при положение, че и оспорените действия на публичния изпълнител
обективирани в описаните разпореждания са отменени, а преписката, т.е.
изпълнителното дело е върнато за продължаване на действия по компетентност.
Вярно е, че са дадени конкретни указания до публичния изпълнител, с някои от
които жалбоподателят изразява несъгласие, но липсва конкретно волеизявление, с
което определено оспорено от страната действие на публичния изпълнител е
обявено за законосъобразно, а оспорването му за неоснователно, поради което не
би могло да се обоснове извод, че някои от исканията на оспорващата страна не
са удовлетворени. Всъщност, в последния абзац на обстоятелствената част на административният
акт изрично се сочи, че е постановен в хипотезата на чл.267, ал.2, т.3 от ДОПК, което съответства и на направените изводи, че исканията на
жалбоподателя не са отхвърлени или оставени без разглеждане, нито е спряно
производството, за да се твърди наличие на някоя от хипотезите на чл.267, ал.2,
т.2, 5 и 6 от ДОПК, нито е инициирано оспорване от страна на „трето лице“,
което е относимо към хипотезата на чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК. Само в такъв
случай постановеното решение би могло да бъде оспорено пред съда, предвид
императивната норма на закона указваща изчерпателно хипотезите, в които
съответните административни актове подлежат на съдебен контрол.
В нормата на чл.267, ал.3 от ДОПК законодателят указва, че в случаите на
чл.267, ал.2, т.3 от ДОПК изпълнителното
дело се връща на органа, извършил обжалваното действие и изпълнителното
производство започва от отмененото действие. В този смисъл, след
произнасяне на органа, ако е налице правен интерес длъжникът би могъл да оспори
новите извършени действия по съответния ред, а след това и поредното
произнасяне на горестоящият орган, в случаите посочени в закона. Ако е налице
непълнота на произнасянето органът би могъл да допълни своя акт, с което да обективира
изрично волеизявление по направено от страната искане. При липсата на такъв акт
и такова произнасяне, към настоящият момент не е налице акт, който би могъл да
бъде оспорен пред съда и разглеждането на жалбата по същество при така очертаните
от законодателя хипотези би било НЕДОПУСТИМО.
Изпълнителното производство е висящо, а за липсата на произнасяне, което
би могло да засегне неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя е
показателен факта, че горестоящият орган не е отказал осъществяването на
исканото прихващане. Отделен е въпроса дали се изисква или не следва да се
указва на страната представянето на такъв изпълнителен лист, но във всички
случаи исканото от оспорващата страна прихващане не е отказано, за да се
твърди, че е постановен акт, попадащ в категорията подлежащи на обжалване пред
съда. Аналогични са съображенията и по отношение на останалите искания за
заличаване на суми по давност. При положение, че липсва диспозитив в
разпоредителната част на оспореният акт относно
отказване заличаването по давност на суми от конкретна година, липсва
наличието на волеизявление, което да бъде относимо към хипотезите на чл.267,
ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК, в които постановеното решение може да се обжалва.
В този смисъл, жалбоподателят би могъл да поиска допълване на постановеният акт
с изрично произнасяне, а в зависимост от това произнасяне да прецени наличието
на правен интерес от оспорване пред съда или евентуално този въпрос да бъде
поставен при новите произнасяния на публичния изпълнител и евентуално пред
горестоящият орган, ако оспорващата страна отново не е удовлетворена от
извършени действия в хода на изпълнителното производство. Следователно, жалбата срещу конкретния
административен акт, с оглед обективираните в него волеизявления на органа е
процесуално НЕДОПУСТИМА, тъй като съдът не би могъл да отменя акта в частта на
неговите мотиви, нито да ги изменя, нито да дава указания на органа при липсата
на волеизявление в разпоредителната част на акта.
Обобщено, жалбата срещу процесното Решение № 95 от 03.08.2021г. на
териториалния директор на ТД на НАП-гр.Бургас следва да се остави без
разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено.
Ето защо, на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд-Бургас,
първи състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от М.С.Т.,***, против Решение № 95 от 03.08.2021г.
година на Териториалния директор на ТД на НАП-гр.Бургас, „В ЧАСТТА, в която исканията не са удовлетворени“, като процесуално
НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 2061
по описа за 2021г. на
Административен съд – гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от
страните с частна жалба, в 7- дневен
срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: