РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 726
гр. Пловдив, 13.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 53
по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
2. Ищецът
К.Д.Г., с ЕГН **********,
чрез пълномощника му адвокат Г.С., с адрес ***, иска ответникът ОД на МВР – Пловдив и ответникът
Община Пловдив и, да бъдат осъдени да му заплатят солидарно обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 61,20 лв., представляващи
заплатени разходи за принудително преместване (60 лв.) и за престой на паркинг (1,20 лв.), в резултат на
отмяната по съдебен ред, с влязло в сила решение по адм. дело № 2546/2019 г. по
описа на Административен съд гр. Пловдив, ХІV-ти състав, на принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, спрямо лек автомобил марка
„Хонда“ с рег. № ***– негова собственост, разпоредана на 13.08.2019 г. от И.Г.Г.– старши полицай към сектор „Общинска полиция“ Пловдив
към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив и на извършени
незаконосъобразни действия по фактическото преместване на автомобила от двама
служители на ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив, ведно със
законната лихва от 18.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се сторените разноски в
настоящото производство и заплащане лично на адвокат Г.С.С.,
ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от минималния за
оказаната безплатна адвокатска помощ, защита и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Исковата претенция се основава на факта,
че на К.Д.Г. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. ПАМ е обжалвана от ищеца и
е отменена с влязло в сила Решение № 2500/02.12.2019 г. постановено по административно
дело № 2546 по описа за 2019 г. на Административен съд гр. Пловдив.
С действията на своите служители по издаване на
порочната ПАМ ответната организация е причинила имуществена вреда на ищеца,
изразяваща се в направени разноски за заплатени разходи за принудително преместване и
за престой на паркинг. С тези именно съображения са обосновани исковите претенции на ищеца за
претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
3. Ответникът ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.П.
в писмен отговор на
исковата молба, счита на първо място иска за недопустим като твърденията в тази
насока се свеждат до обстоятелството, че сумата, която се претендира като
имуществена вреда е постъпила в Община Пловдив и общината следвало да възстанови
същата. На второ място счита иска за
неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. При евентуално уважаване на иска
прави възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение до минималния размера по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4. Ответникът Община Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт М. прави възражение
за недопустимост на иска спрямо Община Пловдив, поради което моли настоящото
съдебно производство да бъде прекратено, а в условията на евентуалност счита,
че исковата претенция следва да бъде отхвърлен като неоснователна и
необоснована. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
5. Представителят на Окръжна
Прокуратура – Пловдив дава заключение, че исковите са основателни, а
относно претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата,
счита, че липсват настъпили вреди, поради което моли да бъде оставено без
уважение.
ІІ. За фактите:
6. От данните по делото се
установява, че на 13.08.2019 г. в 14,45 часа, в гр. Пловдив, ищецът е паркирал собственото
си моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Хонда“
с рег. № ***на ул.“ Средец“ до № 42, при наличие на знак В-27 с
допълнителна табела за репатриране Т-17, поради което е наложена ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП,
спрямо посочения лек автомобил, разпоредена на същата дата (13.08.2019 г.) от И.Г.Г.–
старши полицай към сектор „Общинска полиция“ Пловдив към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. Така наложената ПАМ е изпълнена от Г. Н.Н. – шофьор на паяк и С.А.М.– такелажник в Общинско
предприятие (ОП) „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив. В тази връзка по
делото е представено Писмо вх. № 2407/05.2020 г. по описа на съда, от ОП
„Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив.
7. Принудителната административна
мярка е обжалвана от К.Д.Г., във връзка с което е
образувано адм. дело № 2546 по описа за 2019 г. на Административен съд -
Пловдив (приложено по
настоящото дело). Делото е приключило
с постановяване на Решение № 2500/02.12.2019 г.,
влязло в законна сила на 18.12.2019 г., с
което процесната ПАМ е отменена изцяло.
III. За правото:
8. Съгласно чл. 203 от АПК исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
9. За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
10. Доказателствената тежест за
установяване на кумулативното наличие на посочените три предпоставки се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се
предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща
разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс /ГПК /. Според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните
посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства
за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е
дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на
доказателствената тежест.
11. Относно предявения иск срещу ОД
на МВР (да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за
причинени му имуществени вреди в размер на 61,20 лв. в резултат на отмяната по
съдебен ред, с влязло в сила решение по адм. дело № 2546/2019 г. по описа на
Административен съд гр. Пловдив, на ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, спрямо лек
автомобил марка „Хонда“ с рег. № ***– негова собственост,
разпоредена на 13.08.2019 г. от И.Г.Г.– старши полицай към сектор „Общинска полиция“ Пловдив
към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив):
11.1. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл
предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор,
че процесната ПАМ е отменена, с влязло в сила (на 18.12.2019 г.) Решение №
2500/02.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2546/2019 г. по описа на
Административен съд – Пловдив. При това положение следва да се приеме, че е
налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на длъжностно
лице от сектор „Общинска полиция“ Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР – Пловдив, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен
административен акт.
11.2. Относно втория и третия елемент от фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, уредена в
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно настъпила вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат, е необходимо да се съобрази следното:
От данните по делото по несъмнен начин се установява, че в случая, горните
материални предпоставки по отношение на претендираното обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди, са налице - принудителната
административна мярка, каза се, е отменена със съдебен акт, налице е и настъпил
вредоносен резултат, представляващ заплащане на сумата в размер на 61,20 лв. от
К.Г. на ОП „Паркиране и репатриране“ (ОП РП) при Община Пловдив за
преместването на автомобила и за отговорното пазене на същия, за което по
делото са представени заверени копия на два броя фискални касови бележки за
извършеното плащане (обстоятелства неспорни между
страните), налице е също така и причинна
връзка между разпоредения административен акт и
настъпилата вреда, тъй като ако принудителната административна мярка не би била
наложена, ищецът не би заплатил събраната такса за принудително преместване (60
лв.) и за престой на паркинг (1,20 лв.).
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от налагането на незаконосъобразната ПАМ (отменена по
съответния ред), за ищеца
са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е
доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
11.3. Основателна при това положение
се явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва, която започва да
тече от 18.12.2019 г., момента на влизане в сила на Решение № 2500/02.12.2019
г., постановено по адм. дело № 2546/2019 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, с което процесната ПАМ е отменена, до окончателното му изплащане. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната
отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на
нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила
на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че
вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така
определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се
дължи мораторна лихва.
12. Предявен е и иска срещу Община Пловдив да бъде осъдена да заплати на ищеца
същата сума от 61,20 лв. - обезщетение за причинени му имуществени вреди (представляващи заплатени разходи за принудително
преместване (60 лв.) и за престой на паркинг (1,20 лв.), в резултат на
извършени незаконосъобразни действия по фактическото преместване на автомобила
от двама служители на ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив), при условията на солидарна
отговорност с първия ответник.
12.1. Както вече бе казано, съгласно
разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено
в разпоредбите на ал. 3 и 4 на чл. 204 от АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне по съответния ред относно нищожността на административния
акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така,
съгласно изричното правило на цитираните ал. 3 и 4 на чл. 204 от кодекса,
нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или
бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетение.
В настоящия
случай, съобразно твърденията в исковата молба, се претендират вреди,
произтичащи от незаконосъобразни
действия на длъжностни лица на ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив
при осъществяване на административна дейност, подробно описани по-горе.
При това
положение съдът следва преюдициално да се произнесе по незаконосъобразността на
действието при разглеждане на делото по същество.
Разпоредбата на
чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Община
Пловдив, съответно правилно искът за обезщетение е предявен именно спрямо общината.
При това
положение искът се явява процесуално допустим за разглеждане.
12.2. На първо място следва да бъде
съобразено, че може да се говори за солидарна отговорност, ако се установи, че
вторият ответник е допринесъл по някакъв начин, съпричинил
е настъпването на вредоносния резултат вследствие на издаден от него акт,
предприето действие или бездействие. При наличието на такава връзка между
вредоносния резултат и актовете или действията предприети от двамата ответница,
преценени в контекста на правилото на чл. 53 ЗЗД във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ, би могло да се формира извод за наличие на солидарна отговорност. В
случая обаче действията на служителите на общинското предприети са осъществени
въз основа на властническо волеизявление на снабден с правомощията за това
административен орган (АО) като изричната разпоредба на закона - 172, ал. 6
ЗДвП, предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената
административна мярка, т.е. предприемането на действията по фактическото
осъществяване на административната принуда е станало не въз основа на преценка
на служителите на общинското предприятие, а въз основа на изричната разпоредба
на закона (те не са имали
възможност да извършват преценка дали да изпълнят или не наложената ПАМ). Обратно, неизпълнението от
страна на служителите на ОП РП на постановената ПАМ с оглед правилото на чл.
172, ал. 6 ЗДвП, би било противоправно бездействие.
Последващата отмяна на волеизявлението, с
което административната мярка е наложена, няма за последица определянето на
фактическите действия по прилагане на ПАМ от страна на общината, за
незаконосъобразни, защото тяхната законосъобразност се преценява към момента на
извършването им по арг. от чл. 142, ал. 1 АПК.
Поради това в случая не са налице установени данни за
това, вторият ответник – Община Пловдив,
да е причинил или допринесъл по някакъв начин за причиняването на твърдените от
ищеца вреди. Това име за последица неоснователност на иска, с който е сезиран съдът.
IV. За разноските:
13. С оглед изхода на спора,
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 10 лв. –
заплатената държавни такси.
14. По делото е представено
адвокатско пълномощно, в което е посочено, че процесуалното представителство е
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗА. При това положение, в полза на
адвокат Г.С.С., ЕГН **********, ще следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 300.00 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.), от което обаче, ще
следва да бъде присъдена сумата в размер на 150 лв., съразмерно с уважената
част от предявената искова молба.
15. При посочения изход на
спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника Община Пловдив, се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяван на фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР
- Пловдив, да заплати на К.Д.Г., с ЕГН **********,***, обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди в размер на 61,20 лв., ведно със законната лихва считано от 18.12.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, представляващи заплатени разходи за
принудително преместване (60 лв.) и за престой на паркинг (1,20 лв.), в
резултат на отмяната по съдебен ред, с влязло в сила решение по адм. дело №
2546/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, спрямо лек автомобил марка „Хонда“ с рег. № ***– негова собственост, разпоредана на
13.08.2019 г. от И.Г.Г.– старши полицай към сектор
„Общинска полиция“ Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Д.Г., с ЕГН **********,***, искове срещу Община Пловдив да бъде осъдена
да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 61,20 лв.,
ведно със законната лихва считано от 18.12.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, представляващи заплатени разходи за принудително преместване (60
лв.) и за престой на паркинг (1,20 лв.), в резултат на извършени
незаконосъобразни действия по фактическото преместване на лек автомобил марка „Хонда“ с рег. № ***– негова собственост, от двама служители
на ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив, при условията на солидарна
отговорност с ответника ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Пловдив.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР
- Пловдив, да заплати на К.Д.Г., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 10 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР - Пловдив, да заплати в полза на адвокат Г.С.С., ЕГН **********, сумата в размер на 150 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Д.Г., с ЕГН **********,***, да
заплати на Община Пловдив сумата в размер на 100 лв., представляваща
равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: