Р Е Ш Е Н И Е
№173 11.02.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:Румяна
Мишева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №2332 по описа за две хиляди и деветнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Евентуално съединени искове по
чл.87, ал.3 и чл.88,ал.1 от ЗЗД.
Предварителна бележка: Производството
по гр.дело №2332/19г. на ПОС е образувано след като :
С Определение №587/20.05.19г.,
след като е дал в с.з. от 03.04.19г. ход по същество, РС-Кърджали е прекратил
производството по образваното пред него гр.дело №1101/18г., като неподсъдно на
районен съд като първа инстанция, отменил е определението си от с.з. от
03.04.19г. и е прекратил производството пред себе си, изпращайки делото за
разглеждане на надлежния да го разгледа като първа инстанция окръжен съд
Кърджали;
След отводи на всички съдии от
ОС- Кърджали от разглеждане на образуванато пред този съд гр.дело №152/2019г.,
с Определение №408/04.10.19г. на Апелативен съд- гр.Пловдив по ч.гр.д.
№491/2019г., на основание чл.23,ал.3 от ГПК, Пловдивски окръжен съд е определен
да разгледа спора, за разглеждане на който първоначално е било образувано
гр.дело №1101/18г. на РС- Кърджали.
Ищците Ц.Д.А., ЕГН **********, и
Г.А.А., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ***, офис **, адв.К.М.
молят съда да развали поради неизпълнението му за времето от 12.01.18г. насетне
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен на ****г. с н.а. №**, том **, рег.№****, дело №240/2001г.
между тях, като прехвърлители и съпрузи, и сина им А. Г.А., като приобретател,
по силата на който са му прехвърлили собствения си апартамент №**, находящ се в
гр.****, кв.“******“, бл.**, вх.*, ет.* /стара номерация бл.1а, кв.18/, състоящ
се от две стаи, кухня и сервизно помещение,
ведно с припадащото се избено помещение №**, със светла площ 4.92кв.м.,
ведн ос 2.108% ид.части от общите части на сградата в размер на 7.30кв.м. и
правото на строеж върху мястото, при граници за жилището: северозапад-ап.**;
горе- ап.**; долу –ап.** и за избеното помещение: югоизток-мазе **,
северозапад-мазе **, горе-ап.**, който, по КККР на гр.*****, е сега самостоятелен обект в сграда с актуален
идентификатор 40909.116.76.1.46, срещу задължението за издръжка и гледане и с
право на ползване върху целия имот, докато прехвърлителите са живи, тъй като
след смъртта на съпруга им на *****г., той оставил като единствен наследник
малолетното си дете Г.А.А., ЕГН **********, ответник по делото, с адрес за
призоваване: гр.****, ж.к. „*****“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, И.М.М., като
майка и законен негов представител, което, с оглед възрастта си, нямало как да
изпълнява задълженията си по договора само, а неговата майка и законна
представителка И.М.М., с която покойният им син живеел на семейни начала преди
смъртта си, била в изключително влошени отношения с тях и не изпълнявала от
името и за сметка на детето поетите от наследодателя му задължения, особено
онези, свързани с морално-етичните аспекти на този договор, който е такъв с
оглед личността.
Сочат още, че : на *****г. с
писмена декларация с нотариална заверка на подписите, се отказали от запазеното
си право на пожизнено ползване върху апартамента, прехвърлен на сина им; към
датата на исковата молба и считано от *****г. бракът им е прекратен с развод,
като в прехвърленото на покойния им син жилище живее ищцата Ц.А., а ищецът Г.А.
живее в гр.******, в жилище на родителите си, и като и двамата нямат свои
жилища, а след смъртта на сина им, приобретател по договора, детето му, ответник
по иска, и майката, която е негов закон представител, се преместили в гр.****,
което поведение било в размер с трайната съдебна практика, че при този договор
на взаимно уважение се очаква страните да живеят задружно в общо домакинство и
приобретателят да се съобразява с желанията и нуждите на прехвърлителите.
/виж: исковата молба на л.4-л.6
от гр.д. №1101/18г. на РС-Кърджали; молба за поправка на грешка в ЕГН на ищеца Г.А.
на л.26, КРС; молба вх.№7450/30.07.18г. по описа на КРС на л.27-л.28,КРС; и допълнителна искова молба
вх.№30666/18.10.19г., подадена за отстраняване нередовности на исковата молба
на л.8-л.9 от настоящото дело/.
Пледират по същество за
уважаване на иска им за разваляне на договора поради неизпълнението му, като всеки
един от тях претендира разваляне на целия договор, както поради неизпълнението
му спряма него, така и поради неизпълнението му по отношение на другия
прехвърлител, тъй като задължението за издръжка и гледане, поето към датата на
сключване на договора, когато са били съпрузи, е неделимо, а при уважаването на
този иск- и за осъждане на ответника да им върне собствеността върху
прехвърления по договора недвижим имот. Не претендират присъждане на разноски.
Развиват съображения и с писмена защита вх.№3455/31.01.20г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК,
малолетният ответник е подал чрез упълномощената от неговата майка и законна
представителка адв.С. отговор на исковата молба с вх.№8314/30.08.18г. по описа
на РС-Кърджали, а след оставяне на исковата молба без движение от ПОС и
отстраняване на нередовностите и- отговор на допълнителната искова молба с
вх.№32554/05.11.19г. /виж съответно: съобщение на л.34 и отговор на л.36-л.39
от делото на РС-Кърджали и отговор, удостоверение за раждане и пълномощно на
л.14-л17 от настоящото дело/.
С подадените отговори е взето
становище, че законният представител на малотения ответник не се противопоставя
на искането на ищците за разваляне на сключения договор, макар изложените от
тях обстоятелства на този иск да не отговарят на истината, като сочи, че
всъщност поведението на ищците я е принудило да се премести в *****, за да може
да ползва при отглежане на детето помощ от приятели, тъй като са и отнели
възможността да ползва имущество, закупено от покойния им син по време на
съжителството им, както и че, доколкото ищците са се отказали още през ****г. от
правото си на ползване, запазено при сключване на договора, разваляне на който
сега искат, а са продължили да живеят в имота, негов предмет, до раздялата си
през ****г., а ищцата- Ц. и до датата на исковата молба, без да плащат наем за
това, то задължението за издръжката им е било изпълнявано именно по този начин-
като не им е бил търсен наем за ползването на прехвърления по договора от *****г.
имот, въпреки че сами са се лишили още през ****г. от запазеното с договора
право на неговото ползване, докато са живи, и като при развода това жилище е
било неправилно оставено за ползване от съда на съпругата Ц. А., тъй като вече
не е било собственост на никой от двамата развеждащи се съпрузи. Освен това,
майката плащала и задълженията по договора за ипотечен кредит на ищцата,
въпреки че не живеела в придобитото от покойния и съжител жилище, а в дома на
родителите си в *****.
Затова, както с подадените два
отговора, така и с молба вх.№2141/22.01.20г. /виж л.39,ПОС/ моли да се уважи
искането на ищците за разваляне на договора, тъй като, макар той да е бил
изпълняван по посочения начин, никой не може да задължи отчуждителите да
приемат грижа от майка му, която по някаква причина са спрели да харесват, но
тъй като не е дал повод за завеждане на делото, моли съдът да му присъди
направените в производството разноски в размер на 350лв., заплатен адв.хонорар
на адв.С., списък за които е представен пред РС-Кърджали, като вземе предвид и
обстоятелствата, че договорът може да се развали само по съдебен ред, а той и
майката, от негово име, не могат да върнат имота на ищците без разрешение на
съда, както и че съдът едва ли би дал такова одобрение, тъй като то би било
против интереса на детето, защото с него ще загуби наследеното от баща му
жилище.
ДСП- ******- по местоживеене на
детето, призована от съда на основание чл.15,ал.6 от ЗЗД, доколкото пред него
се води съдебен спор, свързан с имуществото на дете по смисъла на този закон, е
изпратила по делото социален доклад, постъпил по факс с вх.№412/07.01.20г. и по
пощата- с вх.№781/10.01.2г. , с скойто е взела становище, съгласно което, в
интерес на детето е приеме наследството от баща си, но поради своята ниска
възраст, той не може да поеме задълженията към своите баба и дядо по бащина
линия, които преживе са били изпълнявани от неговия баща /виж л.30-л.33 и
л.34-л.36,ПОС/.
Съдът, като взе предвид
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намери, че и двата иска са допустими, а разгледани по
същество са основателни, поради което следва да се уважат, воден от
следните съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията на ищците, че между
тях и ответника, като наследник на покойния приобретател, е налице сключен
договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу поето задължение за издръжка и
гледане, който не се изпълнява от приобретателя след ****г., попадат в
хипотезата на чл.87,ал.3 от ЗЗД, съгласно която кредиторът може да иска при
неизпълнение от длъжника по един сключен договор, неговото разваляне, и правят
иска им за разваляне на сключения договор поради неизпълнението му допустим.
Законът повелява, че развалянето
на договорите има обратно действие, освен при договори за продължително или
периодично изпълнение, а при отпадане на облигационната връзка между страните
отпада и основанието за задържане на даденото по договора, тъй че то подлежи на
връщане, поради което и евентуалният иск е допустим.
ІІІ.По основателността.
1.С Определение №2281/06.11.19г.,
след като е отменил с Определение №2072/09.10.19г. приетия от РС-Кърджали в
с.з. от 12.11.18г. доклад по гр.дело №1101/18г., съдът е съобщил на страните
нов проект за доклад, приет като окончателен доклад по делото в с.з. от
28.01.20г., без възражение от ищците, освен допълнението му, направено по тяхно
искане в с.з. от 28.01.20г., и като ответникът не е взел становище по съобщения
му проект /виж: Опр.№2072/09.10.19г. на л.4-л.5; Опр.№2281/06.11.19г. на
л.18-л.19; протокол от с.з. на 28.01.20г. на л.42-л.45/.
С приетия доклад съдът е очертал
релевантните за иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД факти и е разпредилил между страните
тежестта за установяването им, и изрично е посочил на страните, щото част от
сочените от тях обстоятелства в разменените помежду им съдебни книжа са
ирелевантни за предмета на спора.
2.В хода на производството, от
фактическа страна се установи, както следва:
2.1. С отговора си ответникът не
е оспорил фактите, че: договорът от *****г. е бил сключен; страни по него, в
качеството на продавачи и приобретател, са били ищците и А. А.; купувачът по
договора е придобил правото на собственост срещу поето задължение за издръжка и
гледане на продавачите; че А. А. е негов баща, а И.М.- негова майка; че А. А. е
починал и че той е единствен негов наследник, поради което същите са приети с
доклада по делото за безспорни между страните и като такива- за ненуждаещи се
от доказване.
Независимо от горното, същите
обстоятелства и релевантните отчасти или изцяло и за двата иска факти, че:
между Ц.А. и Г.А., като продавачи, и А. А., като купувач, на ****г. е бил
сключен договор за продажба, срещу поето от приобретателя задължение за
издръжка и гледане на прехвърлителите, че; приобретателят по договора, сключен
на *****г., е починал, поради което задължението по договора е преминало върху
отв.Г.А., като единствен негов наследник по закон; че майка на ответника, а
като такава- и законна негова представителка, която следва да се изпълнява
поетото задължение, е И.М., са потвърдени и от събраните по делото писмени доказателства,
и конкретно: н.а №** /***г. на л.7, КРС; препис извлечение от акт за смърт на
А. А. на л.12, КРС; удостоверение за наследници на А. А. на л.13, КРС;
удостоверение за раждане на Г.А. на л.14, КРС и също на л.16,ПОС.
2.2.В хода на производството,
развило се пред КРС, преди делото да се пренесе пред ПОС, по искане на страните
съдът е изчакал развитието на свързано със спора, висящ пред него, охранително
производство по приемане по опис от Г.А. на наследството, оставено от баща му
А. А., и конкретно - на производството
пред СРС по гр.д. №45042/2018г. и пред КРС по гр.дело №17/19г., първото,
образувано по искане за разрешаване от съда да се извърши продажбата на ипотекиран
апартамент в гр.*****, по което е указано, че на основание чл.61,ал.2 от ЗН Г.А.
следва да приемане по опис наследството от баща му А. А., а второто, за самото
приемане на наследството по опис, след като е отделено и изпратено от СРС по
подсъдност на КРС.
С окончателно Определение
№273/28.02.19г. по ч.гр.д. №17/2019г. на КРС е съставен протокол за приемане по
опис от законния наследник Г.А.А. на наследството на А. Г.А., починал на ****г.,
съгласно който: в активите
на имуществото, оставено от А. А. при смъртта му, са попадали три недвижими
имота, като този по т.2.3. от протокола в частта за активите е имотът, предмет
на договора, разваляне на който искат ищците в настоящото производство; в пасивите на имуществото, оставено
от А. А. при смъртта му, са посочени задължения по ипотечен кредит, обезпечен
/с гаранция върху апартамент, съставляващ СОС с идентификатор 56784.540.1070.1.41
в гр.*** и искова молба по неприключило производство по гр.д.№1101/18г. на КРС,
по иск от родителите на починалия А. А. за разваляне на договора за издръжка и
гледане, касаещ ап.№**, в бл.**, вх.*, ет.* в кв.“****“-гр.******, и е
постановено да се впише в особената книга при КРС приемане на наследствотото на
А. А. от законния негов наследник Г.А. по опис на активите и пасивите, съгласно
съставения за целта протокол, и за така извършеното приемане на наследствот опо
опис е издадено удостоверение от *****г. на И.М.М., като майка и законна
представителка на малолетния Г.А.А..
/виж: молба на ответника вх.№9843/25.10.18г.
по описа на КРС-л.66,КРС; разпореждане на СРС на л.67,КРС; молба до СРС на И.М.,
като законен представител на Г.А., на л.68-л.69,КРС; протокол от с.з. на
12.11.18г. по гр.д. №1101/18г. на КРС-л.74-л.77,КРС; писмо на СРС до КРС на
л.82,КРС; молба на Г.А. вх.№11907/17.12.18г. по описа на КРС-л.84,КРС; протокол
от с.з. на 19.12.18г. по гр.д. №1101/18г. на КРС-л.86,КРС; искане за извършване
на служебна справка на л.91,КРС; искане за справка относно етапа на
производството по ч.гр.д. №17/19г. на КРС- л.92,КРС; заявление на ответника на
л.94-л.95,КРС; справка данни за постоянен и настоящ адрес на Г. А. на л.96,КРС;
писмо на КРС до докладчика по гр.д. №1101/18г. на КРС за хода на ч.гр.д.
№17/19г. на КРС- л.97, КРС; протоко от с.з. на 27.02.18г. по гр.д.
№1101/18г.-л.109-л.КРС; искане за справка за движението на ч.гр.д. №17/19г. на
КРС- л.111,КРС; отговор с приложени препис от определение №273/28.02.19г. по
ч.гр.д. №17/19г. на КРС и издадено въз основа на него удостоверение
–л.116-л.120вкл.КРС/.
2.3. С влязло в сила на 16.07.06г.,
като окончателно Решение №32/16.07.06г. по гр.дело 461/06г. на РС-Кърджали е
одобрено споразумение, постигнато между Ц.А. и Г.А. за прекратяване по взаимно
съгласие на брака, сключен между тях с акт за граждански брак №***/*****г. на
Община П*****, като е постановено, че и след прекратяване на брака съпругата ще
носи брачното си фамилно име А., а ползването на семейното жилище,
представляващо ап.№**, в бл.**, вх.*, ет.* на кв.“****“ в гр.*****, се
предоставя на Ц.А. /виж решението на л.15,КРС/.
2.3. Ищците сами са посочили с
т.3 от исковата си молба, че на ****г. са се отказали от запазеното от тях
право на ползване върху апартамента, прехвърлен на сина им през ****г., а по
т.5 от исковата молба, че и двамата са живели в този апратамент до ***г.,
когато са се разделили фактически, а след датата на раздялата, както и след
датата на постановяване на развода им, че в него продължава да живее ищцата Ц.А.
/виж л.4гръб и л.5лице, КРС/ и в потвърждение на соченото относно отказа им от
правото на ползване, запазено със сключения на ****г. договор, е декларацията
от *****г., която са представили /виж л.8, КРС/. 2.4.В подкрепа на твърденията на ищците, че Ц.А. живее в
апартамента в гр.******, предмет на договора за издръжка и гледане от ***г.,
разваляне на който се иска, а ищецът Г. А.- в жилище на родителите си в гр.****,
и че нямат други жилища, както и че след смъртта на брат му, детето –ответник и
майката са се преместили да живеят в ****, а също, че И. била в лоши отношения
с майка му и последно е виждала детето през април ****г., са показанията на допуснатия
и доведен от ищците св.Д. А., техен син и чичо на малолетния ответник, дадени в
с.з. от 28.01.20г. Същият свидетел е заявил още, че преди смъртта на брат му, И.
и брат му живеели в гр.*****, където живее и той самият, че докато била покрай
тях, И., която била в сферата на медицината, ***, имала добри възможности,
въпреки че не му е известно какво възнаграждение е получавала, но като знае, че
не е предлагала да майка му и баща му лекарства или съдействие за снабдяване с
такива, макар че смъртта на брат му им се отразила много зле, като майка му
пиела антидепресанти, без да знае колко време, а баща му започнал да вдига
кръвно, и че и двамата още не са възстановили от тази травма, като баща му лека
полека се възстановява, но не и майка му, а също, че му е известно, щото след
смъртт ан абрат му И. не полагала никакви грижи за родителите му /виж л43гръб-л.44гръб/.
2.5.По единствения спорен в
производството релевантен за иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД факт- този за надлежното
изпълнение на договора след ****г., който съдът е счел за такъв, доколкото,
макар да не възразява на искането за разваляне на договора и да сочи, че е
признал иска, ответникът не признава с отговора си твърдяното от ищците негово
неизпълнение, а сочи, че поетото задължение за издръжка е било изпълнявано,
като от ищците не е търсен наем за ползване на имота, предмет на договора, като
от правото си на ползване те сами признават да са се отказали през ****г., при
поставена с доклада по делото върху него тежест да установи надлежното
изпълнение на задълженията по сключения договор /на фактите, въз основа които
счита, че такова е осъществено/ и дадена му възможност най-късно в с.з., насрочено
с Определение №2281/06.11.19г., да предприеме съответни процесуални действия за
ангажиране на доказателства, тъй като не сочи такива за тези свои твърдения, с
молбата си от 22.01.20г. той е посочил, че тъй като е признал иска, счита
разпита на свидетели за излишен /л.39,ПОС/. Така, твърдяното от него по
описания начин изпълнение на договора от 2001г. е останало неустановено в
процеса.
3. При тези приети за
установени/неустановени в прозводството факти, съдът направи следните правни
изводи по съществото на спора за всеки от двата предявени пред него иска:
По иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД.
Искът е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята
договора за развален, като срок може и да не се даде, ако изпълнението е
станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забавата на длъжника е
станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време, като развалянето не се допуска, когато неизпълнената част от
задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, а ако ответникът предложи изпълнение в хода
на процеса, съдът му дава подходящ срок за това, като развалянето на договори,
с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред
/чл.87,ал.1-ал.4 от ЗЗД/.
В конкретния случай ищците се
легитимират като кредитори по смисъла на чл.87,ал.3 от ЗЗД, по силата на
сключения на ******г. договор, който е по естеството си двустранен и възмезден,
доколкото с договора, вместо плащане на продажна цена за прехвърленото му от
продавачите право на собственост върху техен собствен недвижим имот,
приобретателят А. А. се е задължил със същия договор по отношение на
прехвърлителите за осигуряване на издръжка и гледане.
Тъй като със сключения на *****г.
договор не е уговорено разграничаване на поетите от приобретателя задължения
към прехвърлителите по договора, може да се смята, че всеки един от тях може да
иска пълното разваляне на договора, поради неизпълнението му както по отношение
на самия него, така и по отношение на другия прехвърлител, щом твърди такова неизпълнение
по отношение и на двамата прехвърлители, както ищците искат в случая, а
обстоятелството, че по време на прехвърляне на имота, предмет на договора,
прехвърлителите са били съпрузи, а впоследствие бракът им е бил прекратен, не
влияе върху това тяхно право /виж Реш.№227/13.03.00г. по гр.д. №1375/99г. на
ІІг.о ВКС/.
Що
се касае до пасивната легитимация на ответника, като длъжник по смисъла на
цитираната разпоредба, съдът я намери също за надлежна, съобразявайки, че в
процеса се установи, щото малолетното дете- ответник по делото, е единствения наследник
по закон на А. А., починал на *****г., приобретател по договора от ******г. В
случая съдът съдът съобрази, че макар по въпросите наследими ли са
задълженията, поети от приобретателя по един алеаторен договор или, тъй като
договорът е с оглед личността, със смъртта на приобретателя настъпва прекратяване
по право на възникналата по силата на договора облигационна връзка,
представителите на правната теория са застъпвали противоположни виждания, доста
пълен преглед на които е направен от Х. Т. /виж в неговия „Договор за издръжка и
гледане“, изд.“Анима“-*****, *****г. т.3.7 на л.27-л.32/, но съдебната практика
е приела още с ТР №**/*****г. на ОСГК на ВС и поддържа и сега виждането /виж:
Реш.№57/20.02.09г. по гр.д. №6541/07г.-ІІг.о на ВКС; Реш.№622/25.10.10г. по
гр.д. №212/10г. –ІІІг.о на ВКС/, че въпреки личния елемент, при който обичайно
се сключват тези договори, те не са типични договори с оглед личността, тъй
като изпълнението на задълженията на приобретателите по тях не налага
задължително личното извършване на действия от тяхна страна, а в
преобладаващата си част действията, които се дължат по изпълнение, са
заместими, тъй че със смъртта на приобретателя, наследниците му, като
правоприемници, са тези, които отговарят пред прехвърлителя до размера на
наследствения им дял за изпълнение на договора, и следва да обезпечават
издръжката и грижите по сключения договор, под страх, че неизпълнението им ще
доведе до неговото разваляне.
Обстоятелството, че
правоприемник на приобретателя като единствен негов наследник е малолетно дете
не влияе върху надлежната му пасивна материална легитимация, тъй като и от
разпоредбата на чл.3 от ЗЛС, че вместо малолетните деца и от тяхно име правни
действия извършват законните им представители, така и от разпоредбата на
чл.130,ал.1 от СК, че родителите управляват имуществото на детето в негов
интерес и с грижа на добър стопанин може да се заключи, както и ищците считат,
че след смъртта на сина им на *****г., задълженията на неговия наследник по сключения
на *****г. алеторен договор, доколкото той е малолетен, е следвало да се
изпълняват чрез неговата майка и законна представителка.
Извършеното от ответника приемане
на наследството на баща му по опис, макар да не е сторено в производството по това
дело, заведено срещу наследника, и като имотът, предмет на договора, разваляне
на който се иска, е включен в активите, а
задълженията по същия договор -в пасива на наследството, но без нито
едните, нито другите, с изключение на задължението по договора за ипотечен
кредит да са оценени, дава възможност,
от гледна точка отговорността на ответника по иска, който се разглежда от този съд,
единствено да се каже, че ответникът отговаря да размера на полученото по описа
наследство, в което имотът, предмет на договора, разваляне на който се иска от
ищците, е включен и от което ответникът не се е отказал /чл.60,ал.2 от ЗН/.
По отношение факта на
неизпълнение/надлежно изпълнение на сключения договор, освен вече приетото за
установено от фактическа страна, че при стояща върху ответника тежест да
установи изпълнение на договора за времето след ****г., той не е събрал в тази
връзка никакви доказателства, а изрично е заявил, че счита за безпредметно
събиране на такива, тъй като също иска разваляне на договорната връзка, съдът
намери за необходимо да посочи, че:
Със сключения на *****г. договор,
задължението на приобретателя към прехвърлителите е определено най-общо- за
издръжка и гледане, с оглед което, както съдебната практика приема, „ако друго не е уговорено, се дължи цялата
необходима грижа и цялата необходима издръжка, с които интересът на кредитора
се счита удовлетворен“ /виж Реш.№131/25.07.19г. по гр.д.№3102/18г. на
ІІІг.о. на ВКС/, а „за да е налице точно изпълнение
на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на
кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други
ежедневни нужди“ /виж Реш.№284/01.10.14г. по гр.д. №1892/14г.-ІVг.о на ВКС/.
В конкретния случай се установи,
че към датата на смъртта на праводателя на ответника, всеки от прехвърлителите
и приобретателя са имали различно местоживеене, което само по себе си не
съставлява основание за разваляне на договора,
но налага, когато местоживеенето на кредитора и длъжника не е едно и
също, длъжникът да престира по местоживеене на кредитора, а предлагане на
изпълнение от страна на законната представителка на малолетния ответник, под
формата на лични грижи за прехвърлителите, нито се твърди, нито се установява,
а с показанията на св.А. се установи, че те са имали необходимост най-малко от
морална подкрепа и лекарства, тъй като са били сломени от смъртта на другия
техен син, приобретател по договора за издръжка и гледане.
По отношение на твърдението на
ответника, че задължението за издръжка е било изпълнявано, като не е бил търсен
наем за ползването на имота, предмет на договора, същото, с оглед установеното
по делото обстоятелство, че имотът след *****г. и досега се ползва само от
ищцата Ц. А., би могло да е относимо единствено по отношение на тази ищца, но не
и и по отношение изпълнението на поетите с договора задължения към другия
прехвърлител- Г.А., и освен това, без да се установи от ответника, че е
извършена надлежно трансформация на поетото с договора алеаторно задължение,
предвид разпоредбата на чл.65,ал.1 от ЗЗД, че кредиторът не може да бъде
принуден да приеме в изпълнение нещо различно от дължимото, не би могло да се
счита и че нетърсеното на наем за ползването на имота може да се третира като
изпълнение на сключения договор от *****г.
Същевременно, макар да сочи, че
детето е малолетно и няма как да изпълнява само задълженията си, неговата майка
и законна представителка не твърди да е налице неизпълнение на задълженията му по
договора по причина, която не може да му се вмени във вина, нито установава
такава причина по отношение на самата себе си, тъй като чрез нея следва да се
осъществи изпълнението на задълженията на малолетното дете.
В случая не се установи ищците
да са поканили ответника за изпълнение на поетите задължения, но това не ги
лишава от възможността да проведат исковете си, тъй като в практиката е прието
също, че доколкото поради естеството си алеаторните задължения изискват
ежедневно и неотклонно изпълнение, то всяко забавено тяхно изпълнение е и пълно
неизпълнение за съответния ден и следователно може да се счита, се попадат в
хипотезат ана чл.87,ал.2 от ЗЗД, за който поканата не е наложителна. Дори това
виждане да не сподели, исковата молба също кани, а ответникът не предлага
изпълнение в хода на процеса, а напротив- и сам иска разваляне на договора.
Както с оглед на естеството на
задълженията, така и защото от датата ****г., сочена като начален момент на
неизпълнението им, до датата на исковата молба-09.07.18г. е изминал период от
почти половин година, съдът намира, че неизпълнението не може да се намери и за
незначително с оглед интереса на кредиторите, поради което заключи, че всички
изискуеми се от закона предпоставки за признаване основателността на този иск
са установени в процеса и затова той следва да се уважи.
Тъй като в случая с разваляне на
договора ще се стигне до лишаване на малолетното дете от част от имуществото
му, съдът намира за необходимо да посочи, че независимо от това, уважаването на
иска е в негов интерес, доколкото притежаването на този имот е обвързано и носи
за него за значителни ангажименти, които поради възрастта си, то не може да
изпълнява реално.
По иска по чл.88,ал.1 във вр. с чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Този иск
следва също да се уважи като основателен.
С уважаване на иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД е настъпило и процесуалното условие за разглеждане на този иск, който е по
естеството си евентуален, а не обективно кумулативно съединен с основния иск.
Развалянето на договорите има
обратно действие, освен при договорите за продължително изпълнение и договорите
с периодично изпълнение /чл.88,ал.1 от ЗЗД/, поради което за приобретателя на
един недвижим имот, прехвърлен му срещу задължение за издръжка и гледане, с
разваляне на договора поради неизпълнение, отпада основанието за неговото задържане
и имотът следва да се върне на прехвърлителите по договора.
Единственият въпрос, свързан с
приложение но разпоредбата на чл.88,ал.1 от ЗЗД при алеаторните договори, е
дали те попадат в изключенията на същата разпоредба, дали са договори с
продължително или с периодично изпълнение, но на него и доктрината, и практиката
са дали отдавна отговор в насока, че алеаторният договор не е нито договор с
продължително изпълнение, нито договор с периодично изпълнение, тъй че
развалянето му има обратното действие, предвидено от чл.88,ал.1 от ЗЗД и
прехвърлителите могат да искат връщане на даденото по договора, доколкото
имотът не е бил междувременно отчужден и е останал в патримониума на
приобретателя, в случая на правоприемника му по закон, и към датата на
постановяване на това решение, тъй като с разваляне на договора отпада
основанието за размяна нан престацията, която са осъществили и даденото се
дължи за връщане / виж ТР №122/01.12.1986г. на ОСГК на ВС, Реш.№101/27.04.11г. по гр.д. №1255/10г.-ІІг.о
на ВКС, Реш.№239/03.07.14г. по гр.д. №1019/14г.-ІVг.о на ВКС/.
Ищците не търсят присъждане на
разноски в производството, а такива, в размер на 350лв.-заплатен адвокатски
хонорар, моли да му се присъдят само ответникът, тъй като не е дал повод за
водене на делото и е признал иска, като сочи, че за тях е представен списък
пред КРС.
Видно от списъка, представен
пред КРС /л.57, същи и на л.62/, в него е включено адвокатско възнаграждение от 300лв., платени
в брой и плащането му е установено с договора за правна помощ на л.40,КРС в
този размер, а не в размер о.от 350лв., както ответникът сочи с молбата си от
22.01.20г. /л.39,ПОС/.
Независимо от установените като
направени от ответника в производството разноски от 300лв., искането му за
тяхното присъждане следва да се остави без уважение, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК наистина гласи, че ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Описаните законови предпоставки
не могат да се намерят за съда налични в този случай, доколкото ответникът,
чрез законния си представил, е дал повод за завеждане на делото, като не е
изпълнявал задълженията, които му тежат по силата на правоприемството и
облигационната връзка по договора от *****г., защото с отговора на исковата
молба, макар да я заявил, че не възразява договорът да се развали, е оспорил
истинността на изявленията на ищците, че договорът не е бил изпълняван от него,
и накрая, защото, както с основание изтъкват и ищците с писмената си защита,
макар да е можел да поиска разрешение на съда за обратното прехвърляне на имота
в патримониума на прехвърлителите, поради невъзможност заради малолетието си да
изпълнява задълженията, поети от неговия наследодател към тях, тъй както е
поискал от СРС разрешение да се извърши продажба на ипотекирания апартамент, за
да може да се погасят задълженията по ипотеката, не е сторил това.
Що се касае до т.нар. признание
на иска, съдът го е обсъдил още с определението си от 06.11.19г., с което е
съобщил на страните нов доклад по делото, като им е дал яснота и защо не го
третира като признание на иска.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
Уважава
иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД, предявен от Ц.Д.А., ЕГН **********, и Г.А.А., ЕГН **********- и двамата
със съдебен адрес: ***, офис **, адв.К.М., срещу малолетния Г.А.А., ЕГН **********,
с адрес за призоваване: гр.****, ж.к. „*****“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, И.М.М.,
като майка и законен негов представител, като
Разваля поради неизпълнението му, считано от *****г. насетне, договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен
на *****г. с н.а. №**, том **, рег.№****, дело №240/2001г. на нотариус М. Д., с
район на действие Районен съд- гр.Кърджали, по силата на който Ц.Д.А., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********
са прехвърлили на сина си А. Г.А., ЕГН **********, собствения си апартамент №**,
находящ се в гр.*****, кв.“*****“, бл.**, вх.*, ет.* /стара номерация бл.1а,
кв.18/, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, ведно с припадащото се избено помещение №**,
със светла площ 4.92кв.м., ведно с 2.108% ид.части от общите части на сградата
в размер на 7.30кв.м. и правото на строеж върху мястото, при граници за
жилището: северозапад-ап.**; горе- ап.**; долу –ап.** и за избеното помещение:
югоизток-мазе **, северозапад-мазе **, горе-ап.**, който имот, по КККР на
гр.**** е сега самостоятелен обект в
сграда с актуален идентификатор 40909.116.76.1.46, срещу задължението за
издръжка и гледане.
Осъжда на основание чл.88,ал.1 във вр. с чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД малолетния Г.А.А., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр.****, ж.к. „*****“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, И.М.М., като
майка и законен негов представител, да върне на Ц.Д.А., ЕГН **********, и Г.А.А.,
ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ***, адв.К.М., апартамент №**,
находящ се в гр.******, кв.“*****“, бл.**, вх.*, ет.* /стара номерация бл.1а,
кв.18/, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, ведно с припадащото се избено помещение №**,
със светла площ 4.92кв.м., ведно с 2.108% ид.части от общите части на сградата
в размер на 7.30кв.м. и правото на строеж върху мястото, при граници за
жилището: северозапад-ап.**; горе- ап.**; долу –ап.** и за избеното помещение:
югоизток-мазе **, северозапад-мазе **, горе-ап.**, който имот, по КККР на
гр.***** е сега самостоятелен обект в
сграда с актуален идентификатор 40909.116.76.1.46, поради разваляне на договора,
сключен на ******г., по силата на който е била придобита собствеността му.
Оставя без уважение искането на ответника Г.А.А., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр.****, ж.к. „*****“, бл.***, вх.*, ет.*, ап., И.М.М.,
като майка и законен негов представител, да му се присъдят разноски от 350лв.,
направени в производството, тъй като не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: