Решение по дело №334/2023 на Административен съд - Ямбол

 

 

Производството е образувано по жалба на К. Д. К. от [населено място] против Решение № 2153-28-41/30.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол. С оспореното решение е оставена без уважение жалбата на К. против Разпореждане № 2113-28-355#7 от 02.10.2023 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на Кодекса за социално осигуряване.

С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на оспорения акт, ведно с потвърденото с него разпореждане. Оспорва се изводът на решаващия орган, че за периода 17.03.1999 г. - 31.12.2000 г. жалбоподателят е самоосигуряващо се лице, а за периода 01.02.2001 - 31.12.2007 г. няма данни за осигуряване по договор за управление и контрол и подаване на Декларация обр. № 1 с код „10“. В тази връзка се твърди, че в периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2000 г. от осигурителя „*“ АД погрешно са подавани за К. К., (избран на 17.03.1999 г. за Председател на Съвета на директорите и Изпълнителен директор на „*“ АД, със сключен договор за възлагане на управлението), декларации обр. № 1 с посочен в тях код „12 - самоосигуряващи се лица“, като се прави позоваване на Инструкция № 1 от 09.12.1996 г. в относимите редакции. Сочи се, че до 31.12.2003 г. осигуряването на работещите лица, ИД и членове на СД по чл. 244 от ТЗ е следвало да става по трудов договор, като се подава Декларация обр. № 1 с код „01“, като едва след този момент в декларацията се посочва код „12“ по аргумент на противното. Оспорва се и изводът, че осигуряването на лицето по Договор за възлагане на управление е прекратено на 14.08.2003 г., като се сочи, че това обстоятелство се осъществява след подаване на изрична декларация, че лицето няма да упражнява труд в полза на дружеството, каквато не е подавана, и се прави позоваване на Писмо изх. № 91-01-163/24.06.2005 г. и на Писмо изх. № 96-00-300 от 07.09.2009 г. – и двете на НОИ. Въз основа на това се твърди, че осигуровките за периода месец януари 2001 г. – месец декември 2007 г. са дължими, но не са внесени от осигурителя „*“ АД, като задълженията са погасени по давност, а дружеството е заличено през 2019 г. Като необоснован се оспорва и изводът на административния орган за липса на доказателства досежно извършвана от лицето трудова дейност в периода м. февруари 2001 г. – 31.12.2007 г., като се сочи, че такива доказателства се съдържат в приложенията към Заявление вх. № 1019-28-65/04.05.2023 г. Възразява се и срещу извода на решаващия орган, че представените ведомости за заплати нямат доказателствена стойност поради наличните върху тях корекции с химикал и коректор, вписвания с молив и дописвания с един и същ химикал за различни години. Посочва се в тази връзка, че извършените корекции са направени в размките на допустимото по закон при предаването на архивите на „*“ АД в архива на НОИ, а от друга страна се твърди, че след като не се признават ведомостите, следва да се приложи категорията „неначислени възнаграждения“, когато са определени с договор. Възразява се и срещу отхвърлянето на валидно сключения според твърденията в жалбата Трудов договор от 01.01.2001 г., непрекратяван до 2019 г., по който е подавана Декларация обр. № 1 с код „01“, издадена и попълвана е трудова книжка, както и ведомости за заплати до 31.12.2007 г. и за периода са дължими съответни осигуровки от осигурителя „*“ АД, които са внесени. Счита се, че наличието на трудовия договор заедно с представеното към него безсрочно пълномощно от 06.04.2004 г. (след освобождаването на К. като ИД на 14.08.2003 г.) за представителство на „*“ АД обосновават доказаността на представителната власт и трудовата ангажираност на лицето в дружеството. Като ирелевантен към спора се счита отказът за заверка на осигурителната книжка, като се сочи в тази връзка, че до промените в чл. 244 от ТЗ, обн. в ДВ бр. 58 от 27.06.2003 г., лицата по договор за възлагане на управление се осигуряват по трудов договор по КТ, защото няма регламентиран договор по ТЗ в писмена форма. Издаването и заверяването на осигурителни книжки на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 6 (7) възниква с промени в чл. 7, ал. 2 и ал. 3 (ДВ бр. 91 от 06.10.2003 г.) от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица (НООСЛБГРЧМЛ). В този смисъл се твърди, че осигурителна книжка не следва да се издава и заверява. В заключение се твърди, че в отказа не е анализирана правната рамка, а именно - разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 6 (7) за управители и прокуристи; ал. 2, т. 3 - за самоосигуряващите се; чл. 6, ал. 3 от КСО - за дължимите осигурителни вноски; чл. 9, ал. 1, т. 3 - за осигурителния стаж и доход; чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от КСО, НООСЛБГРЧМЛ, чл. 244 от ТЗ, нормите от КТ за трудовите договори, инструкциите на НОИ и НАП, Инструкция № 1 от 09.12.1996 г. и други. Въз основа на горните съображения се претендира отмяната на оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на К. срещу отказа за отпускане на лична песния за осигурителен стаж и възраст по реда на КСО, като се отправя искане преписката да се върне на пенсионния орган за ново разглеждане с даване на задължителни указания по приложението на закона. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа жалбата на посочените в нея основания, като счита отказа на искането му за отпускане на пенсия по реда на КСО, обективиран в Разпореждане № 2113-28-355#7 от 02.10.2023 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, за неоснователен. Оспорва възраженията на ответната страна, изложени в становището по жалбата. В допълнение сочи, че е налице противоречие между процесното решение и становището, с които се признават трудовия договор и внесените осигуровки за месец януари 2001 г., и протокола и писмото на отдел КПК, с които същите не се признават, както и приложения опис на осигурителния стаж на длъжностното лице И. К., където също не са зачетени. Твърди се, че данните по преписката и решението не съответстват помежду си.

Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ, [населено място], редовно призована, не изпраща представител. В депозиран по делото отговор по жалбата същата се оспорва изцяло, излагат се подробни съображения по съществото на спора, като се застъпва тезата за неоснователност на оспорването. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на спорния акт, въз основа на които съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство, приключило с издаване на оспореното решение, е инициирано със Заявление вх. № 2113-28-355 от 10.05.2023 г. на оспорващия К. Д. К. до Директора на ТП на НОИ – Ямбол, съдържащо искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на КСО. За установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход, видно от отбелязаното в заявлението, К. е представил Трудова книжка № 271, издадена от ОК на ДКМС, [населено място]; Удостоверение 76, издадено от община Ямбол; Удостоверение № 609/25.10.2001 г., издадено от Регионална ветеринаромедицинска служба – Ямбол; Военна книжка ****, издадена от Военно окръжие-Ямбол; Осигурителна книжка № 132, издадена на 23.04.1993 г. от РУСО-Ямбол.

Във връзка с подаденото заявление и в изпълнение на разписаното в чл. 35 от АПК задължение с Писмо изх. № 1056-28-208/25.05.2023 г. Ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е направил искане до Сектор КР на ДОО, Отдел КПК, да бъде извършена проверка, която да установи какъв осигурителен стаж и доход следва да се зачете на лицето за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. към „*“ АД, [ЕИК]. За резултатите от извършената проверка е съставен Констативен протокол № КП-5-28-01341589/21.04.2023 г., представен пред пенсионния орган с Писмо изх. № 1056-28-208#1/28.09.2023 г.; приложен е и отказ за заверка на осигурителна книжка с изх. № 1019-28-65#3/19.05.2023 г. за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. Видно от съдържанието на КП, при проверката е установено, както следва: съобразно съхраняваното в ТП на НОИ - Ямбол фирмено досие № 3283 на „*“ АД има извършена финансова ревизия по приходите и разходите на ДОО от контролен орган на РУСО – Ямбол, обхванала периода от 01.07.1998 г. до 31.01.2001 г., приключила с Ревизионна записка № 829/2001 г., приобщена по делото. Заверен е осигурителен стаж/осигурителен доход от контролен орган на РУСО-Ямбол за периодите от 01.07.1993 г. до 30.04.1994 г. и от 01.06.1994 г. до 31.12.2000 г. включително. Установено е при проверката, че за К. Д. К. са подавани данни с Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ в РУСО-Ямбол с вид осигурен „01“ (за работници или служители, осигурени за всички осигурени социални рискове при един работодател) за месец януари 2001 г. Липсват подадени данни с Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ в РУСО-Ямбол и в ТД на НАП-Ямбол за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. с вид осигурен „10“ (за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества). От извършената проверка за внесени осигурителни вноски във фондовете на ДОО е видно, че няма внесени осигурителни вноски за работници и служители за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г.; за този период няма и внесени лични осигурителни вноски за работници и служители върху изплатен ФРЗ. След проверка на представените от осигурителя ведомости за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения е констатирано, че К. Д. К. фигурира в тях за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. с вписани длъжности „Изпълнителен директор“ и „ПСД и ИД“, като са начислени и изплатени възнаграждения. С декларация съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО К. К. е декларирал, че е задължително осигурен по договор да управление и контрол в „*“ АД до прекратяване пълномощията му през 2014 г. и че е изпълнявал непрекъснато трудова дейност (не личен труд) като представителство пред всички държавни и общински органи, съдилища, НАП и НОИ и други физически и юридически лица, включително е съхранявал осигурителния архив, както и че е приложил заверени копия на договор за управление и контрол, Устав на „*“ АД и ведомости за заплати; декларирано е също, че липсват други счетоводни документи, доказващи осигурителен стаж и доход за периода от 01.02.2001 г до 31.12.2007 г., които да бъдат представени от лицето. Според отразеното в протокола в предадените за проверка ведомости за заплати има извършвани корекции с химикал и коректор, вписвания с молив, дописвания с един и същ химикал за различни години; няма вписано име, фамилия на длъжностните лица, съставили, проверили и разрешили изплащането на трудовите възнаграждения и съответно удостоверяване на тези действия с подписите им; липсват вписани рекапитулации, осигуряващи документална обоснованост на начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Въз основа на това в констативния протокол е прието, че представените ведомости за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения нямат доказателствена сила за потвърждаване на осигурителен стаж и доход на К. Д. К. за периода от 01.02.2001 г до 31.12.2007 г. Посочено е също, че съгласно Решение № 1328 от 14.08.2003 г. по ф.д. 158/1999 г. на Ямболски окръжен съд е налице вписване в Търговски регистър на освобождаването и заличаването като Изпълнителен директор на дружеството на К. Д. К.. В заключение се сочи, че по време на проверката не са представени достатъчно доказателства за упражняване на трудова дейност от К. Д. К. в качеството му на изпълнител по договор за управление и контрол в „*“ АД, в следствие на което е направен извод, че на К. Д. К. не следва да се зачете осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. включително в качеството му на изпълнител по договор за управление и контрол в „*“ АД с [ЕИК].

От оспорващия К. Д. К. е подадено Заявление вх. № 4004-28-28 от 15.03.2023 г. за заверка на осигурителната му книжка за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. По заявлението е постановен отказ за заверка на осигурителна книжка с изх. № 1019-28-65#3/19.05.2023 г., основан на отразените в Констативен протокол № КП-5-28-01341589/21.04.2023 г. констатации и на резултатите от извършени в информационните масиви на НОИ проверки. Отказът е постановен при следните мотиви: при заверяване на осигурителните книжки за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. лицата трябва да представят сметка за изплатени суми и служебна бележка към сметката за изплатени суми по чл. 45 от ЗДДФЛ (за периода до 31 декември 2005 г. - по чл. 39, ал. 1 от ЗОДФЛ), издадена от осигурителя; от 1 януари 2008 г. тези лица трябва да представят служебна бележка от осигурителя, в която се съдържат данни за осигурителния доход за всеки месец от периода на дейността на лицата; получените суми от средствата за социални разходи на осигурителя също се декларират със служебна бележка. В случая тези изисквания не са изпълнени от лицето – налице е единствено деклериране от негова страна, че освен ведомости, договор и устав не разполага с други счетоводни документи, доказващи осигурителен стаж и доход за спорния период. Впоследствие от К. е подадено Заявление вх. № 1019-28-65/04.05.2023 г. с приложено към него заверено копие на Трудов договор № 1 от 01.01.2001 г., за който в заявлението се твърди, че е регистриран в НАП и следва да се приеме за прекратен на 22.03.2010 г. Извършена е проверка в информационната система на НОИ за наличието на регистриран трудов договор с посочените данни, при която е установено, че липсва регистриран трудов договор с лицето К. Д. К. като Изпълнителен директор на „*“ АД. В мотивите на отказа да бъде заверена осигурителната книжка е посочено още, че към искане за проверка от Отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ-Ямбол с вх. № 1056-28- 83/27.02.2023 г. е приложено Уведомление вх. № 2113-28-903#6/11.09.2018 г. от синдика на „*“ АД М. Н. и молба от К. К. вх. № 100227/25.06.2014 г. на Софийски градски съд, в която изрично е вписано, че сметките на „*“ АД са запорирани от месец август 2002 г. от НАП и от месец февруари 2001 г. не са внасяни осигуровки, нито са получавани възнаграждения; търговските книги на дружеството са унищожени от новия собственик Г. Т.; няма наличен хартиен и електронен архив след смъртта на бившата главна счетоводителка и други обстоятелства. Въз основа на горното поради невъзможност да се установи размерът на изплатените възнаграждения е прието, че не може да се зачете осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г., съответно е отказано заверяването на осигурителната книжка на К. К.. Отказът за заверка на осигурителна книжка с изх. № 1019-28-65#3/19.05.2023 г. за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. е обжалван от К. по административен ред пред горестоящия орган, като по жалбата е налице произнасяне с Решение № 2153-28-29/05.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което същата е оставена без уважение. Решението е връчено лично на К. К. на 07.07.2023 г., но не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила.

Въз основа на приобщените по преписката писмени доказателства Ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол издал Разпореждане № 2113-28-355#7 от 02.10.2023 г., с което отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 чл. 68а от КСО. Видно от съдържанието на разпореждането, възприети са изцяло фактическите констатации, обективирани в Констативен протокол № КП-5-28-01341589/21.04.2023 г. и в Отказ с изх. № 1019-28-65#3/19.05.2023 г. Направено е и позоваване на приетото в постановения отказ за заверка на осигурителната книжка на лицето, че поради невъзможност да се установи размерът на изплатените възнаграждения не може да се зачете осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. В заключение и на база приложените към заявлението за отпускане на пенсия и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е изведен извод, че към дадата на подаване на заявлението К. Д. К. има навършена възраст 63 г., 08 м. и 09 дни и зачетен осигурителен стаж от III категория труд в размер на 33 г., 04 м. и 12 дни, което обосновава извод, че лицето не отговаря на разписаните в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 68а, ал. 1 от КСО правила за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма изискуемия осигурителен стаж от 39 години и 06 месеца. При тези мотиви и на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и чл. 68а от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. Д. К..

В приложената по делото административна преписка липсват данни за момента на връчване на така постановеното разпореждане от пенсионния орган, но същото е оспорено пред горестоящия орган Директора на ТП на НОИ - Ямбол, който се произнесъл по жалбата с процесното Решение № 2153-28-41/30.10.2023 г., като я оставил без уважение. Видно от съдържанието на акта, изцяло са възприети отразените в разпореждането фактически констатации и правни изводи, въз основа на което е прието, че същото е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на разписаните в закона процесуални правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е надлежно връчено на К. К. на 01.11.2023 г., а жалба против него е депозирана до съда чрез административния орган на 08.11.2023 г.

 

При тази фактическа установеност, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна – адресат на акта, засягащ пряко неговите права и интереси като осигурено лице.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение № 2153-28-41/30.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на К. Д. К. против Разпореждане № 2113-28-355#7 от 02.10.2023 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на Кодекса за социално осигуряване.

Оспореният акт е постановен от административен орган със степенна, материална и териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не се канстатираха и отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалния закон и с неговата цел. Съображенията за това са следните:

Основният спор по делото е относно това правомерно ли е отказано зачитането на осигурителен стаж на оспорващия за времето от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г., за който се твърди, че е положен в „*“ АД с [ЕИК] като Изпълнителен директор по силата на сключени Договор за възлагане управлението на „*“ АД от 17.03.1999 г. и Трудов договор № 1 от 01.01.2001 г. Незачитането на осигурителен стаж за процесния период, както се посочи по-горе, е обосновано от административния орган с позоваване на констатациите, отразени в Констативен протокол № КП-5-28-01341589/21.04.2023 г. и на отказа за заврека на осигурителната книжка на оспорващия за за времето от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г.

Съобразно относимата за спорния период нормативна уредба, считано от 01.01.2000 г. осигуряването на лицата, работещи като изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, независимо дали собствеността на търговското дружество е държавна, общинска или частна, се провежда до 31.12.2002 г. по реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО, а от 01.012003 г. - по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. По този ред се осигуряват управителите, прокуристите, изпълнителните директори, членовете на съвета на директорите, на управителните и на надзорните съвети и контрольорите, включително като членове на контролни съвети. Считано от 01.01.2007 г. по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се осигуряват и изпълнителите по договори за управление и контрол на Е. и управителите на неперсонифицираните дружества, а от 01.01.2014 г. – и управителите на клоновете на търговските дружества и на Е.. До 31.12.2006 г. включително изпълнителите по договори за управление и контрол на Е. и управителите на неперсонифицираните дружества, съответно до 31.12.2013 г. управителите на клоновете на търговски дружества и на Е., подлежат на задължително осигуряване при условията за лицата, работещи без трудово правоотношение (по чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО), съответно - като работници или служители, при условие, че с тях са сключени трудови договори или по реда на чл. 405а от КТ е обявено съществуването на трудови правоотношения. От 01.01.2014 г. от текста на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са заличени думите „членове на контролни съвети“, тъй като Търговския закон не предвижда наличието на такива съвети. През всички посочени по-горе периоди на осигуряване, за да бъде признато съответното качество на лицето като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество или на Е., е необходимо да е налице съответното вписване в търговския регистър (на вписване в търговския регистър не подлежат само контрольорите, включително като членове на контролни съвети). За изпълнителите на договори за управление и контрол на търговски дружества се внасят осигурителни вноски за четирите фонда на държавното обществено осигуряване, а за лицата родени след 31.12.1959 г. се внасят вноски и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски се внасят в размерите и по реда, определен за работниците и служителите. За осъществената трудова дейност в периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2008 г. осигурителният стаж и доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се заверяват в осигурителни книжки, издавани от териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес срещу документ за самоличност и попълнено Искане за издаване осигурителна книжка на лице, работещо без трудово правоотношение (обр. ОК-2) с приложени към него сключеният договор, ако е в писмен вид, или документ за вписване в Търговския регистър. При заверяване на осигурителните книжки за периода до 31.12.2007 г. лицата представят Сметка за изплатени суми и служебна бележка към Сметката за изплатени суми по чл. 45 от ЗДДФЛ (за периода до 31.12.2005 г. - по чл. 39, ал. 1 от ЗОДФЛ), издадена от осигурителя. От 01.01.2000 г. данните за осигуряването на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се подават с попълнен код „10“ в т. 12 „Вид осигурен“ на Декларация обр. № 1, като се спазват указанията за попълване на декларацията за тези лица.

От наличното по делото влязло в сила Решение от 17.03.1999 г. по ф.д. № 158/1999 г. на ЯОС се установява, че в Търговския регистър са вписани обстоятелствата по преобразуването на ООД „К. и компания“ в „*“ АД при запазване на седалището и адреса на управление в [населено място], приемането на Устав на акционерното дружество от 09.02.1999 г., избор на членове на Съвета на директорите, както и на избора на К. Д. К. за Председател на Съвета на директорите и за Изпълнителен директор на „*“ АД съвместно с И. Д. И., които представляват дружеството заедно и поотделно. С Договор за възлагане управлението на „*“ АД от 17.03.1999 г. на К. Д. К. е възложено управлението на търговското дружество за срок от три години, считано от датата на сключване на договора и вписване на овластеното лице в Търговския регистър по ф.д. № 158/1999 г. на ЯОС, т.е. до месец 17.03.2002 г. Представен по делото е и Трудов договор № 1 от 01.01.2001 г., въз основа на който К. Д. К. е назначен на длъжността „Изпълнителен директор“ на „*“ АД, [населено място] за неопределено време. За този договор обаче в информационната система на НОИ липсват регистрирани данни, което е надлежно установено при проверката във връзка със Заявление вх. № 1019-28-65/04.05.2023 г. и е обективирано в постановения отказ за заверка на осигурителната книжка за спорния период. От влязлото в сила Решение от 14.08.2003 г. по ф.д. № 158/1999 г. на ЯОС е видно, че К. Д. К. е освободен и заличен като Изпълнителен директор на „*“ АД, като за такъв е избран И. П. П. (също освободен от длъжността ИД на „*“ АД съобразно отразеното в наличния по делото Протокол от 22.03.2010 г., а на негово място е избран оспорващият К. К.). Издадено е Пълномощно с изх. № 22/06.04.2004 г. по описа на „*“ АД (нотариално заверено), с което К. К. е оправомощен да представлява дружеството пред съдебните, данъчните, общинските и областни власти, фирми и организации; да задължава дружеството чрез подписване на договори и други документи по ТЗ; да организира събирането на имущество – собственост на фирмата, намиращо се в трети лица. Според текста на пълномощното то е издадено съгласно Протокол от ОС на СД на „*“ АД, като липсва посочване на конкретен срок на оправомощаването.

В конкретния случай, при извършената по повод подаденото заявление за отпускане на пенсия проверка на осигурителния стаж за времето от 01.01.2021 г. до 01.01.2008 г. предвид представената от заявителя заверена трудова снижка като Изпълнителен директор на „*“ АД, [населено място] и липсата на данни в Регистъра на осигурените лица (Писмо изх. № 1056-28-208/25.05.2023 г. – л. 29), е установено, че няма подадени данни за лицето с декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ в РУСО-Ямбол и ТД на НАП-Ямбол за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. с вид осигурен „10“ (за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества); от извършената проверка за внесени осигурителни вноски във фондовете на ДОО се установило, че няма внесени осигурителни вноски за работници и служители за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г., както и че няма внесени лични осигурителни вноски за работници и служители върху изплатен ФРЗ за същия период. В предадените за проверка ведомости за заплати проверяващият инспектор установил наличие на извършвани корекции с химикал и коректор, вписвания с молив, дописвания с един и същ химикал за различни години, което е недопустимо съобразно действащата нормативна уредба за водене на този вид документи; няма вписано име, фамилия на длъжностните лица, съставили, проверили и разрешили изплащането на трудовите възнаграждения и съответно удостоверяване на тези действия с подписите им; липсват вписани рекапитулации, осигуряващи документална обоснованост на начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. В този смисъл съдът намира, че правилно същите са изключени от доказателствения материал като годно доказателствено средство досежно отразените в тях данни. В подкрепа на този извод е и посоченото в Отказ изх. № 1019-28-65#3 от 19.05.2023 г., (на който се позовава и административният орган в своя акт), обстоятелство за налично волеизавление от страна на оспорващия К. К. в Молба вх. № 100227/25.06.2014 г. на Софийски градски съд, че сметките на „*“ АД са запорирани от месец август 2002 г. от НАП и от месец февруари 2001 г. не са внасяни осигуровки, нито са получавани възнаграждения; търговските книги на дружеството са унищожени от новия собственик Г. Т.; няма наличен хартиен и електронен архив след смъртта на бившата главна счетоводителка и други обстоятелства. Въз основа на констатациите от така извършената проверка е произнесен и отказът за заверка на осигурителния стаж и доход в оисгурителната книжка за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г., който е влязъл в сила стабилен административен акт и има обвързваща за съда сила.

При тези доказателства и въз основа на горепосочената нормативна уредба съдът намира, че в случая напълно законосъобразно пенсионният орган не е зачел осигурителния стаж и доход на К. за времето от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. Оспорващият не е представил заверена осигурителна книжка, нито някакъв друг оригинален документ за доказване на положен осигурителен стаж по време на административното производство. Напротив, налице е влязъл в сила административен акт, с който е отказана заверката на осигурителната книжка за процесния период. Не са подавани и данни за лицето от страна на дружеството като осигурено лице и в информационната система/регистрите на НОИ не се съдържат данни за внесените и/или дължими осигурителни вноски за спорния период. С други думи, по пенсионната преписка не са представени изискващите се от чл. 41, ал. 1 от НПОС в относимите за казуса редакции документи за установяване на осигурителен стаж за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. – времето, през което се твърди лицето да е осъществявало трудова дейност като ИД на „*“ АД. При това положение, правилно не е зачетен осигурителен стаж.

С оглед на изложеното и предвид наличните от доказателствата по делото данни, че след незачитането на осигурителен стаж и доход за периода 01.02.2001 г. - 31.12.2007 г. (06 години и 10 месеца) действителният осигурителен стаж на лицето, (навършило към датата на заявлението за отпускане на пенсия възраст от 64 години и 07 месеца), възлиза на 33 години, 04 месеца и 12 дни от трета категория труд, при изискуем по смисъла на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 68а от КСО такъв в размер на 39 години и 06 месеца, напълно законосъобразно е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на изискуемите предпоставки, визирани в посочените норми.

Решението е съобразено и с целта на закона, доколкото продължителността на осигурителния стаж е установена с допустими и относими доказателства и правилно е прието, че спорният период 01.02.2001 г. - 31.12.2007 г., равняващ се на 06 години и 10 месеца, следва да бъде изключен при определянето на действителния осигурителен стаж.

С оглед на изложеното решението на Директора на ТП на НОИ е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразено е с административно производствените правила, материалния закон и целта на закона, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора своевременно направеното от процесуалния представител на Директора на ТП на НОИ - Ямбол искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определен съобразно разписаното в чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Водим от горното, ЯАС, първи административен състав

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. К. от [населено място] против Решение № 2153-28-41/30.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 2113-28-355#7 от 02.10.2023 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на КСО.

 

ОСЪЖДА К. Д. К. от [населено място], [жк], [адрес], да заплати на ТП на НОИ - Ямбол разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.