№***02
гр. В , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и четвърти март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500069 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 ГПК.
Предмет на подадената от името на ответника Г. ИВ. М. чрез
пълномощника му - адвокат ЦЙ от ВТАК, въззивна жалба е решение № 285/23.11.2020
г. по гр.д. № 1172/2020 г. на ВТРС , в частта му, с която е осъден да заплати на ИВ. Д.
СТ. сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, вследствие на причинена й от първия средна телесна повреда на 09.05.2019 г. с
искане за отмяната му в разглежданата част и намаляване на обезщетението съобразно
принципа за справедливост, с присъждане на разноските по производството по
съразмерност .
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилно приложение на
материалноправната норма на чл.52 ЗЗД поради пренебрегване и несъбиране на всички
доказателства и несъобразяване на различни обстоятелства: съдържателно несъответствие
между приобщената по делото медицинска документация и тази по досъдебното
производство, като по него е установено, че й е нанесен само един удар, което
обстоятелство е потвърдено от свидетелските показания , а не е „бита с юмруци по главата“
както твърди и е заблудила с твърдението си лекарите; потърсила е медицинска помощ едва
няколко дни по-късно, което показва, че травмите й не са били с твърдения интензитет;
проведено й е само 3 дни болнично лечение, чак 8 дни след получаване на удара; посочения
от вещите лица по изслушаните и приети съдебно- психиатрична и съдебно- медицинска
експертизи продължителен период на възстановяване е определен само по нейни
субективни оплаквания; начинът на получаване на описаните увреждания не се
характеризира с особен травматизъм и не е установено причиненото мозъчно сътресение от
нанесения й един удар да е довело до загуба на съзнание и до непосредствена опасност за
живота й ; лечението й е било само медикаментозно, без оперативна намеса и не е имала
нужда от чужда помощ; според вещото лице не страда от посттравматично главоболие и
1
няма увреждане на мозъка, а оплакванията й , че има такова, както и световъртеж се
дължат на психо-емоционалното й състояние предвид възрастта й ; социалната й изолация
е причинена от епидемологичната абстановка в страната ; съдът не е изследвал дали е
имало спор между страните преди случая ; не е отчел, че с поведението си несъобразено с
лекарските предписания тя е допринесла за вредите, водещи до извод , че размерът на
обезщетението трябва да бъде значително по-нисък / между 1000 лева и 2600 лева съгласно
утвърдената съдебна практика/, защото присъдения е прекомерен и я обогатява
неоснователно. Съдът неправилно и „свръх петитум“ е взел под внимание и закана за
убийство от ответника в обхвата на определяне на размера на обезщетението, без това
обстоятелство да се съдържа в исковата молба.
Предмет на подадената от името на ищцата чрез адвокат Х.В. от ВТАК
насрещна въззивна жалба е частта на решението , с която предявеният иск е отхвърлен за
разликата от присъдения/ 12 000 лева/ до размер на 16 000 лева от общия му търсен размер
/ 21000 лева /, с искане за отмяната му в тази част и искът уважен за още 4000 лева , с
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.1 ЗА.
Поради установяване на обстоятелствата на които е основана претенцията критерият за
определяне по справедливост на обезщетението налага поискания правораздавателен
резултат.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК и на устните състезания представителите на
страните са изложили доводи за пълно съответствие на решението в обжалваните му от
другата страна, части, с материалния закон и доказателствата, и неоснователност на
жалбите.
Съдът, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на страните и прецени по реда
на чл.235 от ГПК събраните доказателства, приема за установено и обосновава следните
правни изводи:
Ищцата твърди, че на 09.05.2019 година в Снек-бар „В", намиращ се в гр. В, ул. „ М"
2, ответникът, без да е провокиран, й нанесъл удар с юмрук в главата и се заканил , че ще
я убие , като с това физическо посегателство й е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в мозъчно сътресение, проявено с картина на претърпяна и преживяна
закрита дифузна травма на мозъка, съпроводена със субективни оплаквания от упорито
главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, довело до манифестиран посткомоционен
синдром с проява на постоянно разстройство на здравето, неопасно да живота, съпроводено
с перистиращо главоболие, общо неразположение и намалена неработоспособност по време
на възстановителния оздравителен процес, а с второто си деяние възбудил у нея
основателен страх. Това негово престъпно поведение е предмет на одобрено по НОХД №
2163/2019 г. на ВТРС споразумение от 10.12.2019 г., с което се признат за виновен и му е
наложено наказание . Освен мозъчното сътресение и симптомите му, като последица от
физическото посегателство е получила и кръвонасядане с оток по лицето, кръвонасядане
по лигавицата на лява буза / описани в издадено й съдебномедицинско удостоверение № Г-
54/14.05.2019 год. от лекар - специалист по съдебна медицина и деонтология/. Проведено й
е лечение в „Неврохирургично отделение" на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" АД от
17.05.2019г. до 20.05.2019г. с окончателна диагноза: мозъчно сътресение без открита
вътрешно-черепна травма. Ползвала е отпуск за временна неработоспособност от общо 2
месеца и 14 дни . От деянията на ответника е претърпяла и увреждане на психическото
здраве/ душевното благосъстояние /, за което потърсила професионална помощ от
психиатър : чувствала се подтисната, тревожна , непрекъснато мислела за случилото се,
изпитвала страх да остава сама, не можела да спи, сънувала кошмари, оплаквала се от
сърцебиене, изтръпване на крайниците и световъртеж. Провела и медикаментозно лечение ,
но без добри резултати против стресовите изживявания. Предвид горетвърдяното, моли
2
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 21 000 лева , заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане- 09.05.2019г.
до окончателното й изплащане.
Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК е оспорил по основание и размер
предявения иск , но без основани на конкретни обстоятелства по смисъла на ал.2, т.5 ГПК,
възражения, а само с общи словесни конструкции / претендираното обезщетение било
прекомерно и представлявало злоупотреба с права; установеното от разпитите в
досъдебното производство противоречало на твърденията в исковата молба във връзка с
причинно-следствената им връзка/ тяхното съответствие с действителните вредни
поледици от деликта - представената фактическата обстановка била изопачена; изложените
причини за настъпилата „т. нар. средна телесна повреда“ били „неточни и едностранчиво
интрепретирани“ /. Претендира присъждане на направените по производството разноски.
Съществените по делото факти / обстоятелства от обективно естество /- предмет на
изложените в исковата молба твърдения: деянията на ответника и вредните им последици за
ищцата/ физически болки и душевни страдания/ са установени / и преобладаващо
безспорни/ по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК от събраните множество писмени и гласни
доказателства и заключенията на изслушаните съдебно- психиатрична и съдебно-
медицинска експертизи , поради което е ненужно тяхното преповтаряне от въззивния съд ,
тъй-като ги възприема напълно , така както подробно са описани в мотивната част на
обжалваното решение и упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към
констатациите им, направени от първоинстанционния съд.
Впрочем поведението на ответника на 09.05.2019 г. е съдебно оценено/ признато от
гледище на наказателното право като осъществяване на две деяния от престъпен характер:
по член 129, ал.2, пр.5, алт.1, вр. с ал.1 НК – причиняване на средна телесна повреда и по
чл.144, ал.3, вр. с ал.1 НК- закана с убийство , като първото съдържа в себе си вредоносния
резултат , а второто – закономерно предполага настъпването му , и в случая то е доказано
/ изживяване на страхови представи от пострадалата /, поради което съставляват и деликт/
непозволено увреждане/ по смисъла на чл.45, ал.1, ал.2 ЗЗД и е недопустимо
преразглеждането им от гражданския съд по въпросите дали са извършени , тяхната
противоправност и вината на първия/ дори и да бъдат оспорвани/, който е длъжен да ги
приеме такива каквито са установени съгласно одобреното от наказателния съд
споразумение – чл. 300 ГПК, вр. с чл. 383, ал.1 НПК.
На езика на гражданскоправната философия / липсва легално определение/
правнозначимата неимуществена вреда / с претенция за относителна умозрителна точност/
е неблагоприятна пряка последица / аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД , където ясно е казано
: „ . . . последица от увреждането”/ от противоправно и виновно засягане на идеални
блага, които са предмет на абсолютни лични права или най-общо на някакъв
правнозащитим интерес/ ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо
здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др.,
като проявлението им, подлежащо на зачитане/ признание/ според обществените
разбирания за справедливост е когато човешкият индивид действително понася някакви
съществени нравствени, емоционални, психически терзания/ душевни страдания/ и
физически болки.
В случая е засегнато правнозащитимо / чл. 52, ал.3 от КРБ/ идеално благо на
ищцата , наречено здраве във физиологичния/ телесен/ и в по - широк психически смисъл
3
на понятието, включващо душевно равновесие и спокойствие / нервно-психическо
благосъстояние/.
Всички тези вредни за нея последици с неимуществен характер, настъпили вследствие
на удара , довел до мозъчното сътресение и кръвонасяданията, и на заканата за убийство ,
обобщено наречени болки и душевни/ нервно- психически/ страдания, проявени в
главоболие, световъртеж, гадене, безпокойство, тревожност, напрегнатост , притеснения ,
неудобства свързани със социална изолация и намелената работоспособност, страх- като
израз на остра стресова реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство,
както и в усещания за телесен болезнен дискомфорт, следва да бъдат възмездени чрез
някаква парична компенсация/ морално удовлетворение чрез потребителната стойност на
парите/, определена по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
В закона липсва каквото и да било определение на това понятие, необходимо в
правораздаването/ няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а
само посочване на примерни показатели за „измерването й” в пари като израз на
обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай/. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична
“тарифа” за парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти ,
причинили различни физически и психически увреждания / а трябва да има, за да се избегне
субективния произвол!/. По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче
не субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че
фактически то почти винаги се проявява , и няма как да не се проявява, щом законът мълчи и
не определя съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична
„тарифа” /, а изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет от обществото
подход/ критерий за постигане на това явление за подобни случаи на конкретно
разглеждания. С оглед философските прозрения на различни мислители във вековете и
човешкия опит, понятието справедливост би могло да се определи като вид нравствен
закон/ обществен идеал/ , повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно
зачитане на принципа на равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията
им един към друг и към цялото общество , всеки от тях да се постави в положението на
другите и да се отнася към тях, така както би желал да се отнасят с него – една мярка за
заслужено компенсаторно равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки
да получи това , което другия получава при еднакви или сходни предпоставки и
обстоятелства. Ясно е , че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за
неимуществени вреди, включително и по настоящото дело следва да бъдат обичайните
разрешения в съдебната практика за други подобни и съпоставими случаи, разбира се при
съобразяване на всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при
„оживяването” на понятието справедливост.
Като съобрази икономическия стандарт на живот в страната към времето на
деликтите и сега, измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и
покупателните способности на средния българин и обстоятелствата , че възстановителния
процес на ищцата от мозъчното сътресение и всичките му неприятни симптоматични
последици с техния характер и комбинираност е продължил около една година, което е
над обичайното за тези видове травми/ 3-4 месеца/ и съответно проведеното
медикаментозно лечение се е наложило да протече по дълго, но без желания успокоителен
ефект, липсата на сериозни усложнения , с необозримо траен или с постоянен, т.е.
завинаги невъзстановим характер като обективна медицинска находка, обичайния кратък
оздравителен период за леките телесни увреждания/ кръвонасяданията/- 10 дни,
отшумяването на част от субективните оплаквания, а наличните при прегледа от вещото
лице на 15.09.2020 г. трябва по скоро да се приемат като израз на натрупани психо-
4
емоционални моменти от душевно травмиращите преживявания на случая с оглед
възрастовите особености на ищцата, появата на остра стресова реакция, преминала в
постравматично стресово разстройство, със значително отрицателно влияние върху начина
й на живот, социалните й контакти., отсъствието й от работа за 2 месеца и половина и
разбира се казуистичната практика на съдилищата при присъждане на обезщетения за
други такива травми - еднакви и/или подобни по вид, характер и тежест , въззивният съд
приема, че определената от първиностанционния съд сума от 12 000 лева е справедлив
паричен еквивалент/ морална компенсация / на/ за претърпените от нея неимуществени
вреди
Лишени от здрава разумна основа и подкрепа на доказателствата са оплакванията в
жалбата на ответника, които търпят категорично отрицание.
Голословно е възражението му , че пострадалата е допринесла за вредите си като не
се била съобразила с предписаното лечение. То не е наведено с писмения отговор в срока
по чл.131, ал.1 ГПК и по начало съдът не е длъжен да го разглежда- чл.133 ГПК.
Все пак трябва да се каже , че тя е потърсила лекарска помощ /макар и няколко дни след
случая, като обаче забавата може да се оправдае с това , че е преживяла силен стрес и смут
както от физическото насилие , така и от заканата за убийство, била е доста притеснена да
сподели дори с близки какво е претърпяла /, постъпила е в болницата и впоследствие в
продължение на година е търсила при необходимост медицинска помощ.
Медицинските документи и заключенията на двете експертизи убедително показват, че
оплакванията на ищцата от продължително във времето главоболие, гадене и световъртеж
не са само от субективен характер/ в смисъл на самозаблуди, преувеличения и
преструвания/ и свързани с психо-емоционалното й състояние предвид възрастта й, а
психо-физиологичен факт по обективна закономерност. Съдът не е длъжен да „ обследва
докрай имало ли е спор между страните по делото преди инцидента и в какво се е състоял
той“. Разбираемо и неминуемо деянията имат предистория и подбуди и ако ищцата
пряко по време и място донякъде основателно е предизвикала агресията на ответника, това
обстоятелство по начало би могло да се съобразява при определяне на обезщетението в
обхвата на понятието справедливост, но няма събрани сигурни доказателства за подобно
непоносимо за ответника предизвикателство , което да снижава укора към проявеното
опасно посегателство .
Без никакво значение за спорното право е обстоятелството дали ищцата е съобщила на
лекарите , че е „бита с юмруци по главата“ или не , разгледано като показател за
несъответствие между приобщената по делото медицинска документация и тази по
досъдебното производство, във връзка с установения безспорен по делото факт , че й е
нанесен само един удар. И един удар с голяма сила е сам по себе си „побой“ и е достатъчен
да причини сериозни травматични увреждания, поради което за никаква користна
„заблуда“ не може да се говори, още по-малко пък от нея ищцата да е извлякла или да е
могла да извлече изгодни последици за делото.
Неоснователно е възражението, че съдът неправилно и „свръх
петитум“ е взел под внимание и заканата за убийство в обхвата на определяне на размера
на обезщетението, без това обстоятелство да се съдържа в исковата молба, т.е. да е
включено в основанието на иска . Това е невярно . Деянието по чл чл.144, ал.3, вр. с ал.1
НК е предмет на изложено в обстоятелствената част твърдение и щом в петитума й изрично
5
не е казано, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието
по чл.129, ал.2 НК, подразбира се , че то покрива вредите и от двете деяния , явяващи се и
годни да бъдат посегателство върху психическото здраве на лицето .
При този изход на спора на ответника не се дължи присъждане на разноски , тъй-като
жалбата му е изцяло неоснователна и следователно заплатената за разглеждането й
държавна такса не подлежи на възстановяване от ищцата , а уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева не е „разделено“ в договора за правна
защита и съдействие по видове адвокатски услуги , като е упоменато само , че се отнася
за „обжалване на решението и процесуално представителство“, не и за защита срещу
жалбата на другата страна , изразена в подаване на отговор .
Ищцата не е направила разноски по въззивното производство за заплащане на
държавна такса и адвокатско възнаграждение и следователно също не й се дължи
присъждане на такива. Пълномощникът й е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 , вр. с ал.1 ЗА поради договорена безплатна
правна помощ за осъществяване на защита както срещу жалбата на другата страна , така и
по собствената й жалба. Макар и за такива случаи законът да не установява нарочно
правило за произнасяне по въпроса , определянето на размера на адвокатското
възнаграждение следва да се извърши съобразно защитавания материален интерес на
предявения иск в частта му , за която насрещната страна е поискала намаляване на
присъденото обезщетение. Тук тя е посочила в жалбата си , че намаляването трябва да бъде
до размер на 1000-2600 лева , поради което осредено погледнато съдът приема , че
защитавания материален интерес възлиза на 10 000 лева. Затова присъжда адвокатското
възнаграждение в размер на 830 лева , определено на основание чл. 7, ал.2 , т.4 Наредба №
1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260285/23.11.2020г, постановено по гр.д. № 1172/2020г. по
описа на Районен съд- В в обжалваните му части.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,ал. 1,т. 2 от Закона за адвокатурата Г. ИВ. М., ЕГН:
**********, с постоянен адрес:с. Поликраище, ул. „Т“ №*** ДА ЗАПЛАТИ сумата 830/
осемстотин и тридесет / лева на адвокат Х.М. В. от ВТАК, с адрес на кантората гр. В, бул.
„Б“ № 15, ет. 1, ап. 1 за осъществена защита в полза на ИВ. Д. СТ., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. В , ул. „О“ № **** по в.гр.д. № 69/2021 г. на ВТОС срещу подадената
от първия въззивна жалба против горното решение .
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7