Решение по дело №256/2018 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 299
Дата: 18 юли 2018 г. (в сила от 18 юли 2018 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20187100700256
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

299/ 18.07.2018 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                  

Административен съд - Добрич,  в публично заседание на деветнадесети юни, две хиляди и осемнадесета, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ САНДЕВА                                   

                                                                          НЕЛИ КАМЕНСКА                

 

при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от председателя КАНД № 256 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е касационно и е по реда на Глава дванадесета, чл. 208-228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН.

С Решение от 02.04.2018 г., постановено по НАХД № 1701/ 2018 г. по описа на Районен съд - Добрич, е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 08-000404/ 184 от 10.07.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Добрич, с което на *****– С.Д.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Цанко Церковски“ № 7А, представляван от С.Г.Д., е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение по чл. 264 от Кодекса на труда.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касаторът е обжалвал решението с искане да бъде отменено последното като неправилно и необосновано, като бъде отменено и процесното Наказателно постановление. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорва извода на съда, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ. В тази връзка изтъква, че още преди съставяне на АУАН, малко след извършване на проверката – 22.05.2017 г., работодателят е отстранил нарушението и е изплатил допълнително начисленото възнаграждение към трудовото възнаграждение на лицата за положения на 24.12.2016 г. труд. С оглед на това настоява, че за същите не са произтекли вредни последици. Добавя, че АУАН е съставен преди да изтече срокът на даденото с Протокол от 16.06.2017 г. предписание, а НП е издадено въпреки представеното на 03.07.2017 г. доказателство за изпълнение на предписанията. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение, като отмени НП изцяло или алтернативно, като измени НП чрез прилагане на привилегированата норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Н., редовно упълномощена, която поддържа подадената касационна жалба на изложените в нея основания. В пледоарията по същество на спора навежда нов довод за отмяна на съдебното решение, а именно обстоятелството, че съдът не е съобразил, че при издаване на НП е нарушено изискването на чл. 18 от ЗАНН и с процесното НП е наложено едно наказание за четири броя нарушения.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по касационната жалба.

          Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Добрич, дава заключение, че жалбата е основателна с оглед нарушението на чл. 18 от ЗАНН.

Административен съд - Добрич, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл. 348, ал. 1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

Видно от събраните в хода на делото доказателства, служители на ДИТ – Добрич са извършили проверка на 22.05.2017 г., в хода на която са изискани документи по спазване на трудовото законодателство. На 25.05.2017 г. са представени исканите документи, като от таблица за отчитане явяването и неявяването на работа и ведомостите за заплати за месец декември 2016 г. е установено, че *****, *****са работили на официален празник – 24 декември 2016 г., но работодателят не им  е заплатил трудово възнаграждение в удвоен размер за положения труд в празничен ден. В резултат е съставен АУАН от 12.06.2017 г. за нарушение по чл. 264 от КТ и на 10.07.2017 г. е издадено процесното НП, с което на ЕТ е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.

Преди съставяне на АУАН за обективиране на извършената проверка, започнала на 22.05.2017 г., е изготвен ПИП, в който са отразени констатираните нарушения и в т. 7 от същия е дадено задължително за изпълнение предписание, съгласно което работодателят да изплати на конкретно посочените четирима работници трудово възнаграждение в удвоен размер за работа на 24 декември 2016 г. Срокът на изпълнение на даденото предписание е бил до 16.06.2017 г.

По време на съдебното производство са представени доказателства, с които се настоява, че през месец май 2017 г. е изплатено дължимото допълнително трудово възнаграждение за положен труд в празничен ден – 24.12.2016 г. на конкретните работници.

От правна страна, ДРС е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, като по отношение изписването на видя наказание „глоба“ вместо „имуществена санкция“ е приел, че не се явява нарушение от категорията на съществените, което да налага отмяната на НП на това основание, тъй като размерът е един и същ и при двата вида санкция и се определя от видя нарушител. Не е обсъдил възражението относно това, че задължението е изпълнено в хода на проверката, преди съставяне на АУАН и издаване на НП и преди изтичане на срока на предписанието.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като стореното пред касационната инстанция оплакване за нарушение на чл. 18 от ЗАНН е основателно. Съображенията за това са следните:

Неплащането на полагаемото се по смисъла на чл. 264 от КТ трудово възнаграждение за положен в празничния ден – 24.12.2016 г. труд на всеки един от работниците, посочени в наказателното постановление, осъществява отделен състав на административно нарушение на чл. 264 от КТ. Задължението за плащането му се индивидуализира с различен получател и обособен размер. Сумата е различна за всеки един от работниците и се дължи на самостоятелно фактическо и правно основание, според закона, извършената работа, продължителност на извършване и условията в индивидуалния трудов договор.    

Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Нарушението на чл. 18 от ЗАНН е съществено, тъй като е неотстранимо в съдебната фаза на производството и нарушава правото на защита на наказаното лице. Неприлагането на чл. 18 от ЗАНН прави невъзможно да се прецени за кое от всички нарушения е наложено конкретното наказание и обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление. Като не е съобразил наличието на нарушение по чл. 18 от ЗАНН с начина, по който е формулирано процесното НП, ДРС е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено НП изцяло.

Констатирането на горното изключва необходимостта от обсъждане на останалите доводи в касационната жалба. За пълнота настоящият състав следва да изтъкне, че изводът на ДРС за неприложимост в случая на чл. 415в от КТ е правилен. Не са налице кумулативните предпоставки на закона за това. Същевременно даденото предписание и изпълнението му в срок изключват отговорността за неизпълнение на предписанието, която е отделна и самостоятелно предвидена, но не изключват отговорността за нарушение на чл. 264 от КТ. Ако АНО беше изпълнил условията на чл. 18 от ЗАНН, то безспорно административнонаказателната отговорност щеше да бъде понесена от ЕТ, доколкото нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Добрич

 

                                           Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение от 02.04.2018 г., постановено по НАХД № 1701/ 2018 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-000404/ 184 от 10.07.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Добрич, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08-000404/ 184 от 10.07.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Добрич, с което на *****– С.Д.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Цанко Церковски“ № 7А, представляван от С.Г.Д., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение по чл. 264 от Кодекса на труда

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: