№ 101
гр. Ловеч, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ******КА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100780 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68 срещу ИВ. ВЛ. ИВ. от гр.Ловеч, в която изтъква,
че на 23.10.2019 год. в гр.Ловеч, на ул.“Търговска“№44, е реализирано ПТП, при което ИВ. ВЛ. ИВ., в качеството си на
водач на товарен автомобил „Нисан Терано“, с рег.№ОВ 8001 ВН, собственост на „Биоферма Абланица“ООД, при маневра
ляв завой на влизане в ред на паркираните превозни средства, не се съобразява с положението на паркирания специален
автомобил „Фолксваген Крафтер“, с рег.№СВ 4955 НК, собственост на „ДСК Лизинг“АД и го блъска в предната му дясна
част. Вследствие на удара с.а. „Фолксваген Крафтер“, с рег.№СВ 4955 НК, със задната си част удря намиращата се зад него
сграда, собственост на ******, нанасяйки й материални щети. След настъпване на ПТП, ИВ. ВЛ. ИВ. е напуснал
местопроизшествието преди идване на органите за контрол на движение по пътищата.
След сигнализиране на органите на Сектор „Пътна полиция“- ОДМВР-гр.Ловеч за настъпилото произшествие и
след установяване от тях на напусналия водач, компетентно длъжностно лице е съставило Протокол за ПТП №1688374 от
24.10.2019 год., в който е констатирано, че вината за настъпилото произшествие е на водача на т.е.“Нисан Терано“, с рег.
№ОВ 8001 ВН – ИВ. ВЛ. ИВ.. За извършените нарушения на правилата по ЗДвП, на виновния водач И.И. му е съставен
АУАН №119859.
Пояснява, че по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица
№ВG/08/119000262284, със срок на валидност от 01.02.2019 год. до 31.01.2020 год., покриващ отговорността на водача на
т.а.“Нисан Терано“, с рег.№ОВ 8001 ВН, в „Дженерали Застраховане“АД е заведена щета №********* от 29.10.2019 год. от
****** за изплащане на полагащото му се застрахователно обезщетение за нанесените имуществени вреди. По експертна
оценка, изготвена въз основа на направена количествено-стойностна сметка за сумата, необходима за възстановяване на
вредите, както и приспаднатата от нея натрупана амортизация върху материалите за периода на ползване, е определено и на
06.11.2019 год. е изплатено обезщетение в размер на сумата 337,45 лева.
Цитира текста на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, съглано който „Дженерали Застраховане“АД има право да претендира
посочената сума от виновния водач. С писмо изх.№********* от 11.03.2020 год. поканили ответника в 7-мо дневен срок от
получаване на поканата доброволно да възстанови платеното застрахователно обезщетение. От върнатата обратна разписка
е видно, че ИВ. ВЛ. ИВ. е получил регресната покана на 20.03.2020 год., но до настоящият момент той не е заплатил
задължението си по посочената по-горе щета. С оглед на тези обстоятелства, от името на „Дженерали Застраховане“АД е
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано Ч.гр.дело
1
№522/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, пети състав. С разпореждане на съда искането за издаване на заповед за
изпълнение по посоченото дело срещу ответника ИВ. ВЛ. ИВ. е уважено. Поради подаване на възражение по чл.414 от ГПК
от страна на длъжника, заповедта за изпълнение не е влязла в сила, респективно за тях възниква правната възможност за
предявяване на настоящият иск за установяване на съществуването на вземането за заплатено застрахователно
обезщетение.
