РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
788/3.5.2022г.
Град
Пловдив, 03 май 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на първи април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 429 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „Детелина –
Дрита“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Ш., чрез адв. П., против заповед № 22-6207-000025/ 09.02.2022 г. на Б.Д. на длъжност началник група към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пловдив, РУ Труд, с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а‘ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, автобус „Рено Мастер“, с рег. № *** за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Посочва, че е налице
процесуално нарушение при издаване на административния акт, а именно на чл.35 АПК, тъй като не са били изяснени фактите в случая. Счита в тази връзка за
невярно твърдението, че дружеството е предоставели управлението на лицето Я.С.И..
Счита също за неправилен изводът, че описаното осъществява нарушението на
чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според жалбоподателя същата разпоредба забранява
„предоставянето“ като виновно поведение и пряк умисъл, но не и евентуален
умисъл и деянието допустителство. Не се претендират разноски.
Ответникът - началник група към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, Районно управление с. Труд не взема становище
по жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на установения
за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Съставен е АУАН № 047761 от 09.02.22 г. от Т.Х.Г. - автоконтрольор при ОД на МВР – Пловдив, РУ
Труд, в който е отразено, че на
посочената дата в 1:15 ч в с.Рогош, на
ул.“Александър Стамболийски“, Я.С.И. като водач на автобус Рено Мастер с рег. № *** от категория М2, собственост на „Детелина
–Дрита“ ЕООД, управлява на територията на
Република България без да притежава необходимата категория, към която
спада МПС.
Въз основа на така установеното бил издадена процесната
заповед, с която административният
орган на основание чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП приложил спрямо дружеството
принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № *** за срок от 6 месеца.
За удостоверяване на компетентността да издаде
оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в
изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на министъра на вътрешните
работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни
лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по
установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и
се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и
процесуалноправни разпоредби.
За оборване твърденията на издадения административен акт, от страна на
жалбоподателя е ангажиран свидетелят Я.С.И., който твърди, че работи при
жалбоподателя и към момента /кара бус на фирмата с рег. № ***, 8 плюс 1 места /
и на посочената дата неговият бус бил развален. С монтьора ремонтирали буса,
като останал до 12 часа вечерта. Не могли да го ремонтират и с Г., така се
казвар монтьорът, се разбрали, че няма с какво да се прибера, поради което взел
процеснияи бус да се прибере вкъщи с него, а в 7 часа сутринта на другия ден да
е отишъл на работа, като били на работа от 8 часа. Спомня си, че в 1:15 или
1:20 часа същата нощ в с. Рогош го спрели полицаи. Свидетелят им казал, че не
кара този бус, но те му свалили номерата. Свидетелят заявява, че нямал право да
го кара този бус, но нямало с какво да се прибере. Взел буса на собствена воля,
без да знае шефа му. На следващия ден шефът му го извикал да дава обяснения.
Предупредил го да не се повтаря, защото в противен случай ще го изгони. Посочва,
че и монтьорът нямал категория. Не знаел, че няма право да го кара този бус, но
знаел, че в с.Маноле всяка вечер има полицаи. Посочва, че има категория В.
Вечерта не се обадил на управителя да го питам, а взел буса по негово желание. Имал
кола, но този ден не бил с нея, защото се прибирал с неговия бус, който мислел,
че ще ремонтират. Нямало кой да го вземе и да го закара.
Съдът не кредитира твърденията на свидетеля на първо място защото същият
е в служебно правоотношение с жалбоподателя, както и поради фактът, че е
лицето, извършило нарушението, поради което има интерес от отпадане на отговорността
както към него като нарушител, а така и към дружеството, което търпи
последиците от неговото противоправно поведение. Освен това в АУАН същият е
посочил, че няма възражения, което означава, че е знаел за задължението си да
шофира МПС само от категорията, с която същият разполага, както и че шофира
автобус от различна категория. В този смисъл съдът не споделя възраженията в
жалбата за допуснати процесуални нарушения при неизяснена фактическа
обстановка, тъй като такива доводи се навеждат едва с жалбата против заповедта.
Съдът не споделя и възраженията в жалбата относно неправилна правна
квалификация. Правилото на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП предвижда
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно разпоредбата на чл. 102,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която е посочена като нарушена в случая, на водача,
собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се
забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен
водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която се отнася моторното превозно средство. От текста на
посочената законова разпоредба става ясно, че отговорност за нарушението могат
да носят не само собственика, но и още две категории лица.
Така възприетата формулировка от законодателя за нуждите на налаганите
принудителни административни мерки не прави разграничение между формите на
вината на собственика на МПС, тъй като
формите на вина- умисъл или
непредпазливост, е институт на наказателното право и има значение в контекста
на налаганите административни наказания по ЗАНН / в случая чл.177, ал.1,т.3,
б.“а“ от ЗДвП/, но не и по отношение на административните мерки, каквато е
настоящата.
Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл.
14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи
извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.
146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка
законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. По делото е представена друга заповед №
20-0284-000193 от 20.03.2020 г., от която е видно, че на дружеството е издадена
също такава заповед за ПАМ за същото по вид нарушение, но по отношение на друг
автобус.
Конкретните цели на процесната принудителна
административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона
за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и
http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е
насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са
съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението
по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение
на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани
при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и
отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е
употребил алкохол или друго упойващо средство.
Цитираната нормативна уредба налага извод, че
фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП мярка
за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно
прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни
нарушения, установено по съответния ред, като в случая горното е безспорно установено.
Мотивиран от горното настоящият състав
намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от
материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма, в съответствие
с приложимите процесуални правила,
материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което оспорената заповед
следва да бъде потвърдена.
Не се правят искания за присъждане на разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Детелина
– Дрита“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Ш., чрез адв. П., против заповед № 22-6207-000025/
09.02.2022 г. на Б.Д. на длъжност началник група към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пловдив, РУ Труд, с която на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а‘ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, автобус
„Рено Мастер“, с рег. № *** за срок от 6 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: