Р
Е Ш Е Н И Е
№ 06.06.2021г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет
и седми ноември 2020 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР Г.
Секретар:
Росица Димитрова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ Г Е О
Р Г И Е В
гр. дело
№ 1795 по описа за 2020 година.
Делото е образувано по иск от Томислава М. –
пострадало от трудова злополука лице, като с правно основание чл.200 КТ за
осъждане да бъде осъден ответника работодател „БЕЛС” ЕООД – гр.Стара Загора
сумата от 35000лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 18.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като
претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК е представен писмен
отговор, в който признават претенцията по размер като частично основателна – до
размера на 3000лева. Твърдят, че трудовата злополука е в резултат на груба
небрежност – не спазване на инструкцията за безопасна работа - отваряне на
предпазен прозорец на пакетировъчна машина и бъркане с ръка вътре, като според
ответника по размер иска е прекалено завишен. Претендират разноски.
Делото е образувано по искова молба от ищеца
Т.М. в която твърди, че е било налице правно основание за завеждане на настоящият иск срещу „БЕЛС“ ЕООД за
претърпени от ищцата неимуществени вреди изразяващи се във физически и
психически болки и страдания в следствие на претърпяна от нея трудова злополука
на 18.12.2019г., като излага следното: На 11.10.2019г. сключих Трудов договор с
“БЕЛС“ЕООД на длъжност: ПАКЕТИРОВАЧ за срок от 6/шест/месеца и съгласно този
договор постъпих на работа на 14.10.2019г. в цех/база на ответника в
гр.Казанлък. На 18.12.2019г. в 8:00ч заех работното си място на машина за
пакетиране на замразени заленчуци, като в този ден пакетирах картофи.
Непосредствено след започване на работния ден, машината на която работех спря
да залепя пакетите, при което един от колегите ми дойде при мен и опита да я
поправи, но не успя. Стандартната процедура при такова спиране беше следната:
след отстраняването на „залепналия“ пакет да се пусне един празен пакет и след
това да се продължи пакетирането на пълните пакети. Празният пакет „залепна“ на
долната част на машината/бих я определила като пластини/ножове които извършват
затварянето и залепянето на пакета/. Тя блокира в отворено положение, при което
моето задължение беше да отстраня празния залепнал пакет. В момента в който аз
извършвах това действие двете пластини/ножове се отблокираха, затвориха се и
нараниха лявата ми ръка и конкретно: нараниха палеца и средния пръст, а
показалеца беше отрязан. Показалеца се държеше на малка кожа, като по-късно
беше зашит в болницата. Белослав Белчев /управител на ответното дружество/
веднага ме заведе до МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ в гр.Казанлък, където ме
вкараха в операционната. Там обработиха раните по палеца и средния пръст, а
показалеца го зашиха, за което прилагам Епикриза с ИЗ №10218, изд.от МБАЛ „Д-р
Христо Стамболски“ в гр.Казанлък, ОРТОПЕДИЧНО ОДЕЛЕНИЕ. След като ме изписаха
на 27.12.2019г. трябваше да ходя на преглед и превръзка в болницата през ден.
Продължавах да имам силни болки в ръката, тя беше надута от манипулациите,
боляха ме наранените пръсти. Не си усещах показалеца. Още на третия ден
показалеца започна да почернява, дори Белослав Белчев ме заведе на преглед при
Д-р Бузалов в гр.Стара Загора. Неговото мнение беше, че пръста трябва да се
отстрани. Междувременно от НОИ Ст.Загора ме извикаха и ме информираха, че
работодателят ми е изпратил уведомление до тях за трудовата злополука, поискаха
ми първата епикриза от болницата, дадоха ми и тяхното Разпореждане
№136/06.01.2020г. от НОИ - ТП Стара Загора от което е видно, че злополуката е
призната за трудова. Продължих да ходя на прегледи и превръзки, но показалеца
видимо изглеждаше зле, беше почернял. На 27.01.2020г. отново ме хоспитализираха
в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ в гр.Казанлък, констатираха суха некроза на
дисталната половина на 2-ри пръст/показалец/ на лява ръка и отстраниха тази
част от пръста ми. Прилагам Епикриза с ИЗ №825, изд.от МБАЛ „Д-р Христо
Стамболски“ в гр.Казанлък, ОРТОПЕДИЧНО ОДЕЛЕНИЕ от която е видно, че съм
хоспитализирана на 27.01.2020г. и изписана на 02.02.2020г. След първата
хоспитализация ми издадоха болничен лист за 40дни, а след втората
хоспитализация за още 32 дни. Палеца и средния пръст се възстановяваха около
месец. Имах рани по тях, личаха си дупките от ножовете на машината, като
болките бяха много силни. Не можех да извършвам ежедневните си задължения с
тази ръка . Самата рана на показалеца, след отрязването му, зараства повече от
месец, но не можех да го движа много дълго време. Изпитвах много силни болки
при опит да го движа. Започнах да ходя на рехабилитация, назначиха ми
20/двадесет/процедури, като доказателство прилагам Амбулаторен лист
№000669/20.03.2020г., изд. от д-р Атанас Т., „ДКЦ - Поликлиника Казанлък“ЕООД.
След рехабилитацията имаше слабо подобрение, но към настоящият момент/ началото
на м.Юни 2020г./ аз все още не мога да го движа свободно. Изпитвам болки когато
се опитам да го свия. След инцидента се наложи да пия обезболяващи, защото
болките бяха много силни. Докторът, който извърши ампутацията ми препоръча това
да е течен аналгин, като се наложи да го приемам около месец и половина, два
пъти дневно. След това го пиех само вечер, за да мога да спя. Края на м.
Февруари 2020г. осъществих контакт с ответника и се разбрахме да отида да
прекратим трудовия договор. Прилагам Заповед №195/27.02.2020г. от която е
видно, че договора е прекратен на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Отправих
запитване /устно/ до работодателя -ответника дали имам застраховка , като ми бе
отговорено, че имам такава, че ще ми бъдат придвижени документите до
застрахователя, за да ми се изплати обезщетение, поискаха ми удостоверение за
банкова сметка ***. На 29.04.2020г. от Bulstrad VIG ми
преведоха по банкова сметка ***,00лв. Смятам, че тази сума е крайно
недостатъчна за обезщетяване на това което ми се случи и последиците за
мен.Около два месеца след инцидента не можех да се обличам, да се къпя. Имах нужда
от чужда помощ. Трябваше ръката да се предпазва от намокряне. Не можех изобщо
да се грижа за личната си хигиена, дори не можех да си държа косата сама. Това
много ме подтискаше, защото не винаги имаше човек около мен и това ме
затрудняваше да поддържам хигиената и външния си вид. След инцидента се наложи
лицето Станислав Станимиров Д. с който сме в приятелски отношения да дойде да
живее в моето жилище в гр.Казанлък, ул.“Васил Левски“ 15, за да може да ме
обслужва и да ми помага. Не можех да се справям с обичайните задължения като
пране, чистене, готвене, лична хигиена и обслужване, хващане и задържане на
повечето предмети в ежедневието и др. Не можех да шофирам до началото на м.март
2020г. , което също ми се отрази на емоционалното състояние, защото майка ми и
цялото ми семейство живеят в гр.Габрово и аз не можех да ги посещавам. Преди
инцидента, посещавах семейството си в гр.Габрово, с личния си автомобил почти
всеки уикенд. Със семейството ми имаме силно изградена емоционална връзка, не
можех да ги посещавам, а имам малък брат, което пък затрудняваше майка ми да ме
посещават с моите по-малки братя. Наложи се да ги виждам рядко, а точно тогава
имах най-много нужда от тяхната подкрепа и грижи. От трудовата злополука
/18.12.2019г./до настоящият момент избягвам да се виждам с приятели, защото ми
е много неудобно от вида на ръката ми. Притеснявам се, когато хората втренчено
ме гледат в ръката или ми задават въпроси за начина по който загубих тази част
от пръста си. Гледам да нося дрехи с джобове, за да мога да крия лявата ръка в
джоба и никой да не я вижда. Когато седна, кръстосвам краката си и скривам
лявата ръка между тях. Станах затворен човек, а преди злополуката не бях
такава. Депресирана съм, сменям си често настроенията, но не мога да се справя все
още с това. Първите месеци плачех всеки ден. Дори смятах, че това ще се отрази
и на отношенията ми със Станислав Д., че няма да ме харесва такава, че ще
поиска да се разделим. Все си мисля и за деня когато ще стана майка. Ще има
неща които няма да мога да правя поради липсата на тази част от пръста,
притеснявам се как ще ме възприемат децата ми. Преди инцидента обичах да
поддържам ноктите си и посещавах маниюористка веднъж месечно, която ми
поставяше гел лак и се грижеше за добрия външен вид. Винаги съм държала да
изглеждам добре. След трудовата злополука и ампутацията не съм ходила на
маникюр, тъй като ми е много неудобно . Това се отразява на моето самочувствие
като жена. Също така в бъдеще ще бъда ограничена в избора си на работа, тъй
като ще има трудови функции свързани с неоходимостта от използване на всички
пръсти на ръката и липсата на тази част ще бъде проблем. Тревожа се за
финансовото си положение, сега и в бъдеще. Изпитвам и физическо неразположение,
изразяващо се в болка при студено време и натоварване. Категорично смятам, че
следва да бъде взета предвид възрастта ми и да се отчете факта, че през целият
ми живот ще живея с тази травма - физическа и психическа. Подтиска ме мисълта,
че нанесената ми вреда е непоправима и това състояние на ръката ми е завинаги.
Хватателната функция на ръката ми е невъзвратимо нарушена.Предвид
гореизложеното, считам, че са налице всички елементи от фактическия състав за
реализиране на обективна, безвиновна и гаранционно - обезпечителна отговорност
на ответника. Работодателят отговаря за увреждания, причинени на работника или
служителя при или по повод изпълнение на трудовите му задължения , тъй като
основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето
на работниците и служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните
и опасни въздействия на производствения процес. Смятам, че ответника трябва да
бъде осъден да ми заплати обезщетение за неимуществени вреди, които претърпях и
ще продължавам да търпя до края на живота си в резултат на трудовата злополука,
за всички болки и страдания, поради което моли
да бъде призована в съдебно заседание и след като се уверите в
гореизложеното от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства да постановите
РЕШЕНИЕ с което да ОСЪДИТЕ ОТВЕТНИКА “БЕЛС“ЕООД ЕИК ********* и седалище/адрес
на управление:гр.Стара Загора, 6000, ул.“Армейска“№16, вх.В, ет.2, ап.5, чрез
Белослав Манчев Белчев - управител, ДА МИ ЗАПЛАТИ обезщетение за неимуществени
вреди в резултат от претърпяната трудова злополука, в размер на 35 000,00лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката -
18.12.2019г„ до окончателното й изплащане, както и всички такси и разноски по
производството, в т.ч. адвокатски хонорар. Настоящата молба да се счита и за
писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от претърпяната трудова злополука на
18.12.2019г, в размер на 35 000лв, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на злополуката, до окончателното й изплащане. Банковата
сметка по която ответника може да заплати обезщетението е: BG95STSA93000023644652, при Банка ДСК ЕАД,
с титуляр: Т.М..
На основание чл.131 от ГПК ответникът БЕЛС“ ЕООД, представят писмен отговор на постъпила искова молба от ищцата Т.М., с
която е предявен иск по чл.200 от КТ и се претендира да бъде осъден ответникът
да заплати на ищцата сумата в размер на 35000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, ведно със
законната лихва , считано от датата на трудовата злополука - 18.12.2019г до
окончателното и изплащане както и направените по делото разноски.Считали, че
предявеният иск бил допустим. По основателността на исковата претенция. Считаме,
че предявеният иск е частично основателен. Оспорваме исковата претенция по
размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Считаме, че искът за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Признаваме иска
до размер 3000лева и представяме платежен документ, като доказателство, че сме
превели сумата по посочената от ищцата сметка Считаме, че тази сума покрива
изцяло претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди вследствие на
трудовата злополука имайки предвид принципа за справедливост, видът на
увреждането, голямата степен на съпричиняване и действително търпените болки и
страдания, както и съдебната практика. Считам, че предявената претенция е
прекомерно завишена и следва да бъде намалена поради обстоятелството, че в конкретния
случай са налице основания за намаляване на отговорността на работодателя
поради съпричиняване и допусната груба небрежност. Освен това считаме, че
описаните увреждания не нарушават хватателната способност на увредената ръка
така както е описано в исковата молба и не се обосновават от представените от
ищцата медицински документи/ епикризи и болнични листове/.
Становище относно обстоятелствата на които се основава иска;„БЕЛС“ ЕООД не оспорва факта на
съществуващото между него и ищцата Т.М. трудово правоотношение за длъжността
„пакетировач“, обективирано в Трудов договор № 219/11.10.2019г. „БЕЛС“ ЕООД не оспорва факта на
настъпила с Т.М. и констатирана по надлежния законов ред трудова злополука на
18.12.2019г, по време и във връзка с извършваната работа- пакетиране на
замразени зеленчуци на машина за пакетиране. При което пострадалата натиска
бутон от машината за запечатване на пакет, като в същото време се опитва да
намести фолиото за опаковка. Режещата част на машината се затваря и пръстът на
лявата ръка е притиснат от ножа.Оспорваме
целият описан от ищцата механизъм на трудовата злополука.. Същият не
отговаря на този описан в Разпореждането за трудова злополука и в Протокола за
разследване . Освен това разполагаме с видеофайлове от поставени в цеха
наблюдателни камери където съвсем последователно се виждат извършените от
ищцата действия довели до настъпване на трудовата злополука и те са различни от
посочените от нея в исковата молба.Оспорваме
твърдението на ищцата, че в резултат на трудовата злополука са
настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди както и описаният
период на възстановяване. От представените от ищцата медицински документи
/епикризи и болнични листове не се установяват уврежданията за които тя претендира
да е получила.Оспорваме твърденията
на ищцата, че завинаги е нарушена функцията на захват на лявата и ръка.
Считаме, че засегнатата част от показалеца на ищцата представлява върховата част на показалеца на лява ръка и
липсата и не затруднява захвата на същата. Оспорваме размера на предявения иск за неимуществени вреди
като прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, над сумата от
3000 лв, която сме платили на ищцата .Действително, непосредствено след
злополуката управителят на БЕЛС“ ЕООД Белослав Белчев лично е завел до МБАЛ
„Д-р Христо Стамболски „ в гр.Казанлък пострадалата. Непрекъснато е бил в
течение и се е интересувал от състоянието на М.. Дори след три я е завел в
Стара Загора на преглед при втори специалист за да се установи дали извършените
в Казанлък манипулации са най-доброто , което може да се направи в конкретния
случай за правилното лечение и възстановяване на пострадалата ръка.В исковата
молба обаче ищцата е спестила следните
обстоятелства, а именно, че управителя на „БЕЛС“ЕООД плащал
разноските по прегледите, предлагал и е пари за лечението, които тя отказвала.
В последствие след като болничните и свършили и предложил работа на друга
позиция в дружеството при облекчени условия на труд, която тя отказала и
пожелала да прекрати трудовото си правоотношение с работодателя. Още тогава и
предложил и сумата от три хилади лева като обезщетение за трудовата злополука,
която тя отказала под предтекст , че се чувства добре. Предвижил и документите
за обявяване на щета пред застрахователя по задължителната застраховка “трудова
злополука“ с цел изплащане на обезщетение.Всичко това, както и изплатените на
29.07.2020г по банкова сметка ***, представляващи обезщетение за имуществени и
неимуществени щети по трудова злополука претърпяна от М. на 18.12.2019г.
свидетелства за едно добронамерено и коректно отношение на работодателя спрямо
неговата вече бивша работничка.Възражения срещу иска и
обстоятелства на които те се основават.Изложените в исковата молба твърдения не отговарят на
действителната фактическа обстановка.Правим възражение за
намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 201 от КТ поради
следните съображения: Трудовата злополука е констатирана и призната за
такава по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО от компетентен орган/НОИ/ при спазване
на процедурата на чл.57 и сл. КСО. С разпореждане № 136 от 06.01.2020г на
НОИ ТД Стара Загора е прието, че станалата с Т.М. злополука на 18.12.2019г се
приема за трудова. В разпореждането е описан механизма на трудовата злополука ,
а именно : „по време и във връзка с извършваната работа- пакетиране на
замразени зеленчуци на машина за пакетиране. При което пострадалата натиска
бутон от машината за запечатване на пакет, като в същото време се опитва да
намести фолиото за опаковка. Режещата част на машината се затваря и пръстът на
лявата ръка е притиснат от ножа.... “ Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.Видно от
Протокол за разследване на трудова злополука № 02/20.12.2019г , изготвен от
комисия в състав: Светослава Белчева, Емил Енев и Ивелина Христова, е
констатирано, че:„Т.М. работи с машината за пакетиране на замразени картофи.
Претегленото количество картофи ръчно се изсипва във фуния и след това се
натиска бутон, който дава команда на машината да запечата пакета. М. натиска
бутон за запечатване на пакет, като в същото времеотваря предпазния прозорец на
машината и се опитва да намести фолиото за опаковка. При което режещата част на
машината се затваря и пръстът на лявата ръка попада на ножа“.Комисията при
проведеното разследване и след като е изгледала видео файловете от камерите за
наблюдение в цеха е констатирала, че Т.М. по време на работа с машината не спазва инструкцията за безопасна работа
и отваря предпазния прозорец на машината и бърка с ръка вътре.Машината
работи на ръчно командване. Действията, които следва да извършва пакетировача
са изцяло извън работната зона на машината , която е обезопасена с предпазни
врати, затвоР.с метално резе, и са следните: Претегляне на продукта, Изсипване на продукта, Натискане на бутон. Работната зона
на машината, там където са ножовете ,
които лепят и режат едновременно пакетите е обезопасена с предпазни капаци и
метално резе. Работникът по никакъв начин не следва да отваря вратите и да пипа
в работната зона там където са ножовете. Ако се появи проблем работничката е
длъжна да се обърне към прекия си ръководител. Ако има залепнал пакет то той
следва да се издърпа отдолу под работната зона на машината. Твърдим, че на ищцата са проведени
своевременно всички изискуеми се от закона инструктажи - начален инструктаж, в
деня на постъпване на работа 11.10.2019г, документиран в Книга за инструктаж на
работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана, за което е издадена Служебна бележка № 220/11.10.2019г. и - периодичен
инструктаж, документиран в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа. Също на 11.10.2019г ищцата е била подробно запозната с Инструкция за
работа с пакетиращи и режещи машини и с естеството на трудовите си задължения,
спецификата на производството в предприятието и начина на безопасна работа, за
което при постъпване на работа е подписала Длъжностна характеристика. В тази
връзка , считаме, че се доказва факта, че Дружеството като работодател винаги
се е стремило да спазва нормативните изисквания и да осигурява на работещите
безопасни и здравословни условия на труд. Твърдим, че ищцата е проявила груба небрежност тъй като е
била запозната с инструкцията за безопасност и с длъжностната си характеристика
и въпреки това по време на работа с
машината не спазила инструкциите за безопасна работа в режим на
работа на машината, там където са ножовете
след като натиснала бутона за запечатване на пакет-тоест , с който се
задействат ножовете, които едновременно режат и запечатват , отворила
предпазния прозорец на машината и бръкнала с ръка вътре .... за да отстрани залепнало парче.... С оглед изложеното в
исковата молба, че „ машината спря да залепя пакетите.... един от колегите
се опита да я оправи, но не успя....,, машината блокирала в отворено положение
стандартната процедура беше
след отстраняване на залепналия пакет да се пусне един празен пакет и след това
да се продължи пакетирането на пълните пакети“. “ ...тя блокира в
отворено положение, при което моето задължение беше да отстраня празният
залепнал пакет „ В момента който извършвах това действие двете пластини/ножове
се отблокираха.... и нараниха лявата ми ръка. “Оспорваме описаният от ищцата механизъм на трудовата
злополука. С извършените от пострадалата действия е видно, че тя не е спазила
Инструкция за работа с пакетиращи и режещи машини, за безопасност съгласно
която: т.8. Забранено е отварянето на предпазния капак на автоматичната машина,
както и отстраняването на каквито и да е парчета попаднали в близост до режещи
инструменти и почистване, когато пакетиращите или режещи машини са в движение.
т.9.преди започване на работа работниците са длъжни да почистят работните
площадки около машините, да подредят материала за обработка, да проверят
състоянието на техническата обезопасеност и изправност на машините. За всяка
констатирана неизправност да уведомят прекия си ръководител - т.11. При
аварийно спиране на машината, т. 11.1.Да се изключи ел.захранването на машината
и да се уведоми прекия си ръководител. Ищцата не само, че не е спазила
инструкциите ами е проявила и груба небрежност тъй като при машина на работещ
режим след като е натиснала бутона - чиято функция е рязане и залепване, бърка
там където са ножовете .... Проява на груба небрежност е да бръкнеш при
ножовете след като си натиснал бутона задаващ команда да се спуснат
ножовете.... Дори още повече- считаме, че е налице и проява на евентуален
умисъл тъй като е била длъжна да предвиди, че щом като е задала команда да се
спуснат ножовете и бръкне вътре - то те ще и отрежат пръстите....!!! Налице е и
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване от страна на
пострадалата на технологичните правила и на правилата за безопасност. Поради
гореизложеното на основание чл.201 от КТ правим възражение за намаляване на
отговорността на Дружеството поради проявена от нейна страна груба небрежност
при изпълнение на трудовите и задължения. Молим да приемете,
че е приложима разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, а поведението
на пострадалата работничка да се тълкува като проявена „груба небрежност“ в
работата , извършвайки действия/ които са в пряка причинна връзка с настъпилата
трудова злополука/ в нарушение на установените от работодателя правила за
безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносния
резултат, но надявайки се да го избегне и проявявайки безотговорност при
изпълнение на трудовите си задължения и въпреки, че е била запозната с
задълженията си е нарушила инструкциите за работа с което е допринесла за
трудовата злополука. Горното считаме, че следва да се тълкува като съпричиняване, по смисъла на чл.201, ал.2 КТ,
поради което молим да намалите общия размер на дължимото обезщетение
на основание чл.201, ал.2 КТ като се има предвид, че в конкретния случай
проявената от ищцата груба небрежност съставлява много висок % съпричиняване.
Считаме, че предявеният иск за неимуществени вреди е прекомерно завишен и
неоснователен над размера от 3000 лева, който сме платили на ищцата. При
определяне размера на обезщетението на осн.чл.52 от ЗЗД следва да се има
предвид характера и степента на увреждането, сравнително краткият период на
възстановяването, действително търпените болки и страдания, съдебната практика
. Така определеният размер следва да се намали съответно на степента на
съпричиняване от страна на пострадалата. Също така при условията на чл.200 ал.4
да се намали с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. В конкретния случай следва де се
имат предвид, че представените медицински документи не доказват трайно
увреждане каквито са твърденията на ищцата, а само временно такова.
Ампутираната част от показалеца на лявата ръка на пострадалата представлява
върховата част на показалеца, като липсата и не затруднява захвата на същата.
Също така и допускането на груба небрежност от Т.М. по отношение на работния
процес както и нарушение на основно правило за безопасност „т.8. Забранено е
отварянето на предпазния капак на автоматичната машина, както и
отстраняването на каквито и да е парчета попаднали в близост до режещи
инструменти и почистване, когато пакетиращите или режещи машини са в
движение... Считаме, че в конкретния случай съпричиняването съставлява 90%
, а съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ при проявена груба небрежност се
намалява отговорността на работодателя. Следва да се има предвид и факта, че
пострадалото лице е застраховано от работодателя по застраховка „Трудова
злополука“, получила е определена сума от застрахователя и следва да се приложи
хипотезата на чл.200, ал.4 КТ. Съгласно изискванията на Наредбата за
задължително застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“
, „БЕЛС“ ЕООД в качеството си на работодател е сключило застрахователен договор
с ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, полица № 36071917223000001/07.01.2019г, със срок на
действие от 08.01.2019г. до 07.01.2020г., по силата на който застрахователят
покрива отговорността на работодателя спрямо застрахованите от него работници и
служители при следните хипотези: при смърт на застрахованото лице в резултат на
трудова злополука, при трайно намалена работоспособност в резултат на трудова
злополука и при временна неработоспособност в резултат на трудова злополука.
Предявена е претенция пред застрахователя, регистрирана в ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ под щета №
360719192000033. На пострадалата е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 126 лева. Моля да възприемете направеното по-горе
възражение по чл.201,ал.2 от КТ за
съпричиняване, като основателно
с оглед, че ищцата с действията си е допринесла за настъпването на трудовата
злополука и в тази връзка, молим при определяне на евентуално следващо се
обезщетение, по Ваша преценка го намалите прилагайки принципа на
справедливостта и с оглед на невиновоността на дружеството в случая и на
голямата степен на съпричиняване. Молят да им бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски.
Ищцата в
съдебно заседание поддържа исковете си изцяло и моли за присъждане на
направените по делото разноски, лично и чрез пълномощника си адв.Д.,която
представя подробна писмена защита.
Ответникът „БЕЛС”ЕООД гр.Стара Загора, чрез пълномощника
си адв.Г., оспорват предявения иск по размер – считат претендираното
обезщетение за завишено, твърдят, че е налице съпричиняване от работника в
размер на 80%, като молят за присъждане на направените по делото разноски и
представят писмена защита.
По делото са конституирани като трето лице – помагач на
страната на ответника ЗАД”БУЛСТРАД Виена Иншурънс груп”АД, които представят писмено
становище, в което оспорват основателността на иска за търсеното обезщетение
като представят плетежно за заплатена сума от 126лева – застрахователно
обезщетение на ищцата по сключена от ответника застрахователна полица „Трудова
злополука“, молят иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено, че ищцата е започнала
работа клинично здрава/ според попълнената от нея декларация от 11.10.2019г.
анкетна карта за здравното досие и карта за предварителен медицински преглед от
14.10.2019г./ при ответника по трудов договор № 219 от 11.10.2019г. на длъжност
„пакетировач“ с място на работа – Казанлък, с изпитателен срок 6 месеца, със
срок на предизвестието от 3 месеца, с основно месечно възнаграждение в размер
на 600лева, като е следвало да постъпи на 14.10.2019г., където е произтекла и
трудовата злополука – на 18.12.2019г. – осигурителят я заявил като такава на
27.12.2019г. пред НОИ – ТП – Стара Загора, като с Разпореждане № 136 от
06.01.2020. злополуката била приета за трудова по чл.55,ал.1 от КСО – същата
произтекла през време и във връзка с извършваната работа – пакетиране на
замразени зеленчуци на машина за пакетиране. Пострадалата натиснала бутон от
машината за запечатване на пакет, като в същото време се опитала да намести
фолиото за опаковка. Режещата част на машината се затваря и пръстът на лявата
ръка е притиснат от ножа. Получава травма на екстензорен мускул и сухожилие на
друг пръст на ниво китка и длан, съгласно болничен лист Е20199414859 от
30.12.2019г. Били снети обяснения на 19.12.2019г. от Десислава Иванова Колева, Красимира
Петрова Буглова и Ивелина Колева Христова, които работодателят обсъдил при
изготвянето на уведомление и протокол за трудовата злополука, адресирани до ТП
на НОИ – Стара Загора.
Била подадена декларация № 2 от 20.12.2019г. за трудова
злополука от управителя на ответника, придружена от протокол за трудова
злополука за № 2 от 20.12.2019г. за настъпилото на 18.12.2019г. в 9,13часа
произшествие.
Ищцата постъпила за лечение в МБАЛ „Д-р Стамболски“ Казанлък, на 18.12.2019г., за лечение на
травма – Порезна рана на II пръст нал.ръка, в
областта на средната фаланга с патологична подвижност на пръста и увисване на
дисталната част на пръста на дорзално мекотъканно ламбо. Изписана на
27.12.2019г., като бил изчакано предприемане на ампутация – след наблюдение. За
втори път приета в същото отделение – на 27.01.20202г. със суха некроза на
дисталната половина на II–и пръст на л.ръка,
като по демаркационната линия била отстранена некротичната част на пръста, бил
взет свободен пълнослоен кожен графт от малък жизнен участък на премахнатата
част от пръста и се покрил чукана с
пришиване на ръбовете. Изписана на 02.02.2020г. Съгласно съдебно-медицинско
удостоверение от 16.06.2020г. получила диагноза разстройство в адаптацията.
Смесена тревожно-депресивна реакция. Било й предписано медикаментозно лечение
със Серопрам и Клонарекс, които си закупила. След изтичане на срока по
болничния й лист – до 27.02.2020г. със Заповед № 195/27.02.2020г. е прекратено
трудово й правоотношение по нейна молба от 10.02.2020г. - на осн.чл.325, ал.1
т.1 КТ, по взаимно съгласие изразено в писмена форма, като й е заплатено
обезщетение по чл.224 КТ – за пет дни неизползван платен годишен отпуск в
размер на 152,50лева, считано от 28.02.2020г. Същият ден било изпратено уведомление
по чл.62,ал.5 КТ до ТП на НОИ от работодателя.
Съгласно Заповед № 1/03.01.2019г. на управителя на
ответника същият разпоредил да се застраховат за риск „Трудова злополука“
работещите на длъжности:/описани подробно, между които и пакетировач/. Видно от
застрахователна полица № 3607191722300001/ 07.01.2020г. с добавък списък на
работници и служители на ответника, подлежащи на задължително застраховане
„трудова злополука” ищцата е включен в списъка на 10-а позиция по застраховка
трудова злополука към 20.10.2019г. Било отправено заявление до застрахователя
за изплащане на обезщетение по застраховка „Злополука и заболяване“, като в
него бил упоменат болничен престой 17дни – от 18.12.2019г. до 27.02.2020г. и
домашен стационар – 55дни – по два болнични листа – E
20199414859 от 30.12.2019г. и E 20199415118 от 03.02.2020г. -продължение
Видно от резултати за рентгенологично
изследване за втори пръст на лява ръка – състояние след фрактура на медианната
фаланга. Метална остеосинтеза.
За състоянието на ищеца след
злополуката е назначена съдебно-медицинска експертиза, видно от чието
заключение/което съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно
изготвено и отговарящо на поставените въпроси,неоспорено от страните по делото,
ищцата в резултат от претърпяната от нея трудова злополука на 18.12.2019г. е
получила следните травматични увреждания:
Порезна рана на показалеца на лявата ръка със счупване
през средната му костна фаланга, като крайната половина на пръста се е държала
само на кожа по гръбната повърхност на пръста. Направена е опарецаия в опит да
се избегне ампутация на крайната половина на пръста. Впоследствие при
настъпване на суха гангрена се еналожила омпутация та тази част от пръста –
крайната фаланга и половината от средната фаланга/уточнено в съдебно заседание,
че е ампутирана крайната трета от средната фаланга/. Травматичните увреждания
отговарят да са получени по време и начин, описани в исковата молба, като при
настъпване не трудовата злополука ищцата е изпитала много силни болки. Периодът
на възстановяване е два месеца и половина, а лечебният и възстановителен процес
при получените увреждания е съпроводен с много силни болки и страдания за
период от два месеца. Налице са трайни увреждания на лявата ръка на ищцата,
изразяваща се в затруднение на движенията на ръката за цяла живот, но не се
касае за медикобиологичния квалифициращ признак осакатяване на ръка. Нарушена е
функцията на захват на лявата ръка на ищцата, в степен на практическа
зависимост – завинаги, като са налице необратими и значими последици от уврежданията
за ищцата в социалнобитов и трудово професионален аспект. Травматичното
увреждане на ищцата осъществява медикобиологичният квалифициращ признак трайно
затруднение на движенията на ръка.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати
гласни доказателства.
Според
показанията на свидетеля П.Д.Д. –живее с майката на ищцата на семейни
начала:“Ние със Т. се виждахме всяка седмица до преди злополуката въпреки, че
тя живее в гр.Казанлък при баща си с
нейния приятел, а ние живеем в гр.Габрово. Т. е на двадесет години. Тя претърпя
инцидент по време на работа, машина и отряза пръста, това беше през месец
декември 2019г. Ние бяхме в гр.Габрово, аз бях на работа, когато майка й
плачейки ми се обади и ми съобщи, че дъщеря й е пострадала. На следващия ден я
видяхме и отидохме в болницата в гр.Казанлък. Когато отидохме в болницата ние
видяхме, че лявата й ръка беше бинтована. Тя още като ни видя се разстрои и
започна пак да плаче, каза че постоянно я боли ръката и много зле се чувствала.
Тя ни каза, че по време на работа машината й отрязала пръста. Питахме я кой
пръст и тя ни каза, че й е отрязан показалеца на лявата ръка. Ние стояхме при
нея около час, до два и след това си тръгнахме. Доколкото знам на другия ден са
я изписали от болницата. Тя ни каза, че в болницата са й зашили пръста и след
това са я пуснали. Може би три седмици след това и се наложи да влезе пак в
болницата в гр.Казанлък, но не знам в коя болница е била. След като не можа да
заздравее пръста, както трябва, започнал да посинява. Лекарите са имали
опасение, че не заздравява както трябва и няма да се получи нищо от операцията,
и се наложи да го махнат пръста след първа фаланга. След злополуката всеки ден
се чувахме с нея и тя постоянно изпадаше в депресии. Много зле се чувстваше. Тя
ни споделяше, че е много зле и за това, че нейният приятел и помагал, да си
прави ежедневия тоалет, обличане, къпане, без него тя не можеше да прави тези
неща. По мое наблюдение тя се притесняваше от това и все още се притеснява от
липсата на пръста, тъй като постоянно гледаше да си скрие ръката, да опъне
ръкава, да я сложи в джоб, гледаше все да е скрита ръката с отрязания пръст,
като това и се отрази и психически тази травма. Т. преди злополуката беше
общителен човек, много е амбициозна и суетна. Тя учи в университета, тя е младо
момиче и след загубата на пръста тя се промени коренно. Стана по необщителна,
странеше от приятелките си, те я търсеха да излизат, но тя им отказваше, беше
по-необщителна, както и много по-рядко си идваше в гр.Габрово, да види братчето
си и това още повече я натъжаваше. Те бяха в много близки отношения с майка си
и намираше голяма опора в нея. Поради обяснимата причина, че тя е без пръст,
постоянно трябваше да ходи на терапия и на превръзки, като си идваше само с
нейния приятел. Ние и затова се виждахме по рядко, тъй като той работи, а
трябваше да си идват, само когато той не е на работа, а преди злополуката тя си
идваше с нейната кола и с нейния приятел. Преди злополуката тя си идваше с
нейната кола и сама, и с приятеля си. След инцидента много дълго време я болеше
ръката. След като махнаха бинта, искахме да видим до къде е наранена ръката й,
като се виждаха рани и на другите й пръсти. Да благодарим на Господ, че се е
случило по-малкото зло. Тя казваше, че когато е имала болки в болницата са й
давали обезболяващи и след като я изписаха, тя продължаваше да пие аналгин и
други обезболяващи лекарства. Ние сме си говори за нейната работа и знаем, че
работи на машина, която прави пликове. Лично аз като техническо лице и като мъж
съм я съветвал, да не се задържа дълго време на тази работа. Тя е споделяла, че
там е много студено, също така, че машината е опасна, тъй като има движещи се
части, режещи ножове и се е налагало да отстранява запъналите пликове, които са
залепвали на ножовете и тя да ги отстранява. След злополуката тя беше
емоционално срината, не искаше да се вижда с никой, срамуваше се, че и е
отрязан пръста. Не искаше да се вижда с приятелките си, притесняваше се, как ще
си намери работа. Страхуваше се, че приятелят й ще я напусне, това беше видимо
и от мен и от майка й. Тя си беше в къщи може би около половин година, без да
започне нова работа. В момента тя работи. Тя учи в университета в гр.Габрово.
Учи задочно, тогава тя нямаше очни занятия.“
Според
свидетеля СТАНИСЛАВ СТАНИМИРОВ Д. - живее на семейни начала с ищцата: „С
Т. живеем в едно жилище след злополуката, която настъпи преди една година. Тя
работеше във фирма „БЕЛС“ ЕООД в гр.Казанлък. Тя ми се обади по телефона за
злополуката. Аз тогава бях в къщи.
Веднага отидох в болницата. Тя беше с превързана лява ръка и ми каза, че
си е отрязала пръста. Тя стоя в болницата около седмица. Доколкото знам и шиха
пръст, като се помъчиха да го спасят, но не можаха. Наложи се втори път да
влезе в болницата, когато й отстраняваха пръста. Втория път влезе в болницата
след месец от първоначалното й влизане в болницата, и стоя в болницата два или
три дни. Може би три месеца стоя в къщи. През тези три месеца тя не можеше да
се обслужва сама и разчиташе на мен. Аз се преместих да живея при нея, защото
тя не можеше да се оправя сама, трудно се хранеше, не можеше да се къпе, като
цяло се оправяше трудно. След злополуката й беше много тежко. Доста често
плачеше, притесняваше се, че няма пръст,
беше я срам, често си криеше пръста. Това се отрази на нашите отношения,
защото тя си мислеше, че ще я оставя, но аз я успокоявах. След злополуката тя
се виждаше по-рядко с майка си. Тя живее в гр.Габрово и се виждаха веднъж в
месеца, тъй като Т. не можеше да шофира, а аз ходех на работа и можехме да
отидем в гр.Габрово, когато аз не съм на работа. Преди злополуката тя беше
много весело момиче, беше общителна, имаше много приятели, след злополуката тя
стана притеснителна, не вдигаше телефона на приятелките. Сега се виждаме с
приятелите, но по-рядко, тя се притеснява и постоянно си крие пръста. Първите
два, три месеца пиеше аналгин два пъти на ден, защото чувстваше големи болки след
злополуката. Когато й махнаха бинта видяхме, че и на другите пръсти има
наранявания, това бяха средния пръст и нататък другите пръсти. След злополуката
насам тя има промяна в поведението и затова й се наложи да ходи на психиатър, и
започна да се подобрява, но все още не е напълно възстановена. Т. в момента
работи като барманка. В момента се затруднява, когато трябва да борави с лявата
ръка. Тя не може да се обслужва сама, не може да си отвори буркан. Тя пише с
дясната ръка, но има затруднения да извършва действия с лявата ръка. Тя може да
мие чинии. По време на възстановяването аз й връзвах косата, помагах й да се
гримира. Домакинската работа аз съм я извършвал, защото ръката й беше бентована
и с една ръка, не можеше да прави нищо.“
Според
свидетеля ИВАЙЛО БОРИСОВ МОЧЕВ – баща на ищцата: „Преди инцидента с Т.
се виждахме по-често, а след инцидента повече се чувахме по телефона, всеки ден
се чуваме по телефона. Знам за инцидента с пръста на ръката й. За тази
злополука ми е известно, че при някаква машина и за два ножа, че са й хванали
ръката и левия й пръст е откъснат от върха. Тя ми се обади от болницата. Аз
отидох в Спешното и се качих при нея, и видях какво и е положението. Даже ми
казаха долу, че 90% няма шанс да се спаси пръста, като откъснатото парче от
пръста не беше спасено. В болницата мисля, че тя беше или пет или десет дни, но
не мога да кажа точно. След това не мога да кажа дали е била пак в болницата,
но тя ходеше всеки ден на превръзки. Три месеца сигурно беше в къщи. Тя живееше
с приятеля си, който я подкрепяше. Тя се притесняваше, че той може да я
напусне. Добре, че той я подкрепяше от първия миг и до сега. Тя не можеше да си
върши обичайните неща, да се къпе, като нейния приятел и помагаше, а аз не съм
й помагал. Тя се притеснява, защото вече си е различна. Тя ми е казвала, че
където и да отиде си мисли, че всички погледи са насочени към нея. Не се
събираше с приятели, поради тази причина. При самото възстановяваше тя приемаше
лекарства, три месеца беше тази болка в ръката, защото тези ножове са й
прискрипали цялата ръка. Ходи при психиатър и има някакво облекчение, почувства
се добре. Тя е младо момиче.Тя работела като пакетировачка на замразени
продукти, имали са някаква норма. Аз мисля, че тя не е имала никакво обучение
за тази машина. Подписала е някакви инструкции формално, както всички го
правим. Аз казах, тя вече е различна. В момента работи като барман в
сладкарница „Неделя“.“
Според
свидетелката СВЕТОСЛАВА АНАСТАСОВА БЕЛЧЕВА – съпруга на управителя и собственик
на ответното дружество: “Аз работя в това дружество на длъжност „отчетник“ и
отговарям за документацията на фирмата, също извършвам и инструктажи. Съпруга
съм на управителя на дружеството, който се казва Борислав Белчев. Т. започна
работа при нас на 14.10.2019г. Още първия месец подаде молба за отпуск, за да
отиде на очни занятия в гр.Габрово. Следващия месец имаше четири работни дни
болнични през месец ноември, т.е. не е имала пълен месец за времето, когато е
била при нас. От 09 декември до 16декември 2019г. също беше в болнични, имала
някаква травма и затова си е взела болнични. Инцидента стана първия ден, когато
дойде на работа, след този болничен, това беше на 17.12.2019г., очевидно беше
превъзбудена, явно нещо не беше съвсем наред. Аз лично не съм се срещала с нея.
Офисът ми, така е разположен, че виждам цялото производствено помещение и
виждам какво става. Аз самата не съм разговаряла с нея, но от самия офис видях,
че е нервна и превъзбудена. Гледах запис и видях, че тя постоянно нещо се суети
около машината, отива до другото място и нещо нервничи. Инцидента беше около
09.10часа, тя работи с машина за пакетиране, аз лично не съм работила на такава
машина. На записа видях, че тя натиска копчето, с което дава команда на
машината да тръгне, след което веднага отваря предпазния капак и бърка вътре в
машината, където са режещите елементи. Тя с лявата ръка натиска копчето и със
същата ръка бърка в машината. Копчето се намира отгоре на машината. Има
предпазен капак, който е затворен. Капака е метален със стъкло, като вратичките
се отварят напред. Нямам обяснение защо тя е бръкнала в машината. На тази
машина тя трябва да поставя в една фуния картофи, определено количество и
машината ги пакетира, и пакета излиза отдолу. Не мога да си обясня защо тя е
отворила капаците на машината и е бръкнала в машината, пак казвам това е много
грубо нарушение на правилата на работата. Ако възникне проблем, тя трябва да
извика прекият си ръководител. Не знам дали го е викала, но точно в момента не
го е извикала. Настройка на машината е правена. Настройките на машината се
правят сутрин преди да се започне работа в 08,00часа, като до 8,30часа машината
е настроена и след тридесет, четиридесет минути имаше няколко реда с направени
кашони. Нейният ангажимент е да натисне копчето и да започне да работи. Тя
тегли количеството, сипва го във фунията, натиска копчето и пакета излиза
отдолу. Ако има проблем тя трябва да извика прекия си ръководител. Ако има
залепнал пакет, те падат отдолу, могат да се издърпат пакетите отдолу. След
инцидента управителя лично по-най бързия начин я закара до Спешна помощ. Той се
е обадил да пита за най-добрия ортопед в града. Свързал се е лично с д-р Лучев
и той лично се е заел със случая на Т., като в рамките на половин час тя е била
обработена и всичко е станало много бързо. В същото време баща й бил там и е
казал, че много пъти и е казвал, че трябва да напусне тази работа, но тя не е
искала. Аз с това си обяснявам състоянието й, че тя е била притискана от
близките си да напусне работа. Тъй като ние всички бяхме много състрадателни и
всеотдайни, търсихме второ мнение от друг лекар, като управителя лично я заведе
на преглед в гр.Стара Загора при д-р Сурчев, който и е направил преглед,
като всички разноски са поети от нас.
Направили са и рентгенова снимка, направил
и преглед, дал и лекарства, и е дал надежда, че това може да се оправи.
Ние в рамките на един месец всички се надявахме, че всичко ще бъде наред. Лично
колежката, която също е свидетел обгрижваше Тони, поддържаше връзка с нея, води
я на лекар, просто се интересуваше от нея ежедневно. Носила и е нещо,
предлагахме й всякакви грижи, ако има нужда. Дори веднага след болницата Тони
дойде и изглеждаше съвсем нормално. Още в деня в който се случи това, след като
я закарахме в Бърза помощ и след като са и извършили манипулациите, тя дойде
във фирмата и тя изглеждаше добре. Ръката й беше бинтована. Около месец ние
нямахме информация за нея и си мислехме, че всичко е наред и в един момент
разбираме, че тя трябва да влезе в болницата. Аз й се обадих по телефона да и
предложа парична сума, ако има някакви разходи да си помогне, като й предложих
три хиляди лева, но тя ми каза, че не може да дойде, защото била на очни
занятия, това беше през месец януари тази година. След това дойде две, три
седмици преди да изтече болничния й. Аз лично й бях приготвила сумата от
3000лева. Исках да й ги дам. Тя ми каза, че е добре, че всичко е наред и не
желае да получава пари. Аз бях проучила за ортопедичните пластики, които се
слагат на пръста, управителя също й го предложи, това в България не се прави, а
се прави в чужбина, но по същия начин тя каза, че няма нужда от нищо, всичко е
на ред, добре съм, което ме води на мисълта, че тя не е искала помощ от нас, а
е искала нещо друго. Скоро не съм ги гледала записите. В записа се вижда, че тя
първо натиска копчето вижда, че нещо не е наред, бърка с ръката, да го
извади, след това изпищя, всички колеги
се втурнаха, една колежка й оказва бърза помощ, друга колежка вика управителя.
Всички бяхме съпричастни и бяхме с най-добри чувства към нея. Имаме инструктаж
на работно място и начален инструктаж, който се извършва в първия работен ден.
Знам, че Т. работи в заведение за хранене, където работи с клиенти предполагам.
Тя работи в сладкарница „Неделя“. Мога да покажа снимка - селфи, на което много
ясно се вижда част от пръстчето, тя не се притеснява, също така е лакирана,
усмихната и всички, които виждат тази снимка, го виждат ясно това и не само аз
виждам. Ивелина и е ръководителка, тя обучава всеки един на всяко едно работно
място. Пакета се вади от долу. Аз не работя с машината и не мога да Ви кажа на
кого е задължението да отстрани пакета от ножа.“
Според
свидетелката ИВЕЛИНА КОЛЕВА ХРИСТОВА – колежка на ищцата: „Тази машина се води
ръчна, изтегля се суровината, колкото е необходимо количеството, изсипва се във
фунията и се натиска копче, с което машината затваря пакета. Присъствах него
ден на работа, но не мога да си спомня кой ден точно беше инцидента. Това беше
миналата година може би през месец декември, бях в цеха, който се намира в
индустриална зона в гр.Казанлък. За инцидента разбрах, защото чух някакъв
писък, обърнах се и видях, че на Т. й течеше кръв и се опитах да й окажа първа
помощ. Раната й беше на лявата ръка на показалеца, върха на пръста й висеше на
парче кожа. Сложих й марля, за да й спра кръвотечението, а друга колежка повика
управителя, за да отидат в Бърза помощ. Установи се, че Т. не е спазила
правилата за безопасност. Тя е подала команда на машината да направи пакет и в
същото време е бръкнала там, където не може да се бърка. Тази команда я е
подала с натискане на копче и е бръкнала в зона където не се бърка, тази зона
има стъклени врати, които трябва да стоят затворени, те се отварят когато се
настройва машината. Ако залепне празен пакет, който е на машината, трябва да
уведоми мен, тъй като аз съм й пряк ръководител. Аз съм я обучавала да работи
на тази машина. Ако залепне празен пакет, той се издърпва отдолу. Имало е и
друг такъв случай. Залепналия пакет се издърпва отдолу, нямало е необходимост
да се отварят капаците. Там където са ножовете може да бърка, който настройва
машината. Аз съм бъркала при ножовете,
когато е спряла машината за почистване. Пакета залепва по скоро на клещите
където го запечатват, клещите и ножа е там, а пакета остава отдолу. Пакета се
издърпва отдолу. Тези неща се почистват с четка, когато машината е спряла, а
иначе пакета го издърпваме отдолу. В деня на инцидента не мога да кажа дали е
имало проблем с машината. Инцидентът стана сутринта, преди обяд. Не мога да се
сетя колко време беше след настройване на машината. Права се работи на тази
машина, копчето се намира на високо/показва с ръка на повече от нейния ръст/ на
височината на моя ръст е копчето, на височината където е фунията, която е малко
по-нависоко На масата има кантар и суровина, изтегля се на кантара в една
кофичка, колкото е нужно и се изсипва и се натиска копчето. Пакета който е
напълнен, машината го прави на пакети и
той пада долу. Ако има празен пакет, който е залепнал на ножа, пакетировача го
издърпва отдолу. Всеки ден се настройват машините сутрин преди започване на
работа, започваме работа в 08.00часа и към 08,15часа и 08.20 часа машините са
настроени.“
Според свидетеля Емил Славов Енев – началник склад
при ответника:„Познавам Т.. Знам за инцидента. През месец декември
2019г. се случи инцидента. Ищцата работеше на машината и получи нараняване. Аз
през това време бях в производственото помещение, но бях в гръб към нея. В това
производствено помещение има пет работници чух, че нещо е станало и когато се обърнах
видях, че Т. си е ударила пръста. Тръгнахме да и помагаме и в този момент слезе
и управителя и веднага тръгнаха към болничното заведение, за да й окажат първа
помощ. Установи се, че ищцата е направила грубо нарушение, като е бръкнала в
машината, която се управлява ръчно. Теглят се зеленчуците, изсипват се във
фунията и се натиска бутон и пакета пада долу. Тя е бръкнала, където не трябва.
Тя няма право да го прави това нещо. Ако има залепване, трябва да извика прекия
си началник и тя вече взема отношение и оператора трябва да отстрани
проблема.Машината сутрин се настройва и си работи, ако нещо се случи, трябва да
се обадим на оператора и той да отстрани повредата. Машината се настройва
сутрин. Ищцата работеше на тази машина, но не знам, точно кога се случи този
инцидент.“
Механизма
на произтичане на произшествието е най-добре описано от ищцата при отговора и
на поставения въпрос № 5 към нея по реда на чл.176,ал.3 ГПК: Вярно ли е, че сте натиснала бутона за
задействане на машината, след като сте отворили предпазните капаци и сте
бръкнала в работната зона на машината?: „Технически не е възможно да
натисна копчето и да си вкарам ръката в ножовете понеже копчето е много на
високо, а и ножовете много бързо работят. Първо тегля картофите по селски, после
ги слагам във фунията, която е вътре в машината. Фолиото го слага някой мъж.
След като сложа картофите във фунията и самата машина извършва действието да
залепи пакета, и да го отреже от следващия пакет, и да падне долу в коритото. В
този случай в деня на злополуката машината се беше развалила. Колегата дойде и
я оправи. На мен ми бе казано като инструкция, когато се развали машината, че трябва да я пробваме с празен пакет, без
да пускаме картофите във фунията. Аз я пробвах машината с празния пакет, който
излезе и се залепи на единия нож. Беше ми казано да го извадя ръчно този пакет,
колежката ми го каза, когато ми обясняваше, как да работя на машината. Просто
трябва да посегна с ръка, да хвана пакета и да го дръпна от ножа, тъй като
пакета няма тежест и той залепва на ножа. Аз го направих това нещо, като
посегнах с дясната ръка, взех пакета и ножовете ми затвориха лявата ръка.
Когато се отворят ножовете, трябва самото копче да се натисне, за да се
затворят ножовете. Това копче е върху машината. В паниката в тази ситуация,
може да съм посегнала и с двете ръце. Не мога да си обясня, как съм посегнала и
с двете ръце, но лявата ми ръка попадна между ножовете, между ножовете бяха и
четирите ми пръста на лявата ръка, а палеца имаше травма, на средния пръст и на палеца имах рани от
ножовете, а показалеца ми остана на една кожа, беше отрязана първата
фаланга/показва на съда ръката с отстранената фаланга в съдебно заседание/. Аз
съм долу клекнала под машината, махам пакета и самите ножове ми хващат
пръстите, копчето е над машината. Не съм натискала копчето. Копчето го
натискам, след като сложа картофите. Натискам копчето. След като натисна
копчето пакета е празен върху ножовете, но аз трябва да го отстраня ръчно,
копчето извършва действието пакета, когато се напълни и ножовете просто си
остават отворени, приключва така цялата операция на машината с отвоР.ножове, те
се затварят, когато се натиска копчето. Пакета пада и ножовете оставят
отворени. Правя едно натискане на копчето и оттам машината прави всички действия
като пакетите падат в коритото. Не е вярно това, което ме питате в пети въпрос.
Натискам копчето, то е високо на машината, за да пробвам машината, която се
беше развалила, след като я оправиха. Излиза празен пакет и се беше залепил на
ножа и аз посягам с ръка да го отстраня и ми захваща четирите пръста на лявата
ръка. За да се отлепи този нож се отварят прозрачни капаци. Тези капаци са
прозрачни като шлема Ви, просто ги отварям предпазните капаци, за да отстраня
празния пакет, което и направих.“
Никой от останалите присъстващи в цеха свидетели не е
гледал към ищцата и не е видял как е произтекло произшествието, при което се е
контузила, като ищцата ясно обяснява, че е отворила капаците и е бръкнала в
зона на работещи клещи и нож за пакетиране – за да отстрани препятствие за
движение на машината – залепнал пакет.
Видно от представените по делото писмени материали от
ответника при започване на работа при него ищцата била запозната с инструкция
за работа с пакетиращи и режещи машини, като съгласно т.6 забранено е да се
работи с машини, движещите се части на които не са обезопасени или ограждането
на режещия инструмент не е регулирано за безопасна работа.
Според т.8 – Забранено е отварянето на предпазния капак
на автоматичната машина, както и отстраняването на каквито и да е парчета
попаднали в близост до режещи инструменти и почистване, когато пакетиращите или
режещите инструменти са в движение. Съгласно т.11.1 При аварийно спиране на
машината да се изключи ел.захранването на машината и да се уведоми прекия се
ръководител. Съгласно декларация от 11.10.2019г. ищцата е заявила, че е
запозната с инструкциите за здравословни и безопасни условия на труд при
работа, както и че се задължава да спазва всички инструкции, правила и съвестно
да изпълнява задълженията си на работното място. Запознала се с длъжностната си
характеристика на 11.10.2019г., като й бил проведен начален инструктаж – с
отбелязването й в книгата за начален инструктаж под № 217 с дата на провеждане
– 11.10.2019г., като й била издадена служебна бележка № 220/11.10.2019г. за
проведения инструктаж. Бил проведен и инструктаж на работното място – с
отбелязване в книгата под № 80 на 11.10.2019г.
Съгласно утвърдената в предприятието
на ответника Инструкция № 1 за безопасна работа с линия за лакиране на ламарина/л.60
и л.61 по делото/ в раздел ІІ-ри – Правила за безопасност и здраве при работа
предписанието съгласно т.12 е „Почистването на валовете на лакирката да става
само в спряно положение.” Т.1 възлага на Началник смяната преди започване на
работа проверка за условията по раздел І-ви и да сигнализира за
несъответствията, поддържащия персонал или н-к цеха за отстраняване на
отклоненията, а съгласно т.1 от раздел І-ви „На работа се допускат само лица,
навършили 18г., преминали медицински преглед, преминали начален инструктаж и
инструктаж на работното място.”
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като в
голямата си част същите са обстоятелствени, непосредствени и безпротиворечиви,
кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. Съдът приема за
установено, че в предприятието се е създала такава практика преди инцидента –
при залепване на клещите на ножа на пакетировъчната машина да се отлепва плика
ръчно от оператора – пакетировач, при включена машина, като за целта отваря
прозрачните вратички и бърка в областта на клещите и ножа с ръка, въпреки
забраните за това – те са били на книга, а реалността е изисквала отстраняване
на препятствието пред продължаване на работния процес с нормални темпове, като
при извършването на тази манипулация ищцата е изпълнявала служебните си
задължения в интерес на работодателя и за осъществяване на производствените
задачи игнорирала опасността за своето здраве.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено
по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия
състав на чл.200 КТ, предполагащ обезщетяването на вреди от работодателя, а
именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия работник и
ответника към момента на настъпване на злополуката; безспорно установена
злополука с характер на трудова такава; настъпило в резултат на злополуката увреждане;
претърпени неимуществени вреди от увреденото лице; причинна връзка между
вредите и злополуката. Обективната отговорност на работодателя произтича от
валидното трудово правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ: „Отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност, тъй като пострадалият отговаря като съпричинител за настъпилия
вредоносен резултат. Грубата небрежност е субективното отношение на пострадалия
към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат -
пострадалият да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия
вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати, т.е. да е съзнавал,
че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно да се е надявал да
ги предотврати. В тази насока е и трайно установената съдебна практика. В
конкретния случай пострадалата М. е допринесла за настъпването на трудовата
злополука, като е проявила груба небрежност, тъй като е възприела
/или е била длъжна да възприеме/ обективно съществуващите утежнени условия при
извършваната нерегламентирана трудова дейност, знаела, че като отваря вратичките
и бърка с ръка да отстрани залепнал плик от клещите и ножа, като в същото време
пуска машината в движение, би могла да причини трудова злополука, като увреди
себе си, но лекомислено, разчитайки на случайността, се е надявала да
предотврати настъпването на вредните последици.
Налице е подчертаното субективно отношение на
пострадалия довело до осъществяване на грубата небрежност като елемент от
неговото виновно действие – пострадалият е действал, без да е сигурен, че
използва машини и съоръжения, които изключват всяка опасност от създаване на
ситуация, застрашаваща живота или здравето на участниците в изпълнение на
трудовата функция. По този начин той е застрашил и поставил в опасност себе си
– разчитала е на неясно какви аргументи, че ще избегне общественоопасните
последици на тази своя застрашаваща здравето дейност, въпреки, че е била длъжна
да допусне последиците на своето деяние, да предвиди тяхното настъпване и да
вземе всички възможни мерки да бъдат избегнати.
Съдът не счита за основателен наведения от адв.Г. довод, че вина за трудовата злополука има
единствено пострадалата, нито че има 80% съпричиняване от нейна страна, тъй
като заявената от ответника забрана за почистване на машината при залепване на клещите
и ножа към плика - само в изключено състояние е следвало да бъде не само на
хартия, а да се осъществява и контрол за спазване на правилата за безопасност
на труда, следвало е работодателят изрично да забрани извършването на такива
дейности – отстраняване на описаната повреда в движение, да доведе забраната до
знанието на работниците и служителите, да следи за тяхното информиране относно
въпросите в инструктажа и при нарушения – да налага санкции. Най-лесно е било
работодателят да препятства отварянето на вратичките на машината чрез заключване
– но не е сторено.
Съдът счита за установено по делото съпричиняване от
страна на пострадалия – изискуемата в тази връзка груба небрежност съгласно
разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ е установена – лицето е решило само да отстрани
препятствие пред производствения процес, като е предприело действие, опасно за него
– почистване на залепящите ножици на пакетировъчната машина в движение, с цел
да спести време на себе си и на своите колеги – оттам и да поддържа темп на
производство, но за целта игнорирала правилата на безопасността на труда,
здравия разум и инстинкта си за самосъхранение, като опасността е била само за
нея, но не и за останалите участници в трудовия процес. Не е следвало ищцата да
отваря вратичките на машината като бърка вътре, за да отлепи залепналия плик –
но самия факт, че вратичките могат да се отварят свободно по преценка на
оператора на машината, без да се съобрази с опасността от травма, очертава и отговорността на ответника.
При така
изложените съображения съдът приема, че е налице 500% съпричиняване от страна
на ищцата, което следва да бъде съобразено при определяне на размера на
дължимото обезщетение.
По делото са представени доказателства за изплатено
застрахователно обезщетение към ищеца от страна на застрахователя ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"АД, София – в размер на 126 лева.
Предвид горното съдът счита, че при определяне на
обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства – увреденото
лице към момента на злополуката е навършил 19години, работила като пакетировач,
сервитьор и барман, като злополуката е предизвикала непоправим стрес в живота й
и това на нейните близки. По делото бяха събрани доказателства относно
характера, измеренията и продължителността на този стрес, като съдът приема, че
ищцата е преживяла много силни болки и страдания за период от 2 месеца,
вследствие увреждането – ампутация на крайна фаланга и крайната трета от
средната фаланга на показалеца на лявата ръка – с период за възстановяване
2месеца и половина, като е предизвикано нарушаване на функцията на захвата на
ръката – завинаги, и трайно затруднение на движенията на ръката – за цял живот,
но без осакатяване на ръката. Обяснима е реакцията й на отчуждаване от приятели
и познати вследствие увреждането на ръката – резултат и на продължително
негативно влияние върху субективните му психически и емоционални усещания.
Съгласно чл.52 ЗЗД, който следва да се прилага в случая
при определяне размера на обезщетението/при липса на изрична разпоредба в КТ в
този смисъл/, критерият за определяне на обезщетението е “по справедливост”.
Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория или субективна такава - в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В случая на ищцата е била
причинена сериозна емоционална травма, обусловена от важността на функцията на показалеца
на лявата ръка, внезапността на събитието и неподготвеността за справяне с
обичайните свързани с това житейски препятствия. Психическото й състояние е
било повлияно негативно за дълъг период от време, като с оглед възрастта й,
дълго ще изпитва болка, страдание и неудобство от загубата на крайната и
крайната трета от средната фаланга на показалеца на лявата си ръка.
С оглед на горното съдът намира, че размер на
обезщетение от 20000лева е относим на претърпяната от ищцата вреда, следва да
определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в съответствие със
справедливостта и добрите нрави в обществото, при приложение на чл.201,ал.2 КТ
– допусната от ищцата груба небрежност, което да бъде в размер на 10000лева/след
приспадане на 50% съпричиняване от страна на ищцата за предизвиканата
злополука/, като следва да се приспадне по реда на чл.200,ал.4 КТ и изплатеното
от застрахователя обезщетение в размер на 126лева – платени на 25.03.2020г. и
заплатеното от ответника по банков път на 29.04.2020г. обезщетение в размер на
3000лева – безспорно установено като заплатено обезщетение за вреди, общият
дължим размер остава 6874лева, които следва се присъдят, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на увреждането – 18.12.2019г. до окончателното
изплащане на дължимата главница.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца частта от направените по делото
разноски – за адвокатски хонорар, като съдът съобрази направеното по делото
възражение за прекомерност на хонорара на адвокат Д. – в размер на 3200лева,
като с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото не
следва да намали хонорара от 3200лева до размера на минималното адвокатско възнаграждение от
1580лева за посочената цена на иска съгласно чл.7,ал.2 т. 4 от Наредба № 1 от
2004г., като съразмерно на уважената част
от иска следва да бъдат присъдени разноски в размер на 628,48лева.
Следва
да бъде осъден ищеца да заплати на ответника на осн.чл.78, ал.3 ГПК частта от
направените от него разноски – 1600лева адвокатски хонорар и 200лева
възнаграждение за вещо лице - съразмерно на отхвърлената част от иска – до размера
на 1446,48лева. Съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третото лице-помагач не се присъждат
разноски.
Следва
да бъде осъдено ответното дружество да заплати по сметка на Бюджета на
съдебната власт сумата от 274,96лева дължима държавна такса по уважената част
от предявените искове, а по сметка на Старозагорския районен съд - сумата от 29,46лева,
представляваща частта от платеното възнаграждение от 150лева от бюджета на съда
на вещото лице по назначената експертиза.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „БEЛС”ЕООД, седалище гр.Стара Загора, ЕИК
*********, с адрес на управление гр.Стара Загора, 6000, ул.“Армейска“ 0 16,
вх.В, ет.2, ап.5, представлявано от управителя Белослав Манчев Белчев, чрез
адв.Р.Г. ***, съдебен адрес ***,офис 16, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М. ЕГН **********,***,чрез
адв.В.Д.Д. ***, съдебен адрес ***, на основание чл.200 КТ, чл.201, ал.2 КТ и
след приспадане по чл.200,ал.4 КТ сумата от 6874лева/шест хиляди осемстотин
седемдесет и четири лева/, представляваща оставащо за плащане дължимо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на крайната фаланга и
крайната трета от средната фаланга на показалеца на лявата й ръка, вследствие
трудова злополука, настъпила на 18.12.2019г., ведно със законната лихва от
датата на събитието - 18.12.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както
и сумата от 628,48лева/шестстотин двадесет и осем лева и 48стотинки/,
представляваща частта от направените по делото от нея разноски, съразмерно на
уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част над присъдените
6874лева до размера на търсените общо 35000лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдените
суми могат да се внесат по банкова сметка ***,
с IBAN
*** – ЕАД.
ОСЪЖДА Т.М. ЕГН **********,***,чрез адв.В.Д.Д.
***, съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БEЛС”ЕООД, седалище гр.Стара Загора, ЕИК
*********, с адрес на управление гр.Стара Загора, 6000, ул.“Армейска“ 0 16,
вх.В, ет.2, ап.5, представлявано от управителя Белослав Манчев Белчев, чрез
адв.Р.Г. ***, съдебен адрес ***,офис 16, сумата от 1446,48лева/хиляда четиристотин
четиридесет и шест лева и 48стотинки/, представляваща частта от направените от
ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявения иск.
ОСЪЖДА „БEЛС”ЕООД, седалище гр.Стара Загора, ЕИК
*********, с адрес на управление гр.Стара Загора, 6000, ул.“Армейска“ 0 16,
вх.В, ет.2, ап.5, представлявано от управителя Белослав Манчев Белчев, чрез
адв.Рени Г. ***, съдебен адрес ***,офис 16, да заплати на Държавата по сметка
на Бюджета на съдебната власт сумата от 274,96лева/двеста седемдесет и четири
лева и 96 стотинки/, дължима държавна такса по уважената част от иска.
ОСЪЖДА „БEЛС”ЕООД, седалище гр.Стара Загора, ЕИК
*********, с адрес на управление гр.Стара Загора, 6000, ул.“Армейска“ 0 16,
вх.В, ет.2, ап.5, представлявано от управителя Белослав Манчев Белчев, чрез
адв.Рени Г. ***, съдебен адрес ***,офис 16, да заплати по сметка на
Старозагорския районен съд сумата от 29,46лева/двадесет и девет лева и 46стотинки/
за възнаграждение на вещо лице.
Делото е разгледано и решено при
участието на ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”АД ЕИК *********, гр.София,
пл.“Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров
и Иво Груев, чрез юрисконсулт Николай Злидолски, като трето лице-помагач на
страната на ответника.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Старозагорския Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :