РЕШЕНИЕ
№ 3736
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110207662 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управителя на «Форсейт» ЕООД, ЕИК
********* чрез пълномощника му - адв.М.Т. - САК против Наказателно
постановление № 42-0000983/19.04.2022 г., издадено от директор на РД”АА”-
гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.96, ал.1, т.1,
предл.последно от ЗАвПр за нарушение по чл.7а, ал.1 вр.чл.7, ал.1, изр.2 от
Закон за автомобилните превози на дружеството –жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
В жалбата се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно липса на описание на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, дата и място на извършването му, които
ограничавали правото на нарушителя да разбере в извършването на какво
точно нарушение е обвинен. Никъде в текста на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП не се посочвало кога, къде и как е
извършен твърденият превоз на товари. В наказателното постановление била
посочена датата на извършване на проверката, но не и датата на
осъществяване на нарушението.
На следващо място, в жалбата се излагат съображения, че дружеството-
1
жалбоподател не е извършвало обществен превоз на товари. Дейността му
била свързана с добив на дървен материал, като описания в АУАН и НП
товарен автомобил „МАН“ се използвал единствено и само за превоз на
товари за собствена сметка.
Предвид изложеното се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, издадено при допуснати процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от пълномощника си –адв.Т..
Последната в дадения ход по същество на делото пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление по развитите в жалбата аргументи.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, като писмено изразява становище за неоснователност на
жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение, ако размерът им надвишава предвидения в чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното :
Св.И. и колегата му Денис Руменов Борисов- инспектори в РД "АА"- гр.
София на 17.03.2022 г. извършили на основание Заповед № РД-12-
937/17.03.2022 г. на директора на РД”АА” – София, комплексна проверка на
«Форсейт» ЕООД, ЕИК. Дружеството извършвало международен обществен
превоз на товари с лиценз № 17771, валиден до 13.07.2027 г.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол
за извършена комплексна проверка, препис от който бил връчен срещу
подпис на управителя на дружеството.
Контролните органи приели, че превозвачът извършва обществен
превоз на товари с МПС, марка „МАН ТГА“ от категория N3, с рег. № СО 29
2
89 ВС, собственост на фирмата, което към момента на проверката не е
вписано в регистър към Л.О. № 1770 на «Форсейт» ЕООД, като за този
автомобил нямало издадено заверено копие към лиценз на общността, което
се установило от справка в информационната система на ИА»АА», отдел
«Лицензи».
За така установеното нарушение св. Ивайло Сергиев съставил срещу
«Форсейт» ЕООД, ЕИК *********, Акт за установяване на административно
нарушение № 318087/17.03.2022 г. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по по чл.7а, ал.1 вр.чл.7, ал.1, изр.2 от Закон за автомобилните
превози. Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на дружеството
-жалбоподател, който след като се запознал със съдържанието му, го
подписал без възражения.
Възражения срещу съставения акт не е било депозирано и в
законоустановения срок по чл.44, ал.3 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
Наказателно постановление № 42-0000983/19.04.2022 г. от директор РД”АА”
- София, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната
му квалификация, на основание чл.96, ал.1, т.1, предл.последно от ЗАвПр. на
дружеството-жалбоподател била наложена „имуществена санкция“ в размер
на 3000 лева.
Наказателното постановление било връчено на пълномощник на
жалбоподателя срещу подпис на 18.05.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 ЗАНН – протокол за извършена комплексна проверка, АУАН №
318087/17.03.2022 г., известие на основание чл.91, ал.3, т.5 от ЗАвПр,
Заповед № РД-12-937/17.03.2022 г. на директор РД”АА” – София,
свидетелство за регстрация на МПС, част I, справка от информационната
система на ИА»АА», отдел «Лицензи», длъжностна характеристика на
длъжността „инспектор“; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля –актосъставител
Ивайло Сергиев, участвал лично при извършване на проверката и
направените в хода на същата констатации, които са обективирани в
съставния протокол за извършена комплексна проверка и в съставения
3
АУАН. Изложеното от св. Сергиев намира подкрепа в приложените по делото
писмени доказателства, поради което съдът възприема показанията му като
обективни и достоверни. Свидетелят потвърди пред съда, че проверката се е
извършвала само по документи, представени от дружеството и не може да си
спомни дали са установили изобщо, че посоченото в акта МПС е извършвало
международен превоз на товари.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на
въззивен съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално
допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и
териториална компетентност. Спазени са сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на пълномощник на дружеството-жалбоподател.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя и
представляващи основание за отмяна на атакувания санкционен акт.
Събраженията за този извод на съда за следните:
Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, подробно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена правна
норма. Освен това следва да е налице съответствие между фактическото
4
описание на нарушението и неговата цифрова правна квалификация.
В конкретиката на настоящия казус в съдържанието на съставения АУАН
и издаденото НП липсват задължителни реквизити по смисъла на чл.42, т.3 от
ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – дата и място на извършване на
нарушението. От описанието на нарушението не може да се изведе датата и
мястото на неговото осъществяване. Нарушението е осъществено чрез
бездействие, което означава, че е следвало да се посочи, кога и къде се дължи
действието, а такова описание в обстоятелствата на извършване на
нарушението, изобщо липсва. В АУАН е НП са посочени единствено датата и
мястото на извършената проверка – 17.03.2022 г. в гр. София, ул.“Витиня“ №
1, което не може да замести мястото и датата на извършване на нарушението.
Административно –наказващият орган е длъжен да посочи както време, така
и място на извършване на нарушението. Изписването на датата и мястото на
извършване на проверката, при отчитане на факта, че същата е проверка на
документи, не санира порока в двата административни акта.
По този начин административно-наказващият орган е създал неяснота за
санкционираното лице относно вмененото му нарушение, поради което съдът
намира възраженията в жалбата в тази насока за основателни.
На следващо място, по същество на нарушението съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява, че процесното МПС - „МАН ТГА“
с рег. № СО 29 89 ВС е собственост на дружеството-жалбоподател (видно от
свидетелство за регстрация на МПС, част I), което пък според служебната
справка от информационната система на ИА“АА“ притежава лиценз за
обществен превоз на товари, в който не е вписано това МПС.
Що се отнася до факта, дали е извършван превоз за собствена сметка или
обществен превоз, то следва да се отбележи, че в т.6.4 на изготвения
констативен протокол за извършена комплексна проверка е вписано, че
„дружеството превозвач е извършвало само превози за собствена сметка за
периода на проверката“. В случая следва са се отбележи, че превоза за
собствена сметка се подчинява на различни правила от обществения превоз
на товари.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
5
При този изход на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е представил доказателство за извършеното им
плащане. Ето защо, и на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата вр.чл.18,
ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440 (четиристотин и
четиридесет) лева, съобразно обжалвания материален интерес и предвид
направеното възражение от страна на АНО за прекомерност на
претендираните разноски.
По горните аргументи искането за заплащане до пълния размер на
претендираните разноски от 600 лева, с оглед приложения към материалите
на делото договор за правна защита и съдействие (л.34 от делото), следва да
се остави без уважение, като неоснователно.
Така мотивиран и на чл.63, ал.2, т.1 вр.ал.3 от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000983/19.04.2022 г.,
издадено от директор на РД”АА”-гр. София, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.96, ал.1, т.1, предл.последно от ЗАвПр за нарушение по чл.7а,
ал.1 вр.чл.7, ал.1, изр.2 от Закон за автомобилните превози на «Форсейт»
ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000
/три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА административно-наказващият орган Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - София да заплати на «Форсейт» ЕООД, ЕИК
********* сумата от 440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляващи
направени в хода на съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, като ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за заплащане до пълния размер на
6
претендираните разноски от 600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7