Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 08.08.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №13071 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196
– чл.
211 от ГПК /отм./.
Постъпила е въззивна жалба от
ответницата - И.С.К. срещу решение №466205/08.08.2018г., постановено по гр.дело №3015/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 162-ри състав, в частта, в
която е осъдена жалбоподателката да заплати на М.Й.Д. на основание чл.30, ал.3 от ЗС сумата от 2154.64 лв., представляваща
припадащата се на ответницата част от направени от ищцата в периода
18.08.2017г. - 18.09.2017г. необходими разходи по ремонт на покрива,
представляващ обща част в двуетажна къща, притежавана от страните в режим на
етажна собственост и находяща се в с.Руховци, община Елена, построена върху
поземлени имоти с пл. №126 и №127, в кв.25 по плана на с.Руховци, община Елена,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
- 12.01.2018г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1641.37
лв., разноски в производството. Във въззивната жалба са
инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в
обжалваната част, като постановен при допуснати процесуални нарушения и при
неправилно прилагане на закона. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно
при изчисляване на размера на притежаваните от страните идеални части от общите
части на сградата е приложил нормата на чл.17, ал.4 от ЗУЕС. Твърди се, че в
случая е приложима нормата на чл.40 от ЗС, която постановява, че дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението
между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при
учредяването на етажната собственост. Поддържа се, че вещото лице в приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза неправилно е изчислил притежаваните от страните
идеални части от общите части на сградата, оспорват се неговите констатации. Излага
се още, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е
допуснал повторна съдебно-техническа експертиза, след като приетата такава е
била надлежно оспорена. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - М.Й.Д., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователността на постъпилата
въззивна жалба. Изложени са твърдения, че първоинстанционният съд правилно е
преценил релевантните за спора факти и обстоятелства и след съвкупен анализ на
събраните доказателства е обосновал правилен краен извод, че са доказани всички
предпоставки за уважаване на исковата претенция с правно основание чл.30, ал.3
от ЗС. Поддържа се, че правилно и в съответствие кредитираното заключение на
съдебно-техническата експертиза СРС е изчислил припадащата се
на ответницата част от направените от ищцата в периода 18.08.2017г. -
18.09.2017г. необходими разходи по ремонт на покрива, представляващ обща част в
процесната двуетажна къща, притежавана от страните в режим на етажна
собственост, до който размер е бил уважен предявения иск. Моли съда да постанови съдебен акт,
с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като
правилно и законосъобразно. Претендира направени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от М.Й.Д. срещу И.С.К. иск с правно
основание чл.30, ал.3 от ЗС.
С оглед заявения петитум на
подадената въззивна жалба съдът приема, че постановеното първоинстанционно
решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.30,
ал.3 от ЗС за разликата над уважения размер от
2154.64 лв. до пълния предявен размер от 2286 лв., като необжалвано е влязло в
сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства, които да променят така приетата за установена от първостепенния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност
на предявения от М.Й.Д. срещу И.С.К. иск с
правно основание чл.30, ал.3 от ЗС. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за частична основателност на предявения иск с правно основание чл.30,
ал.3 от ЗС, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, които съдът счита за неоснователни,
следва да се добави и следното:
В конкретната хипотеза за да се ангажира
отговорността на съсобственик по реда на чл.30, ал.3 от ЗС, е
необходимо да се установи, че: 1/ вещта е съсобствена /респективно дяловете на страните
в съсобствеността/; 2/ че някой от съсобствениците /в частност ищцата/ е направила
необходими разноски за запазване на общата вещ, както и какъв е техният размер
и 3/ че този съсобственик не е издължил съответния дял от тях на останалите
съобственици. Установяването на тези правопораждащи факти е в тежест на ищцата
при условията на пълно и главно доказване - чл.154, ал.1 ГПК.
В случая не е налице спор между страните и от доказателствата по делото се
установява, че страните притежават отделни обекти на право на собственост в
процесната двуетажна сграда и че е възникнала етажна собственост, тъй
като етажи, респ. части от етажи, са придобити от две различни лица, като
покривът се явява обща част по своето естество - арг. чл.37 и чл.38 ЗС. На следващо място не се спори и
относно факта, че действително
ищцата е направила разноски за поддържане на покрива като обща част в сградата
в режим на етажна собственост между страните, като същите са били наложителни с
оглед запазване целостта на покривната конструкция на сградата в режим на
етажна собственост, чиято стойност съгласно заключението на вещото лице възлиза
на 9055 лв..
С оглед поддържаните във въззивната жалба доводи
спорен е въпроса досежно размера на дяловете на съсобствениците в общата вещ,
респективно каква част от направените от ищцата разходи ответницата има задължение
да възстанови, съответстващи на дяла й от общата вещ при прилагане на общото
правило на чл.30, ал.3 ЗС. Неоснователен се явява поддържания във
въззивната жалба довод, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил
дяловете на страните от общите части на сградата като е кредитирал приетото по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза. В мотивите на обжалвания
акт първоинстанционният съд е изложил подробни
правни аргументи, на основание на които е направил извода, че квотите на
етажните собственици от общите части на сградата следва да се определят по
правилото на чл.40 ЗС, но видно
от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, определянето на
стойността на отделните помещения към датата на тяхната продажба през 1920г. е
невъзможно, тъй като към настоящия момент не може да бъде открита тарифа
(норма) за оценяване на имоти от преди близо 100 години, предвид на което по
аналогия е приложена най-близката по смисъл разпоредба, която урежда идентични
случаи - чл.17, ал.4 от ЗУЕС, която норма предвижда когато в документите за
собственост на самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост не
са посочени съответните идеални части от общите части на сградата, идеалните
части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение между сбора на
площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта,
разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените
складови помещения, като така полученото число се преобразува в проценти. Въззивният
съд счита, че действително, приложената от СРС разпоредба- чл.17, ал.4 от ЗУЕС се прилага само за целите
на този закон, но при хипотеза, при която не може да намери приложение общото
правило на чл.40 ЗС, цитираната
разпоредба е най-близка по смисъл към неприложимата, доколкото урежда принципно
идентичен случай при липса на данни в документите за собственост начина на
изчисляване на дяловете на етажните собственици от общите части в сградата,
поради което изчисляване на дяловете на страните от общите части на
сградата следва да се извърши съобразно
разпоредбата на чл.17, ал.4 ЗУЕС, като квотите на ищцата и ответницата от общите части на притежаваната от
тях в режим на етажна собственост сграда (в това число и от покрива) да бъдат определени
съобразно съотношението между площите на собствените им обекти. В приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза именно съобразно
разпоредбата на чл.17, ал.4 ЗУЕС е
изчислено, че делът на ишцата от общите части на
сградата се равнява на 74.05 %, а този на ответницата - на 25.95 %.
На следващо място не може да бъде
споделен и съдът счита за неоснователен доводът на въззивника, че при разглеждане на спора СРС е
допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е допуснал повторна
съдебно-техническа експертиза, след като приетата такава е била надлежно
оспорена. Противно на поддържаното във въззивната жалба въззивният съд
установява, че в хода на производството пред първата инстанция по искане
на ответната страна и в съответствие с разпоредбата на чл.201 ГПК първостепенният
съд е допуснал повторна експертиза за проверка на заключението по приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, но въззивницата не е внесла определения
депозит и е налице изрично волеизявление на процесуален представител в съдебно
заседание, че се отказва от направеното доказателствено искане, поради което на
основание чл.253 от ГПК е отменено определение, с което е допусната повторна
съдебно-техническа експертиза. При това процесуално поведение на въззивницата
при липса на други доказателства по делото, които да опровергават изводите на приетата
по делото съдебно-техническа експертиза, не е налице основание заключението да
не бъде кредитирано, в това число и досежно изводът на съдебния експерт за невъзможност
нормата на чл.40 ЗС в случая да бъде
практически приложена. С оглед
на което довода на въззивника-ответник за допуснато процесуално нарушение от
СРС, изложен във въззивна жалба се явява
неоснователен.
С оглед на изложеното, въззивният
съд намира възивната жалба на ответника на изложените в същата доводи за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за изцяло
неоснователна. По делото са доказани всички елементи от фактическия състав на
нормата на чл.30, ал.3 от ЗС и предявеният иск се явява основателен и доказан
до размера, до който е уважен, съгласно кредитираното заключение на
съдебно-техническата експертиза. Първоинстанционното решение в обжалваната част, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този
изход на спора пред настоящата инстанция на основание чл.273
от ГПК във вр. с чл.78,
ал.1 от ГПК право на разноски има
въззиваемата страна. Въззивникът - И.С.К. следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата страна - М.Й.Д. сумата от 480.00 лв., сторени разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като са приложени
доказателства за реално плащане на уговорено възнаграждение и списък по чл.80
от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №466205/08.08.2018г., постановено по гр.дело №3015/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 162-ри състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА И.С.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на М.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; на правно основание чл.273
от ГПК във вр. с чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./