Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На единадесети юни две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 483 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.“ ЕООД, с ЕИК: ********* против наказателно постановление № 03-011515/14.08.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с
което на дружеството - жалбоподател е било наложено административно
наказание „имуществена
санкция”
в размер на 5000 /пет хиляди / лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3, за нарушение по чл. 63, ал.2 КТ.
В жалбата се
твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че издаденото НП страда от съществени пороци – липса на ясно и точно
описание на нарушението в това число обстоятелствата при което се твърди
извършването на същото. На свой ред се твърди, че не става ясно защо не е била
приложена разпоредбата на чл. 415в КТ, като причината за забавянето в
регистриране на уведомлението се дължала на обстоятелството, че имало забавяне
в софтуера на сайта на НАП, като за работника не били настъпили никакви
неблагоприятни последици. Моли се за отмяна на издаденото НП, както и за
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа подадената жалба, като излага подробни мотиви.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди,
че лицето собственоръчно е потвърдило наличието на съществуващо трудово
правоотношение, като към момента на проверката уведомлението към НАП не е било
налице, проверката е била извършена по сигнал, като нарушението не следва да се
счита за малозначително. Пледира за потвърждаване на
издаденото НП и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2019г. св. Р.П. *** била изпратена на проверка по сигнал в Етнокомплекс Кривини, находящ се
в с. Кривини, общ. Долни чифлик, обл. Варна,
стопанисван от „Г.“ ЕООД.
При пристигането си в обекта около 07.00 часа св. П.
установила лицето Ж.В.П. , които извършвал трудова дейност като охранител.
На лицето била предоставена декларация, в която да
отговорят на поставени им от ДИТ въпроси, като в декларацията си св. П. собственоръчно
отразил, че работи в „Г.“ ЕООД на длъжност охранител, в Етнокомплекс
Кривини при работен ден от 20.00 до 08.00 часа, при договорено трудово
възнаграждение в размер на 300 лева. В графата наличие или липса на сключен
договор лицето отбелязано, че има сключен трудов договор, който впоследствие
бил представен на проверяващите и същият е от дата 22.07.2019г.
Видно от наличната по преписката справка №
03388193113377/25.07.2019г. от 17.47 часа към посочения час в системата на НАП
е било изпратено уведомления за сключения трудов договор от
дружеството-жалбоподател.
При това положение бил направен извод, че е осъществен
състав на административно нарушение по КТ и на 05.08.2019г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като
работодател е допуснал до работа лицето Ж.В.П.
като „охранител”, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Била посочена и правна квалификация на
деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието
му възражения, такива не постъпили и в срок.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно наказващият орган е
издал НП №03-011515/14.08.2019г., възприемайки изцяло установената от
служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция
над минималния размер от 1500 лева, а именно 5000 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка
писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св.П., които са в
унисон със съдържащите се по преписката писмени доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законоустановения
срок, от легитимен субект,
поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Процесното наказателно постановление 03-011515/14.08.2019г.
е издадено
от компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в шестмесечния преклузивен срок по
ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не
констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било
допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН,
така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.
Проверяващите органи, противно на твърденията на
жалбоподателя, обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата
обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия;
констативен протокол; копие от трудов договор, уведомление до ТД НАП- Варна.
В акта за установяване на административно нарушение е
била посочена правилната правна квалификация на описаното административно
нарушение, като на база на събраните доказателства административно наказващият
орган е направил единствения възможен извод за извършено административно
нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
Видно от събраните доказателства именно в нарушение на
това задължение до фактическо извършване на работа е бил допуснат Желю Великов
Павлов, поради което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността
на работодателя.
В случая не е спорно обстоятелството, че П. е престирал труд, както и че трудовият му договор е бил
сключен 3 дни преди същият да бъде регистриран, респ. копие от уведомлението да
бъде предоставено на работника, което на практика опровергава заявеното, че
късната регистрация се дължи на срив в системата на НАП, като каквито и да е
доказателства в тази посока на практика отсъстват.
Съдът, при проверка на съдържанието на АУАН и НП констатира, че в същите се съдържа
описание на всички елементи от състава на нарушението. Посочено е конкретно
лице, обладаващо специфичното качество работодател и конкретно лице - работник.
Конкретизирана е датата на започване на изпълнението на трудовите функции на
наетото лице, както и непредставеното уведомление по чл.62 ал.3 от КТ на
работника преди допускането му до работа. Въз основа на описаните в
обстоятелствената част на АУАН факти правилно е била изведена нарушената норма
на материалния закон.
Досежно възраженията за приложение на чл. 415в КТ
доколкото разпоредбата на ал.2 е категорична, че не са маловажни нарушенията на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2, то в случая съдът не
следва да изследва посоченото обстоятелство.
Доколкото обаче в случая се касае за първо нарушение на
жалбоподателя, съдът намира, че определената санкция следва да се намали до
законоустановения минимум от 1500 лева.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на
наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на страните следва да се
присъди адвокатско, респ. юрисконсултско
възнаграждение в съответен размер, като се съобрази уважената, респ. отхвърлена
част от претенцията за всяка от страните.
Доколкото обаче жалбоподателят не е представил
доказателства за реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съдът
намира, че не следва да присъжда такива. По отношение на юрисконсултското
възнаграждение, което при потвърждаване на НП би възлизало на сумата от 80 лева
(доколкото делото не се отличава с правна и фактическа сложност), при сегашния
развой на производството, съдът намира, че следва да присъди сума в размер на
24 лева.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ 03-011515/ 14.08.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна, с което на „Г.” ЕООД е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000
/пет хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА
същата на 1500 /хиляда и петстотин лева/ за допуснато нарушение по чл. 63, ал.2 КТ.
ОСЪЖДА
„Г.“ ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна сумата от 24 /двадесет и четири/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: