№ 9324
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110133925 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД
и възражение за прихващане с правно основание чл. 49, вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът „РЕФЛЕКС – М“ ООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД за заплащане на сумата от
16 382,38 лв., представляваща неустойка съгласно чл. 5 от Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти № 160, т. IV, рег. № 7308, дело № 673/2020г. на
нотариус И.Н., рег. №040 на НК, вписан в СВ-София с вх. Рег. № 35404 от
02.07.2020г., акт №2, т.LXXXVIII, дело №26819/2020г., партидна книга: стр.681192, за
неизпълнение на задължение по чл. 5 от цитираният нотариален акт да осигури
издаване на разрешение за ползване /удостоверение за въвеждане в експлоатация/ на
сградата в уговорения срок до 30.11.2020г., за периода от 01.12.2020г. до 31.01.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 04.02.2021г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК от 15.02.2021г. по ч.гр.д. №7120/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав.
След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК е предявен установителен иск за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 160, т. IV, рег. № 7308, дело № 673/2020г. на нотариус И.Н., рег.
№ 040 на НК, вписан в СВ-София с вх. рег. № 35404 от 02.07.2020г., акт № 2,
т.LXXXVIII, дело № 26819/2020г., партидна книга: стр. 681192 е придобил от
ответника собствеността върху недвижими имоти в сграда в гр. София – ателие № 1 и
гараж № 1. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от
1
цитирания нотариален акт да осигури издаване на разрешение за ползване
/удостоверение за въвеждане в експлоатация/ на сградата в уговорения срок до
30.11.2020г. и да изгради всички външни връзки на сградата /ВиК, електричество,
ТЕЦ/, поради което му дължи уговорената в т.5 от нотариалния акт неустойка в размер
на 0,1% от материалния интерес по договора – продажната цена от 327 647,68 лв. за
всеки ден забава, но не повече от 5%. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска с възражения, че не е налице забава от
ответното дружество поради виновно негово поведение с оглед на това, че ответникът
навреме е входирал всички документи за снабдяване с разрешение за въвеждане на
сградата в експлоатация, а забавата е причинена от „ЧЕЗ Електроразпределение
България“ АД и „Топлофикация София“ ЕАД относно снабдяване със съответния
констативен акт образец 16 за външните връзки на сградата. Изложена е хронология на
издадените актове в строителството. Ответникът излага доводи, че окончателния
доклад за осъществяване на строителен надзор в строителството на обект „Външно
електрозахранване на жилищна сграда…“ е издаден на 27.07.2020г. Поддържа, че без
констативен акт за въвеждане в експлоатация на външните връзки на сградата, в това
число и за присъединяване към ел. мрежа не може да бъде издадено и разрешение за
ползване на сградата. Твърди, че друга причина за невъвеждане в експлоатация на
жилищната сграда в срок до 30.11.2020г. са извършени вътрешни незаконни
преустройства в сградата, както от самия ищец, така и от трето лице – собственикът на
обект В.И.В., за което ответното дружество е сезирало Столична община – преписка №
РО-621-ТКОО-14 от 11.06.2021г. Ищецът бил поставил три външни климатични тела
върху външната стена на сградата и изкоренил храсти и дървета, като с това е нарушил
целостта на топлоизолацията на сградата и съответната част от проекта, предвидена за
озеленяване. Излага доводи, че ищецът е причинил на ответника вреди, като поставил
на видно място на жилищната сграда текст със съдържание „Сградата е в груб строеж
от 2016г. Тук има възбранени имоти на строителя и проблем с актуването“,
„Внимание! От 2016г. Сградата е в строеж, от 2018г. трябваше да има Акт 16 на
сградата, възбранен имот – етаж 6, апартамент 7 /вдясно/, адрес: гр. София, ул.
„Чаталджа“ № 18“. Тези плакати/табели и бележки били залепени както на самата
сграда, така и на прозорците на собствените на ищеца обекти. Това била невярна
информация и въвеждала в заблуждение относно годините и броя на възбранените
имоти. Тези действия на ищеца причинили вреди на ответника, изразяващи се в
пропуснати ползи от продажбата на апартамент 7 в размер на 300 000 лв., поради отказ
от страна на купувачи да закупят конкретния обект в сградата, за което било платено
стоп капаро „през брокерска агенция КС Стандарт“. Релевира възражение за
прихващане със сумата от 300 000 лв., представляваща нанесени му имуществени
2
вреди – пропуснати ползи от продажбата на апартамент 7. Моли съда да отхвърли
предявения иск. При условията на евентуалност да уважи възражението за прихващане
и да извърши съдебно прихващане до размера на по-малкото от двете вземания.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните
обстоятелства: наличието на договор с изложеното в исковата молба съдържание, по
което той е изправна страна и е изпълнил произтичащите от договора задължения,
наличие на задължение за ответника с посоченото съдържание, наличие на неустоечна
клауза, начална дата и период на забавата.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземането,
респективно срещу изискуемостта му и конкретно – наличието на обективни причини
за забавата, извън волята му.
