Р Е Ш Е Н И Е № 1451
11.11.2016 г., гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ
състав, в открито заседание на двадесети октомври, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Махмудиева
Николай Голчев
с
участието на секретаря А. К., като разгледа докладваното
от съдия Махмудиева гр.д.№1948/2016 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№07229/24.06.2016 г. по изп.д.№20158200400186 на ЧСИ Тодор Луков – рег.№820 на
КЧСИ, от М.М. М. – трето неучастващо лице по
изпълнителното дело, против действията на ЧСИ Луков по извършването на опис на
движими вещи на 15.06.2016 г. по същото изпълнително дело, с които ЧСИ Луков бил описал вещи на жалбоподателката
- ДВД марка LG HT502TH, Монитор марка LG модел 194S-BF,
телевизор марка и модел PANASONIC TX – 32A300E, компютърна конфигурация сериен №1053333, и клавиатура за компютър
модел NEXT 10Р12
с фабричен №YF011511221. Жалбоподателката
релевира и оплаквания за ненадлежно
уведомяване на длъжника по делото за насрочения опис, тъй като същия бил
уведомен само за опис на две конкретни МПС, но не и за опис на други вещи. Твърди,
че живее заедно с длъжника по делото Р.М.Н. на семейни начала, като описът е
бил извършен в нейния дом, а описаните движими вещи са нейна лична собственост,
за което прилага писмени доказателства: Договор за продажба на ДВД от
10.05.2010 г., Договор за кредит за покупка на стоки от 24.11.2010 г.,
Гаранционна карта от 10.04.2015 г. и фискален бон от същата дата, Гаранционна карта от 03.12.2014 г. и фискален
бон от същата дата, Гаранционна карта от 22.12.2015 г. и фискален бон от същата
дата. В жалбата е направено при условията на евентуалност искане за
предоставяне на допълнителни доказателства, в това число на свидетелски
показания.
Съгласно приложения на л.405 от изп.д.
протокол за опис и оценка на движими вещи от 15.06.2016 г., жалбоподателката е
лице, което е присъствало при извършване на описа, като е осигурила достъп до
жилището на длъжника. Самата жалбоподателка твърди домът
на длъжника да е и нейно жилище, което се потвърждава и от отразените в
протокола данни от документа за самоличност на жалбоподателката
за нейния постоянен адрес, съвпадащ с адреса, на който е извършен описа и са
намерени описаните движими вещи. На л.416 от изпълнителното дело е приложено
копие от пощенски плик, от който е видно, че жалбата е подадена по пощата с
клеймо с дата на изпращане 22.06.2016 г. С оглед горното, настоящият състав
приема, че същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от процесуално лигитимирано лице съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК, което в деня на налагането на запора върху движимите вещи /чрез описването
им/ е било във владение на описаните вещи, поради което подадената жалба е
допустима, и подлежи на разглеждане по същество.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК страните по изпълнителното
дело не са представили становища по жалбата.
По делото са приложени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
на ПЧСИ Илиян Йорданов – помощник на ЧСИ Луков, рег.№820 на КЧСИ, извършил
обжалваните действия по разпореждане на ЧСИ Тодор Луков, с които поддържа становище
за частична недопустимост на жалбата, в частта й относно направените възражения
срещу нередовното уведомяване на длъжника за описа, с които ЧСИ намира, че се
упражняват чужди процесуални права. Навеждат се и доводи за неоснователност на
жалбата, тъй като описът бил извършен в имот в с. Православен, с
административен адрес: ул.”**** – собственост на длъжника, върху който ЧСИ е
наложил възбрана на 25.05.2015 г., а именно – Дворно място от 900 кв.м., заедно
с построена в него вила със застроена площ от 37 кв.м. в с. Православен,
съставляващо УПИ VІІ-32, в кв. 21, който имот е собственост на длъжника
съгласно нот.акт №198, т. І, рег.№488, нот.д.№58/2003 г. на Н-с Н. К. – рег.№428 на НК. С оглед
констатацията за собствеността върху имота, в който се извършва описа, са
описани и намиращите се в него движими вещи. Наред с това, ПЧСИ счита, че от
приложените към жалбата документи не се установява да е налице идентичност на
вещите, за които се отнасят документите, с описаните в протокола за опис от
15.06.2016 г. движими вещи.
В откритото съдебно заседание жалбоподателката
не се явява и не се представлява, не се явяват и страните по изпълнителното
дело. Приети са приложените към жалбата писмени доказателства.
Съдът, като се запозна с приложеното към жалбата копие
от изпълнителното дело, и като съобрази направените от жалбоподателя
и ЧСИ възражения, намира за установено следното:
Със Съобщение изх.№5365/30.05.2016 г. /на л.400/ длъжникът
Р.М.Н. е бил уведомен за насрочен опис на 15.06.2016 г. между 10.00 ч. и 16.00
ч. на две МПС-та, с конкретно упоменати регистрационни данни, който опис ще се
извърши на адрес: с. Православен, ул.”**** №*. Съобщението е било изпратено до
длъжника чрез процесуалният му представител адв. С.М.,
и е получено на 02.06.2016 г. От приложения на л.405 Протокол за опис и оценка
на движими вещи от 15.06.2016 г. е видно, че описът в крайна сметка не е
извършен на посоченият в съобщението до длъжника адрес, на който ще бъдат извършени
изпълнителните действия – с. Православен, ул.”**** При извършването на описа на
адреса е намерено лицето А.Н., която се е представила за снаха на длъжника, и е
посочила на ЧСИ друг адрес, като
адрес на длъжника – с. Православен, ул.”****.
Въз основа на така дадените сведения, ЧСИ е посетил посочения от лицето адрес:
ул.”****, където в крайна сметка е
извършен и описът на движими вещи. На този адрес е намерена жалбоподателката
М. М., която е заявила, че живее с длъжника на семейни начала, и е осигурила
достъп до жилището. Движимите вещи са намерени на адреса на г-жа М. М., вписан
в нейната лична карта, като неин
постоянен адрес ***.
Съдът споделя становището на ЧСИ за недопустимост на
заявените от жалбоподателката възражения за нередовно
уведомяване на длъжника за извършването на описа. Макар действително да е видно
от съобщението по делото, че длъжникът е бил уведомен за опис на движими вещи
на един адрес, а описът в действителност да е извършен на друг адрес, тези възражения
касаят правата на длъжника по делото, който не е подал в срок жалба срещу тези
действия на ЧСИ, а жалбоподателката не може да
упражнява чужди права в настоящия процес.
ЧСИ е приел, че след като движимите вещи се намират в
имот, който е собствен на длъжника, възбранен по
делото, то и движимите вещи в него са собственост на длъжника по презумпция. Настоящият
състав на съда намира, че този извод на ЧСИ не кореспондира на доказателствата
по изпълнителното дело.
Видно от материалите по делото, постоянният адрес на
длъжника, на който той е бил многократно лично уведомяван, и е получавал лично
известията, е ул.”**** №*, а адресът, на
който е извършен описа, е постоянен адрес на жалбоподателката,
вписан в документа й за самоличност.
Видно от приложените по изпълнителното дело документи
за собственост на л.88 и л.92 от приложената преписка по изп.д.№439/2013
г. на ЧСИ Ирина М. – Кирезиева, рег.№839 на КЧСИ,
както и на л.224 от преписката по изп.д.№186/2015 г.
на ЧСИ Луков, длъжникът по делото Р.М.Н. е бил собственик на три различни имота
в с. Православен – Празно дворно място с площ от 900 кв.м., съставляващо УПИ
VІ-32, в кв.21, Дворно място с площ от
900 кв.м. с вилна сграда в него с ЗП 37 кв.м., представляващо УПИ VІІ-32, също
в кв. 21, както и на ½ идеална част от празно дворно място с площ от
1160 кв.м., съставляващо УПИ V-31, също в кв.21. От описаните в документите за
собственост граници на трите имота се вижда, че същите са съседни, като
граничат един с друг. В документите за собственост не са посочени
административните им адреси, но на л.174 от изпълнителното дело е налична данъчна
оценка на УПИ V-31 от кв.21, от която е
видно, че именно този имот е с административен адрес: с. Православен, ул.”****.
От приложения на л.208 Протокол за опис и оценка на недвижими имоти от
12.11.2015 г. е видно, че на този административен адрес се намират УПИ VІ-32 /с
административен адрес: ул.”****А/ и УПИ
V-31 / с административен адрес: ул.”****Б/, но не и описаният в становището на
ЧСИ Луков по чл.463, ал.3 от ГПК имот – УПИ VІІ-32, в който се твърди да е
извършен описът. Видно от справката от службата по вписванията на л.140, по
изпълнителното дело е наложена възбрана на 25.05.2015 г. и на трите описани
по-горе имоти, като двата от тях – тези, находящи се на адрес: ул.”****, са
били изнесена на публична продан по същото изпълнително дело, извършена в
периода от 13.12.2015 г. – 13.01.2016 г. /от Протокол на л.283/. С
Постановление за възлагане от 25.01.2016 г., влязло в сила на 29.02.2016 г. /на
л.382/ и двата имота, находящи се на административен адрес: ул.”****, са били
възложени на купувача на публичната продан М. М.Н., който към момента на
извършване на описа е бил собственик на имота на ул.”****.
По делото не са налице доказателства, от които да е
видно, че длъжника живее на адреса, на който е извършен описа, освен
изявлението на жалбоподателката, че живее на
съпружески начала с длъжника, но на кой адрес – не е установено. Адресът е
посочен като жилище на длъжника от трето лице /А.Н./, което не може да са
установи в какво качество дава това сведение. С оглед горните обстоятелства, не
може да бъде приложена презумпцията на чл.69 от ЗС по отношение на длъжника Р.М.Н.,
относно движимите вещи, описани в жилището на адрес: ул.”****, доколкото не се
установява категорично нито то да е собственост на длъжника към момента на
описа, нито да е негов постоянен адрес.
Същевременно, установява се от документа за
самоличност на жалбоподателката, че движимите вещи са
намерени на нейния постоянен адрес, именно тя е осъществявала владение върху
същите към момента на описа, доколкото в протокола е отразено, че тя е намерена
на адреса и е осигурила достъп на ЧСИ до жилището. Доказателствата, представени
от жалбоподателката, в достатъчна степен установяват
идентичност на вещите, описани от ЧСИ с тези, закупени от жалбоподателката,
по отношение на част от вещите:
– описаната в протокола в т.1 „компютърна
конфигурация, състояща се от компютърна кутия – корпус от черна пластмаса, с
означение на гърба №1056333” кореспондира на описаната вещ в приложената към
жалбата гаранционна карта от 22.12.2015 г., издадена на името на жалбоподателката - „компютърна конфигурация ….. сериен
номер 1056333”, а на фискалния бон от същата дата е вписан модела на
конфигурацията, описан в гаранционната карта.
- описаната в
протокола вещ в т.2 – „Телевизор
марка PANASONIC, модел TX – 32A300E”
кореспондира на описаната в приложената към жалбата гаранционна карта от
03.12.2014 г. на името на жалбоподателката – за
телевизор PANASONIC, модел TX – 32A300E, и фискалния бон от същата дата – за телевизор PANASONIC, модел TX – 32A300E.
За останалите вещи по т. 1 от протокола - монитор,
мишка и клавиатура и ID 11944300971,
не са представени доказателства, но същите съставляват вещи – принадлежности,
включени в състава на „компютърна конфигурация”, за главната вещ от която към
жалбата са представени документи, удостоверяващи собствеността на жалбоподателката, поради което настоящият състав на съда
намира, че на осн. чл.98 от ЗС същите следват
главната вещ. В допълнение към това, по отношение на описаната като част от
компютърната конфигурация вещ „Монитор марка LG, модел 1946S-BF”, към жалбата е приложен и договор за кредит за
покупка на стоки, в който е включен и „Монитор
LG, модел Flatron W1946S-BF”. Макар договорът да е на името на лице, различно
от жалбоподателката, притежаването на документа за придобиване
на вещта и упражняваното владение върху същата, са допълнителни индиции за правата на собственост на жалбоподателката
и по отношение на тази вещ.
По отношение на вещта, описана в т.3 от протокола –
ДВД, жалбоподателката
представя договор за продажба от 10.05.2010
г., сключен в обикновена писмена форма, между жалбоподателката
като „купувач” и лице А.Н. като „продавач”. Този договор не е достатъчен да
установи собствеността на жалбоподателката върху тази
вещ, доколкото няма данни продавачката А.Н. да е била собственик на ДВД марка LG HT502TH,
за да прехвърли собствеността на жалбоподателката. Доколкото самата жалбоподателка
не отрича обстоятелството длъжникът да живее с нея на адреса, на който се
извършва описът, не може да бъде прието за доказано, че тази вещ е собственост
именно на жалбоподателката, а не на живеещият с нея
длъжник, поради което за тази вещ жалбата ще следва да се остави без уважение,
като неоснователна.
Водим от горното, настоящият състав на въззивния съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ действията на ПЧСИ Илиян Йорданов, извършени по
разпореждане на ЧСИ Тодор Луков, рег.№ 820 на КЧСИ по изп.д.
№20158200400186, изразяващи се в опис на движими вещи, находящи се на адрес: с.
Православен, Община Първомай, ул.”****, обективирани
в протокол за опис на движимо имущество от 15.06.2016 г., по отношение на следните вещи:
1. По пункт № 1 от Протокол за опис на движими вещи от
15.06.2016 г. – компютърна конфигурация – състояща се от компютърна кутия с
корпус от черна пластмаса, с означение на гърба №1056333, марка Trendsonic, с червени елементи, монитор LG, модел Flatron W1946S-BF, сер.№009INEW32884, модел
№W1946SW, мишка –
черна, компютърна клавиатура – марка CANION, сер.№CNR-CEYBO2B-BG, ID 11944300971, корпус от черна пластмаса.
2. По пункт № 2 от Протокол за опис на движими вещи от
15.06.2016 г. – Телевизор марка PANASONIC, модел TX – 32A300E, сер.№27267290400717, корпус от черна пластмаса, с плосък
екран.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх.№07229/24.06.2016
г. по изп.д.№20158200400186 на ЧСИ Тодор Луков –
рег.№820 на КЧСИ, на М.М. М., против действията
на ЧСИ Луков, рег.№ 821 на КЧСИ по изп.д.
№20158200400186, изразяващи се в опис на движими вещи, находящи се на адрес: с.
Православен, Община Първомай, ул.”****, обективирани
в протокол за опис на движимо имущество от 15.06.2016 г., по отношение на вещта, описана в т.3 от Протокол за опис на движими
вещи от 15.06.2016 г. – DVD система – сер.№710NEW191516, с
означение на гърба - HT502TH-DONA5HLLD, ведно с два броя тон колони, корпус от черна
пластмаса.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.