РЕШЕНИЕ№260132
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното гр. дело № 13036
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81,
вх. В, ет. 8, против К.Г.К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ,
за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № ****/********
г. по ч.гр.д. № 8556/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХXII граждански
състав, както следва: сумата от 132, 03 лв., дължима за периода от 22.03.2017
г. до 21.07.2017 г. и представляваща
стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер № ********* от ******** г., изменен с Допълнително споразумение от ********
г. и Допълнително споразумение от ******** г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от ******** г., сключен със „С. Г. Груп“ ЕАД.
С Определение № 263841/04.11.2021 г. производството по
делото е прекратено на основание чл. 233, ал. 1 ГПК в частта му по предявения от „ЮБЦ“ ЕООД против К.Г.К. иск за сумата от 42 лв.,
представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски и за сумата от 46, 71
лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 10.08.2017 г. до 01.04.2020 г..
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от ******** г., изменен с Допълнително споразумение от ********
г. и Допълнително споразумение от ******** г., като са преуредени отношенията
за ползване на мобилен номер ********* с избран тарифен план Vivacom Smart S с месечна такса от 17, 99 лв. С така сключените договори по отношение на
мобилен номер ********* е избран тарифен план Vivacom i-Ttraffic M с месечна абонаментна такса от 15, 99 лв., като е добавен мобилен номер *********
по план Vivacom i-Ttraffic M с месечна абонаментна такса от 15, 99 лв. Абонатът бил потребител и не бил заплатил
мобилни услуги за периода от 22.03.2017 г. до 21.07.2017 г. на
стойност 174, 03 лв. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило едностранното прекратяване на
индивидуалния договор на абоната на основание т. 43 от Общите условия. За
задълженията на потребителя били издадени фактура № **********/22.04.2017 г.,
фактура № **********/22.05.2017 г., фактура № **********/22.06.2017 г. и
фактура № **********/22.07.2017 г. В
исковата молба се твърди, че претендираните вземания били прехвърлени в полза
на „С.Г. Груп“ ООД с договор за цесия от ******** г., което дружество от своя
страна ги е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от ******** г. Претендира
се установяване на вземане за главница, представляваща потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга и обезщетение за забава. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявения иск, ведно със законните
последици.
В законоустановения за това срок по чл. 131 от ГПК ответникът
К.Г.К. е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен
представител адв. П.К. – Б., в който се
излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че от
представените по делото писмени доказателства не се установява по категоричен
начин основателността на предявените искови претенции. Твърди, че не е ясно
какви суми са погасени от страна на длъжника чрез плащане. Счита, че не са
налице доказателства, че процесните вземания са предмет на сключените договори
за цесия, както и че длъжникът е уведомен. Релевира възражение за погасяване на
задълженията по давност. По така изложените съображения се моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ.
От договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******** от ********
г.,
сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и К.Г.К., се установява, че ищецът е поел задължение да предоставя на ответника
за срок от 12 месеца далекосъобщителни услуги по програма “Vivacom
Smart XS” с предоставен мобилен номер *********, срещу насрещното задължение на
потребителя да заплаща месечна абонаментна такса в размер от 13, 99 лв. с ДДС.
В
разпоредбите на договора е установено, че след изтичане на минималния срок на
договора споразумението автоматично продължава действието си за неопределен
срок.
Приложено
е Споразумение от ******** г., сключено между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и К.Г.К., по силата на което са
преуредени взаимоотношенията на страните по отношение на мобилен номер ********* с
предоставени услуги по програма “Vivacom Smart S” с цена от 15, 99 с
ДДС и преференциална цена от 13, 99 с ДДС за срок от 24 месеца от подписване на
споразумението. С така сключеното споразумение в полза на потребителя е
предоставен за ползване и мобилен
номер ********* с избран тарифен план „Vivacom i-Ttraffic M“ с
цена от 13, 99 с ДДС и преференциална цена от 11, 99 с ДДС за срок от 24 месеца
от подписване на споразумението.
Между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и К.Г.К. е
сключено и Споразумение от ******** г. със срок от 24 месеца, с което страните
са постигнали съгласие, че за предоставените далекосъобщителни услуги по програма “Vivacom
Smart S”
за мобилен номер ********* потребителят дължи
заплащане на абонаментна такса от 15, 99 с ДДС, съотв. преференциална цена от
13, 99 с ДДС за срок от 24 месеца от подписване на споразумението, а за предоставените далекосъобщителни услуги по програма „Vivacom
i-Ttraffic M“ за мобилен
номер ********* потребителят дължи
заплащане на абонаментна такса от 13, 99 с ДДС, съотв. преференциална цена от
11, 99 с ДДС за срок от 24 месеца от подписване на споразумението.
С
подписване на споразумението страните са постигнали съгласие за предоставяне на
далекосъобщителни услуги и за мобилен номер ********* с избран тарифен план „Vivacom
i-Ttraffic M“ с цена от 13, 99 с ДДС и
преференциална цена от 11, 99 с ДДС за срок от 24 месеца от подписване на
споразумението.
Ищецът
– в качеството му на цесионер претендира заплащане на абонаментните такси за
предоставени далекосъобщителни услуги по посочените мобилни номера за периода
от 22.03.2017 г. до 21.07.2017 г. – в срока на действие на Споразумение от ******** г., с което са установени
преференциални цени за ползваните услуги.
Представен
е и препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите
задължения по учреденото договорно правоотношение. Общите условия към договора
за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано
в отделно подписана декларация – съгласие, съдържаща удостоверителното
изявление на абоната, че е получил екземпляр от Общите условия към договора за
мобилни услуги. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на
условията към договора, които стават неразделна част от неговото съдържание.
Ищецът
извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил
вземането по процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от ********
г. от "С. Г. Груп" ООД, съгласно договор за цесия от ******** г.,
което от своя страна е придобило процесното вземане от "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД съгласно договор за цесия от ******** г.
Затова, за да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по
процесния договор, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така
описаните прехвърляния на вземания, т.е. наличието на валидни договори за
цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянията.
По
делото се установява, че с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от ********
г. (л. 49 от делото), сключен между "Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, в качеството на цедент, и "С. Г. Груп" ООД, в
качеството на цесионер, цедентът прехвърля на цесионера възмездно вземанията,
произтичащи от договорите, описани в приложение № 1 към този договор. Съгласно
чл. 5 от договора от датата на подписване на договора цедентът ще се смята
задължен и изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се
прехвърлят, за факта на цесията, като им изпраща уведомление по смисъла на чл.
99, ал. 3 ЗЗД.
От
своя страна "С. Г. Груп" ООД е прехвърлило на ищцовото дружество
процесното вземане, видно от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от ********
г. - л. 47 по делото.
По
делото е представено Приложение № 1 към Договор за цесия от ******** г., в
което прехвърленото вземане е индивидуализирано, като е посочено, че последното
е с длъжник К.Г.К. и е в размер от 174, 03 лв.
За да
имат действие двете последователни цесии по отношение на длъжника, а и спрямо
третите лица, същите следва да му бъдат съобщени надлежно - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника
надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния
кредитор за извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия
кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не
означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД. Длъжникът би могъл
да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е
съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 137/2.06.2015 г. по гр. д.
№ 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представеното от ищеца уведомление за цесия
към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер по втората
цесия, и от "С. Г. Груп" ООД, като пълномощник на "БТК" ЕАД
съгласно пълномощно на л. 46 от делото е годно да уведоми длъжника за
извършените две последователни цесии на процесното вземане.
Длъжникът не е получил уведомлението за
прехвърляне на вземането, доколкото по делото не са представени доказателства
за връчване на уведомлението на длъжника.
Следва обаче да се приеме, че приложеното към
исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на
пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния
касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Наистина ответната страна не участва лично в
производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен
представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на
ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е
стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено
по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция,
съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
В случая препис от исковата молба и
приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната страна на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни
книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в уведомителното писмо за
извършената цесия, се презюмира да е получено от ответника, а не от назначения
му особен представител.
По тези съображения настоящата съдебна
инстанция приема, че уведомлението, представено с исковата молба на ищеца - цесионер
и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за цесия е договор, по
силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата
на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че цесионерът – ищец разполага с материалноправна легитимация в
исковото производство пред настоящата съдебна
В
разпоредбата на Раздел VII, чл. 25 от Общите условия е установено, че
абонатът заплаща еднократно цена за първоначално свързване към мрежата и
ежемесечно – цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до мрежата и
стойността на проведени разговори и други услуги, посочени в Ценовата листа на
БТК.