С оглед на изложеното по-горе, в законоустановения срок и на основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, моли
да бъдат призовани на съд и след като се убеди в основателността на ищцовата претенция, да постанови решение, по силата
на което безпорно да установи, че ответника ИВ. ВЛ. ИВ., ЕГН-********** дължи на „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК :
********* сумата в размер общо на 337,45 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, както и сумата от 33 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 28.03.2020
год. до датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Моли съда да осъди ответника за направените в заповедното производство разноски, в това число заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Моли за присъждане и на направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, отвеника счита предявеният против него
иск за допустим, като подаден от надлежна страна. Относно основателността му го намира за неоснователен и недоказан
по следните съображения : Не отрича, че е участник в настъпилото на 23.10.2019 год., в 22,30 часа ПТП, за което е съставен
Протокол за ПТП №1688374/24.10.2019 год., в резултат на което са нанесени имуществени вреди на сграда, собственост на
******в. Допуска, че изплатеният размер на застрахователното обезщетение от 337,45 лева е справедливо определен, но не
е съгласен да носи регресна отговорност към засрахователя за тази сума. Счита, че регресната му отговорност към
застрахователя е обвързана от кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл.500, ал.1, т.3
от КЗ, и съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, е в тежест на ищеца да ги докаже. В случая заявява, че са налице :
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; негово виновно противоправно поведение като водач на застрахования автомобил, осъществено в
периода на застрахователно покритие; настъпили са имуществени вреди в резултат на това поведение; изплатено е от
застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер, посочен по-горе, които обстоятелства не
оспорва. Но категорично не приема твърдението на ищеца, че идването на органите за контрол на движението по пътищата
е било задължително в случая и че е напуснал мястото преди това. Твърди, че в исковата си претенция „Дженерали
Застраховане“АД не конкретизира поради кое от основанията, визирани в чл.125 от ЗДвП е било задължително това идване.
В регресната покана, връчена му на 20.03.2020 год. също има само твърдение, че на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ
„Дженерали Застраховане“АД има право да получи платеното застрахователно обезщетение от виновния водач.
Категоричното му убеждение е, че последиците в резултат на причиненото от него ПТП, не изискват изчакването на място
на органите на МВР, тъй като при произшествието няма убит или ранен човек; произшествието не е предизвикало
задръстване на пътното платно; в произшествието не участва превозно средство, превозващо опасен товар или товар, който
се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; в произшествието не участва превозно средство
с чуждестранна регистрация; не е употребил алкохол или друго упойващо средство и никъде в актовете на конкролните
органи, включително протокола за ПТП няма отразени такива данни; притежава свидетелство за управление на МПС
№*********, което е отразено и в АУАН, които са му били съставени; в произшествието не участват ППС на
Министерство на отбраната или българската армия, както и на съюзнически и/или чуждестранни въоръжени сили; няма
разногласие между него – Участник 1 и Участник 2 – регионалния мениджър на „ДСК Банк-Транс Секюрити“ П.М.,
относно обстоятелствата, свързани с произшествието, нито има разногласие със собственика на претърпялата вреда сграда
******в; няма МПС, участвало в произшествието, което да не е можело да се движи на собствен ход след това, поради
причинените му щети, като в подкрепа на гореизложеното цитира и трайна съдебна практика, а именно Решение
№260436/29.09.2020 год. по гр.дело №13316/2019 год. на РС-гр.Варна; Решение №260290/23.03.2021 год. по гр.дело
№2025/2020 год. на РС-гр.Русе; Решение №9/26.03.2021 год. по гр.дело №694/2020 год. на РС-гр.Троян.
Моли при съобразяване на всички изложено съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли като изцяло
неоснователен и недоказан предявеният от „Дженерали Застраховане“АД срещу него положителен установителен иск за
дължимост на платено от ищеца застрахователно обезщетение за нанасени имуществени вреди в размер на сумата 337,45
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, мораторна лихва в размер на 33,00 лева за периода от 28.03.2020 год. до подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, както и направените в заповедното производство разноски и платени такси, поради липса на
представки за ангажиране на регресна отговорност на деликвента на посоченото от ищеца основание.
2
В хода на исковия процес «Дженерали Застраховане»АД, редовно призовано, не изпраща представител, но чрез
пълномощника си юрисконсулт Симеонова изразява молба-становище, в което не възразява делото да се разгледа в
отстъствие на техен представител. Поддържа изцяло твърденията и доказателствените си искания, изложени в исковата
молба, както и в последващите депозирани по делото от дружеството молби-становища. Излага подробни аргументи защо
исковата претенция е основателна и доказана, в който смисъл моли съда да я уважи като присъди на «Дженерали
Застраховане»АД направените в настоящото исково и в заповедното производства съдебно-деловодни разноски, съгласно
списък инкорпориран в молбата-становище изх.№*********/28.02.2022 год.
В случай, че претендираните от ответника разноски за адвокат надвишават минималните размери на адвокатските
възнаграждения съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли съда, на основание
чл.78, ал.5 от ГПК да ги намали поради прекомерност.
Отвеникът, редовно призован, не се явява лично, но чрез пълномощника си адв.Николова, оспорва исковата молба
и поддържа отговора, представен в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Отново, както е посочено и в отговора на исковата молба
уточнява, че не оспорва механизма на извършване на ПТП и това което застрахователят е изплатил.
В пледоарията си по съществото на спора адв.Николова моли съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана, тъй като в конкретният случай твърди, както подробно са развили това в отговора на исковата
молба, че нито една от предпоставките, визирани в текста на чл.125 от ЗДвП не е съществувала, за да задължи доверителя й
да остане на място до пристигане на органите на Пътна полиция. Що се отнася до собственика на сградата, макар и
пострадал от ПТП, както се опитва да докаже ищцовата страна, твърдението на адвоката на ответника е, че собственика на
сградата, макар и пострадал в пътния инцидент не е участник в ПТП, за което се позовава на Параграф 6, т.27 от ДР на
ЗДвП, където е дадена дефиниция на понятието кой е участник в ПТП. С оглед липсата на императивните предпоставки на
Закона за търсене на регресен иск, смята, че искът е неоснователен и недоказан, поради което и моли съда да го отхвърли.
Претендира за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите
на процесуалните представители на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по
вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
приема за установени следните факти :
Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №522/2021 год. по описа на
РС-гр.Ловеч е, че въз основа на заявление, подадено на 08.03.2021 год. от „Дженерали Застраховане“АД е издадена в
негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №288/09.03.2021 год. срещу длъжника ИВ.
ВЛ. ИВ. от гр.Ловеч за сумата 370,45 лева, от които 337,45 лева главница от 06.11.2019 год., 33,00 лева лихва от 28.03.2020
год. до 08.03.2021 год., законна лихва от 08.03.2021 год. до изплащане на вземането, както и сумите 25,00 лева държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства : Застрахователен договор
№BG/08/119000262284. На 23.10.2019 год. в гр.Ловеч, ул.“Търговска“№44, ИВ. ВЛ. ИВ., в качеството си на водач на л.а.
„Нисан Терано“, с рег.№ОВ 8001 ВН, собственост на „Биоферма Абланица“ООД реализира ПТП с паркиран
т.а.“Фолксваген Крафтер“, с рег.№СВ 4955 НК, собственост на „ДСК Лизинг“АД. Вследствие на сблъсъка посленият удря
намиращата се зад него стена на сграда, собственост на ******, като й нанася материални щети. За произшествието ******
И. – мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“-ОДМВР-гр.Ловеч, в рамките на своята компетентност, е съставил
Протокол за ПТП №1688374 от 24.10.2019 год., съгласно който вината за настъпването на произшествието е на водача на
л.а.“Нисан Терано“, с рег.№ОВ 8001 ВН - ИВ. ВЛ. ИВ., като същият е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата. За извършените нарушения на правилата по ЗДвП, на виновния
водач е съставен АУАН №119859. По силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
полица №BG/08/119000262284, със срок на валидност от 01.02.2019 год. до 31.01.2020 год., покриващ отговорността на
водача на л.а.“Нисан Терано“, с рег.№ОВ 8001 ВН, в „Дженерали Застраховане“АД увреденото лице ****** е завел щета
№********* от 29.10.2019 год. за изплащане на полагащото му се застрахователно обезщетение за нанесените
имуществени вреди. По експертна оценка е определено и на 06.11.2019 год. е изплатено обезщетение в размер на 337,45
лева. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, като в конкретния случай се претендира сумата 337,45 лева и лихва за
забава върху главницата, начислена за периода от датата, на която е изтекъл предоставения на длъжника 7-мо дневен срок
за доброволно изпълнение на задължението /28.03.2020 год./ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Предвид факта, че длъжникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение, то с разпореждане №555/02.04.2021 год. заповедният съд е указал на
3
заявителя „Дженерали Застраховане“АД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
установяване на вземането си срещу възразилия длъжник ИВ. ВЛ. ИВ. от гр.Ловеч, като довнесе дължимата държавна такса
съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - в сила от 01.03.2008 год. Предупредил е
заявителя, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок /копие от ИМ с положен щемпел
за входирането й в съответния съд/, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 02.04.2021 год. и получен от юрисконсулт
Янева на 12.04.2021 год., видно от разписката, приложена в заповедното производство, а исковата молба, с която
настоящият съдебен състав е сезиран е заведена в РС-гр.Ловеч с вх.№2426/22.04.2021 год., т.е. подадена е в законният
едномесечен срок, В този смисъл съдът счита, че исковата молба е допустима. Разгледана по същество тя е основателна и
доказана.
Исковата претенция, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК, т.е положителен установителен иск, с който „Дженерали Застраховане“АД иска да докаже със сила на
присъдено нещо, че в негова полза съществува вземане срещу посочения в исковата молба ответник – предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл.410 от ГПК по Ч.гр.дело №522/2021 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
Страните не спорят, а и това се доказва от представения като доказателство пред настоящата инстанция Протокол
за ПТП №1688374/24.10.2019 год., че на 23.10.2019 год., в 22,30 часа в гр.Ловеч, на ул.“Търговска“№44 е станало ПТП
между Участник 1, с водач на МПС „Нисан Терано“, с рег.№ОВ 8001 ВН, управлявано от ИВ. ВЛ. ИВ. от гр.Ловеч,
собственост на „Биоферма Абланица“ООД и Участник 2 – паркиран автомобил „Фолксваген Крафтер“, с рег.№СВ 4955
НК, собственост на „ДСК Лизинг“АД. Като обстоятелства, причини и условия за ПТП в Протокола за ПТП се посочва, че
при маневра ляв завой участник 1 за влизане в реда на паркираните превозни средства не се съобразява с положението на
паркирания специален авномобил на участник 2. Блъска го в предната дясна част, вследствие на което специалния
автомобил със задната си част удря сграда, собственост на ******в. Като материални щети, станали след ПТП в Протокола
е записано : сграда, собственост на ******, ЕГН-********** от гр.Ловеч.
Видно от цитирания по-горе Протокол за ПТП е, че Участник 1 в ПТП е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ в „Дженерали Застраховане“АД, полица ВG/08/119000262284, а участник 2 е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“, полица ВG/03/119000357805.
Затова, че към датата на цитираното по-горе произшествие товарен автомобил „Нисан Терано“, с рег.№ОВ 8001
ВН, собственост на „Биоферма Абланица“ООД, е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите IBAN : BG43UNCR81152100092437, със срок на застраховката 12 месеца от 00:00 часа на
01.02.2019 год. до 23:59 часа на 31.01.2020 год., съдът установява от представената като доказателство по делото полица
№BG/08/119000262284 на „Дженерали Застраховане“АД.
Направено е искане за оценка на вреди по имущество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по щета №*********/29.10.2019 год. от собственика на увреденото имущество ****** до „Дженерали
Застраховане“АД, в което е описано, че събитието е станало на 23.10.2019 год., в 22,30 часа, като при маневра завой т.а.с
рег.№ОВ8001ВН удря с.а.с рег.№СВ4955НК, който удря стената на външната част и нанася вреди на сграда стена дограма
перваз на стената радиатор и тръба на парно. Желанието на собственика на увреденото имущество е обезщетението да се
определи по експертна оценка.
Съставен е Констативен протокол от оглед по щета №*********/29.10.2019 год. от представител на „Дженерали
Застраховане“АД Ив.А.а и в присъствието на ******в, в който е описано как е станало събитието и какви са имуществените
щети на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.514.37.8.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, с адрес на имота : гр.Ловеч, ул.“Търговска“, ет.1, за който
****** се легимимира, че е собстеник по силата на представенот окато доказателство по делото Постановление за
възлагане от 18.03.2016 год. по т.д.н.№85/2014 год. по описа на ОС-гр.Ловеч.
Направен е опис на повреденото или унищожено имущество по щета №*********/19.10.2019 год., в който Ив.А.а –
като представител на ищцовото дружество, в присстъвието на застрахования ******, подробно е описала какви са
нанесените материални щети по имота на Симеонов, който опис е подписан без забалежки от него.
Видно е, че с ликвидационен акт №914346/04.11.2019 год. „Дженерали Застраховане“АД е разпоредило да се
извърши плащане на сумата 337,45 лева по ликвидационна преписка №********* от 29.10.2019 год., полица
ВG/08/119000262284 по застраховка : ГО на автомобилистите за събитие станало на 23.10.2019 год. със застрахован
„Биоферма Абланица“ООД и пострадал ******. В ликвидационният акт е уточнено, че пострадал е : сграда недвижимо
имущество с местонахождение гр.Ловеч, ул.“Търговска“, ет.1 в сграда 8 с идентификатор 43952.514.37.8.5. виновен за
4
случилото се е автомобил с рег.№ОВ8001ВН, марка „Нисан“. Обезщетението за имуществените вреди в размер на сумата
337,45 лева е посочено да се заплати на ****** от гр.Ловеч с платежно нареждане по сметка ВG40FINV915010BGN03SWL
FINVBGSF в „Първа Инвестционна Банка“АД.
С преводно нареждане за кредитен превод с дата 06.11.2019 год. наредителя „Дженерали Застраховане“АД е
заплатило на получателя ****** сумата 337,45 лева по щета *********/19 ГО на МПС.
Ищецът „Дженерали Застраховане“АД е отправил регресна покана по тяхна щета №********* от 29.10.2019 год.
до ответника ИВ. ВЛ. ИВ. с изх.№*********/11.03.2020 год., с която го е помолил в 7-мо дневен срок от получаване на
настоящото писмо да изплати на „Дженерали Застраховане“АД дължимата от него сума в размер на 337,45 лева по
конкретно посочена банкова сметка на дружеството в „УниКредит Булбанк“АД-гр.София. Ответникът е предупреден, че
ако в посочения по-горе срок не плати по доброволен ред, ще заведат съдебно дело срещу него за цитираната по-горе сума,
ведно с лихвата за забава и направените по делото разноски, с което задължението му значително ще се увеличи.
За регресната покана ответникът е уведомен лично на 20.03.2020 год. чрез известие за доставяне.
На ответника са съставени Акт за установяване на административно нарушение №119859/24.10.2019 год., за
извършено от него на 23.10.2019 год., около 22:30 часа виновно нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, за което му е изеето като
доказателство Контролен талон №3735897, както и Акт за установяване на административно нарушение
№119860/24.10.2019 год. за извършено на същата дата и час от него виновно нарушение на чл.40, ал.1, пр.2 от ЗДвП. След
като се е запознал със съдържанието на съставените му актове за установяване на административно нарушение, ИВ. ВЛ.
ИВ. ги е подписал без възражение.
Въз основа на посочените два АУАН са издадени Наказателни постановления от ОДМВР, сектор Пътна полиция
Ловеч и двете с дата 04.11.2019 год., първото №19-0906-001483 за извършено от ИВ. ВЛ. ИВ. нарушение на чл.25, ал.1 от
ЗДвП и второто №19-0906-001484 за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и двете подписани без възражение от него, като по
първото му е наложена глоба в размер на сумата 200 лева, на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, а
по второто – глоба в размер на 20 лева, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП. Ответникът е заплатил така наложените му
с цитираните Наказателни постановления глоби, видно от вносни бележки с дата 04.11.2019 год., което му е дало основание
да се обърне до „Дженерали Застраховане“АД с писмен амолба за изплатените на трети лица от него суми, по щета
№********* в размер на 337,45 лева, да ангажира лимитите по действащата към датата на събитието задължителна
застраховка Гражданска отговорност №ВG/08/119000262284 на виновното МПС „Нисан Терано“, с рег.№ОВ 8001 ВН, без
да предявявява регресен иск.
От допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице да установи на коя дата ищеца е
направил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 337,45 лева по щета №********* в полза на ****** и на коя
дата е зеверена банковата сметка на посоченото лице със съответната сума се разбира, че ищецът е направил плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 337,45 лева по щета №********* в полза на ****** на 06.11.2019 год. Банковата
сметка на ****** с №ВG40FINV915010BGN03SWL при „ПИБ“АД е заверена със сумата 337,45 лева по процесния превод
на 07.11.2019 год.
Според съдебно-автотехническата експертиза, която съдът приема като като компететно изготвена е
безпристрасно депозирана, още повече, че не бе оспорена от страните по делото се установява, че механизмът на ПТП е
следният : на паркинг зад сграда на ул.“Търговска“№44 в гр.Ловеч, собственост на ******, е паркиран специален
автомобил, собственост на ДЗИ. Автомобилът е паркиран с преден край напред към двора и задна част към сградата.
Водачът на товарен автомобил „Нисан Терано“, с рег.№ОВ 8001 ВН, ИВ. ВЛ. ИВ. предприема маневра зав******е наляво
при своето движение в двора с паркинг места, с намерение да паркира до дясната страна на с.а.“Фолксваген Крафтер“ с рег.
№СВ 4955 НК, с преден край към сградата на ул.“Търговска“№44. Същият не преценява добре местоположението на
паркирания автомобил „Фолксваген Крафтер“, не осигурява необходима и безопасна дистанция със същия, като с предния
си край на своя автомобил „Нисан Терано“, удря предния десен край на паркирания автомобил. Вследствие на удара между
двата автомобила, паркираният автомобил „Фолксваген Крафтер“ е върнат назад и със задния си край удря външната стена
на сградата на ул.“Търговска“№44. От удара в стената са причинени материални щети на мазилката, зидарията и дограмата
на дървен прозорец. След произшествието водачът на товарен автомобил „Нисан Терано“, И.И. напуска
местопроизшествието. Експертът пояснява в заключението си, че от техническа гледна точка материалните щети, нанесени
на увреденото имущество на ******, се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Задният край на с.а.
„Фолксваген Крафтер“ с рег.№СВ 4955 НК, удряйки циментовия перваз на прозореца, го пречупва, външната мазилка на
стената изпада, част от тухлената зидария също изпада. От удара вътрешната мазилка на помещението също изпада,
рамката на дървения прозорец е счупена, както и вътрешния циментов перваз на прозореца. Нанесените материални щети
по стената на сградата напълно съответстват на механизма на ПТП. Размерът на щетата е оценен от вещото лице на сумата
337,45 лева.
5
По делото са ангажирани и гласни доказателства като от показанията на св.П.М. се установява, че за настъпилото
ПТП, разбрал на следващия ден сутринта от И.И.. Първо му се обадили неговите служители, за да го информират за ПТП и
при пристигане на място в офиса на ул.“Търговска“№44, получил обаждане от И.И. за случилото се. Свидетелят пояни, че
И.И. е присъствал по време на пристигане на органите на МВР. Не е имало никакъв конфликт относно вината, като
протокола на органите на МВР е подписан от И.И. и от свидетеля П.М..
По положителния установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.
При наличието на тези факти съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че в
причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие – ПТП, съставляващо покрит риск по
Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради
причиняване на описаните имуществени щети е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от
стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на
автомобила и размера на обезщетението, както и че отвеникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената
сума.
Правото на регрес на застрахователя е регламентирано в текста на чл.500 от КЗ, като според ал.1, т.3 :
„Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължиелно по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване нови виновният водач.
За да възникне регресното право, е необходимо освен водачът да е напуснал ПТП, преди идването на органите на
КАТ, тяхното посещение да е задължително по закон. Хипотезите са изброени в чл.125 от ЗДвП.
В конкретният казус съдът приема, че е налице извършено нарушение от страна на ответника, което дава право на
застрахователя да претендира процесното вземане по съдебен ред чрез предявяваване на положителен установителен иск с
правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.125, ал.1, т.7 от ЗДвП, службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него.
Наличие на разногласие има винаги, когато между участниците не е постигнато съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него. Това съгласие трябва да бъде изрично обективирано в надлежна форма, като се съобрази изискването на
чл.5, ал.1 от Наредба №41/12.01.2009 год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, според която : „Когато при произшествието са причинени само материални
щети и между участниците в него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП – приложение №3. Двустранен протокол не се попълва при условие, че има
съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство“.
Като е напуснал мястото на ПТП, ответникът е предотвратил всякаква възможност за контакт с увреденото лице,
за да постигнат съгласие помежду си относно обстоятелствата, свързани с произшествието. От това си противоправно
поведение, той не може да черпи изгодни последици. В тази връзка според съда неоснователни се явяват възраженията на
пълномощника на ответника, който не приема твърдението на ищеца, че в конкретния казус идването на органите за
контрол на движение по пътищата е било задължително и че в исковата молба ищецът не е конкретизирал поради кое от
основанията, посочени в чл.125 от ЗДвП е било задължително това идване. Самият пълномощник в отговора на исковата
молба пояснява, че доверителят й след като е паркирал управляваната от него кола до тази на ДСК се е прибрал, т.е. налице
са самопризнания на самия ответник ИВ. ВЛ. ИВ., че не е останал на мястото на инцидента, който сам е предизвикал с
действията си при извършване на маневра паркиране. Въпреки късния час той е следвало да остане и твърденията му, че не
знае, че има такова задължение по ЗДвП не оправдава неговото поведение по никакъв начин.
6
Освен това възражението на ответната страна, че ищеца не е уточнил коя от хипотезите на чл.125 от ЗДвП е налице
е неоснователно, тъй като факт е, че още с Определение №585/26.07.2021 год., с което съдията-докладчик е насрочил
производството по гр.дело №780/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч за разглеждане в открито съдебно заседание, исковата
молба е била оставена без движение за отстраняване на нередовности, както и във връзка с направените в отговора на
исковата молба възражения. С последваща молба-уточнение вх.№5312/10.08.2021 год. „Дженерали Застраховане“АД е
пояснил, че в конкретният случай са налице предпоставките по чл.125, т.7 от ЗДвП, т.е. между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Ответникът без каквато и да е основателна
причина, виновно е напуснал местопроизшествието преди да пристигнат органите за контрол на движение по пътищата,
въпреки задълженията си по ЗДвП.
Също така следва да се подчертае, че напускането на местопроизшествието всякога допуска съмнение за употреба
на алкохол, упойващи вещества, неправоспособност и др., доколкото липсата на водача препятства физическо оборването
на тази презумпция, а цитираните проверки са задължителни по закон. По аргумент от текста на чл.125, т.5 от ЗДвП, в
случай на съмнение за горното се изисква задължително посещение на органите за контрол на движението по пътищата –
така и при идентична хипотеза е Решение №20/04.03.2021 год. по в.гр.дело №5/20 год. на ПОС.
По изложените съображения исковият съд приема, че ищецът проведе доказване на релевантнит факти, поради
което и основания за регресна отговорност са налице. Затова и следва да се признае за установено, че ответника ИВ. ВЛ.
ИВ., ЕГН-********** дължи на „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК : *********, на основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с
чл.422, ал.1 от ГПК, сумата в размер общо на 337,45 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане.
Съдът е сезиран и с акцесорна претенция за сумата от 33 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 28.03.2020 год. до датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, коато е основателна
и доказана, тъй като е налице неизпълнение на парични задължение, в който смисъл и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
По разноските.
Съгласно ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК съдът, който разглежда иск, предявен по реда
на чл.422, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така в и
заповедното производство и се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство.
В този смисъл и след като исковата претенция е основателна и доказана, то основателна е и претенцияа на ищеца
против ответника за присъждане на разноски, поради което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ИВ. ВЛ. ИВ. следва да бъде
осъден за заплати на „Дженерали Застраховане“АД сторените в настоящото исково производство съдебно-деловодни
разноски в размер общо на сумата 645 лева, от които 75 лева държавна такса, 170 лева депозит за съдебно-автотехническа
експертиза, 100 лева депозит за вещо лице за съдебно-икономическа експертиза и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата в размер общо на 125 лева, представляващи разноски, направени в заповедното
производство, от които 25 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, че ответника ИВ.
ВЛ. ИВ., ЕГН-**********, с адрес : гр.****** дължи на „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68, на основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от
ГПК, сумата в размер общо на 337,45 /триста тридесет и седем лева четиридесет и пет стотинки/, представляваща платено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 08.03.2021 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 33 /тридесет и тре/
лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 28.03.2020 год. до датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 08.03.2021 год., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК №288/09.03.2021 год. по Ч.гр.дело №522/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
ОСЪЖДА ИВ. ВЛ. ИВ., ЕГН-**********, с адрес : гр.****** да заплати на „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК
7
: *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68 сумата в размер общо на 645
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, включваща 75 лева
държавна такса, 170 лева депозит за съдебно-автотехническа експертиза, 100 лева депозит за вещо лице за съдебно-
икономическа експертиза и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. ВЛ. ИВ., ЕГН-**********, с адрес : гр.****** да заплати на „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68 сумата в размер общо на 125 /сто
двадесет и пет/ лева, представляващи разноски, направени в заповедното производство, от които 25 лева платена държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №522/2021 год. по описа на РС-
гр.Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8