Безспорни между страните са обстоятелствата за наличието на правоотношение по
договор с изложеното в исковата молба съдържание, наличие на задължение за
ответника в посочения в исковата молба смисъл, наличието на неустоечна клауза,
неизпълнение от ответника на задължението му по чл. 5 от нотариалния акт, периода
на забавата и размера на неустойката.
Основният спорен между страните въпрос е свързан с това дали забавата се дължи
на обстоятелства, които изключват виновно поведение на ответника, съответно дали
ищецът с поведението си е създал пред него пречки за изпълнение на уговореното
задължение.
Съгласно чл. 5 от приложения нотариален акт продавачът /ответник в
производството/ се е задължил да осигури издаване на разрешение за ползване
/удостоверение за въвеждане в експлоатация/ на процесната сграда в уговорения срок
до 30.11.2020г. и да изгради всички външни връзки на сградата /ВиК, електричество,
ТЕЦ/. Установява се, че това задължение не е изпълнено, доколкото в хода на делото е
представено издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация №
811/20.09.2022г. /л.315-316 от делото/, до което се твърди да е достигнато в резултат на
усилията на собствениците в сградата. С оглед събрания доказателствен материал
съдът намира, че част от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в
действителност са предприели действия в тази насока. От ищеца са представени
разписки за получени суми от трети лица във връзка с издаване на енергиен
сертификат, изграждане на топлопровод, както и плащане за оценка на съответствието
и строителен надзор за обект: топлозахранване и абонатна станция на процесната
жилищна сграда /л.187-189 от делото/, които суми не са били заплатени от ответника
като възложител по съответните договори, а са събрани от етажните собственици. В
тази връзка са приложени още декларация от 27.09.2021г. на собственици на
3
апартаменти, отразяваща отказа на управителя на ответното дружество да положи
подпис върху изготвения Акт образец 15 на новоизградения топлопровод в сградата и
по този начин възпрепятстващ издаването на удостоверение за въвеждане в
експлоатация и ползването на топлинна енергия за парно и топла вода, както и
последващ протокол №10/28.10.2021г. на собствениците инвеститори в сградата,
констатиращ продължаващото бездействие на ответника в изложения смисъл.
Съдът намира, че описаните доказателства представляват частни документи
съгласно нормата на чл. 180 ГПК, доколкото са подписани от лицата, които са ги
издали, като доказателствената им стойност следва да се преценява по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. Изложените в посочените
писмени доказателства обстоятелства се потвърждава в пълна степен и от показанията
на доведения от ищеца свидетел Д.Н. – собственик на самостоятелен обект в
процесната сграда. Лицето посочва, че е придобило апартамента си по силата на
сключен с ответното дружество договор, в който също е било уговорено задължение на
последното да въведе сградата в експлоатация в още по-предходен момент, а именно
края на м.май, началото на м.юни 2019г. Посочва, че през м.юни 2021г. между тях е
постигнато извънсъдебно споразумение за дължимата по неговия договор неустойка за
забава, като уточнява, че въпреки проведените срещи между съсобствениците и
управителя на дружеството, последният не е изпълнил обещанията си, че сградата ще
бъде довършена. Свидетелят излага, че това се дължи на обстоятелството, че самите
собственици събират пари помежду си, с които плащат сметки, свързани с
присъединяване на сградата с ВиК, Енерго и всякакви такси и възнаграждения по
договорите за присъединяване, които управителят не е заплатил. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля като логични, последователни и подробно изложени
от лице, което се е намирало в аналогично правоотношение с ответника и в тази връзка
е пряко запознато с извършените от негова страна действия по въвеждане на сградата в
експлоатация.
От друга страна, заключението на приетата по делото СТЕ приема, че за периода от
02.04.2019г., когато е подписан Акт/Образец 14 за приемане на конструкцията за обект
„Външно ел. захранване на жилищна сграда с подземни гаражи и ателиета“ до
29.06.2020г., когато е подписан констативен акт/Образец 15 за установяване годността
за приемане на строежа, или за период от 1 година и 3 месеца, не се установява какво е
изпълнено на обекта, като причините за тази забава не могат да се уточнят поради
липса на данни за това. Същевременно, относно подизпълнителя „Топлофикация
София“ ЕАД е констатирано, че за периода от 15.01.2020г. – датата на подаване на
заявление за съгласуване на проект за процесния обект до 24.01.2022г. – датата на
издаване на удостоверение №27/24.01.2022г. за въвеждане в експлоатация на строеж
„Топлозахранване и абонатна станция на обекта“ не се установяват периоди на забава.
Съдът кредитира заключението на вещите лица като мотивирано и компетентно
4
изготвено в резултат на извършен анализ на фактическите данни на база приложения
по делото доказателствен материал и допълнително представените от третите лица
подизпълнители документи. Същото кореспондира напълно и с останалите събраните
по делото декозателства. По изложените съображения съдът намира оспорването на
заключението от страна на ответника за неоснователно, още повече че в проведеното
на 13.12.2022г. о.с.з. процесуалният му представител признава неизгоден за него факт,
а именно обстоятелството, че сградата е въведена в експлоатация без участието на
неговия доверител, поради което последният не притежава проектната документация.
По изложените по-горе мотиви не може да бъде споделен доводът на ответника, че
същият навреме е входирал всички документи за снабдяване с разрешение за
въвеждане на сградата в експлоатация, но забавата е причинена от „ЧЕЗ
Електроразпределение България“ АД и „Топлофикация София“ ЕАД относно
снабдяването с констативен акт образец 16 за външните връзки на сградата.
Посочените дружества имат качеството на трети за процесното правоотношение лица,
поради което техни действия или бездействия не могат да изключат договорната
отговорност на ответното дружество, още повече и предвид липсата на установена в
хода на делото причинно-следствена връзка между тяхното поведение и договорното
неизпълнение от страна на ответника. Неотносими към настоящия спор са и
твърденията на ответното дружество, че забавата е по повод на присъединяването на
съседни имоти към електроразпределителните съоръжения.
В конкретния случай следва да се има предвид обстоятелството, че ответникът е
търговско дружество, занимаващо се по занятие със строителна дейност и продажба на
недвижими имоти, обуславящи неговата квалифицирана отговорност, която може да
бъде изключена единствено в хипотеза на настъпили извънредни /форсмажорни/
обстоятелства, респективно такива, които същият не може да предвиди към момента на
сключване на договора, както и обстоятелства, чието осъществяване не би могъл да
избегне. По делото няма данни за непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключването на договора, напротив, както сам
твърди ответникът в отговора на исковата молба, без констативен акт за въвеждане в
експлоатация на външните връзки на сградата, в това число и за присъединяване към
електрическата мрежа, не може да бъде издадено разрешение за ползване на сградата,
тоест това обстоятелство е било изначално известно на изпълнителя и същият е
следвало да положи дължимата грижа на добрия търговец и да организира така
работата си, че да спази крайния срок за завършване на строителството и издаване на
разрешение за ползване на сградата в уговорения период от време. В този смисъл
същият не е трябвало да поема задължения, чието изпълнение не може или не би
изпълнил, имайки предвид и предходната му практика по идентично неизпълнение на
същото обещание за въвеждане на сградата в експлоатация, в това число и
недобросъвестното му поведение /довело до необходимостта етажните собственици, с
5
цел защита на собствените им интереси, сами да предприемат действия по изпълнение
на поети от него задължения към трети лица/, респективно е трябвало да се задължи
при различни условия. На основание чл. 21, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорът
обвързва само страните и има силата на закон между тях, поради което
обстоятелството, че ответникът възлага по договор с други дружества изпълнение на
част от строителните работи, не го освобождава от отговорност по поетото спрямо
ищеца задължение, обективирано в нотариалния акт от 02.07.2020г.
На следващо място, съдът намира релевираното възражение за извършени
вътрешни незаконни преустройства в сградата от ищеца и от други собственици на
обекта, които да обусловят забавата на ответника, също за неоснователно.
Заключението на арх. Я. на приетата по делото последваща СТЕ, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, със задача да констатира
дали са извършвани преустройства в сградата, не установява никакви изменения в
процесния имот – ателие № 1 на ниво + 2,85 м, а напротив – налице е пълно
съответствие с проекта, което е потвърдено и в екзекутивния чертеж, одобрен
екзекутив с дата 2018г. за това ниво, като същото се отнася и за неговия гараж. По
отношение на имотите, собственост на трето неучастващо по делото лице – В.И.В., са
констатирани отразени в екзекутивната документация промени, извършени преди
въвеждане на сградата в експлоатация – обстоятелство, което по изложените по-горе
мотиви съдът счита за ирелевантно относно договорната отговорност на ответника. По
същество вещото лице е достигнало до крайния извод, че извършените преустройства
са несъществени съгласно нормата на чл. 154, ал. 3 ЗУТ, доколкото не се нарушават
предвижданията на действащия ПУП-РУП, нито се променя строителната конструкция
или предназначението на обектите, като същите са в съответствие със строителните
правила и нормативи за снабдяване с Акт образец 16. Отбелязано е, че биха били
пречка за въвеждането на сградата в експлоатация единствено при условие,че не са
коректно отразени в заварените екзекутивни чертежи, какъвто не е настоящият случай.
По изложените мотиви съдът приема, че исковата претенция е доказана по
основание и размер, поради което предявеният иск следва да бъде изцяло уважен за
сумата от 16 382,38 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 01.12.2020г.
до 31.01.2021г.
По възражението за прихващане с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД:
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, а именно – достигане до
извод за основателност на предявения иск, съдът следва да разгледа релевираното в
условията на евентуалност възражение за прихващане с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД.
Ответникът е направил възражение за прихващане със сумата от 300 000 лв.,
представляваща нанесени му имуществени вреди – пропуснати ползи от продажбата на
ап. 7, до размера на по-малкото от двете вземания.
6
За основателността на възражението в тежест на ответника, който претендира да е
носител на вземането, е да докаже: наличието на предпоставките по чл.49 ЗЗД – вреда
в резултат от виновното и противоправно поведение на ищеца, респективно – вредата
да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата,
ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 ЗЗД; причинна връзка
между противоправното поведение и настъпилите вреди, както и видът и размерът на
вредите.
Ответникът обосновава причинената му от ищеца вреда с поведението на
последния, изразяващо се в поставяне върху собствения на ищцовото дружество
апартамент – ателие № 1, разположено на първи надземен /втори надпартерен/ етаж, и
на други места в процесната сграда на надписи със съдържание, което твърди да е
отказало потенциални купувачи от закупуване на имоти в сградата. Видно от приложен
по делото снимков материал /л.46-47 от делото/, в случая се касае до изявление
относно обстоятелството, че сградата е в строеж от 2016г., в нея има възбранени имоти
и проблем с актуването. По тази причина ответникът твърди да е осуетена продажбата
с двама потенциални купувачи на апартамент, чиято пазарна стойност възлиза на
300 000 лв.
За установяване на горепосочените обстоятелства по делото са представени
разписка от 01.04.2021г. за получено от ответното дружество стоп капаро от лицето
Ю.К. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 7,
разположен на пети етаж в процесната сграда, в размер на сумата от 2 500 евро, както и
последваща разписка от 29.04.2021г., удостоверяваща връщането на посочената сума
на потенциалния купувач /л.217-218 от делото/. Изложеното се потвърждава и от
показанията на Ю.К., разпитан по делото в качеството си на свидетел /л.235/. Същият
твърди, че е приятел с управителя на ответното дружество, от когото е възнамерявал да
закупи апартамент в сградата, във връзка с което е депозирал, съответно след това
получил обратно определена сума пари като капаро. Лицето посочва, че след
постигнати уговорки с продавача, е извършил обстоятелствен оглед на сградата, в
резултат на което е видял табели, отразяващи обстоятелството, че върху въпросния
апартамент, който е възнамерявал да закупи, има съдебни възбрани. Свидетелят
описва, че не е бил изненадан от този факт, доколкото самият собственик в предходния
им разговор го е уведомил за наличието на тежести върху апартамента, които трябва да
се платят, ако се стигне до сделка. Страните са се споразумели управителят да изчисти
тези тежести в момента на закупуване на имота с част от парите, които получава по
разпоредителната сделка, едва след което ще му бъде предоставена и останалата
продажна цена. Потенциалният купувач твърди, че в последващ момент, когато е
посетил отново сградата, е станал свидетел на разправия между някаква жена и хора,
на които им е предлагала имота, които са обсъждали, че този имот никога няма да бъде
продаден поради задълженията на собственика. В този момент лицето е взело решение,
7
че няма да купува имота, за което е уведомил своя приятел, като същият обосновава
отказа си с нежеланието му да влиза в конфликти в новата кооперация и притесненията
му относно съдържанието на плаката. Посочва, че не би купил апартамент с възбрана
от чужд човек, като в настоящия случай, макар да става въпрос за лице, с което са
отраснали заедно, това не е било достатъчно, тъй като нещата, които е видял, са го
отказали напълно.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля, доколкото намира същите за
вътрешнопротиворечиви и непоследователни. Първоначално лицето признава знанието
си относно факта за наличието на тежести върху имота към началния момент на
водене на преговори по сключване на продажната сделка – обстоятелство, което още
тогава не е повлияло на крайното му решение да закупи имота, нещо повече – въпреки
това страните са се споразумели за начин, по който да уредят отношенията си. От друга
страна, нито от съдържанието на поставените плакати, нито от последващата случка
между трети лица, на която е станал свидетел, потенциалният купувач не е узнал нови
факти, които да обосноват коренната промяна в поведението му, съобразявайки и
готовността, която е имал, да закупи апартамент от своя приятел.
Изложеното не се опровергава и от показанията на свидетеля Майа Бранкова –
позната на управителя на ответното дружество, която посочва, че лично е съдействала
на последния при продажба на апартаменти в сградата. Излага твърдения относно
осъществен оглед на апартамент с друг потенциален купувач, с когото са били
словесно нападнати пред самата сграда от непознати на тях хора с думите, че няма
нужда да гледат и че сградата стои в този си вид от години. По същество показанията
на лицето не водят до извод на съда за действително причинена вреда на ответника в
резултат на конкретни противоправни действия от страна на управителя на ищцовото
дружество. Извън описания случай, свидетелят не отразява факти и обстоятелства,
които лично е възприела, а констатира свои изводи, до които е достигнала в резултат
на представеното от ответника положение на нещата – например „според мен имаше
причина хората, които водех да се откажат от апартамент“, „аз лично не съм имала
разговор с хората, а той /потенциалният клиент/ ми препредаде“, „Х. ми разказа кой е
възможно да го е поставил /постера/“ и „не съм виждала документи за сградата от г-н
В.“. В този смисъл показанията на лицето, предвид липсата на каквато и да е
конкретика, не следва да бъдат кредитирани.
Съгласно мотивите към ТР № 3 от 13.01.2023г. по тълк.д. № 3/2021г. на ОСГТК на
ВКС вредите са обективна категория и затова за уважаването на претенцията за
непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и
хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай
на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на
ползата, както и че реализирането е станало невъзможно поради деликта, което
обстоятелство не се установи в настоящия случай при анализ на събраните по делото
8
доказателства. По изложените мотиви съдът не достига до извод за установени при
условията на пълно и главно доказване до степен на сигурност пропуснати ползи,
поради което възражението за прихващане се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по чл. 417 ГПК са в размер
на 1 067,65 лв., представляващи заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, което е действително платено на адв.Маринов, видно от платежно
нареждане от 02.02.2021г. във връзка с договор за правна защита и съдействие №
6/02.02.2021г. За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски в общ размер на 2399,65 лв., представляващи доплатена
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение с платежни нареждания от
11.06.2021г. и 20.03.2023г. във връзка с договор за правна помощ от 11.06.2021г. и
анекс № 1 към него от 17.03.2023г., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид предмета на делото, неговата правна
и фактическа сложност, материалния му интерес, както и събраните по делото
доказателства, съдът намира направеното възражение за неоснователно. При
преценката си съдът съобрази приложимата редакция на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, че
„ЛУКССТРОЙ 99“ ООД, ЕИК *********, дължи на „РЕФЛЕКС-
М“ООД,ЕИК202117837, сумата от 16 382,38лв., представляваща неустойка съгласно
чл.5 от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 160, т. IV, рег. №
7308, дело № 673/2020г. на нотариус И.Н., рег. № 040 на НК, вписан в СВ-София с
вх.рег. № 35404 от 02.07.2020г., акт № 2, т.LXXXVIII, дело № 26819/2020г., партидна
книга: стр. 681192, за периода от 01.12.2020г. до 31.01.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 04.02.2021г., до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК от 15.02.2021г. по ч.гр.д. № 7120/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД, ЕИК *********, срещу
„РЕФЛЕКС-М“ ООД, ЕИК *********, възражение за прихващане с правно основание
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 300 000 лв., представляваща имуществени вреди –
пропуснати ползи от продажбата на апартамент 7, разположен на пети етаж в жилищна
сграда с адрес: гр.София, ул. „Чаталджа“ № 18.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД, ЕИК
*********, да заплати на „РЕФЛЕКС-М“ ООД, ЕИК *********, сумата от 2399,65 лв.,
представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от 1067,65 лв.,
9
представляваща разноски по ч.гр.д. № 7120/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10