В
случая в производството по делото се претендира единствено стойността на
месечния абонамент за предоставен достъп до мрежата чрез трите представени на
потребителя мобилни номера, които са дължими от потребителя по силата на
сключения договор, изменен с две последователни споразумения, независимо дали
са предоставени и ползвани далекосъобщителни услуги. Тази цена е дължима и
представлява таксата, заплащана от потребителя за достъп до мрежата, която
осигурява възможност за ползване на услуги. Нещо повече – видно от
представените споразумения, срещу задължението за заплащане на абонаментна
такса потребителят получава преференциална услуга за ползване на интернет и
провеждане на разговори до определен лимит, без допълнително таксуване.
Следователно
задължението за заплащане на месечната абонаментна такса възниква с подписване
на договора, поради което в случая от представените по делото доказателства се
установява, че в полза на оператора е възникнало право да претендира цената за
месечната абонаментна такса.
Ищецът
е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са
обективирани претендираните вземания за месечни абонаментни такси в размерите
без включен ДДС, които съответстват на установените в договора месечни
задължения с включен ДДС за всеки предоставен мобилен номер по съответния
абонаментен план.
По
фактура № **********/22.04.2017 г., с падеж на 09.05.2017 г., са начислени
задължения за периода ******** г. до ******** г. за месечни абонаментни такси в
общ размер от 31, 64 лв. без ДДС или за сумата от 37, 97 лв. с ДДС, формирана
както следва: за мобилен номер ********* – сумата от 11, 66 лв. без ДДС за
месечен абонамент, за мобилен номер ********* - сумата от 9, 99 лв. без ДДС за месечен абонамент
и за мобилен номер ********* - сумата от 9, 99 лв. без ДДС
за месечен абонамент.
По фактура № **********/22.05.2017
г., с падеж на 08.06.2017 г., са начислени задължения за периода ******** г. до
******** г. за месечни абонаментни такси в общ размер от 31, 64 лв. без ДДС или
за сумата от 37, 97 лв. с ДДС, формирана както следва: за мобилен номер *********
– сумата от 11, 66 лв. без ДДС за месечен абонамент, за мобилен
номер ********* - сумата от 9, 99 лв. без
ДДС за месечен абонамент и за мобилен номер ********* - сумата от 9, 99 лв. без ДДС за месечен абонамент.
По фактура № **********/22.06.2017
г., с падеж на 09.07.2017 г., са начислени задължения за периода ******** г. до
******** г. за месечни абонаментни такси в общ размер от 31, 64 лв. без ДДС или
за сумата от 37, 97 лв. с ДДС, формирана както следва: за мобилен номер *********
– сумата от 11, 66 лв. без ДДС за месечен абонамент, за мобилен
номер ********* - сумата от 9, 99 лв. без
ДДС за месечен абонамент и за мобилен номер ********* - сумата от 9, 99 лв. без ДДС за месечен абонамент.
По фактура № **********/22.07.2017
г., с падеж на 08.0682017 г., са начислени задължения за периода ******** г. до
******** г. за месечни абонаментни такси в общ размер от 31, 64 лв. без ДДС или
за сумата от 37, 97 лв. с ДДС, формирана както следва: за мобилен номер *********
– сумата от 11, 66 лв. без ДДС за месечен абонамент, за мобилен
номер ********* - сумата от 9, 99 лв. без
ДДС за месечен абонамент и за мобилен номер ********* - сумата от 9, 99 лв. без ДДС за месечен абонамент.
По
така представените фактури, съдържащи сметки за начислени задължения, са
обективирания и задължения за лизингови вноски и обезщетение за забава, които
не се претендират в настоящото производство.
Съгласно
разпоредбата на Раздел VII, чл. 29 от Общите условия предоставените
услуги се заплащат от абоната през месеца, следващ този на ползването им, в 15
– дневен срок от издаване на фактурата. Следователно за ответника – потребител
е възникнало задължението за заплащане на начислените месечни абонаментни такси
със сключване на процесния договор, ведно с допълнителните споразумения към
него, като с издаване на процесните фактури е настъпил и падежът за погасяване
на задълженията. Общият размер на задълженията по посочените фактури е в общ
размер от 151, 88 лв. с ДДС.
Доколкото
ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство не установи, че е заплащал в срок задълженията си
към оператора, съдът намира, че в полза на ищецът - цесионер е възникнало
вземането за получаване на цената за месечни абонаментни такси, като доколкото
в производството се претендира сумата от 132, 03 лв., до този размер – с оглед
принципа на диспозитивното начало, предявеният иск е доказан по своето
основание.
В отговора на исковата молба, ответникът е
направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД по
отношение на дължимата главница, поради което същото следва да се разгледа като
въведено в процеса в преклузивните за това срокове, установени в разпоредбата
на чл. 133 ГПК.
Задължението на потребителите за заплащане на
цената на предоставени далекосъобщителни услуги е такова за периодични плащания
по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД, тъй като касае повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези
плащания да са с еднакъв размер, предвид обстоятелството, че същите зависят от
консумацията на абоната. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС.
Падежът
на задължението по фактура № **********/22.04.2017 г. е на 09.05.2017 г., по
фактура № **********/22.05.2017 г. е на 08.06.2017 г., по фактура №
**********/22.06.2017 г. е на 09.07.2017 г., а по фактура №
**********/22.07.2017 г. е на 08.08.2017 г. Следователно тригодишният давностен
срок за задължението по фактура № **********/22.04.2017 г. е изтекъл на
09.05.2020 г., по фактура № **********/22.05.2017 г. е изтекъл на 08.06.2020
г., по фактура № **********/22.06.2017 г. е изтекъл на 09.07.2020 г., а по
фактура № **********/22.07.2017 г. е
изтекъл на 08.08.2020 г. Заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, от когато се счита и предявен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, е депозирано на 06.07.2020 г., поради което към този момент е изтекъл
срока за задълженията по първите три фактури. В рамките на течението на този
срок обаче е било обявено извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. съгласно Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрани от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от цитирания закон за срока
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Поради това
спирането на срока следва да се съобрази при преценка дали е погасено по
давност процесното вземане, като към тригодишния срок се добави и времето от
още 2 месеца, в което срокът не е текъл. следователно, при съобразяване на
настъпилото спиране течението на давностния срок, следва, че тригодишният
давностен срок за задължението по фактура № **********/22.04.2017 г. е изтекъл
на 09.07.2020 г., по фактура № **********/22.05.2017 г. е изтекъл на 08.08.2020
г., по фактура № **********/22.06.2017 г. е изтекъл на 09.09.2020 г. Т.е. към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
16.07.2020 г., е погасено по давност задължението по фактура №
**********/22.04.2017 г. в размер на сумата от 37, 97 лв. с ДДС, което е
недължимо, поради погасяването му по давност.
С
оглед така изложените съображения следва в полза на ищеца – цесионер да се
присъди вземанията за месечни абонаментни такси, начислени по фактура №
**********/22.05.2017 г., фактура № **********/22.06.2017 г. и фактура №
**********/22.07.2017 г., в общ размер от 113, 91 лв. с ДДС за периода от 22.04.2017
г. до 21.07.2017 г., като предявеният иск се отхвърли за разликата над този
размер до пълния му предявен размер от 132, 03 лв. и за периода от 22.03.2017
г. до 21.04.2017 г., поради погасяването му по давност.
Предвид изхода на правния спор в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство, съобразно уважената част от
предявените искове, като при определяне на разноските следва да се съобрази
първоначалния предявен размер на исковата претенция, с оглед частичното
прекратяване на производството.
В настоящото производство подлежат на
разпределяне и разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 8556/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението
по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 205
лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 134, 18 лв.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането
на държавна такса в размер от 25 лв., депозит за назначаване на особен
представител на ответника от 150 лв. и сумата от 180 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, или разноски в общ размер от 355 лв., от които с
оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 232, 36 лв.
При този изход на делото в полза на ответника
се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се
присъждат, тъй като такива в производството не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ по отношение на К.Г.К., ЕГН **********, с
адрес ***, че “ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, е носител на паричните притезания, за които
е издадена Заповед № 3912/20.07.2020 г. по
ч.гр.д. № 8556/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХXII граждански
състав, за сумата от 113, 91 лв.,
дължима за периода от 22.04.2017 г. до 21.07.2017 г. и представляваща стойността на
предоставени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер № ********* от ******** г., изменен с Допълнително споразумение от ********
г. и Допълнително споразумение от ******** г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от ******** г., сключен със „С. Г. Груп“ ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над установения размер от 113, 91 лв. до
пълния предявен размер от 132, 03 лв. и за периода от 22.03.2017 г. до 21.04.2017
г., поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН **********, да
заплати на “ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 134, 18 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 8556/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХXII граждански състав, и сумата
от 232, 36 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 13036/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/А.Дъбова
Вярно с оригинала.
И.Б.