Решение по дело №4098/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2170
Дата: 4 април 2018 г. (в сила от 4 април 2018 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20181100504098
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……………….

гр. София, 04.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание  на четвърти април, две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.с.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ                                                   

като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова гр. дело № 4098/2018г.  по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 435  и сл. от ГПК.

         Образувано е  по:

1.жалба вх.№ 05061/28.02.2018г. по регистъра на ЧСИ С.П.рег. № 863 на КЧСИ,депозирана от длъжниците по изпълнението – Г.Г.В., ЕГН ********** и С.Г.“ООД, ЕИК *******срещу отказ от  21.02.2018г. на съдия-изпълнителя по изпълнително дело № 20169210401391  да извърши  нова оценка по реда на чл. 485, ал.2 от ГПК на апартамент № *******, гр.София с идентификатор  68134.1376.2014.14.69. Навели са твърдения, че искането им за такава не е просрочено, не били редовно уведомени за изготвена оценка от вещото лице, препис от същото не било връчено. Заявили са, че не им било съобщено задължението по чл. 41 от ГПК, поради което и разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ГПК не била приложима. Поискали са изпълнението по делото да бъде спряно. Претендирали са разноски.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението –У.К.Б.“АД, ЕИК *******в предоставения срок е оспорил жалбата.  Посочил е, че Т.В.присъствал на описа и бил уведомен за дата на оценка.

С мотивите си ЧСИ е посочил, че на двамата длъжници са редовно връчени поканите за доброволно изпълнение, приложими били разпоредби на ч. 41 от ГПК, защото поканите съдържали в текста на тази разпоредба, на 29.01.2018г. бил извършен опис на имота, за което те били редовно призовани, тогава била определена датата за предявяване на оценката и от тази дата – 05.02.2018г., започнал да тече срока по чл 485, ал.2 от ГПК и същият бил пропуснат.

2. жалба вх. № 05857/12.03.2018г. по регистъра на ЧСИ С. П. рег. № 863 на КЧСИ,депозирана от длъжниците по изпълнението – Г.Г.В., ЕГН ********** и С.Г.“ООД, ЕИК *******срещу Постановление от 29.01.2018г. на съдия-изпълнителя по изпълнително дело № 20169210401391  за определяне на ІІІ-то лице  за пазач на имота, представляващ апартамент № *******, гр.София с идентификатор  68134.1376.2014.14.69.– Г.Г.В.. Навели са твърдения, че не са били редовно призовани за опеса и не са уведомени редовно за назначаването на пазач, поради което и жалбата била в срок, не били отказали да приемат за пазене вещта, нямало основание за пазач да се назначи ІІІ-то лице. Поискали са изпълнението по делото да бъде спряно. Претендирали са разноски.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението –У.К.Б.“АД, ЕИК *******в предоставения срок е оспорил жалбата.  Посочил е, че синът на Т.В.присъствал на описа като заявил, че е там по молба на баща си , тоест следва да се приеме, че тогава са били уведомени, че лицето, определено за пазач, това всъщност бил синът на Г.В..

С мотивите си ЧСИ е посочил, че за пазач е определен синът на длъжника В., съответно на управителя на длъжника „С.Г.“ООД, защото той осигурил достъп до имота, длъжниците независимо, че били редовно уведомени за описа не присъствали и приложима била разпоредба на чл. 470 от ГПК.

         Съдът като обсъди доводи на страни , мотивите на съдия-изпълнителя и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени от ЧСИ преписи от книжа по изпълнително дело № 20169210401391, съгласно които същото е образувано за събиране на вземания на У.Б.“АД срещу Г.Г.В. и С.Г.“ООД по изпълнителен лист от 03.12.2016г. издаден по дело № 67706/2016г. на СРС, 75-ти състав, изпълнението е насочено към апартамент № *******, гр.София с идентификатор  68134.1376.2014.14.69 върху който на 01.02.2017г. е наложена възбрана.

В книжа по изпълнително дело се съдържа покана за доброволно изпълнение (лист 37 от изпълнителното дело), съгласно която същата е изпратена до длъжника Г.Г.В. на адрес: гр. ********, като същата е получена лично от него на 14.02.2017г.

С разпореждане от 15.01.2018г. ЧСИ е насрочил опис и оценка на апартамент № *******, гр.София с идентификатор  68134.1376.2014.14.69 за 29.01.2018г.

В книжа по изпълнително се съдържа покана за принудително изпълнение (лист 158 от изпълнително дело) изпратена до длъжника „С.Г.“ООД на адреса му на управление:***, с указание за насрочените опис и оценка , върнала се с отбелязване, че на адреса няма обозначения за такава фирма,  не са открити служители на същата.

С молби от 25.05.2017г. длъжникът В. е посочил адрес за кореспонденция: апартамент № *******, гр.София.

Съгласно уведомление (лист 105 от изпълнителното дело) длъжникът В. е търсен на 6 дати в периода от 19.05.2017г.  до 21.06.2017г., но не е открит на адреса.

В книжа по изпълнително дело се съдържа покана за принудително изпълнение (лист 167 от изпълнителното дело) и разпореждане на ЧСИ от 23.01.2018г., , съгласно които е съставено изявление до длъжника Г.Г.В. на адрес: гр. ********, сочеща дата на опис и оценка на имота, като същата е прието от ЧСИ че следва да се счита за връчена при условията на чл. 41, ал.2 от ГПК, доколкото по делото е установено, че не пребивава на адреса, независимо, че е бил призоваван лично на този адрес по делото.

Съгласно протокол от 29.01.2018г. ЧСИ (лист 169 и сл. ) е описал гр. ******** на 29.01.2018г., на който опис е приел че страни са редовно призовани, присъствали са полицаи от 02-ро РУП , вещо лице и Г.Г.В., осигурил достъп до имота и заявил, че е син на длъжника Г.В., последният го уведомил за описа и му е казал да осигури достъп до имота.получена лично от него на 14.02.2017г. С този протокол е насрочено предявяването на оценката на вещото лице на имота за 05.02.2018г., както и назначен Г.Г.В., ЕГН ********** за пазач на имота.

Съгласно протокол от 05.02.2018г.  ЧСИ е предявил заключението на вещото лице за стойността на имота, страните не са се явили .

С молба от 21.02.2018г. длъжниците са поискали да им се съобщи заключението за оценката, заявили са че оспорват същото и че в 7-дневенсрок от получаване на заключението ще посочат вещо лице, което да изготви нова такава.

С разпореждане от 21.02.2018г. , съобщено на длъжниците на 23.02.2018г. ЧСИ е отказал да извърши нова оценка поради просрочие на оспорването.

         С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбите  са депозирани в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване и като такива са допустими. Действително, за извършването на опис длъжниците са били редовно призовани, но за тази дата не е посочена, че ще се назначи пазач на вещта, поради което и съдът приема, че за назначаването за пазач от 29.01.2018г. длъжници е следвало да бъдат допълнително уведомени. Това не е направено преди подаване на жалбата, поради което и тя е допустима.

По основателността на жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 4 от ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.4 от ГПК  длъжникът може да обжалва отказа на съдия-изпълнителя да извърши нова оценка на имота по чл. 485, ал.2 от ГПК.

Съдът приема, че в случая постановения отказ на ЧСИ да извърши нова оценка на имота на оснвование на чл. 485, ал.2 от ГПК е правилен. Това е така, защото оспорването на оценката е направено след срока по чл. 485, ал.2 от ГПК. По делото е установено, че длъжникът В. е бил редовно призоваван на адреса  гр. ********, този адрес той е посочил и с две молби до ЧСИ от 25.05.2017г. Призоваването е извършено с поканата за доброволно изпълнение, като задължително съдържание на същата съобразно Приложение № 21 към чл. 3, т.1 от Наредба № 7/22.02.2008г. за утвърждаване на образци на книжа, свързвани с връчавнето по ГПК, е разпоредбата на чл. 41 от ГПК. Действително по изпълнителното дело се намира само частта от поканата, съдържаща разписката за връчване. Частта от поканата, обаче, която остава за длъжника , съдържа разпоредбата на чл. 41 от ГПК, поради което и съдът приема, че по делото е установено, че длъжникът е уведомен за задължението да посочи адрес на ЧСИ, ако промени този, на който вече е призоваван, както и за последиците от неизпълнение на това задължение. По делото не се спори, а и се установява от уведомленията, изпратени до длъжника В., че той е напуснал адреса, на който е бил призован, поради което и съдът приема, че приложима за призоваването на описа е била разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ГПК и длъжникът В. е бил редовно уведомен за описа от 29.01.2018г. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че по делото е установено, че на тази дата длъжникът В. е осигурил достъп до имота, като е изпратил ІІІ-то лице, да  извърши необходимите за същото фактически действия.

 Съдът приема за установено, че длъжникът  „С.Г.“ООД също е бил редовно уведомен за описа от 29.01.2018г. По делото е изпратено съобщение за насрочения опис до него на адреса му на управление, като същото е оформена с отбелязване, че на адреса няма служители на фирмата и  табели и обозначения за фирмата на адреса. При така установеното , съдът приема,  че приложима е била разпоредбата на чл. 50, ал.2 от ГПК и този длъжникът е бил редовно уведомен за описа на 29.01.2018г.

С оглед гореизложеното  съдът приема, че съобразно чл. 484, ал. 3 от ГПК за насроченото за 05.02.2018г. предявяване на оценката за имота, извършено от съдия-изпълнителя с описа от 29.01.2018г., длъжниците са били редовно призовани.

С оглед на гореизложеното и доколкото на 05.02.2018г. съдия-изпълнителя е предявил заключението на вещото лице за стойността на имота в гр. ********, то съдът приема, че от този момент е започнал да тече седмодневния срок по чл. 485, ал.2 от ГПК. Това е така, защото за предявяването на оценката страните са били редовно призовани. При така възприето съдът приема, че оспорването от 21.02.2018г. е просрочено и правилно съдия-изпълнителя е отказал да извърши нова оценка по искане на длъжниците по реда на чл. 485, ал.2 от ГПК.

С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради което и искането за спиране на изпълнение също е такова.

По основателността на жалбата по чл. 435, ал. ал. 2, т. 5 от ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.5 от ГПК  длъжникът може да обжалва назначаването на ІІІ-то лице за пазач на имота , ако не са налице основанията на чл. 486, ал.2 от ГПК. В случая за пазач на имота е назначено ІІІ-то лице. По делото, обаче, не е установено да са налице условията по чл. 486, ал.2 от ГПК, тоест , че длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледите му от трети лица.  Назначаването е направено при описа на имота, тоест преди да има възможност трети лица да искат оглед, поради което и съдът приема, че не е установено длъжникът да е препятствал огледите.  Описанието на имота и оценката му не позволяват извод, че имот не е стопанисван добре от длъжника, поради което и това основание за назначаването за пазач на ІІІ-то лице не е установено по делото.  Пазачът е ІІІ-то лице, а не длъжникът чрез това ІІІ-то лице и доводи в обратния смисъл са неоснователни. Съдът приема, че в случая, посочената от съдия-изпълнителя разпоредба на чл. 470 от ГПК в мотивите му като основание  за назначаването на ІІІ-то лице за пазач е неприложима. Това е така, защото тази разпоредба е в раздела за продажба на движими вещи, какъвто не е процесния случай. По делото не са ангажирани доказателства длъжникът да се е съгласил  синът му да бъде назначен за пазач на имота и доводите на взискателя в обратния смисъл са неоснователни.

С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.Искането за спиране на изпълнителното дело не следва да се уважава доколкото  спорът по жалбата вече е решен.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото на жалбоподателите следва да се присъдят разноските по жалбата по чл. 435, ал.2, т. 5 от ГПК в размер на 350лв. разноски за адвокат и 25лв. разноски за държавна такса.

Ответникът не е претендирал разноски и такива не му се следват.

         Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Постановление от 29.01.2018г. по изпълнително дело № 20169210401391 по описа на ЧСИ С. П., рег. № 921 на КЧСИ,  за назначаване на Г.Г.В., ЕГН ********** за пазач на апартамент № *******, гр.София с идентификатор  68134.1376.2014.14.69.

ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№ 05061/28.02.2018г. по регистъра на ЧСИ Стоян Петров, рег. № 863 на КЧСИ, депозирана от длъжниците по изпълнението – Г.Г.В., ЕГН ********** и С.Г.“ООД, ЕИК *******срещу отказ от  21.02.2018г. на съдия-изпълнителя по изпълнително дело № 20169210401391  да извърши  нова оценка по реда на чл. 485, ал.2 от ГПК на апартамент № *******, гр.София с идентификатор  68134.1376.2014.14.69.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на длъжниците по изпълнението – Г.Г.В., ЕГН ********** и С.Г.“ООД, ЕИК *******за спиране на изпълнението по  изпълнително дело № 20169210401391 по описа на ЧСИ С. П., рег. № 921 на КЧСИ.

ОСЪЖДА У.К.Б.“АД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, пл. „******** да заплати на Г.Г.В., ЕГН ********** и С.Г.“ООД, ЕИК *******със съдебен адрес: адв. Каменарска, гр.**********   на основание на чл. 78 вр. с чл. 81 от ГПК сумата от 375лв. (триста седемдесет и пет лева), представляващи съдебни разноски по делото.

Препис от решението да се изготви служебно и да се изпрати по изпълнително дело № 20169210401391 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ за съобразяване.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                        

 

                                                                                           2.