Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 01.02.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на тридесети
септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
при секретаря В.С.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5300 по описа за 2014 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е
иск с правно основание чл. 404 ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 48 от Договора между
Народна Р. България и Съюза на съветските социалистически републики за правна
помощ по граждански, семейни и наказателни дела (Договора за правна помощ).
Производството е образувано
по искане от името на „К.“ ОАД – гр. К., Р. К. срещу „Е.“ АД ***. В исковата
молба се твърди, че арбитражният съд на Р. К. е постановил решение, което
подлежи на изпълнение от 12.01.2014 г. на територията на Р. България. Иска се
да бъде допуснато изпълнението му.
В отговор по исковата
молба от името на ответника се оспорва решението да произтича от орган на
правосъдието на Р. К., поради което счита, че Договорът за правна помощ по
граждански, семейни и наказателни дела между СССР и НРБ е неприложим.
В хода на процеса ищецът
не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът също не
изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище в хода на
съдебните прения.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
По делото не се спори, а
и приложеното в заверен превод решение еднозначен извод, че по дело №
А26-6523/2013, постановено на 11.12.2013 г. в гр. П. от Арбитражен съд на Р. К.
е постановил и обявил решение, с което е уважен изцяло предявен иск за
задължение за 82 992,91 евро – плащане за доставена стока по договор №
100/18022154/12-010 от 30.01.12 и е наредено на Акционерно дружество „Е.“
(България), ЕИК ******** „Е.“ АД 20612/1995 110) да изплати на отворено
акционерно дружество „К.“ (ОГРН (основен държавен регистрационен номер): ********,
ИНН (индивидуален номер на данъкоплатеца): ********) парична сума, еквивалентна
на 82 992,91 евро, както и 2000 рубли за разходи за държавна такса.
Постановено е също така, че ответникът дължи 39213,37 рубли държавна такса в
бюджета на Руската Федерация. Отразено е, че решението е влязло в сила на 12
януари 2014 г.
Не се спори също така, а
и от приложеното в превод изявление, изходящо от представител на ответника се
налага извод, че е получено определение относно исковото заявление на ищеца.
По сведение от
Министерство на правосъдието на Руската федерация арбитражните съдилища в
Руската федерация са федерални съдилища и влизат в съдебната система на Руската
федерация, какъвто статут има и Арбитражния съд на Р. К..
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 47 от
Договора за правна помощ договарящите страни взаимно признават и изпълняват
издадените на територията на другата договаряща страна и влезли в сила решения
на органите на правосъдието по граждански дела от имуществен характер,
постановени по правоотношения, възникнали след влизане в сила на Договора между
Народна Р. България и Съюза на съветските социалистически републики за оказване
на правна помощ по граждански, семейно-брачни и наказателни дела от 12 декември
1957 г. Договорът за правна помощ е обнародван в ДВ бр. 12/10.02.1976 г.
Така установеното правило
с оглед нормата на чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Р. България ангажира
българския съд да зачете утвърденото правило за поведение при наличието на
предвидените в Договора за правна помощ предпоставки – решението да произтича
от орган на правосъдието, да е постановено при обезпечена възможност за
ефективно участие на ответника, да влязло в сила.
Единственото
противопоставено в процеса възражение касае статута на арбитражния съд.
Меродавни за разрешаване на този въпрос са правилата, действащи в страната по
произход на постановеното решение. Съгласно възприетата структура на съдилищата
в Руската федерация – видно от пояснението, изходящо от посочения в чл. 15 от
Договора за правна помощ държавен орган, арбитражните съдилища са в структурата
на държавните съдилища. Без значение остава статута на арбитражните съдилища
според действащото в Р. България законодателство.
Утвърдения статут на
решаващия орган еднозначно го определя като орган на правосъдието на Руската
федерация, явяваща се и договаряща страна по Договора за правна помощ. В
процеса не се опровергава и констатацията, че решението е постановено след като
ответникът е бил уведомен за предмета на искането и е влязло в сила. В процеса
не се твърди да е в противоречие на предходно постановено решение по същия спор
между страните на територията на Р. България, а естеството на спора не обуславя
изключителната компетентност на българския съд – чл. . Ето защо налице са предпоставките за допускане
на изпълнението му.
Решението сочи на
разпореждане за плащане на парична сума без да е конкретизирана валутата, в
която се очаква да стане. Признатото е вземане в евро, която валута е валидно
платежно средство на територията на Р. България. Тъй като точното изпълнение
обезпечава в пълнота интереса на кредитора като същевременно внася еднозначност
в обема на задължението, настоящият състав приема, че с оглед правилото на чл.
406 ал. 2 ГПК следва да конкретизира и валутата на дължимото изпълнение.
По разноските
Съдът констатира, че при
депозиране на искането не е заплатена дължимата държавна такса. Ето защо и
следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Съдът дължи служебно да
издири съдържанието на приложимото право, поради което и ответникът дължи да
възстанови разходите за превод на доказателството, наложен с оглед обезпечаване
на съдопроизводството на предписания от закона български език.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение на Арбитражен съд на Р. К., постановено
на 11.12.2013 г. в гр. П. по дело № А26-6523/2013, с което е наредено на
Акционерно дружество „Е.“ (България), ЕИК ******** „Е.“ АД 20612/1995 110) да
изплати на отворено акционерно дружество „К.“ (ОГРН (основен държавен
регистрационен номер): ********, ИНН (индивидуален номер на данъкоплатеца): ********,
парична сума, еквивалентна на 82 992,91 евро, както и 2000 рубли за
разходи за държавна такса. Постановено е също така, че ответникът дължи
39213,37 рубли държавна такса в бюджета на Руската Федерация.
ДА БЪДЕ ИЗДАДЕН изпълнителен лист в полза на отворено акционерно дружество „К.“ за 2000
рубли и на основание чл. 406 ал. 2 ГПК – за сумата 82 992,91 евро.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ОАО
„К.“, ОГРН (основен държавен регистрационен номер): ********, ИНН (индивидуален
номер на данъкоплатеца): ******** 186220, гр. К., ул. Промышленная,
2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 50,00 лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 5 ГПК
„Е.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, р-н „*******“,
ж.к. „********“ бл. **, ап. *, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 48,00 лв.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от
връчване на препис от настоящото.
Изпълнителен лист да бъде
издаден след влизане в сила на решението по допускане.
Препис от влязлото в сила
решение да бъде изпратен на Министрество на
правосъдието на Руската федерация.
Съдия: