РЕШЕНИЕ
№ 2725
гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110112611 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕАД, гр. София, с
която срещу Г. М. И., с. *, общ. *, са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за приемане за установено
между страните, че ответницата дължи на ищеца вземания за абонаментни такси и услуги,
неустойки и лизингови вноски, за които е издадена заповед за изпълнение.
В исковата молба ищецът „**“ ЕАД твърди, че през 2016 г., 2019 г. и 2021 г. е
сключил с ответницата няколко договора за предоставяне на абонаментни такси и услуги и
за лизинг на мобилен телефонен апарат и телевизор. Подробно описва връзката между
претендираните от него вземания и посочените договори, както и основанията, на които ги
претендира. Излага, че задълженията на ответницата са изискуеми, но не са погасени на
съответните падежи. В тази връзка е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
което е уважено от съда, но поради уведомяването на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, и указанията на заповедния съд, предявява настоящите искове за установяване на
вземанията си. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответницата Г. М. И. излага доводи за недопустимост и неоснователност на
ищцовите претенции в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.
Твърди, че искът е недопустим по отношение на вземането по договор № */*г. за мобилен
номер № *, изменен с допълнително споразумение № */*г., поради липса на пасивна
процесуална легитимация на ответницата, тъй като към датата на подписване на процесния
договор последната е била непълнолетна, а като ползвател на услугата по договора е бил
посочен ***. Сочи, че договор № */*г. за мобилен номер № *, изменен с допълнително
споразумение № */*г. не е валидно сключен и е недействителен, поради което не е породил
права и задължения за страните по него. Оспорва основанието и размера на задължението.
Сочи, че претенцията за заплащане на неустойка е недължимо, тъй като от представените
договори е видно, че същата се дължи при предсрочно прекратяване на договорите, които
договори са били със срок 24 месеца, който към датата на претенцията е изтекъл. Оспорва
претенцията за заплащане на законна лихва. Твърди, че не дължи заплащане на месечни
услуги, тъй като в посочения период не са й предоставяни. Оспорва, че договорът е
1
прекратен предсрочно по вина на потребителя.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковете.
В съдебно заседание ответницата, чрез особения си представител, оспорва исковете.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представени са договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения сключени
между страните за номера +*+*и +*, от които се установяват уговорени между страните
абонаментни планове и предоставени устройства ****и телевизор **, за които са сключени
отделни договори за лизинг, в които е уговорено, че с подписването им лизингополучателят
потвърждава, че са му предадени съответните устройства.
В договорите и споразуменията е уговорено, че в случай на прекратяването на
договора преди изтичане срока му по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с
него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; (б) в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Представени са фактури, в които са обективирани задълженията на потребителя,
произтичащи сключените между страните договори.
По делото са представени още: ценови листи за абонаментни планове за частни лица;
Общи условия на дружеството по договорите за лизинг и за мобилните услуги; декларации
от потребителя, че е получил общите условия; последна покана за доброволно плащане.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване на вземанията
за дължими суми за абонаментни такси и услуги, лизингови вноски и неустойки по
сключени между страните договори, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, във връзка с проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 3235/2024 г. по описа на
ВРС, по което заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В случая се претендира установяването на вземания, които произтичат от няколко
различни правоотношения между страните и на няколко различни основания в тях, като
основано вземанията могат да се категоризират на няколко вида: такси за предоставени
мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства, компенсаторни неустойки за
виновно неизпълнение на задължения по договорите.
I. По отношение на вземанията представляващи сбор от незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги по сключените между страните договори за
мобилни услуги
Съдът намира представените договори и допълнителни споразумения за валидно
сключени. От външна страна документите имат положени ръкописно имената и подпис на
2
ответницата. Представена е декларация съгласие за подписване на документи от
непълнолетно лице /л. 11/, от която се установява, че през времето, през което ответницата не
е била навършила 18 години е била представлявана от своя баща и законен представител
Марин Иванов Маринов. Възражението за нищожност на особения представител на
ответницата в тази връзка се явява неоснователно.
Ищецът претендира сумата от 60,50 лв. по Договор за мобилни услуги № *от *г. за
мобилен номер +*; сумата от 30,76 лв. по Договор за мобилни услуги № *от *г. за мобилен
номер +*; сумата от 33,76 лв. по Договор за мобилни услуги № *от *г. за мобилен номер +*.
Видно от представените фактури тези суми са разпределени по различен начин във всяка
фактура за отчетния период от 15.11.2021 г. – 14.01.2022 г. В тях са начислени дължимите
абонаментни такси за всички мобилни номера, които съвпадат по размер с претендираните
от ищеца. Съдът приема, че операторът е предоставил услугите и същите са използвани от
потребителя, поради което и се дължи заплащането на тези такси. Макар и ищецът да
твърди, че договорите между страните са развалени, поради виновно неизпълнение на
ответната страна, то доколкото същите са с продължително и периодично изпълнение,
развалянето действа занапред и претенцията за реално изпълнение на възникналите преди
това задължения се явява основателна, съответно основателни и са и трите предявени иска
за заплащане на абонаментни такси.
II. По отношение на вземанията представляващи сбор от незаплатени лизингови
вноски по сключения между страните договор за лизинг
От представените договори за лизинг се установява, че паралелно със сключването на
допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги на ответницата са
предоставени устройства, срещу които същата се е задължила да заплати лизингова цена.
Същата е удостоверила с подписването на договорите, че е получила лизинговите вещи, като
няма твърдения по делото за обратното, както и няма данни същите да са върнати на
лизингодателя. В тази връзка и за лизингополучателя се е породило задължението да
заплати лизинговата цена по договора, уговорена под формата на месечни лизингови
вноски.
Ищецът претендира сумата от 35,99 лв. незаплатена лизингова вноска по Договор за
лизинг от *г., за устройство ****и телевизор **. Задълженията са обективирани в
издадените фактури за отчетния период 15.11.2021 г. – 14.12.2021 г. Към датата на подаване
на заявлението падежът на задължението за заплащане на дължимата лизингова вноска е
настъпил. В случая съдът намира, че отново се касае за претенция за реално изпълнение на
периодично задължение по срочен договор, поради което и същото се дължи, доколкото
няма данни да е било погасено. Претенциите за заплащане на лизингова вноска е
основателна, поради което основателен е и предявения установителен иск.
III. По отношение на вземанията за компенсаторни неустойки при прекратяване
на договорите за мобилни услуги поради виновно неизпълнение от страна на
потребителя, уговорени в договорите и ДС
Разпоредбата, в която са уговорени неустойките, е идентична в договорите и
допълнителните споразумения и същата гласи, че в случай на прекратяване на договора по
негова вина или инициатива потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
Настоящият състав счита, че тази неустойка може да се претендира единствено при
разваляне на договора за мобилни услуги, като същата има компенсаторен характер – да
обезщети вредите от неизпълнението чрез определянето на едно общо обезщетение, което е
в размер на размера на месечните абонаменти до края срока на договора. Това е така, защото
прекратяване ползване на услугите в случая не е налице по инициатива на потребителя,
доколкото не е отправено такова изявление. Предоставянето им е преустановено
едностранно от оператора, поради забава на плащанията (вина на потребителя). След като не
3
се предоставя насрещна престация, то и договорът вече не преследва целта, за която е
сключен. Претендирането от страна на оператора на дължимите месечни такси до края на
договора следва да се приеме, че е допустимо единствено като последица от развалянето му.
В този смисъл, за да се породи правото на кредитора да се претендира тази неустойка
следва да се установи, че договорът между страните е развален. Двустранните договори се
развалят по реда на чл. 87 ЗЗД с предоставяне на подходящ срок за изпълнение на длъжника
с предупреждение, че след изтичане на срока кредиторът ще смята договора за развален.
В настоящия случай ищецът не е представил никакви доказателства, че е уведомил
длъжницата и и е предоставил достатъчен срок за изпълнение, за да се приеме, че е развалил
́
надлежно договорите между страните. Представена е последна покана за доброволно
плащане, но липсват доказателства същата да е била изпратена, и съответно да е получена от
потребителя. Включването във фактурите на вземания, чийто правопораждащ факт е
развалянето на договора, не е равнозначно на изявление за разваляне. Поради тази причина
съдът приема, че договорите за мобилни услуги между страните не са били надлежно
развалени, поради което и ищецът не може да претендира неустойките по тях. В този смисъл
тези искове са неоснователни.
Претендират се от ищеца и компенсаторни неустойки, които са уговорени в
договорите за мобилни услуги и допълнителни споразумения, които гласят, че в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
На първо място тези неустойки, макар и да касаят предоставени устройства по
договора за лизинг, са уговорени във връзка с прекратяването/развалянето на договорите за
мобилни услуги. Както беше посочено по-горе в мотивите, настоящият състав счита, че тези
договори не са надлежно развалени, поради което и само на това основание тези неустойки
не се дължат.
Дори да се приеме, че договорите са надлежно развалени, исковете отново са
неоснователни, поради следното:
Операторът в случая получава цената на предоставените устройства под формата на
лизингови вноски. Самите неустойки целят да го обезщетят за евентуалните вреди, които е
претърпял за това, че е предоставил устройствата на по-ниска цена от реалната им, защото
потребителят е сключил договор за мобилни услуги за определен срок.
На първо място няма данни по делото каква е цената на устройството без абонамент и
цената му съобразно актуалната ценова листа. Доказателства в тази връзка не са
представени, не се и твърдят такива цени. Следователно съдът не може да направи преценка
дали вземането съответства на уговореното между страните, поради което същото остава
недоказано по-размер. Дори да се приеме, че по-ниската цена е уговорената в договора за
лизинг, то отново няма данни какъв е размерът на по-високата такава.
На второ място тези неустойки целят още веднъж да обезщетят вредите от разваляне
на договора, за които вреди вече е уговорена неустойка. В случая противоречи на добрите
нрави за едни и същи вреди да се претендира два пъти неустойка, който извод води до
резултата за нищожност и на втората неустойка. Кредиторът дори реално не търпи вреди от
предсрочното прекратяване на договорите, доколкото същият не предоставя занапред
услуга, за която да не получава месечна такса. При прекратяване на услугата същият може
да я предостави на друг потребител, включително да използва същия мобилен номер.
Предоставянето на устройствата с договор за лизинг на по-ниска цена е търговска практика
с цел привличане на клиенти, които да сключат дългосрочен договор срещу възможността да
получат устройство на преференциална цена, която търговска практика е широко
разпространена между всички мобилни оператори на пазара, като положителният търговски
4
резултат от нея е убеждаването на потребителя да сключи договор с търговеца, който
предоставя по-добри условия – в случая предоставяне на устройството на по-ниска цена.
На следващо място тези уговорки за заплащане на неустойки са и неравноправни на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и 13 ЗЗП, като втората хипотеза предвижда случай, при който
клаузата дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Претенцията за заплащане на остатъчната цена за предоставените устройство е
именно такава уговорка, като в случая окончателната цена е значително завишена. Този
извод следва от посочените цени на устройствата в договорите за лизинг и отправената
претенции за заплащане на остатъчната стойност. Допълнителната цена не може да се
приеме за незначителна.
Предвид гореизложеното следва да се приеме и че исковете за заплащане на тези
неустойки са неоснователни.
В заключение настоящият състав намира, че са основателни исковете на ищеца по
отношение на сумите за незаплатени абонаментни такси и по отношение на сумите за
незаплатени лизингови вноски. Трите иска за сумите представляващи незаплатени
компенсаторни неустойки, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
IV. По разноските
С оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете. Ищецът е представил списък и доказателства за сторени
разноски в исковото производство в размер на 325 лв. държавна такса, 480 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за особен представител. В заповедното
производство са представени доказателства и съдът е издал заповед за сумите от 25 лв.
държавна такса и 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от
исковете за заповедното производство на ищеца се следват разноски в размер на 159,08 лв.
За исковото производство по всички уважени искове за ищеца се следват разноски в размер
на 348,01 лв.
Ответникът не претендира разноски.
Следва да се издаде РКО на особения представител на ответника за определеното
възнаграждение от 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „**“ ЕАД /предишно
наименование „**“ ЕАД/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * и Г. М. И., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. *, общ. *, ул. „*“ № *, по предявените по реда
на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, че
ответницата ДЪЛЖИ на ищеца сумите в общ размер от 161,01 лв. /сто шестдесет и един
лева и една стотинка/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /18.03.2024 г./ до окончателното
изплащане на задълженията, които вземания включват:
1/ сумата от 60,50 лв. /шестдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща сбор от
дължими месечни абонаментни такси и услуги за периода 15.11.2021 г. – 14.01.2022 г. по
сключен между страните Договор за мобилни услуги № *от *г. за мобилен номер +*;
2/ сумата от 30,76 лв. /тридесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
сбор от дължими месечни абонаментни такси и услуги за периода 15.11.2021 г. – 14.01.2022
г. по сключен между страните Договор за мобилни услуги № *от *г. за мобилен номер +*;
5
3/ сумата от 35,99 лв. /тридесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща дължима лизингова вноска по сключен между страните Договор за лизинг
от 21.12.2019 г., за устройство ** и телевизор **;
4/ сумата от 33,76 лв. /тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща сбор от дължими месечни абонаментни такси и услуги за периода
15.11.2021 г. – 14.01.2022 г. по сключен между страните Договор за мобилни услуги № *от
*г. за мобилен номер +*;
за които суми е издадена Заповед № *от *г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по по ч.гр.д. № */*г. на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ответницата Г. М. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. *, общ. *, ул. „*“ №
*, ДЪЛЖИ на ищеца „**“ ЕАД /предишно наименование „**“ ЕАД/, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. *, *, сумите в общ размер от 350,13 лв. /триста и петдесет лева и
тринадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /18.03.2024 г./ до окончателното
изплащане на задълженията, които вземания включват:
1/ сумата от 146,53 лв. /сто четиридесет и шест лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща компенсаторна неустойка при прекратяване на Договор за мобилни услуги
№ *от *г. за мобилен номер +*, по вина на потребителя, в размер на три месечни
абонаментни вноски в размер на 112,47 лв. и добавена стойност на ползвани отстъпки от
34,06 лв;
2/ сумата от 64,72 лв. /сто четиридесет и шест лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща компенсаторна неустойка при прекратяване на Договор за мобилни услуги
№ *от *г. за мобилен номер +*, по вина на потребителя, в размер на три месечни
абонаментни вноски в размер на 49,98 лв. и добавена стойност на ползвани отстъпки от
14,74 лв;
3/ сумата от 138,88 лв. /сто тридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща компенсаторна неустойка при прекратяване на Договор за мобилни услуги
№ *от *г. за мобилен номер +*, по вина на потребителя, в размер на разликата между
преференциалната цена за предоставения * и цената без отстъпка,
за които суми е издадена Заповед № *от *г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по по ч.гр.д. № */*г. на ВРС.
ОСЪЖДА Г. М. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. *, общ. *, ул.
„*“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на **“ЕАД /предишно наименование „**“ ЕАД/, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, ж.к. „**“, *, **, сумата от 159,08 лв. /сто петдесет и
девет лева и осем стотинки/, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски
в заповедното производство и сумата от 348,01 лв. /триста четиридесет и осем лева и една
стотинка/, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответницата суми могат да се заплатят по представената със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение банкова сметка на ищеца в СИТИБАНК
ЕВРОПА-КЛОН БЪЛГАРИЯ, BIC: CITIBGSF, IBAN: *.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на особения представител адв. Н. *-*за сумата
от 300 лв. /триста лева/ за осъщественото процесуално представителство на ответницата Г.
М. И. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7