Решение по дело №3550/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260152
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20203110103550
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 21.01.2021г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в  публично съдебно заседание на тринадесет януари две хиляди двадесет и първа   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №3550 по описа за 2020 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД от И.Е.И. срещу К.Х.Д.  за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 771.42  лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплащане на прегледи и закупуване на лекарства и консумативи във връзка с нанесените му травматични увреждания и сумата от 15 000 лева, представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди от нанесената му средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби- два броя централни горни резци, без които се затруднява функцията на говора и функцията на дъвченето във фазата на захапване и нанесената му средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, довело до стеснение на носните проходи и отток на носната лигавица, довели до затруднение в дишането през носа, което  е обусловило постоянно разстройство на здравето , неопасно за живота, както и сумата от 6 208.93 лева, представляваща законна лихва върху сумата за причинени неимуществени вреди от датата на причиняване на вредите 13.02.**. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 15 772.42 лева, считано   от датата на депозиране на исковата молба в съда 23.03.2020г. до окончателно й погасяване.

Ищецът твърди, че  на 12.02.**. заедно с ответника, с който бил в приятелски отношения от около година, отишли на гости на техен приятел Я. Т., където употребили значително количество алкохол. В ранните часове на 13.02.**. двамата си тръгнали и прибирайки се минали през денонощен магазин на ул.“П.Евтимий“, откъдето закупили патрончета с водка и продължили да употребяват алкохол. Около 7 ч. решили да се прибират като вървели по ул.“**“.  Когато достигнали до №45 ответникът започнал да го дърпа да не се прибират, а да продължат да си говорят на друго място, за да си допият. Ищецът отказал с мотива, че вече е сутрин и вали дъжд и че трябвало да се прибира, тъй като през деня имал работа.  Ответникът го дърпал и му се карал да върви с него. В момента, в който ищецът се обърнал да му каже     за пореден път, че иска да си върви, без всякакъв повод, ответникът започнал да го удря по лицето с метален бокс. Потекла кръв от устата и носа на ищеца. Той започнал да се защитава и се вкопчил в ответника и двамата паднали на земята. На земята ответникът продължил да удря ищеца с металния бокс, а той се защитавал като му прихващал ръцете и го отблъсквал. Тази ситуация била възприета от свидетелите Б. В. и И. К., живеещи на близката жилищна сграда.  На ул.“**“ №45, които били на балконите на домовете си. Очевидецът на побоя М. К. се обадил на тел.112. На мястото на инцидента пристигнал патрул на Първо РУ, който отнел металния бокс от ответника и изправили ищеца, а ответникът продължил да лежи на земята  до пристигането на медицински екип от Спешна помощ.  На ищеца била извършена съдебно медицинска консултация, обективирана в МУ №42/13.02.**. като при клиничния преглед били установени увреждания  в лявата половина на челото, в лявата челнотеменна област били установени една под друга на разстояние от около 2.5 см три рани с неравни ръбове с дължина около 25 см, ориентирани от горе надолу и от ляво надясно. Такава рана била установена и в централната челнотеменна област. Около раните били установени отоци и палпаторна болезненост. Гърбът на носа бил отекъл и силно болезнен. По кожата на носа били установени три рани с неравни ръбове и дължина около 1 см, кървящи. От направената рентгенография  било установено счупване на носните кости с разместване на фрагментите. Двете устно били отекли, мораво кръвонаседнали по лигавичната повърхност.  По кожата на горната устна в лявата половина личало вертикално разположена рана с неравни ръбове и дължина около 15 мм. Централните горни резци били избити. Алвиоларните ямки били с неравни и кръвонаседнали ръбове, изпълнени с кръвни сгъстаци. В 0бластта на   дясната скула личала рана с неравни ръбове и диаметър около 12 мм. По клепачите на двете очи и в областта на двете скули били установени изразени отоци. По вътрешната повърхност на дясната гривенна става личало ожулване с червеникав цвят с неправилна форма и диаметър от около 3 см. По предната повърхност на двете колена се установили червеникави кръвонасядания и отоци. Веднага след извършване н прегледа ищецът подал оплакване в полицията за случилото се и още същият с него бил проведен разпит. Било образувано наказателно производство от общ характер – ДП №253 по описа на Първо РУ за извършено престъпление  по чл.129,ал.1 НК.  Било образувано НОХД №2856/**. по описа на ВРС. Ответникът бил признат за виновен с присъда по делото  за това, че на 13.06.**. е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби- два броя централни горни резци, без които се затруднява функцията на говора и функцията на дъвченето във фазата на захапването и на основание чл.129, ал.1 и чл.54,ал.1 НК му  било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което на основание чл.66,ал.1 НК било отложено с изпитателен срок.   Съвсем неоснователно ответникът бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, като било прието, че това е лека телесна повреда, която се преследва по тъжба на пострадалия, поради което не бил осъден по това обвинение. Твърди, че две години по-късно на 25.04.**. е постъпил на планова операция  в болница с диагноза : Девиация на носната преграда, настъпила вследствие репозиция на носните кости от травма на носа от побой на 02/**.

Излага, че от нанесения му побой е претърпял имуществени вреди в размер на сторените от него разходи по лечението, изразяващи се в зъботехнически и зъболекарски мероприятия, извършени прегледи и разходи за лекарства и разходи за извършена операция на носа и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдание, дискомфорт. 

   Сочи, че размерът на претърпените имуществени вреди възлиза на 772.42 лева, от които ; 2.42 лева за закупуване на крем ‚Гентамицин“; 50 лева –преглед при доц.Сапунджиев  специалист „УНГ“; 30 лева – заплатени медицински услуги – почистване на рани и поставяне на обезболяващи; 100 лева – медицински услуги преглед и снимки на главата;   30 лева –преглед при д-р Томов – лицево-челюстен хирург; 40 лева – преглед и  удостоверение от съдебна медицина; 150 лева – зъботехнически услуги- изработване на зъбни коронки от металокерамика; 370 лева- лечение на фрактури на предни зъби  и мостова конструкция.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът   е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва, че е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №2856/**. по описа на ВРС, 27 с. и е признат за виновен за престъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 13.02.**. е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в избиване на зъби – централни горни резци, без които се затруднява функцията на говора и функцията на дъвченето във фазата на захапване. Излага, че със същата присъда е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се  в счупване на носните кости,вследствие на което е налице стеснение на носните проходи, затруднение  в дренажа на носните проходи и отток на носната лигавица, довели до затруднение на дишането през носа, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. 

Оспорва твърдението на ищеца да претърпял средна телесна повреда,  изразяваща се  в счупване на носните кости, довело до  стеснение на носните проходи  и отток на носната лигавица.

Тройната експертиза по наказателното дело единодушни приела, че счупването на носа и останалите травми са обусловили временно разстройство на  здравето, неопасно за живота. Според експертизата нямало медицински доказателства за извършване на репозиция на носните кости на ищеца, а той самият съобщавал,че такова наместване било направено ден,два след инцидента.  От амбулаторния лист от 26.03.**. от УНГ специалист не ставало ясно каква е степента на затрудняване на носното дишане и дали това се дължи на счупване на носа или е последица от наместването, на неспазването на подходящия хигиено-диетичен режим. Твърди,че въпросното счупване на носа е недоказано. Сочи, че следва да се постави въпроса, ако е имало действително затруднено носно дишане, което да е влияло значително върху здравето на ищеца, защо е предприето оперативно лечение чак след две години. При евентуално присъждане на обезщетение следвало да се има предвид и приетата и доказана по безспорен начин фактическа обстановка в наказателното производство.

Твърди, че конкретната причина за възникналия инцидент не била изяснена, което било видно от обвинителния акт и мотивите на присъдата. Факт били нараняванията, получени както от ищеца, така и от ответника. Според СМЕ ответникът бил получил следните увреждания : контузия в лявата околоочна област; отток на долната устна и кръвонасядане на лигавицата; травматичен отток в дясната теменно-тилна област; охлузвания по кожата на двата лакета; контузия на лява длан; контузия в областта на двете коленни стави. Тези наранявания безспорно доказвали съпричиняване от страна на ищеца, който също удрял многократно ответника е предизвикал отбранителни действия от страна на последния. Излага се, че наказателното производство ищецът направил опит да предяви граждански иск за 10 000 лева, а в настоящия момент исковата му претенция била в по-голям размер, което поставяло под съмнение основателността на търсеното обезщетение. Сочи, че представените документи за понесени имуществени вреди не можели да се свържат пряко с лекуването на получените от 12.02.**. наранявания от ищеца.  

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представено медицинско удостоверение №42-2019г. издадено от отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД при извършен преглед на И.Е.И. от 13.02.**. са установени следните травматични увреждания : кръвонасядания, травматични отоци в областта на лицето, счупване на носните кости, избиване на централните горни резци, ожулване в областта на дясната гривнена става, кръвонасядания и травматични отоци в областта на двете колена, които са резултат на удари с или върху твърди  тъпи предмети; разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата и лицето- резултат от действието на твърди предмети с подчертани ръбове.

   С Присъда №238/18.09.**., постановено по НОХД №2856/**. по описа на ВРС К.Х.Д. е признат за виновен в това, че на 13.02.**. причинил на И.Е.И. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби- централни горни резци, без които се затруднява функцията на говора и функцията на дъвченето във фазата на захапване и на основание чл.129,ал.2 вр.ал.1 и чл.54 ,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което на основание чл.66,ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. 

Представена е Епикриза, издадена от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна, от която се установява, че И.Е.И. е постъпил за лечение в болничното заведение на 25.04.**. и е бил изписан на 28.04.**. , като му е била поставена диагноза : девиация на носната преграда. Била е извършена оперативна интервенция – субмукозна резекция на назалния септум.

Съгласно представената справка за медицински услуги от Клиника по ушни, носни и гърлени болести от 30.05.**. И.И. е заплатил сумата от 1200 лева.

Представена е вносна бележка и касови бонове за заплащане на такса за преглед и удостоверение от 13.02.**.  в размер на 40 лева.

Представена е касова бележка за заплатени 370 лева  за зъболечение от 01.09.**.

Представен е фискален бон за заплатена такса за преглед при д-р Н.Сапунджиев  от 04.04.**. в размер на 50 лева.

 Представени са и фискални бонове за закупуване на Зиртек; Оксикорт спрей; Ксилометазолин; Тонимер софт спрей; Хексалгин; Бинт марлен; ихриолов басалм; виванол; одорекс део спрей на обща стойност 74.92 лева.

Свидетелят Я. Г. Т. излага, че познава К. и И. като между тях имало инцидент, на който не бил присъствал. Преди инцидента били в неговата къща, а след това се били. След инцидента се бил виждал с И. и по него имало следи от побой по лицето. Не знае И. да е имал затруднения с яденето и пиенето след инцидента. Пиел и хапвал нормално.

Свидетелят Й. И. Я. излага, че познава К. и И., но не знае за инцидент, при който те двамата са се сбили. Преди четири години И. го бил водил с кола до земи до с.Константиново и го чул да говори по телефона на рурски език и казал, че иска да вземе някакви пари, за да забави положението, да забави дело.

Свидетелят М.Ив. С. излага, че познава К. и И. и знае за инцидента между тях. Бил карал лично И. до болницата след инцидента. Първоначално му вкарали тампони, за да може да се изправи носа и периодични ги вадели, изрязвали, за да излиза съсирека. После го водел да му правят снимка. Първоначално се хранел само на течности, теча храна – мляко с хляб. Свидетелят вечер след работа ходел да го вини, защото били съседи. Докторът констатирал, че трябва да се прави операция. Свидетелят го бил завел за операцията.   В период от месец, месец и половина с оплаквал от болки в носа. Не знае дали в момента имал болки, но казва, че преди четири години болките му били непоносими. И. се бил променил и отслабнал заради проблемите с яденето.

Свидетелят Р. А.Х. излага, че се познава с И.. Той му се обадил вечерта по телефона, че са го били и му казал да му вземе храна. Свидетелят отишъл в тях сутринта. Сварил го обезобразен. По лицето му имало навсякъде кръв. Боляло го, не можел да излезе навън. Имал лечение за двата зъба и за носа. Претърпял операция. През този период се хранел с кисели млека. Към настоящия момент се бил възстановил. Сега нямал болки.

Съгласно изготвената по делото СМЕ ищецът е получил следните увреждания : кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето; разкъсно контузна рана по кожата на горната устна; избиване на централните горни резци; счупване на носни кости; разкъсно контузни рани по окосмената част на главата, лицето; ожулване в областта на дясната гривнена става; кръвонасядания и травматични отоци в областта на двете колена. Описаните раби в лявата половина на челото и лявата челнотеменна област са резултат на действието на предмети с подчертан ръб и такива биха могли да бъдат получени от удари с бокс; останалите описани травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени от удари с юмруци, ритници и други, падане и удар на двете колена в подлежащата настилка. Избиването на централните горни резци, отсъствието на тези зъби определят затруднение във функцията на говора и функцията на дъвченето във фазата на захапването. Оздравителният процес на счупването на носните кости е протекъл със стеснение на носните проходи, затруднение в дренажа на носните проходи, оток на носната лигавица и в тази връзка затруднение в дишането през носа или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. За възстановяване на нормалното носно дишане през **. е извършено оперативно лечение, извършена е мостова конструкция на централни горни резци. Установените травматични увреждания са наложили извършване на хирургични лечения,  без които затрудненията в дишането и във функцията на захапването ще останат завинаги.      

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

За да бъде успешно проведен иска по чл.45 ЗЗД ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки : вредосно противоправно деяние, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Представената по делото Присъда №238/18.09.**., постановено по НОХД №2856/**. по описа на ВРС  установява твърденията на ищеца, че на 13.02.**. ответникът му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби- централни горни резци, без които се затруднява функцията на говора и функцията на дъвченето във фазата на захапване.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на проведената по делото СМЕ се установява, че ответникът е причинил на ищеца и счупване на носните кости, като за  възстановяване на нормалното носно дишане през **. е извършено оперативно лечение. 

Съгласно показанията на водените от ищеца свидетели заради избиването на предните горни зъби около месец, месец и половина ищецът е бил на течна храна. Същят не е излизал от вкъщи, бил е обезобразен. Изпитвал е болки. Въз основа на данните от медецинската документация ищецът е изпитвал затруднение в дишането за период от около 2 години до извършване на оперативаната интервенция през **. 

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението следва  да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.

Съобразно  ангажирани доказателства за продължителността  и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания и изпитваните от него затруднения съдът намира, че  в конкретния случай сумата, която би възмездила доказаните от ищеца неимуществени вреди възлиза в размер на 10 000 лева, като иска следва да се отхвърли за разликата до претендирания размер от 15 00 лева.

По предявения иск за присъждане на имуществени вреди :

Съдът приема, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите телесни увреждания се намират извършените разходи за зъболечение в размер на 370 лева, 50 лева за преглед, 1200 за операция на носните кости и средствата за закупуване на лекарства в размер на 60.91 лева, 40 лева за издаване на медицинско удостоверение, 100 лева за извършена медицинска услуга и 30 лева преглед.  Представения касов бон за закупване на одорекс део спрей не се намира във връзка с настъпилите увреждания, доколкото този медикамент служи за контрол на прекомерното изпотяване. С оглед на изложеното претенцията за причинени имуществени вреди следва да се уважи за сумата от 1850.91 лева и да се отхвърли за разликата до 1972.42 лева.

По предявения иск за присъждане на обезщетение за забава :

    Съобразно разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД обезщетението за забава в плащането следва да се присъди от деня на увреждането в случая 13.02.**.  до датата посочена от ищеца 13.03.2020г., което възлиза в размер на 4 813.14 лева, като претенцията следва да бъде отхвърлена за разликата до заявения размер от 6479.77 лева. 

    

По разноските :

 На основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважената част от исковете, както следва : 69.82 лева за депозит за СМЕ, 614.42 лева за заплатена държавна такса и 907.66 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Разноски по обезпечителното произовдство по гр.д. №**/2020г. по описа на ВРС не се следват на ищеца, тъй като след извършена служебна справка се установява, че допуснатото обезпечение е отменено, поради непредявяване на бъдещия иск.

На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 226.32 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78,ал.6 вр.чл.83,ал.1, т. 4  ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати депозит за СМЕ  съобразно  уважената част от претенцията в размер на 69.82   лева.

 

Воден  от горното, съдът  

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА К.Х.Д., ЕГН: ********** с адрес ***  да заплати на И.Е.И., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1850.91 /хиляда осемстотин и петдесет лева и деветдесет и една ст./лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплащане на прегледи и закупуване на лекарства и консумативи, извършване на оперативно лечение във връзка с нанесените му травматични увреждания и сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди от нанесената му средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби- два броя централни горни резци, без които се затруднява функцията на говора и функцията на дъвченето във фазата на захапване и нанесената му средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, довело до стеснение на носните проходи и отток на носната лигавица, довели до затруднение в дишането през носа, което  е обусловило постоянно разстройство на здравето , неопасно за живота, както и сумата от 4 813.14 /четири хиляди осемстотин и тринадесет лева и четИ.десет ст./ лева , представляваща законна лихва върху сумата за причинени неимуществени вреди от датата на причиняване на вредите 13.02.**. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано   от датата на депозиране на исковата молба в съда 23.03.2020г. до окончателно й погасяван, на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на имуществени вреди за  разликата до претендирания размер от 1972.42 лева; иска за заплащане на неимуществени вреди за разликата до претендирания размер от 15 000 лева и иска за законна лихва за разликата до претендирания размер от 6479.77 лева.    

ОСЪЖДА К.Х.Д., ЕГН: ********** с адрес ***  да заплати на И.Е.И., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1591.90 /хиляда петстотин деветдесет и един лева и деветдесет ст./ лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

 ОСЪЖДА И.Е.И., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на К.Х.Д., ЕГН: ********** с адрес ***  сумата от 226.32/двеста двадесет и шест лева и тридесет и две ст./ лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА К.Х.Д., ЕГН: ********** с адрес ***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 69.82   /шестдесет и девет лева и осемдесет и две ст./ лева, представляваща дължим депозит за СМЕ, на основание чл.78,ал.6 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                                                           

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: