РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Ямбол , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Георги С. Георгиев
Секретар:Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Георги С. Георгиев Гражданско дело №
20202330102191 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от С. П. К., против Община-Я.,ЕИК ***,
отрицателен установителен иск, с който се претендира признаване за установено по
отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 666,03 лв. главница и сумата от 158,63
лв. лихви,установени с акт за установяване на данъчно задължение № *** г. за които е
образувано изпълнително дело № *** г. на ДСИ при ЯРС.
В исковата молба се твърди, че при връчване на акта за установяване на
административно нарушение били извършени две законови нарушения по връчването на
същия,като не бил връчен на ищеца по надлежния ред,разписан в ДОПК и следователно не
бил влязъл в сила. Поради това липсвало изпълнително основание,каквото било изискването
на чл.165 ДОПК,а именно влязъл в сила акт за установяване на задължението. Също така се
твърди,че с нередовното връчване на акта за установяване на административното
нарушение,община-Я. лишила от възможност ищеца да го обжалва по административен ред.
Ответната община счела,че същия е влязъл в сила,като е предприела спрямо ищеца
принудителни мерки за събирането на посочените в него суми,без да има възможност да се
защити и завела посоченото изпълнително дело.
Претендира се уважаване на иска .
В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника, с
който иска е оспорен като неоснователен.
Твърди се,че се оспорва изцяло изложените в исковата молба обстоятелства във
1
връзка с връчването на АУАН по декларации № *** г. На 28.09.2015 г. от органа по
приходите в дирекция „ФМДТ“ в община-Я. била издадена покана за доброволно
изпълнение до ищеца С. К. с изх.№ *** от с.дата. В поканата били включени публични
задължения,представляващи данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци
за периода от 2009 г. до 2015 г. на стойност 844,22 лв. Поканата била изпратена на
жалбоподателя на постоянния му адрес в гр.Я.,ул.“***,с обратна разписка,чрез
„Български пощи“ ЕАД под № ***,като същата била връчена на 29.10.2015 г. Обратната
разписка била оформена като „пратката е непотърсена от получателя“,като не били
предприети следващи действия по връчване на горепосочената покана.На 01.12.2015 г.,от
органа по приходите в дирекция „ФМДТ „ в община-Я. бил издаден акт за установяване
на задълженията по декларации № *** срещу С. К..В акта били включени публични
задължения,представляващи данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци,
за периода от 2010 г. до 2014 г. включително,на стойност 666,03 лв. към датата на
установяването му. В чл.4,ал.1 ЗМДТ гласяло,че установяването,обезпечението и
събирането на местни данъци се извършва от служители на общинската администрация
по реда на ДОПК,а съгласно разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗМДТ в производството по
установяване на вестните данъци служителите имали правата и задълженията на орган по
приходите. Служителите от община-Я.,които упражнявали функциите на орган по
приходите,били определени със заповед на кмета на общината. Твърди се,че в настоящия
случай*** г. бил издаден от компетентен орган-*** от Дирекция“ФМДТ“ при община-
Я.,определен за орган по приходите със Заповед *** г.Актът за установяване на на
задължение по декларация бил издаден и в препдисаната от закона форма,съдържащ
фактически и правни основания за издаването си-органът по приходите при установяване
размера на дължимия данък се е позовал на подадените от задълженото лице С. П. К.
декларации за облагане с данък връху недвижими имоти и такса смет за следните имоти:
недвижим имот с административен адрес в гр.Я.,ул.“*** и недвижим имот с
административен адрес в гр.Я.,ул.“***. Като правни основания за издаване на акта били
посочени разпоредбите на чл.107,ал.1 и ал.3 ДОПК,вр. с чл.2,ал.1,2,3 и чл.96 ЗМДТ. С
акта за установяване на задължение по декларации № ***,съставен на 01.12.2015 г.
органа по приходите установил изискуеми задлъжения,като със същия не били
установени погасени по давност такива. Били направени следните опити за връчване на
акта на жалбоподателя,като на 02.12.2015 г. бил изпратен на постояния му адрес в
гр.Я.,чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка,като пратката била върната на
23.12.2015 г. и същата била оформена,като пратката непотърсена от получателя,повторно
връване на 18.06.2019 г. до жалбоподателя на постоянния му адрес в гр.Я. , чрез
„Български пощи“ ЕАД с обратна разписка,като пратката била върната и същата била
оформена,като пратката непотърсена от получателя. След направена справка в дирекция
„ГС“ и установяване на настоящ адрес на К. в гр.С.,обл.Я.,ул.“*** бил направен нов опит
за връчване на акта,като на 18.06.2019 г. била изпратена пратка,чрез „Бългалрски пощи“
ЕАД с обратна разписка.Същата била получена по надлежния ред на 19.06.2019 г.,от
лицето Я. Ж. в качеството и на роднина на жалбоподателя. След изтичане на
2
предвидените срокове в закона акта за установяване на задължение по декларации № ***
г. влязъл в законна сила на 03.07.2019 г. и след като в периода до 24.02.2020 г. не били
предприети действия от жалбоподателя за погасяване на задължението си,било
образувано изпълнително дело *** по описа на ЯРС за 2020 г. В молбата за образуване на
изп.дело били посочени изпълнителни способи,като в резултат на това бил наложен запор
върху банковите сметки на длъжника в две банки.
Иска се отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищеца – редовно призован, не се явяват,като се представляват от
пълномощник адвокат който сочи доказателства и пледира за уважаване на исковете.
Ответникът - редовно призован, не се явява и не се представлява.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените от ищеца с исковата му молба писмени доказателства се
установява,че от община-С. е изддена справка за адресно регистрирани лица,като след
направена справка в НБД ГРАО,към 27.08.2020 г. същеснтвувало запис на едно лице с
адресна регистрация С. П. К. на жилищен адрес в гр.с.,ул.“***. От страна на ответната
община-Я. е представена заповед № *** г. за определяне на органи поприходите към
Община-Я.,удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ищеца С. П. К.,както и
писмени доказателства за връчването на посканата за доброволно изпълнение на
длъжника и такива по образуване на изп.дело № *** г. по описа на ДСИ при ЯРС.
Също така от община-Я. са прпедставени заверени копия за вярност с оригинала от
цялата административна преписка по издадения акт за установяване на данъчно
задължение АУЗД № *** г.
По делото са приложени и заверени копия за вярност с оригинала от изп.дело № ***
г. по описа на ДСИ при ЯРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 439, ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК,
като съдът го намира за допустим, тъй като е предявен от лице с правен интерес срещу
надлежен ответник и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото
на иск на ищеца.
Съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия
отрицателен установителен иск, тъй като срещу него е било образувано и се водило
изпълнително производство по изп.д.№ *** г. по описа ДСИ при ЯРС, по което е налице
3
предприето принудително изпълнение за събиране на вземането и именно дължимостта
на вземането се оспорва,като недължимо.
Разгледан по същество съдът намира иска за неоснователен, по следните
съображения:
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда правото на длъжника да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът му може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински
вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 и ЗМДТ и
чл. 62 ЗМДТ в относимата редакция. Съобразно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен със съответния закон.
Относно вземанията за процесните данъци този ред е определен в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ,
според който в редакцията му към момента на издаване на оспорения АУЗ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. На основание чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на орган по приходите, а с ал. 4 е разпоредено, че тези служители се
определят със заповед на кмета на съответната община. Последният, съгласно чл. 4, ал. 5
ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи - на териториален директор на НАП.
Оспореният Акт за установяване на задължения по декларация е издаден от
компетентен орган, съгласно чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б ЗМДТ и е в писмена форма. Издаден е
от служител на общинската администрация, който е изрично овластен с правата и
задълженията на орган по приходите с нарочна заповед, цитирана в самия АУЗ. Спор по
отношение компетентността няма.
АУЗ съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част,
основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и
задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са
отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към
тях. За всяка от годините е посочен поотделно ДНИ и ТБО. Съдържащите се фактически и
правни основания в АУЗ дават възможност на неговия адресат да установи по несъмнен
начин основните елементи на установените задължения.
Съдът намира че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Производството е протекло в
съответствие с изискванията на чл. 107 ДОПК, чл. 152 и сл. във връзка с чл. 144 ДОПК.
4
АУЗ е постановен служебно, поради неплащане в срок на задължения, размерът на които
е установен въз основа на данните, посочени в подадените от задълженото лице
декларации.
Спорът между страните се свежда до това дали акта за установяване на задължения
по декларации № *** г. е връчен на ищеца по надлежния ред и дали същия е влязъл в
сила.
В настоящия случай от ответната община са представени и приети като писмени
доказателства,неоспорени от ищеца,че на последния е изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх.№ *** г.,издадена от органа по приходите в дирекция „ФМДТ“ в
община-Я.,на постоянния му адрес в гр.Я.,ул.“***,чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна
разписка,като същата била върната на 29.10.2015 г.,като непотърсена от получателя.
Също така е направен нов опит за връчване на акта за установяване на задължении по
декларации от 01.12.2015 г.,която същия е изпратен отново на постоянния му адрес в
гр.Я.,ул.“***, чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка,като същата била върната
отново,като непотърсена от получателя. В тази насока едва след двукратно направения
опит за връчване на поканата за доброволно изпълнение на постоянния адрес на ищеца и
след като и двата пъти същата се е върнала с отбелязване,че не е потърсена от получателя
ответната община и след направената справка за настоящия му адрес е изпратена за
връчване,чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка на настоящия му адрес,като
същата е получена на 19.06.2019 г. от лицето Я. Ж.,като било отбелязано,че е роднина на
ищеца.
О оглед на това останаха недоказани твърденията на ищеца,че ответната община
не е изпълнила задълженията си по чл.28,ал.1,т.1 ДОПК да му връчи поканата за
доброволно изпълнение на постоянния му адрес в гр.Я.,ул.“***. Също така останаха
недоказени твърденията на ищеца,че акта за установяване на задължението му не е
връчен по надлежния ред и следователно не е влязъл в сила. След като е изтекъл 14-дн.
срок за обжалването му същия е влязъл в сила и при липсата на доброволно плащане е
било образувано посоченото изп.дело №*** г. по описа на ДСИ при ЯРС по което са
предприети изпълнителните действия.
С оглед на това иска се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора на онование чл.78,ал.3 ГПК на ответника се дължат
разноски,но с оглед на това,че не са представени доказателства за направени такива и не
са поискани,то такива не следва да им бъдат присъждани.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК ЯРС
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С. П. К.,ЕГН ********** от
гр.Я.,ул.“*** против Община-Я.,ЕИК***,с адрес гр.Я.,ул.“***,представлявана от Кмета на
общината, на основание чл. 439, ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен
установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на
ответника, че ищеца не дължи сумата от 666,03 лв. главница и сумата от 158,63 лв.
лихви,установени с акт за установяване на данъчно задължение № *** г. за които е
образувано изпълнително дело № *** г. на ДСИ при ЯРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ЯОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6