№ 22460
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110126444 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 50355/09.06.2020г. на Е. Д. М.,
ЕГН: **********, с адрес: *********************************************, срещу
Главна дирекция „Национална полиция“, с адрес на управление: гр. София, бул.
„Александър Малинов“ № 1.
Ищецът твърди, че служител на ответника Главна дирекция „Национална полиция“
изготвил и представил по НЧХД № *******/2018г. по описа на СРС документ рег. №
*********/59155/05.12.2019г. (съгласно изрично допуснатото от съда уточнение в
проведеното на 04.05.2023г. открито съдебно заседание – стр. 4 от протокола), в който
приписал на ищеца престъпления. В изготвения документ било записано, че срещу Е. М.
било образувано и водено наказателно производство ДП № ********/03.04.1997г. на 5 РУП
СДВР по чл. 199 ал. 2 т. 2 НК грабеж с убийство и опит за убийство, място АМ Хемус с. Я..
С горното ответникът го обиждал, клеветял, унижавал и позорил, тъй като му приписвал
престъпления, за които ищецът твърди, че не е извършвал.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което на ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение в размер от 24 000лв. (съгласно молба вх. №
286669/02.10.2023г.) за претърпени неимуществени вреди в периода
06.12.2019г.-08.06.2020г., ведно със законната лихва.
Ответникът Главна дирекция „Национална полиция“ е подал отговор на исковата
молба, с който изразява становище за наоснователност и недоказаност на исковата
претенция.
Прокурор от СРП изразява становище за неоснователност на иска.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото се установява от документ с вх. № *********-56415/19.11.2019г., че съгласно
определение на съда от 23.10.2019 г. по НЧХД № *******/2018 г. по описа на СРС, НО, 101
състав, е изискана справка от ГДНП, в която е указано, че следва да се съдържа информация
1
за това какви лични данни са въведени и обработени в информационните фондове на МВР
за тъжителя по това дело Е. Д. М. с ЕГН ********** във връзка с провеждане на
наказателни производства по реда на НПК, както и извършени проверки за наличие на
данни за престъпления от общ характер, в това число заведени заявителски материали срещу
него, задържания за срок от 24 часа по ЗМВР, взети МНО задържане под стража, обявяване
за общодържавно издирване, полицейски регистрации, както и данни за известни прякори и
псевдоними, с които същият е регистриран в масивите на МВР. (л. 23 от гр.д. № 26444/2024
г. по описа на СРС). Представено е писмо с рег. № *********-59155 от 05.12.2019г. по описа
на Главна дирекция „Национална полиция“, издадено във връзка с определението на съда по
НЧХД № *******/2018г., в което са вписани данни, че за лицето Е. Д. М., ЕГН **********,
роден в гр. София, към 29.11.2019г. в автоматизираните информационни фондове за общо
ползване на МВР се обработват следните лични данни, съобразно исканата от съда
информация: образувани и водени наказателни производства срещу лицето (досъдебни
производства по реда на сега действащия НПК и отменените НПК, заведени заявителски
материали и проверки за наличие на данни за извършени престъпления от общ характер от
структури на МВР), като на втора страница в писмото е посочено, че за лицето са налице
данни: „извършител“ по следствие № ********/03.04.1997г. по описа на 05 РУ – СДВР,
деяние по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК (грабеж с убийство/опит за убийство); място: АМ
„Хемус“, с. Я. – магистрала. (л. 51 от гр. д. № *****/2020 по описа на СГС и л. 25 от
настоящото дело). Установява се съгласно писмо с вх. № 282293/26.07.2023 г. на СГС, че
ДП № ********/03.04.1997г. е образувано, за това, че на 03.04.1997г. е извършен грабеж на
пътници от автобус с турска регистрация марка „Мерцедес“ с рег. № ************ на валута
и златни накити. Посочено е, че от съхраняваната в 05 РУ-СДВР информация не става ясно
дали досъдебното производство е било образувано с първо действие по разследването или с
постановление на прокурор. Според събраните доказателства, досъдебното производство е
било наблюдавано от Софийски районна прокуратура, но не е наличен номера на
прокурорската преписка. Не е налична информация относно това дали по делото е имало
привлечено в качеството на обвиняем лице. Липсва информация относно датата на
приключване на досъдебното производство, на кой орган и с какво мнение е приключило (л.
184 от гр. д. № *****/2020г. по описа на СГС, I-21 състав).
Във връзка с изискана от съда информация, по делото е постъпило писмо от Софийска
градска прокуратура, в което е посочено, че след извършена проверка в Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България, както и по входящите
регистри в Софийска градска прокуратура, са установени данни, както следва: пр. пр. №
*****/1998 г. е образувана на 24.03.1998г. по повод получени материали по ДП №
***********/1998 г. по описа на Следствен отдел в гр. София относно образувано
наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 199, ал. 2, т.
3, вр. чл. 198, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С постановление от 03.08.1998г. на СГП наказателното
производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, като делото е изпратено на
МВР за издирване на извършителя на престъплението. С постановление от 31.03.2017г. на
СГП наказателното производство е прекратено поради изтичане на предвидената в закона
давност. (л. 41 от гр. д. № 26444/2024г. по описа на СРС)
От представената справка по настоящото дело се установява, че на 20.05.1997г. на
ищеца е извършена полицейска регистрация от СДВР – 05 РУ във връзка със следствие №
********/03.04.1997 г. по описа на 05 РУ – СДВР за деяние в качеството на извършител за
престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК грабеж с убийство/опит за убийство. (л. 43 и сл. от
гр.д. № 26444/2024 г. по описа на СРС)
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля П.. Свидетелят посочва, че познава ищеца от 2000г. от столичния
квартал „К.“, както и че през периода 2019г. – 2020г. пребивавал заедно с него в една килия в
затвора в гр. София. Заявява, че в килия № 3 ищецът му показал документ, находящ се на л.
50-53 от гр. д. № *****/2020г. по описа на СГС, предявен му от съда в о.с.з. на 04.05.2023г.
Посочва, че във връзка с документи от ГД „Национална полиция“ ищецът не се чувствал
2
добре. Било му зле от обстоятелството, че в справката пишело, че срещу него се води дело за
убийство при с. Я.. Свидетелят разказва, че след освобождаването си посещавал ищеца
няколко пъти в затвора, като постоянно му говорил за това, че води дело срещу ГД
„Национална полиция“ за описаните в тази справка престъпления и се ядосвал, че
криминализират личността му.
По делото е разпитан и свидетелят И., който заявява, че работил на длъжност психолог
в затвора в гр. София и във връзка с работата си контактувал два пъти с ищеца по време на
психологична среща, на която присъствал и друг служител от затвора. Посочва, че ищецът
ходил с папки с документи, но не е споделял обстоятелства във връзка с документ, издаван
от ГД „Национална полиция“.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или
отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, а правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца
твърдения. Квалификацията на спорното право е дейност на съда по приложението на
материалния закон, която той е длъжен да извърши служебно. При осъществяването й съдът
взема предвид фактическите твърдения на ищеца, а не сочената от него като приложима
правна норма. (В този смисъл решение № 359 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2013
г., IV г. о., ГК, решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК)
Ищецът твърди, че са му причинени вреди от служител на ответника, който при
извършване на служебната си дейност изготвил документ, в който приписал престъпление
на ищеца, с което му причинил неимуществени вреди. Предвид тези твърдения, съдът
приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, а не с иск по ЗОДОВ,
както се опитва да обоснове ищецът. Сочената от него правна квалификация не е
обвързваща за съда.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице, някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. За да възникне гаранционно -
обезпечителната отговорност на възложителя, е необходимо от страна на ищеца да бъде
доказано извършването на противоправно поведение от страна на служителя при или по
повод изпълнението на работата, довело до настъпване на вреди спрямо ищеца.
Главна дирекция „Национална полиция“ е национална специализирана структура за
осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1-3, 6-9 ЗМВР, с изключение на тези по чл.
39, ал. 2 ЗМВР, съгласно чл. 35, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на
Министерството на вътрешните работи. В чл. 35, ал. 2, т. 10 от Правилника за устройството
и дейността на Министерството на вътрешните работи е посочено, че за извършване на
оперативно-издирвателна дейност Главна дирекция „Национална полиция“ извършва
дейности по полицейска регистрация. За извършване на информационна дейност Главна
дирекция „Национална полиция“ заявява изграждането и развитието на автоматизираните
информационни фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи, управлява
и организира ползването на автоматизираните и неавтоматизираните информационни
фондове за нуждите на: оперативно-издирвателната, информационната и аналитичната
дейност; дейността по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на
престъпления; дейността по опазване на обществения ред и по контрол за спазване на
правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на
моторните превозни средства, на водачите на пътните превозни средства и отчет на
3
пътнотранспортните произшествия, съобразно чл. 35, ал. 5, т. 2 от Правилника за
устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи.
От събраните в хода на настоящото дело доказателства се установява, че ДП №
********/03.04.1997г. е образувано, за това, че на 03.04.1997г. е извършен грабеж на
пътници от автобус с турска регистрация марка „Мерцедес“ с рег. № ************ на валута
и златни накити. Видно от представеното писмо с вх. № 282293/26.07.2023г., в
информационните масиви на 05 РУ, СДВР, не е налична информация относно това дали по
делото е имало привлечено в качеството на обвиняем лице, както и липсва информация
относно датата на приключване на досъдебното производство, на кой орган и с какво мнение
е приключило. От събраните по делото доказателства се установява, че пр. пр. №
*****/1998г. е образувана на 24.03.1998г. по повод получени материали по ДП №
***********/1998г. по описа на Следствен отдел - гр. София относно образувано
наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 199, ал. 2, т.
3, вр. чл. 198, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като с постановление от 31.03.2017г. на СГП
наказателното производство е прекратено поради изтичане на предвидената в закона
давност. Установено е, че номерът на ДП № ********/03.04.1997г. фигурира в документа,
представен по НЧХД № *******/2018г. по описа на СРС, НО. За да бъдат противоправни
извършените действия, следва същите да нарушават конкретна правна норма или да са
предприети в разрез с общото правило да не се вреди другиму. Действително съгласно чл.
68, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейската регистрация на лица,
които са привлечени като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за
целите на регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни,
дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата, а
съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване на регистрацията, то
тя се извършва принудително. Полицейската регистрация се снема, когато е извършена в
нарушение на закона, наказателното производство е прекратено, приключило е с влязла в
сила оправдателна присъда или с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, както и когато лицето е починало – чл. 68, ал. 5 ЗМВР. Съдът
счита, че не се установява извършването на противоправно деяние. Регистрирането и
завеждането на определени обстоятелства в информационните масиви на МВР е последица
не от осъждането на лице с влязла в сила присъда, а на данни (било от държавен орган или
от частноправен субект) за евентуално извършване на престъпно деяние. МВР водят и
съхраняват информационен масив, свързан с регистрирани престъпления. В самия документ
ясно е посочено, че включва информация по заведени заявителски материали и проверки за
наличие на данни за извършени престъпления от общ характер. Тоест, направеното
отразяване е вторично, а служител от ГДНП единствено е издал документ съобразно
наличните при тях записи. Отговорност за верността на този запис не следва да се носи от
органа, който е издал справката, предвид че нему е възложено да поддържа тази информация
в обобщен вид и няма правомощия да извършва преценка кои от заявителските материали да
отразява и кои не. След като към него се подават такива данни от органите, занимаващи се с
дейност по разкриване и разследване на престъпления, същият я отразява в
информационния масив. В случай че лицето, за което се отнася тази информация, я намира
за невярна, може да поиска нейното заличаване. По делото няма данни ищецът да е сторил
това. Ето защо, макар и отразяването да е извършено от служител на ответника и самата
справка да се издава от ГДНП, доколкото се касае за отразяване на обстоятелства, посочвани
от други субекти, за ответната страна е било налице задължение да отрази тези данни в
информационния регистър, който поддържа. Не се установява пораждането на задължение
за ответника служебно да снеме записа към датата на изготвяне на процесния документ.
Следва да се има предвид още, че според закона събраните данни за полицейска регистрация
се използват единствено за дейности по защита на националната сигурност,
противодействие на престъпността и опазване обществения ред, а не с цел злепоставяне на
определено лице. Ето защо, не се установява извършване на действие от служител на
ответника, което да нарушава конкретна правна норма или да е предприето преднамерно с
единствената цел да се навреди на ищеца.
4
В допълнение към изложеното, следва да се посочи, че не е установено посредством
провеждането на пълно и главно доказване отразената в процесната справка информация да
е довела до негативни изживявания за ищеца. В тази връзка, гласните доказателства не
установяват тези релевантни факти, доколкото са изключително общи и недостатъчно
убедителни.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер по чл. 25, ал. 1 НЗПП, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************************, срещу Главна дирекция „Национална
полиция“, с адрес: гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 24 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода 06.12.2019г.-08.06.2020г. в резултат от
изготвянето и представянето от ответника на документ рег. № *********059155/05.12.2019г.
по НЧХД № *******/2018г. по описа на СРС, НО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Д. М., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************************, да заплати на Главна дирекция
„Национална полиция“, с адрес: гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, сумата от
100лв. – юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5