Номер 64407.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601091 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения В. Г. П. чрез
служебния му защитник- адв. В. П. срещу определение от 23.09.2020 г. на
СГС, НО, 16-ти състав, постановено по ч.н.д. № 3012/2020 г., с което е
оставена без уважение молбата на осъдения П. за предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода“, наложено му с присъда по НОХД № 3566/14 г. по описа на СГС.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на постановения съдебен
акт, като е поставен акцент на обстоятелството, че осъденият има четири деца
и болна майка, за които трябва да полага грижи. Поддържа се също така, че
извършените от него нарушения – притежание на телефон и пари касаят
лични нужди и не съставляват риск от вреди за никого. В този смисъл е
отправено искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в
частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от
активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна.
1
СГС е бил сезиран от лишения от свобода В. П. с молба за
постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от определеното му общо наказание „лишаване от свобода“
за срок от 12 години и 8 месеца, наложено с присъда от 03.10.2014 г.,
постановена по НОХД № 3566/2014 г. по описа на СГС, НК, 33-ти състав. При
съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440
НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички
приложени по делото материали, основателно е счел, че не са налице
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439 а
от НПК, за да постанови исканото условно предсрочно освобождаване.
Анализирайки доказателствения обем, обосновано решаващият съд е
посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наложеното на
лишения от свобода наказание /а именно- 8 години, 9 месеца и 1 ден/, с оглед
оценката на наличните доказателства по делото, данните за поведението на
осъдения в пенитенциарното заведение, както и показателите на риска от
вреди за обществото и рецидив- 46 точки /отчетени в средните стойности/, не
са налице убедителни доказателства, че осъденият П. се е поправил или е
направил всичко зависещо от него, за да постигне убедителен резултат в тази
насока. Обстоятелството, че отначало на изтърпяване на наказанието,
стойностите на риска от рецидив варират / 52т. - 45т.- 41т. - 46т./, като към
настоящия момент са фиксирани на 46т., е показателно, че не са отбелязани
трайни резултати в тази насока. Мотивите на затворническата администрация,
с които по същество първостепенният съд се е съобразил, са аргументирани.
Настоящият съд намира, че правилно първият съд ги е кредитирал, като
акцентира на отбелязаното в изготвения Доклад от ИСДВР, установяващ, че
осъденият П. не умее да разпознава проблемите и е без адекватен репертоар за
разрешаването им, не осъзнава последиците от поведението си, склонен към
безразсъдно и рисково поведение и се влияе отрицателно от обкръжението.
Колебливостта в поведението му в пенитенциарното заведение /обусловена от
неспазването на установения ред в МЛС /, обстоятелството, че за периода от
постъпването си в Затвора, вместо риска от рецидив да бележи спад, същият
се явява завишен, като към настоящия момент е фиксиран на 46т., тоест в
средния регистър, както и запазването на дефицитните зони у молителя,
свързани с начин на живот и уменията за мислене, означават, че не е
2
постигната съществена положителна промяна в отношението му към поемане
на отговорност и във формирането на стереотип на мислене и поведение за
водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за
лишаване от свобода.
Изтъкнатите в жалбата доводи, че осъденият е баща на четири деца и
има болна майка, за които трябва да полага грижи са неотносими, тъй като не
спадат сред кръга обстоятелства в чл. 439а от НПК, подлежащи на преценка в
настоящото производство.
Предвид горното, настоящият съд намира, че правилно в мотивите си
към атакувания съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите
данни указват на необходимост от продължаване на поправителното
въздействие спрямо осъдения П. с цел осмисляне на собствено обществено-
приемливо поведение, съчетано с формиране на мотивация за
законосъобразен начин на живот. В този смисъл, обжалваното определение,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.09.2020 г.,
постановено по ЧНД № 3012/2020 г. по описа на СГС, НО, 16-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3