Решение по дело №228/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник група „ОП“ в РУ Карнобат, ОДМВР Бургас против Решение № 74/20.12.2023г., постановено по НАХД № 211/2023г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

С решението е отменено наказателно постановление №23-0282-00087/10.05.2023г., издадено от И. П. П. -Н. група към ОД на МВР Бургас – РУ „Полиция“ [населено място], упълномощен с пълномощно № 8121-з-1632/02.12.2021 година, с което на Ц. Г. З., [ЕГН], за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20.00 лева. О. М. –Бургас е осъдена да заплати: на Ц. Г. З., [ЕГН] разноски по делото в размер на 500,00 лева и на Районен съд –Карнобат разноски по делото в размер на 200,00 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, в резултат на неправилна преценка на доказателствата. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат.

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Ответникът Ц. Г. З., чрез процесуалния си представител адв. Кънчева иска да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт. Според адв. Кънчева, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и ги е проверил чрез назначаването на съдебно-техническа експертиза; подробно е посочил кои кредитира и кои – не. Законосъобразно и правилно е стигнал до извода, че фактическата обстановка не е тази, която е посочена в АУАН и НП, респективно до извода, че е нарушен материалният закон. Поддържа доводите, изложени в подадено възражение по касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, сторени в настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„ На 27 март 2023 година малко след 9:00 часа в [населено място] на [улица]до бензиностанция "Сико" по посока на движение от [населено място] към [населено място] настъпва ПТП между товарен автомобил „Форд Транзит“ c рег. № [рег. номер], собственост на фирма „Дискрет“ ЕООД, с водач Ц. Г. З. и товарен автомобил „Нисан Примастар“ с рег. № [рег. номер], с водач С. Б.. Управляваният от Бахчеванов товарен автомобил удря автомобила управляван от жалбоподателя. Ударът между двете МПС настъпил в задна лява част на товарен автомобил „Форд Транзит“ c рег. № [рег. номер] и предна дясна част на товарен автомобил Нисан Примастар“ с рег. № [рег. номер]. След подаден сигнал на [тел. номер] на местопроизшествието пристигал Т. Д. –мл. автоконтрольор при РУ Карнобат и съставил срещу жалбоподателя АУАН № 682431 за това, че на 27 март 2023 година в 09:23 часа в [населено място] на [улица]до бензиностанция "Сико" по посока на движение от [населено място] към [населено място] при управление на товарен автомобил „Форд Транзит“ c рег. № [рег. номер], собственост на фирма „Дискрет“ ЕООД, се движил на заден ход, без да се е убедил, че пътят зад ППС е свободен се блъснал с движещият се зад него товарен автомобил „Нисан Примастар“ с рег. № [рег. номер]. Допуска ПТП с материални щети, с което виновно нарушил чл.40 ал. 1 от ЗДвП. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1788156, в който е отразено, че вина за настъпилото ПТП има водачът на товарен автомобил „Форд Транзит“ c рег. № [рег. номер]. Жалбоподателят Ц. З. отказал да подпише АУАН и протокола за ПТП. Като свидетел на отказа се подписал Д. Д.. За установяване на фактическата обстановка, довела до ПТП и за да състави АУАН и протокола за ПТП актосъставителят Донев е ползвал сведенията дадени от Д. Д., в качеството му на свидетел-очевидец на ПТП-то. Обстановката на местопроизшествието не била запазена. Свидетелят на ПТП - Д. Д. напуснал местопроизшествието и за съставянето на АУАН бил извикан по телефона. Към административната преписка е приложен снимков материал, а към жалбата си Ц. З. е представил разпечатка от GPS системата на автомобила.“.

В хода на съдебното дирене съдът е разпитал в качеството на свидетели актосъставителя Донев и Д. Д..

Допуснал е и извършването на съдебно- техническа експертиза, като вещото лице е установило различен механизъм на настъпване на ПТП от този, описан в наказателното постановление. Същото е посочило, че към момента на удара товарен автомобил „Форд Транзит“ се е намирал в покой, като е бил спрян успоредно на пътното платно, а не перпендикулярно. Зад товарния автомобил „Форд Транзит“ в посока от изток на запад по [улица]се придвижвал автомобил „Нисан Примастар“ с рег. № [рег. номер], управляван от С. Б., който забелязал спрения автомобил и предприел маневра за да го заобиколи, но в средната лента вероятно е имало спрян или спиращ автомобил, движещ се срещу движението на двата буса, а в лявата(южна) лента е имало движещи се автомобили, така както свидетелства Д. Д.. Бахчеванов е задействал спирачната система, но въпреки това последвал сблъсък между двата буса. Ударът е осъществен с предна дясна част на автомобил „Нисан Примастар“ и е попаднал в лявата задна част и лявата врата на товарния фургон на автомобил „Форд Транзит“.

Съдът е анализирал подробно заключението на техническата експертиза и свидетелските показания и е преценил, че наказателното постановление е издадено при неправилно установена фактическа обстановка и че Ц. З. не е осъществил вмененото му нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по приложението на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях. Действителните факти са правилно установени.

Възражението на касатора, че не следва да бъде възприемано заключението на вещото лице, а да бъдат отчетени единствено показанията на св. Д. Д., е неоснователно.

По делото няма обективни причини, които евентуално да поставят под съмнение компетентността и добросъвестността на вещото лице.

Наред с това следва да се отчете, че заключението на експертизата не се базира само на свидетелските показания на Д., а и на други установени факти- състоянието на автомобилите след удара- степента на деформация на отделните детайли, мястото на повредите по двата автомобила, състоянието на пътното платно, данните от GPS системата на автомобил „Форд Транзит“, наличен снимков материал.

Именно въз основа на последния вещото лице е посочило, че от наличните следи- просукване на гумите с приблизителна дължина 7-8м., завършващи на мястото на удара следва да се приеме, че ударът е предизвикан от автомобил „Нисан“ при наличие на остатъчна скорост в края на следата. Посоката на удара е отзад напред- задно лява за автомобил „Форд“ и челно- дясна за автомобил „Нисан“.

Това заключение изключва като вероятно твърдението на касатора, че от следите от автомобилите е видно, че сблъсъка е настъпил в резултат на движението на заден ход на товарен автомобил „Форд Транзит“.

Неоснователно е възражението на касатора, че след като наличието на GPS система в автомобила не е задължително, не следва да се вземат под внимание данните от тази система. По делото не е установено, че към момента на удара тази система не е работела или е била повредена. Поради това не съществува пречка за целите на експертизата да бъдат използвани нейните показания.

Що се касае до показанията на св. Д., правилно съдът не ги взел предвид изцяло, след като е констатирал противоречия относно мястото, от което този свидетел е възприел удара между двата автомобила. Това противоречие е съществено, тъй като мястото, на което се е намирал свидетеля е от значение за възприемане на посоката на движение на автомобилите.

След като по делото изобщо не е доказано, че автомобил „Форд Транзит“ е извършвал движение на заден ход правилно съдът е преценил, че водачът му не е извършил нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора съдът намира, че следва да уважи искането на ответника за присъждане на разноски, които са доказани в размер на 400лв. (за адвокатско възнаграждение). Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото същото е съобразено с нормата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,XIV състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/20.12.2023г., постановено по НАХД № 211/2023г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

ОСЪЖДА ОД на МВР [населено място] да заплати на Ц. Г. З., [ЕГН] сума в размер на 400 лева,представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.