№ 31258
гр. София, 01.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110123353 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца *********, ЕГН
**********, с адрес: **********, чрез ********* срещу ответника **********, ЕИК
**********, осъдителен иск за заплащане на сумата от 25,00 лв., предявен като
частичен от 961,15 лв., представляваща подлежаща на връщане сума на основание чл.
23 ЗПК, като платена по нищожен договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № **********, сключен на ********* г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 19.04.2024 г., до окончателното плащане.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат допуснати.
Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да
представи приложенията към договора за потребителски кредит, в това число
погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
по потребителските кредити и общи условия, следва да се отхвърли, тъй като същите
са представени с отговора на исковата молба.
Следва да се уважи искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК ответникът да
представи справка от счетоводството си за всички плащания по договора за кредит, а
по отношение на разписките за плащания и платежни нареждания искането следва да
се отхвърли, тъй като тези документи следва да са в държане на ищеца, а не на
ответника.
Следва да се отхвърли искането по чл. 192 ГПК на ищеца за задължаване на
трето неучастващо в спора лице – „*********** да представи официална справка за
всички плащания, извършени от ищеца в полза на ******* от ********* г. до момента,
тъй като от една страна същото не е редовно, тъй като не е представен препис от
молбата по чл. 192 ГПК за връчване на третото неучастващо в делото лице, съгласно
изискванията на чл. 192, ал. 2 ГПК, и от друга страна иска се представянето на
документ, който следва да бъде създаден за целите на производството, а не
съществуващ и намиращ се в държането на това трето лице документ.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
въпросите в исковата молба е допустимо, относимо е към предмета на делото и е
необходимо за правилното му решаване, поради което следва да бъде уважено.
1
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в срок до датата на
първото по делото заседание да представи справка от счетоводството си за всички
плащания по договора за кредит.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, по която вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на ССчЕ в размер на 400
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ********, тел. **********, като УКАЗВА на
вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 04.11.2024 г. от 09,40 часа, за когато
да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ********* извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили договор за потребителски кредит от разстояние
с № **********/********* г., по силата на който е получил сумата от 2000 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58
%, обща сума за връщане 2162,18 лева. Поддържа, че в чл. 17 от договора било
уговорено, че в срок до три дни от получаване на заемната сума заемателят следвало
да обезпечи всички задължение по договора чрез поръчител, който следвало да
отговаря на подробно посочените в исковата молба и договора изисквания, или чрез
банкова гаранция. В чл. 27 от договора било предвидено заплащането на неустойка в
размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено някое от
договорените обезпечения, като ищецът твърди да му е начислена такава неустойка в
размер на 798,96 лв. Ищецът твърди, че е погасил изцяло предсрочно задълженията си
по договора, като е заплатил на ответника сумата от 2961,15 лв. Счита, че при
сключването на договора за кредит от разстояние не е спазена процедурата, заложена
в ЗПФУР и ЗЕДЕУ, в това число не е предоставена предварително преддоговорната
информация, респективно условията по договора за кредит, както и условията, при
които кредитополучателят може да се откаже от договора. Твърди, че всички
2
документи, свързани с договора за кредит са неподписани, тъй като не е спазена
предвидената процедура по удостоверяване на техния действителен автор. Твърди, че
договорът не е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
да са еднакъв по вид и размер на шрифта, не по-малък от 12. Поддържа, се че
договорът за кредит е нищожен, тъй като липсва съществен елемент от неговото
съдържание, а именно ГПР, като от една страна липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР, тъй като същият е посочен единствено като процент, и от друга
страна при изчислението му не е включена начислената неустойка за непредоставено
обезпечение, като излага подробно съображение защо процесната неустойка следва да
се вземе предвид при изчисление размера на ГПР. Поддържа се, че с уговорената
неустойка се нарушава пряко или се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като тя представлявала разход по кредита (скрита възнаградителна лихва) и следвало
да е включена в размера на ГПР, като така този процент щял да надвиши
законоустановения максимум. Според ищеца това следвало да се приравни и на
липсващ ГПР и да доведе до нищожност на целия договор за кредит на основание чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се поддържа още, че в договора не бил
посочен действителният размер на ГПР, нито как е формиран същият и какво точно
включва. Развиват се подробни аргументи, че неустойката представлявала разход по
кредита и нейното заплащане било неизбежно. На следващо място, ищецът развива
доводи, че клаузата за неустойка в чл. 27 от договора е нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, тъй като нямала обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, доколкото била необосновано висока и уговорена с цел да гарантира
неоснователно обогатяване на кредитора, като се излагат подробни мотиви в тази
насока. По този начин според ищцовата страна се нарушавал и чл. 33, ал. 1 ЗПК, което
също било основание за нищожност на клаузата. Поддържа се, че по начина, по който
е уговорена, неустойката била и неравноправна, което било самостоятелно основание
за недействителност. Ищецът се позовава на чл. 23 ЗПК и развива съображения, че
поради недействителността на целия договор, респективно на клаузата за неустойка в
чл. 27, следва да дължи само чистата стойност на кредита, а надплатената сума от
961,15 лв. следвало да му бъде възстановена от ответното дружество, като получена
без основание, като претендира част от нея, а именно сумата от 25 лв. Моли за
уважаване на предявените искове и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника **********, като същият признава, че между страните е сключен по реда на
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ договор за потребителски кредит от разстояние с №
**********/********* г., по силата на който е предоставил в заем на ищеца сумата от
2000 лв. Описва цялата процедура по сключване на договор за кредит от разстояние,
която е разписана и в приложните общи условия, като поддържа, бе алгоритъма е
спазен и договора за кредит е сключен. Оспорва обаче уговорената в чл. 27 от
договора неустойка да е нищожна, като развива подробни аргументи в тази насока.
Посочва, че нямало законоустановен максимален размер на неустойката, като
евентуалното завишаване на същия отговаряло на обезпечителната и санкционната й
функции. Поддържа, че ищецът е имал възможност да се запознае с условията на
договора преди да го сключи и съответно да подготви бъдещото обезпечение, като е
действал недобросъвестно, поемайки задължения, които не може да изпълни. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
3
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ договор за потребителски кредит от
разстояние с № **********/********* г., по силата на който ответникът ********** е
предоставил на ищеца ********* в заем сумата от 2000 лв., в чл. 27 от който било
уговорено заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки
ден, през който не е предоставено някое от договорените в чл. 17 обезпечения, поради
което е начислена неустойка в размер на 798,96 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в негова тежест е
докаже следните факти: 1) че между страните е бил сключен посочения в исковата
молба договор за заем с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита,
че са породили нищожност на цели договор, респективно на клаузите на чл. 17 и чл.
27 на твърдените основания; 2) че е заплатил на ответника претендираните суми на
основание твърдения договор за кредит.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно
правно основание за получаване на претендираните суми, както и възраженията,
изложени в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
4
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5