Определение по дело №61142/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31102
Дата: 5 септември 2023 г. (в сила от 5 септември 2023 г.)
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20221110161142
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31102
гр. София, 05.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20221110161142 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.420 от ГПК.
Образувано е във връзка с издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417, т.10 от ГПК в полза на кредитора Д. И. П., ЕГН: **********, срещу
Б. С. Б., ЕГН: **********, за сумата от 5 000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща сума
по Запис на заповед от 01.01.2021г.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена надлежно на длъжника на 12.07.2023г. и
в срок на 25.07.2023г. е подадено възражение и е направено искане за спиране на
изпълнението по изложени съображения за недължимост на вземането, като е посочено, че
релевантният документ /запис на заповед/ е подправен.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, тъй като е заявено в установения
законен срок, като същото се явява основателно, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал.1 от ГПК, възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от
Закона за задълженията и договорите.
Следва да се има предвид, че основанията за спиране по чл. 420 ГПК са разделени в
две групи: основания за спиране по силата на закона (ex lege) и основания за спиране по
разпореждане на съда. Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение и
учредяването на обезпечение на кредитора пред съд по чл. 180 и 181 ЗЗД (без да съществува
никакъв срок) спира изпълнението по силата на закона и в определението си съдът само
констатира и прогласява настъпилото спиране. Следователно при подадено възражение в
срок длъжникът по всяко време би могъл да учреди определеното от закона обезпечение на
кредитора и да постигне спиране на изпълнението (Определение № 163 от 1.03.2010 г. на
ВКС по ч. т. д. № 504/2009 г., II т. о., ТК).
В чл. 420, ал. 1 ГПК не е посочена т. 10 на чл. 417, т.е. ако основанието за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение е запис на заповед или менителница, както в случая,
1
достатъчно е да бъде подадено възражение като предпоставка за спиране на незабавното
изпълнение, без да е нужно да са налице другите предпоставки на чл. 420 ГПК.
Дори когато основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение е такова по
чл. 417, т. 10 ГПК, обаче, въз основа на възражението съдът трябва да постанови
определение за спиране на незабавното изпълнение (макар този ефект да настъпва по силата
на закона). Такова определение трябва да се постанови, най-малкото с оглед справедливост
и процесуална икономия, тъй като с него ще се внесе яснота и ще се посочи изрично, че въз
основа на заповедта не може да се изпълнява, вместо да се стига до порочно образуване на
изпълнително производство и отмяна действията на съдебния изпълнител поради това, че са
налице предпоставки за спиране на изпълнението. Освен това, съгласно нормата на чл. 420
от ГПК във всички случаи спирането настъпва по един и същ ред, като само в една от
хипотезите длъжникът е освободен от представяне на писмени доказателства или на
гаранция, както и не е нужно да се прави изрично искане за спиране (а и практиката е
наложила да се постанови подлежащо на обжалване определение за спиране и тогава, когато
спирането не е обусловено от преценката на съда – например при смърт на една от
страните).
Накрая, следва да се посочи, че независимо, че спирането е настъпило по силата на
закона с подаване на възражение в срок, длъжникът не може да удостовери това без акт на
съда пред съдебния изпълнител, пред който е образувано изпълнителното дело (в този
смисъл Определение № 415 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 375/2009 г., I т. о., ТК и
Определение № 700 от 19.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 713/2009 г., II т. о., ТК)
В случая са налице предпоставките на чл. 420, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението
- заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК, подадено
е възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
По тези съображения съдът констатира настъпилото спиране на незабавното
изпълнение по силата на закона.
Така мотивиран съдът,



ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА СПИРАНЕТО на осн. чл. 420, ал. 1 ГПК на принудителното
изпълнение по изп. д. № 533 по описа на ЧСИ М.Ц с рег. № 840, с район на действие
СГС, образувано по изпълнителен лист от 01.12.2022 г., издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.12.2022г. по ч.гр.д. № 61142/2022 г. по описа на
СРС, 57 състав.
Препис от определението да се изпрати на ЧСИ по пощата и по имейл, както и на
заявителя и длъжника.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3