№ 472
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501699 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Й. АС. К. чрез сл.му защитник адв.В.Д.
Ж. против решение №261483/14.05.2021 г. по гр.д. N996/2020 г. на
Пловдивския районен съд,12 гр.с., с което е признато за установено по
отношение на него, че дължи на "ЕВН България Електроснабдяване " ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. "Христо Г. Данов" 37,
ЕИК *********, сумата от 446,76 лева глав за доставена за периода
23.12.2018 г.- 22.02.2019 г. електроенергия, ведно със законната лихва върху
тази сума от 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 12.02.2019 – 17.10.2019 г. в
размер на 29.80 лева, както и разноски в размер на 740 лв. изложени са
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска
неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлял
предявените искове. Претендира за разноски.
Въззиваемият „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, гр.Пловдив –
1
оспорва жалбата. Претендира за разноски.
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Предявен е иск с пр.осн.422 от ГПК, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
ВЖ е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Във ВЖ са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че към
23.12.2018 г. К. е бил собственик на имота и е имал качеството на потребител
на ЕЕ; не е обсъдил възражението на К. в отговора по чл.131 ГПК, че имота не
е ползуван от него; че от направената по делото справка К. е съсобственик на
1/2ид.ч. от процесния апартамент; че не е доказан иска по размер, тъй като в
СТЕ на в.л.Л.К. е посочено, че към деня на проверката електромер
№********* е бил подменен с друг електромер.
В отговора на ВЖ са направени доводите, че отношениеята между страните са
уредени с договор по смисъла на чл.92 ЗЕнергетиката; че от представения по
делото НА е видно, че ел.снабденият имот е собствен на ответника от 2013 г.,
а от представената справка от Агенцията по вписванията се установявало, че
до настоящият момент същият не се е разпоредил с имота; че задължението за
неплатена ел.енергия не се дължи от съсобствениците съобразно техните
квоти, тъй като закона разглеждал като клиент собственика или ползвателя на
ел.снабдения имот и след като партидата се води на него, той като потребител
дължи заплащането на потребената ЕЕ; че съгласно чл.32,ал.2 СК – съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на
семейството; че от заключението на ВЛ от приетата СТЕ се установило, че
количеството ЕЕ действително е доставена, че правилно е отчетена и
фактурирана, както и че процесният електремер е бил метрологично и
технически изправен.
От приложеното ч.гр.д.№ 16952/ 2019 , ПРС , 18 гр . състав, е видно, че
е подадено заявление против К. по реда на 410 ГПК и е издадена заповед
№9235/22.10.2019г. за изпълнение на парично задължение в полза на ЕВН за
2
сумата 446,76 лева - доставена електроенергия за периода 23.12.2018 –
22.02.2019 г. в апартамент на ответника, находящ се в гр.Пловдив, ул.***
ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2019г. до окончателното
й изплащане, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
12.02.2019 – 17.10.2019г. в размер на 29.80 лева, както и разноски; предвид
на това, че Заповета по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК от длъжника, е заведен настоящия УИ.
Няма спор, че ищецът е доставчик на ел.енергия, в което качество е
извършил начисления по партидата на ответника и въз основа на извлечение
от сметка се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу него,
както и че общите условия за продажба на ел.енергия влизат в сила без да е
необходимо изричното им писмено приемане от страна на потребителите.
Ответникът чрез сл.защитник е оспорил начислените му количества ЕЕ,
поради което по делото е допуснато извършване на СТЕ. По делото са
ангажирани следните доказателства: представени са 2 бр. фактури, с които
ЕВН установява претенцията си за заплащане доставената незаплатена ЕЕ за
процесния период; всяка една от фактурите съдържа детайлна информация за
показанията на електромер №********* с клиентски номер **********,
ИТН1434072. От приетият на л.9 НА №32,т.1,д.28/07.02.2013 г. на нотариус
В.Благоева при ПРС, рег.№057 при НК на РБ е видно, че процесният имот е
закупен от Й.К. на 07.02.2013 г.; а на 28.02.2013 г. същият собственоръчно е
подал заявление-декларация за сключване на договор с ЕВН за продажба на
ЕЕ за процесния апартамент и е подписал декларация за достъп до мрежата в
качеството му на собственик на нидвижимия имот. От направената справка от
Агенцията по вписванията е видно, че до настоящият момент К. не е
отчуждил процесния имот; В ОУ, с които ответикът се е съгласил и е приел е
записано, че собственикът или ползвателят на ел.снабдения имот, на когото се
води партидата дължи заплащането на потребената ЕЕ. Има данни по делото
за съпруга на ответника по делото – С.Е. К.а с ЕГН:**********, но няма
данни /при доказателствена тежест на въззивнинка/ дали към момента на
придобиване на имота /07.02.2013 г./ двамата са имали сключен брак, т.е.
дали процесният апартамент е СИО; въпреки недоказването на това
обстоятелство, доводът на сл.пълномонощник на въззивника, че К. не дължи
цялата сума на потребената ЕЕ, тъй като бил съсобственик на 1/2ид.ч. е
3
неоснователен, тъй като кредиторът може да иска цялата сума от солидарния
длъжник - съгласно чл.32,ал.2 СК – съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството.
Неоснователен е довода на въззивника, че не е доказан иска по размер и че в
СТЕ на в.л.Л.К. е посочено, че към деня на проверката електромер
№********* е бил подменен с друг електромер – видно от заключението на
ВЛ Л.Костов от приетата СТЕ се установява, че количеството ЕЕ
действително е доставена, че правилно е отчетена и фактурирана, както и че
процесният електромер е бил метрологично и технически изправен - в с.з. в.л.
обеснява, че към момента на изготвяне на експертизата електромер
№********* е подменен, но съъщия е бил изправен и е отчитал правилно
доставената до обекта ЕЕ в периода м.12.2018-м.02.2019 г., а е бил подменен
след 07.04.2020 г.
Количествата на фактурираната ЕЕ кореспондират на отчетената ЕЕ по
счетоводните записвания, както и че начислената ел.енергия е правилно
фактурирана – съобразно действащите определени от ДКЕВР цени за
процесния отчетен период, съгласно решение №Ц-11/01.07.2018 г.,
публикувани на сайта му, видно от направената служебна справка.
При това положение следва да се приеме, че ищцовото дружество по
несъмнен начин е установило дължимостта на сумите – главница и лихви, за
които се е снабдило със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размерите,
посочени от в.л., в които претенциите са основателни и следва да бъдат
уважени. До същите изводи е достигнал и РС, поради което
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено. Въззивникът дължи на въззиваемото дружество
направените пред ПОС - в размер на 50 лв. – юриск. Възнаграждение, а на
ПОС -75 лв. ДТ.
Предвид гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261483/14.05.2021 г. по гр.д. N996/2020 г.
4
на Пловдивския районен съд,12 гр.с.
ОСЪЖДА Й. АС. К. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.Елба
№32,вп.В,ет.4,ап.12 да заплати на "ЕВН България Електроснабдяване " ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. "Христо Г. Данов" 37,
ЕИК *********, направените разноски в размер на 50 лв. във въззивното
производство – за юрисконсулско възнаграждение, а на Пловдивския окръжен
съд – 75 лв. ДТ.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5