Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 20.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 17- ти състав, в публичното заседание на единадесети ноември две хиляди
и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Й.П., като разгледа гр.д. № 3299/2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288,
ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./.
Ищецът А.А.Н. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 30.07.2011г., настъпило в следствие противоправното
поведение на П.И.И., като водач на л.а. с ДК № *******, чиято гражданска
отговорност към момента на настъпване на произшествието не е била застрахована.
Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания от
настъпилите увреждания на здравето както следва: сътресение на мозъка без данни
за комационна кома; контузия на главата и гръбначния стълб; счупване на лонната
и седалищната кост на таза. Твърди също така, че в следствие на деликта е
претърпяла значителен стрес и негативни емоции, като счита, че психологичните
последици от произшествието ще я съпътстват да края на живота й. Твърди, че е
предявила претенцията си за заплащане на обезщетение в размер на 70 000лева пред
ответника Гаранционен фон на 16.12.2015г., като с писмо изпратено от ответника от
11.02.2016г. й е съобщено, че й е определено обезщетение в размер на 12
600лева, при отчитане приноса й, които твърди да е получила тази сума. Счита,
че справедливият размер на дължимото й обезщетение за неимуществени вреди е в
размер на 70 000лева и претендира
разликата с платеното й от ответника обезщетение, която възлиза на 57 400лева. Претендира
законната лихва от 11.02.2016г.- датата на произнасяне по претенцията й от
страна на ответника до плащането и разноски.
Ответникът Г. Ф. не оспорва фактите
включени във фактическия състав на процесното вземане. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, поради непоставяне на предпазен колан.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Третото лице- помагач на ответника П.И.И.
не взема становище по предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За уважаване на иска е необходимо
кумулативното установяване на следните факти, тежестта за доказване, на които е
у ищеца: 1/ настъпване на застрахователно събитие покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“- ПТП; 2/ същото да е настъпило в
следствие противоправното поведение на водач на МПС, по отношение на което към
датата на събитието не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“; 3/ увреждане на здравето на ищеца и претърпяване на болки и
страдания от него; 4 / причинна връзка между противоправното поведение на делинквента
и увреждането на здравето на ищеца.
С влязло в сила споразумение по дело №
20121240200501 по описа на 2012г. на РС- гр. Разлог подсъдимият П.И.И. е признат
за виновен, че на 30.07.2011г. около 20,00ч. в с. Баня при управление на л.а. с
ДК № ******* нарушил правилата за движение на чл. 21, ал.1 и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост причинил телесни повреди
на три лица, едно от които ищцата А.А.Н., на която причинил средна телесна
повреда изразяваща се в счупване на лонната и седалищната кост на таза, довело
до трайно затруднение движението на снагата.
На основание чл. 300 от ГПК, вр. с чл.
383, ал.1 от НПК съдът намира за установено по делото, обстоятелството, че на
посочената в исковата молба дата е настъпило процесното ПТП по вина на П.И.И.,
като водач на МПС с ДК № *******, който е управлявал МПС със скорост
надвишаваща разрешената за съответния пътен участък и без да притежава
необходимата за това правоспособност и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на А.А.Н., изразяваща се в счупване на лонната и седалищната
кост на таза, довело до трайно затруднение движението на снагата.
Не е спорно между страните /определение
от о.с.з. проведено на 11.11.2016г./, че към датата на произшествието
делинквентът не е разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид изложеното е налице основание за
ангажиране отговорността на ответника по чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ
/отм., приложим към процесния период/.
Спорно между страните е наличието на
принос от страна на пострадалата в настъпване на противоправния резултат и
характера и интензивността на претърпените от нея болки и страдания.
Според заключението на приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза в причинна връзка с процесното
произшествие ищцата е получила следните увреждания на здравето: сътресение на
мозъка, контузия на главата и на гръбначния стълб и счупване на дясна лонна и
седалищна кост на таза. Според заключението е предприето консервативно лечение
изразяващо се в постелен режим за 15-20дни, прием на обезболяващи и водно-
солеви разтвори. Вещото лице сочи, че по принцип при такъв вид увреждане след
този период болните си изправят и ходят с помощни средства, без натоварване на
десния крак до 35-40 дни, след което започва дозирано натоварване на крайника.
Според заключението при нормално протичане на лечебния процес срокът на
възстановяване при такъв вид травма е 3-4 месеца, като болките и страданията
през първите 3 седмици са с най- голям интензитет. Самата травма в последствие
е основание за препоръчване на раждане чрез секцио. Според заключението, в това
число и отговорите на вещото лице в о.с.з. проведено на 11.11.2016г., по време
на произшествието пострадалата е била без поставен предпазен колан. В съдебно заседание вещото лице сочи, че в
причинна връзка с липсата на поставен предпазен колан е единствено ударът в
главата, тъй като механизмът на получаване на травмата на таза и от удар от
друг предмет отпред или от страничното притискане от другия пътник, при което
ръба на таза се нарушава и от там се получава счупването.
Относно претърпените от ищцата
неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез показанията на свидетелката
Р. Н..
Според показанията на свидетелката Н. тя
е сестра на ищцата. За инцидента свидетелката разбрала по телефона и веднага
отишла, заедно с родителите им, в спешното отделение на болницата в гр. Разлог,
където сестра й била настанена. Не били допуснати до стаята, където била
настанена ищцата, но чакали пред нея и чували как тя крещи. На следващия ден ги
пуснали и свидетелката останала като придружител. Свидетелката сочи, че сестра
й била цялата в кръв и в болницата й поставяли обезболяващи. Сочи, че изписали
сестра й след 15 дни, когато тя все още не можела да ходи самостоятелно. Сочи,
че след това два месеца не можела да ходи и да се обслужва сама и се наложило
да й помагат при хранене и къпане, както и да й помагат за грижата на децата й,
които тогава били едното на 5, а другото на 10 години. Свидетелката сочи, че 6
месеца ищцата се придвижвала с помощта на патерици, като викали жена да й прави
масажи. Сочи, че в момента ищцата все още куца и при промяна на времето не се
чувства добре. По време на възстановяването си ищцата плачела, защото се
тревожела, че не може да си гледа децата.
Налице е несъответствие между посочения
от свидетелката оздравителен процес и посоченият от вещото лице общ
оздравителен период, както и относно възможността на ищцата да се придвижва в
посочените двете групи доказателства, като в тази връзка съдът намира следното.
Съдебно- медицинската експертиза е допусната по искане на ищеца и след неговия
личен преглед, като в задачите на същата това е указано. Видно от приетото
заключение такъв преглед не е извършен, като в тази връзка съдът намира, че
причината за това е у ищеца, който е следвало да осигури съдействие и
присъствието си за изготвяне на заключението. Същевременно е налице съществено
разминаване между посочения от вещото лице принципно общ оздравителен процес и
ход на оздравителния процес и тези посочени от доведената от ищеца свидетелка. Свидетелските
показания относно продължителността на оздравяването и невъзможността на ищцата
да се обслужва около два месеца след изписването, както и че и към настоящия
момент тя куца не се подкрепят от други доказателства по делото. Ето защо и по
реда на чл. 161 от ГПК съдът приема за установен общ оздравителен процес от 4 месеца, съгласно
заключението на вещото лице, както и че през първите 3 седмици болките на ищцата
са били с голям интензитет, че ищцата през първите 15-20дни е спазвала постелен
режим и е приемела обезболяващи, както и че през първите 35- 40 дни се е придвижвала
с помощни средства без натоварване на десния крак, а после до края на
оздравителния процес е ползвала същите при започналото дозирано натоварване.
По възражението на ответника за съпричиняване
съдът намира следното.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т.
о., решение
№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т.
о., решение
№ 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т.
о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014
г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно
поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.
Същевременно в цитираните решения е прието, че наличието на предпазен колан в
автомобила не се презюмира, а в тежест на ответника направил възражението за
съпричиняване е да докаже пълно и главно, както неговото наличие, така и
посочената по- горе причинна връзка. По отношение наличието на предпазен колан
на задна дясна седалка, на която ищцата е била пътник в лекия автомобил, от
страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не са ангажирани никакви
доказателства, поради което възражението за съпричиняване се явява
неоснователно.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищцата болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 60000лв.
За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че увреждането в областта
на дясната лонна и седалищна кост на таза е било свързано със спазване на
постелен режим, без ставане от леглото, за период от около общо 15-20 дни, че
болките през първите три седмици са били интензивни, а през първите дни, както
сочи свидетелката, особено интензивни. Съдът отчита невъзможността за
самостоятелно придвижване за срок от общо 4 месеца. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид възрастта на пострадалата и обстоятелството,
че травмата е била стресираща за нея в битов план, тъй като към този момент тя
е имала две деца, за които е следвало да се грижи. Съдът отчита
обстоятелството, че ищцата е в детеродна възраст и травмата има за остатъчна
последица препоръките за избягване на естественото раждане. Същевременно не са
налице данни за други неблагоприятни последици от травмата у ищцата за в
бъдеще. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната
икономическа конюктура в страната, както и извършеното преди настъпване на
произшествието осъвременяване в посока на увеличение на нивата на
застрахователно покритие на неимуществените вреди, причинени от застрахования
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на трети лица. В тази връзка като ориентир за определяне
размера на обезщетенията съдът взема предвид и лимита на отговорността на
застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие уреден в
§ 27 от ПЗР от КЗ /отм./ от 5 000 000 лева при настъпване на застрахователно
събитие при повече от едно пострадало лице. Така определеното обезщетение
следва да бъде намалено с изплатеното на ищеца обезщетение в размер на
12 600лева.
Искът следва да бъде уважен за сумата от
47 400лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
Гаранционният Ф. отговаря пред
увредените лица по силата на закона, поради което разпоредбата на чл. 84, ал.3
от ЗЗД за отговорността на делинквента в случая е неприложима. По аргумент от
чл.84, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл. 288, ал. 9 от КЗ /отм./ Гаранционният Ф.
отговоря за лихва за забава след изтичане на 2- месечния срок за произнасяне по
искането от датата на получаване на поканата за плащане. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК- решение № 60/ 29.04.2011г. по
т.д. № 381/ 2010г. на ВКС, II
т.о.; решение № 13/ 04.02.2013г. по т.д. № 1191/ 2011г. на ВКС, II т.о. и решение № 82/
09.08.2013г. по т.д. № 848/ 2012г. на ВКС, I т.о.. От писмо, лист 49 от делото, се
установява, че искането на ищеца до ответника за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от процесното произшествие е подадено на 16.12.2015г., от
която дата срокът за плащане изтича на 16.02.2016г.. Ето защо, следва да бъде
присъдена законната лихва считано от 17.02.2016г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 4128,91лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 1896лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 418,46лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на А.А.Н., ЕГН: **********, на основание
чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 47400лв., представляваща
незаплатена част от обезщетение за претърпените от реализирано на 30.07.2011г. в
с. Баня, община Разлог, пътно-транспортно произшестивие, настъпило в следствие
противоправното поведение на П.И.И., като водач на л.а. с ДК № *******,
неимуществени вреди- болки и страдания от настъпилите увреждания на здравето
както следва: сътресение на мозъка, контузия на главата и на гръбначния стълб и
счупване на дясна лонна и седалищна кост на таза, както и претърпян в следствие
на произшествието стрес, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2016г.
до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4128,91лева разноски,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до
пълния предявен размер от 57 400лева.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 1896,00лева-
държавна такса.
ОСЪЖДА А.А.Н.,
ЕГН: ********** да заплати на Г. Ф., *** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на
418,46лева- разноски.
Решението е постановено
при участието на П.И.И., ЕГН: ********** като трето лице-
помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: