№ 1076
гр. Варна, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110108877 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от С. В. В., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. Варна, кв. Георги Минков, бл. 8, вх. Б, ет. 6, ап. 35, с която срещу
„К.К.М.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** и „К.К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове за ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожността на сключените между:
1/ С. В. В. и „К.К.М.“ ЕАД (с кредитен посредник „К.К.“ ЕАД) - Договор №
********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия“-решение № 3-2197-11846-303893,
на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД;
2/ С. В. В. и „К.Г.“ ЕООД - Договор за възлагане на поръчителство от 06.11.2023 г., на
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба ищцата С. В. В. твърди, че на 06.11.2023 г. между нея и „К.К.М.“
ЕАД е сключен Договор № ********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия“-
решение № 3-2197-11846-303893, както и Договор за поръчителство от 06.11.2023 г. с „К.Г.“
ЕООД. Излага, че договор за кредит е сключен чрез кредитен посредник „К.К.“ ЕАД, чиято
банкова сметка е посочена като такава, по която да се погасява кредита, както и
задълженията към поръчителя. Твърди, че по договора е усвоила сумата от 1 500 лв., като по
договора за поръчителство се е задължила да внася месечна вноска от 380,17 лв.,
представляваща възнаграждение за поръчителството. Твърди, че за двата договора ищцата е
следвало да заплати общо сумата от 4 205,46 лв., при размер на главницата от 1 500 лв., като
това означавало, че следва да върне сума с около 280.40 % от главницата. Сочи, че е
заплатила 871,30 лв. по договорите. Счита, че има качеството на потребител и по отношение
на процесния договор за кредит не са спазени изискванията на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, което води до недействителността му. Подробно излага правни аргументи за това,
които включват непосочване на разходите, които формират ГПР и невключване на
задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство към тях. Отделно счита, че
договорът за поръчителство е нищожен, поради противоречието му със закона и с добрите
нрави. Излага подробни правни аргументи в този смисъл. Моли за прогласяване
1
нищожността на двата договора и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът „К.К.М.“ ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Твърди, че процесният договор за кредит отговаря на всички законови изисквания. Счита, че
разпоредбите на чл. 26 ЗЗД са неприложими, когато в чл. 22 ЗПК са предвидени специални
условия за недействителност на кредитите. Излага, че размерът на ГПР е в съответствие със
закона. Сочи, че не е изисквал и приемал гарант, поради което не разполага с информация за
извършени в тази връзка плащания. В заключение счита, че няма данни ГПР да е неправилно
изчислен, като твърди и че уговорката за представяне на обезпечение е адекватна предвид
предоставените услуги. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Ответникът „К.Г.“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който признава иска
срещу него, като моли разноските да не се възлагат в негова тежест, защото с поведението
си не е дал повод за образуване на делото.
Ответникът „К.К.“ ЕАД подава отговор на исковата молба, с който счита искът
срещу него за недопустим, доколкото има само качеството на кредитен посредник. По
същество оспорва иска с твърдения, че не е получавало суми по кредитите и не дължи
тяхното възстановяване, доколкото не е страна по договорите.
Ищцата С. В. В. подава становище, с което поддържа изложените в исковата молба
твърдения и аргументи.
С молба преди съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба.
С молби преди съдебно заседание ответниците, чрез процесуалните си
представители, подават писмени становища.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове
за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит и договор за
поръчителство, с правни основания чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1,
предл. I ЗЗД и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
установи наличието на посочените от нея основания за нищожност на договорите. В тежест
на ответниците е било да установят, че сключените с ищцата договори са действителни.
Прието е за безспорно по делото, че страните са подписани процесните Договор №
********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия“-решение № 3-2197-11846-303893
и Договор за поръчителство от 06.11.2023 г., както и съпътстващите ги стандартен
европейски формуляр, декларации, приложения, погасителни планове, преддоговорна
информация и общи условия /съдържащи се на л. 26, гръб – л. 48/.
Приети са и писмени доказателства за заплатени от ищцата суми по договорите /л.
49-50, л. 116/, но съдът не събирал други доказателства за установяване на тези факти,
доколкото не са предмет на спора, който се концентрира върху действителността на
договорите, а не върху изпълнението им. Тези доказателства могат да се ценят относно това,
че е допустимо насочването на иска и спрямо „К.К.“ ЕАД, който макар и да има качеството
на кредитен посредник, е получавал суми във връзка с договорите. Същият следва да бъде
обвързан от съдебното решение, за да бъде дадена пълна защита на потребителя, каквито
мотиви е изложил съда и в определението си по чл. 140 ГПК, което следва да се счита
изключение от принципа, че иска за нищожност се предявява само срещу страните по
сделката. След като дружеството се обвърже от настоящото съдебно решение последващата
защита на правата на потребителя във връзка с неоснователно постъпили по сметката на
кредитния посредник суми по кредита, ще бъде улеснена.
От представените писмени доказателства и съвпадащите твърдения между страните
се установява, че ищцата е сключила Договор № ********* за потребителски кредит тип
2
„Кредитна линия“-решение № 3-2197-11846-303893 с ответника „К.К.М.“ ЕАД, както и
Договор за поръчителство от 06.11.2023 г. с „К.Г.“ ЕООД. Договорът за кредит е сключен
чрез кредитния посредник „К.К.“ ЕАД, чиято банкова сметка е посочена като такава, по
която да се погасява кредита, както и задълженията към поръчителя.
По силата на договора за кредит ищцата е усвоила сумата в размер на 1 500 лв. на 21
вноски, ГПР 42,77 %, при обща стойност на кредита 2 043,51 лв., като съгласно чл. 1, ал. 2
от Договора за кредит се е съгласила в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на
всяка сума в рамките на кредитния лимит по този Договор да осигури като обезпечение по
кредита поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор
с минимално брутно месечно възнаграждение всеки в размер на 1 500 лв., одобрено от
Кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от Кредит Мобайл ЕАД банка.
Предвид задължаването за осигуряване на поръчителство е сключен и Договор за
възлагане на поръчителство от 06.11.2023 г. с „К.Г.“ ЕООД, по силата на който дружеството
се е задължило да обезпечи кредита срещу възнаграждение, платимо заедно с 21 месечни
вноски в общ размер от 2 161,95 лв. По този начин общата сума за връщане на изтегления
кредит от 1 500 лв. е станала 4 205,46 лв.
Ищцата твърди, че процесните два договора са нищожни, както поради
противоречието им със закона (позовавайки се на съответните специални императивни
правни норми на ЗПК), така и поради противоречието им с добрите нрави. По посочените от
ищцата основания за нищожност съдът приема следното:
На първо място следва да се посочи, че ищцата е потребител и процесните договори
имат елементите на потребителски такива, поради което и спрямо договора за кредит се
прилага ЗПК, а спрямо двата договора разпоредбите на ЗЗП, като спрямо договора за
поръчителство следва да се съобразява, че същият е сключен във връзка с договора за
кредит.
Извършвайки проверка на договора за кредит за необходимите реквизити по чл. 11
ЗПК и тълкувайки уговорките в него, съдът приема, че ГПР не е надлежно посочен, което
само на това основание води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК, като
потребителят следва да отговаря само по реда на чл. 23 ЗПК.
По отношение на договора за предоставяне на поръчителство следва да се посочи, че
чрез същия се заобикаля изискването на закона за включването на всички разходи по
кредита в ГПР. Предвиденото в него възнаграждение реално представлява разход за
длъжника по кредита, като самият договор за поръчителство е свързан с договора за кредит
и не може да съществува отделно от него, доколкото е сключен с цел да обезпечава
неизпълнението на първия.
Освен, че самият договор заобикаля закона, то клаузата на чл. 1, ал. 2, с която е
договорено възнаграждение, в случая се явява недействителна. При сключването на
акцесорния договор, като част от договора за кредит, длъжникът не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне. Следователно, юридическото лице –
поръчител (гарант), което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с
него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца,
и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на
избор и възможност за индивидуално договаряне.
Също така, при условие, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с
акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, в тази част договорът е недействителен по отношение на длъжника.
Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи
3
такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Вземането за поръчителство се основава съответно на
неравноправна клауза за потребителя.
Доколкото самата цел на договора е да обезпечи вземането на длъжника срещу
заплащане на възнаграждение на поръчителя, то договорът се явява възмезден и
нищожността на тази клауза води до нищожност на целия договор, доколкото същият не би
могъл да съществува в правния мир, след като се изключва изцяло едната насрещна главна
престация по него.
За пълнота на изложението е налице и нищожност на двете сделки, поради
противоречието им с добрите нрави, доколкото създават значително неравновесие между
правата на потребителя и търговеца, и представляват нелоялна търговска практика, целяща
да обогати кредитора чрез заобикаляне изискванията на ЗПК и да обвърже длъжника да
заплаща възнаграждения в размер надхвърлящ размера на отпуснатия му заем, които не са
включени в ГПР и които не се следват на кредитора и на трето лице. Касае се и за типичен
пример на заобикаляне на закона, доколкото се цели получените парични средства да
постъпят в патримониума на свързано с кредитора лице и по този начин да се намали риска
от платежоспособността на длъжника чрез получаването на допълнително възнаграждение,
вместо същата да бъде преценена по надлежния ред при сключването на договора.
Кредиторът следва да откаже кредитиране, ако не му бъде предоставено исканото
обезпечение, а не да възлага под условие допълнителна тежест при неизпълнение. Загубите
и разходите от кредитирането не следва да се възлагат в тежест на длъжника и същият не
следва да дължи никакви други суми, освен изрично предвидените в ЗПК, независимо под
каква форма и вид (с цел заобикаляне на закона) са уговорени. В случая ищецът е въвел
достатъчно основания за нищожност на сделките и клаузите, като дори и да не беше, съдът
следи служебно за спазването на императивни правни норми от публичен порядък, както и
за неравноправност на клаузите.
Предявените искове за прогласяване нищожността на договорите следва да се уважат
поради противоречието на двата договора със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД и в частност с чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (императивни правни норми от публичен характер), доколкото
това основание за нищожност има приоритет и изключва останалите, съобразно практиката
на ВКС, макар и повече от едно основание да е налице. За потребителя е ирелевантно на кое
основание за нищожност ще му бъдат уважени исковете, още повече, че в това производство
съдът следи служебно и за нерелевираните основания от външна страна. Договорът за
поръчителство следва да се приеме за неразривно свързан с договора за кредит, което и
нищожността му поради противоречието със закона има приоритет спрямо нищожността му
поради нарушаване на добрите нрави и заобикалянето на закона.
В контекста на всичко изложено следва да се посочи и актуалната практика на СЕС,
изразена в Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23, с която се приема, че разходите по
договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на
дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и
следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
В настоящия случай е видно и без използването на специални знания, че разходите за
възнаграждение за поръчителство не са включени в посочения в договора за кредит ГПР,
което се потвърждава и от становището на кредитора, който счита, че не следва да бъдат
включвани. Грешното посочване на размера на ГПР е достатъчно основание за нищожността
на кредита, както беше изложено по-горе в мотивите.
По разноските:
4
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцата сторените разноски.
С отговора на исковата молба дружеството „К.Г.“ ЕООД е признало иска срещу него
и счита, че не дължи разноски, защото не е дало повод за образуване на делото. Ищцата не е
поискала постановяване на решение при признание на иска, поради което и съдът не може
да се произнесе по този ред. Отделно от горното ответникът е дал повод за образуване на
делото, доколкото е допуснал сключването на нищожен договор. Като търговец на пазара с
финансови услуги би следвало да е наясно със законовите разпоредби и със съдебната
практика по тези въпроси, и да съобразява разпоредбите на типовите си договори, така че да
не водят до тяхната недействителност. В този смисъл и следва да дължи разноски по делото.
Дължимата по делото държавна такса в размер на 168,22 лв. не е била заплатена от
ищцата, доколкото същата е освободена по реда на чл. 82 ГПК. Същата следва да се възложи
в тежест на ответниците, както следва: 81,74 лв. за К.К.М.“ ЕАД и „К.К.“ ЕАД и 86,48 лв. за
„К.Г.“ ЕООД. Същите следва да я заплатят в полза на Бюджета на съда по сметка на ВРС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
На процесуалния представител на ищцата се следва адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ЗА, което съдът определя в минимален размер от 480 лв. с ДДС по всеки от
двата иска (общо 960 лв. с ДДС), касаещи два различни договора, доколкото делото не се
отличава с висока правна и фактическа сложност. В случая определянето му на база на
материалния интерес би се явило непропорционално на осъществената защита и предвид
засиленото служебно начало в тези производства. Възнаграждението по чл. 38 ЗА се
определя от съда, поради което не може да бъде прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между страните С. В. В., ЕГН
********** и „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК *** (с кредитен посредник „К.К.“ ЕАД, ЕИК ***) -
Договор № ********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия“-решение № 3-2197-
11846-303893 от 06.11.2023 г., на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26,
ал. 1, предл. I ЗЗД, поради противоречието му със закона.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между страните С. В. В., ЕГН
**********, и „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *** - Договор за възлагане на поръчителство от 06.11.2023
г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** и
„К.К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. А.
Д.-САК, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата С. В. В., на основание
чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. А. Д.-САК, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищцата С. В. В., на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** и
„К.К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на
Бюджета на съда по сметка на Варненски районен съд сумата в размер на 81,74 лв.
/осемдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща дължимата
държавна такса за предявения иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА
5
ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съда по сметка на Варненски районен съд сумата в размер
на 86,48 лв./ осемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
дължимата държавна такса за предявения иск за прогласяване нищожността на договора за
поръчителство, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6