№ 138276
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Частно гражданско
дело № 20241110148695 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
подадено от „П И Б“ АД за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Н. К. за следните
суми: сумата в размер на 617,36 лева – просрочена главница по договор за банков кредит
№000LD-R-078571/30.06.2021 г., дължими за периода 07.12.2023 г. – 07.06.2024 г., сумата в
размер на 2,44 лева – непогасена договорна лихва за периода 07.05.2024 г. – 06.06.2024 г.,
както и сумата в размер на 46,63 лева – наказателна лихва върху просрочената главница за
периода от 08.12.2023 г. – 12.08.2024 г.
Съобразно изложението на заявителя, включително и в уточнителна молба от
09.09.2024 г., сумата в размер на 46,63 лева – наказателна лихва за периода 08.12.2023 г. –
12.08.2024 г., която се начислявала върху непогасената в срок главница, считано от деня,
следващ датата на падежа на съответната вноска. Размерът на наказателната лихва бил в
размер на уговорения в раздел II, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва. С уточнителна молба заявителят е посочил главницата, върху която е
начислявана наказателната лихва за посочения по-горе период.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване
на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано
с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, което условие в случая е изпълнено от
заявителя „П И Б“ АД.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК са приложени договорът за потребителски
кредит, както и приложимите към него общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в
1
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. При тълкуване
на посочените разпоредба се налага изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи проверка и ако установи
такова противоречие е длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по чл. 417
ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК се прави
от съда въз основа на посочените от заявителя факти, които според него пораждат
вземането, и договора с потребителя, ведно с приложенията към него и общите условия.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в частта относно сумата в размер на 46,63
лева – наказателна лихва за периода 08.12.2023 г. – 12.08.2024 г.
В процесния договор за потребителски кредит е предвидено, че при забава на
длъжника, той дължи наказателна лихва (неустойка за забава), формирана от два
компонента: 1) договорения съгласно раздел II, т. 4 лихвен процент, който от своя страна се
състои от две компоненти – действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран
на спестяванията в лева и надбавка в размер на 10.2746 пункта; към компонента по т. 1 се
добавя и 2) наказателна надбавка в размер на законната лихва.
Кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
а банката-ищец търговец по § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, поради което сключеният договор за
кредит е определя като потребителски и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗЗП и
ЗПК, доколкото не е налице някое от изключенията по чл. 4, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Законодателят
изрично е ограничил възможните неблагоприятни последици за потребителя, доколкото
същият се явява икономически по-слабата страна. В случая между страните е договорено
заплащане на обезщетение за забава в размер по-голям от законната лихва, което
противоречи на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 33 от ЗПК е
императивна, поради което констатираното противоречие с нея на съглашението между
страните води до нищожност на т. 10, раздел II от Договора за кредит. Клаузата за
наказателна лихва, предвидена като обезщетение за забава при плащане на вноските по
кредита, не е част от основния предмет на договора, както неоснователно се твърди от
въззивника. Макар и да е уговорена ясно и разбираемо, то същата противоречи на
императивна материална норма, поради което е нищожна.
Нищожна клауза от потребителски договор не може да бъде заместена с повелителна
норма от националното право – така Решение № 76 от 22.07.2020 г. по т. д. № 1011/2019 г. на
ВКС, I т. о. Не се допуска правна уредба на държава членка, която дава възможност на
националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между
продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на
тази клауза - решение С618/10 от 14.06.2012 г. по дело ****** срещу *****. Още повече
съдът е обвързан от волята на заявителя, а при претенция за неустойка за забава, не може
тази претенция по правилото на чл. 26, ал. 4 ЗЗД да бъде заместена частично от друга норма,
в случая – с тази на чл. 86, ал. 1 ЗЗД – Решение № 208 от 04.08.2014 г. по т. д. № 637/2012 г.
на ВКС, II т. о.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на
претендираното вземане за наказателна лихва. С оглед отхвърлената част от претенциите,
заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от
19,76 лева за държавна такса и над 46,50 лева за юрисконсултско възнаграждение (при
2
определен от съда общ размер на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК с вх. №259996/13.08.2023 г., подадени от „П И Б“ АД за издаване на заповед
за изпълнение срещу В. Н. К. в частта относно претендираната сума в размер на 46,63 лева –
наказателна лихва върху просрочената главница по договор за банков кредит кредит
№*****/30.06.2021 г., начислена за периода 08.12.2023 г. – 12.08.2024 г., както и в частта за
разноските за разликата над сумата от 19,76 лева за държавна такса и над 46,50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „П И Б“ АД, че може да
предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок
от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство
за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3