Р Е Ш Е Н И Е
№158
гр. Перник, 12.06.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в публично
съдебно заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Златка Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 217 по описа на съда за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
1381 от 06.01.2017 г., постановено по гр.д. № 2661/2015 г. по описа на Пернишки
районен съд, ГО, ХI-ти състав, е допусната делба между Л.И.Н., Б.Й.Н. и В.Н.И.
на съсобствен недвижим имот, представляващ жилищна сграда със застроена площ от
37 кв.м. с идентификатор 55871.510.810.2, построена в урегулиран поземлен имот
с площ от 790 кв.м., находящ се в ***, съставляващ парцел ХІІІ-12472 в кв. 524
по сега действащия план за регулация и застрояване на гр. Перник, кв. Калкас, който
имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник представлява
поземлен имот с идентификатор № 55871.510.810 с площ от 803 кв.м., при дялове 6/24
идеални части за Л.И.Н., 15/24 идеални части за Л.И.Н. и Б.Й.Н. в режим на
съпружеска имуществена общност и 3/24 идеални части за В.Н.И.. Със същото
решение е отхвърлен предявеният от Л.И.Н. и Б.Й.Н. против В.Н.И. иск с правно основание
чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане до делба на съсобствения им недвижим имот,
представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 790 кв.м., находящ се в ***,
съставляващ парцел ХІІІ-12472 в кв. 524 по сега действащия план за регулация и
застрояване на гр. Перник, кв. Калкас, който имот по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Перник представлява поземлен имот с идентификатор
№ 55871.510.810 с площ от 803 кв.м., и същите са осъдени да заплатят на В.Н.И.
сумата 500 лева, представляваща направените по производството разноски съразмерно
на отхвърлената част на иска.
Срещу така
постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният конститутивен
иск за делба на урегулирания поземлен имот е подадена въззивна жалба от Л.И.Н.
и Б.Й.Н.. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилно прилагане
на материалния закон и задължителната съдебна практика и погрешна преценка на
тричленната съдебно-техническа експертиза, довели до постановяване на
неправилно решение от първоинстанционния съд. Искат решението в обжалваното му
част да бъде отменено и да бъде постановено допускане на делбата на
урегулирания поземлен имот. Претендират разноски.
Въззиваемата В.Н.И.
в законоустановения срок е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба,
възразявайки че урегулираният поземлен имот е обща част и делбата му е
недопустима. Иска оспорения съдебен акт да бъде потвърден. Претендира разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Въззивният
съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото
съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е постановено от родово компетентния
съд.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебната делба,
образувано по предявен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Първоинстанционният
съд е сезиран от Л.И.Н. и Б.Й.Н. с искова молба, с която е предявен против В.Н.И.
иск с правно основание чл. 34 , ал. 1 от ЗС за делба на съсобствен помежду им
недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 790 кв.м.,
находящ се в гр. Перник, ***, съставляващ парцел ХІІІ-12472 в кв. 524 по сега
действащия план за регулация и застрояване на гр. Перник, кв. Калкас, който
имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник представлява
поземлен имот с идентификатор № 55871.510.810 с площ от 803 кв.м., заедно с построената
в него жилищна сграда със застроена площ от 37 кв.м. и идентификатор
55871.510.810.2.
Ответницата В.Н.И.
е оспорила своевременно иска за делба, навеждайки възражения относно
допустимостта на делбата, дяловете в съсобствеността и лицата, които участват в
нея.
За да
постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че в
урегулирания поземлен имот са построени четири сгради, една от които е лична
собственост на ответницата, а друга – съсобствена между
страните, а наличието на две или повече сгради с различни собственици в един
поземлен имот представлява хоризонтална етажна собственост, при която имотът, в
който те са построени, се явява тяхна обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от
ЗС и е неделим по силата на законовата разпоредба на чл. 38, ал. 3 от ЗС. Приел
е, че изключението от посоченото правило е неприложимо, тъй като от приетите
заключения на съдебно-техническите експертизи се установява по делото, че урегулираният
поземлен имот е неподеляем.
Същият не би могъл да бъде поделен на два имота, тъй като новообразуваните
недвижими имоти няма да отговарят на изискването на чл. 19, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 19, ал. 4 от ЗУТ за лице към улица.
По делото не е спорно между страните, а и от
представените пред първоинстанционния съд удостоверения за наследници, нотариален
акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 19 от
07.05.1963 г. по дело № 378/1963 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 104 от 29.11.1969 г. по дело № 1977/1969 г., нотариален акт за учредяване на
правно на строеж върху чужда земя № 98 от 23.08.1973 г. по дело № 519/1973 г., нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 146 от 15.05.1992
г. по дело № 1002/1992 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110 от
08.11.2006 г. по дело № 813/2006 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 54 от 28.02.2007 г. по дело № 47/2007 г., нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 92 от 28.07.2009 г. по дело № 277/2009 г. и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37 от 23.03.2015 г. по дело
№ 25/2015 г. и скици се установява, че процесният урегулиран поземлен имот е
съсобствен между страните въз основа на възникнало наследствено правоприемство
и обективираните в нотариален акт № 146 от 15.05.1992 г. и нотариален акт № 37
от 23.03.2015 г. прехвърлителни правни сделки при дялове 2/6 идеални
части за въззивницата Л.Н., 3/6 идеални части за въззивниците Л.Н. и Б.Н. в
режим на съпружеска имуществена общност и 1/6 идеална част за въззиваемата В.И..
Установява се
от част от посочените писмени доказателства и заключенията на съдебно-техническите
експертизи, че в процесния поземлен имот са изградени четири сгради. Жилищна
сграда с идентификатор 55871.510.810.1 и застроена площ от 81 кв.м., собствеността
върху която въз основа на учредено право на строеж и договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 92 от
28.07.2009 г., принадлежи изключително на въззиваемата В.И.. Жилищна сграда с
идентификатор 55871.510.810.2 и застроена площ от 37 кв.м., съсобствена между
страните по производството и допусната помежду им до делба от
първоинстанционния съд. Гараж с идентификатор 55871.510.810.3 и застроена площ
18 кв.м. и селскостопанска постройка с идентификатор 55871.510.810.4. и
застроена площ от 9 кв.м., които не са предмет на делбеното производство.
По делото се
установява от приетите от първоинстанционния съд заключения на съдебно-техническата
и повторна тричленна съдебно-техническа експертиза, че от процесния поземлен
имот не могат да бъдат обособени два самостоятелни урегулирани поземлени имоти,
отговарящи на чл. 19, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗУТ, тъй като
новообразуваните имоти няма не могат да имат изискуемото лице към улица и
размери. Видно от заключенията и изложеното при изслушването на вещите лица
пред първоинстанционния съд същите са дадени при отчитане на фактическото
положение на процесния поземлен имот, включително и съществуващите в имота
сгради, необходимите отстояния на същите и възможния достъп до тях въз основа
на действащия градоустройствен статут на имота. Предвид тези съображения
правилно първоинстанционния съд не е възприел особеното мнение на тричленната
съдебно-техническа експертиза, според което процесният поземлен имот е поделяем
на два новообразувани имота чрез осигуряване на достъп на единия от тях чрез
прокарване на задънена улица (тупик) с широчина от 3.50 метра, отговаряща на
чл. 81, ал. 1 от ЗУТ.
Други
доказателства не са ангажирани.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Съгласно чл.
34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако
законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението
на вещта. Земята е обща част съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС в случаите, когато отделни
обекти в една сграда са собственост на различни лица и урегулирания поземлен
имот е бил предназначен за строежа на тази сграда. Проблемът дали земята е обща
част или се намира в обикновена съсобственост се поставя в случаите, когато
урегулирания поземлен имот е застроен с повече от една сграда, какъвто е
разглежданият. Когато сградите са индивидуална собственост на съсобствениците
на урегулирания поземлен имот, то последната е обща част във всички случаи,
когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани
поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях
сгради, като се спазят изискванията за лице и повърхност за всеки новообразуван
урегулиран поземлен имот, отстояния на съществуващото застрояване, достъп до
улици и други изисквания на благоустройственото законодателство. Преценката за
допустимостта на делбата по арг. от чл. 201 от ЗУТ се извършва въз основа на
действащия градоустройствен статут на поземления имот, което следва от
характера на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща
съсобственост чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху определена
част от общите до момента вещи, към момента на постановяване на решението по
допускане на делбата.
В
разглеждания случай процесният урегулиран поземлен имот е застроен с повече от
една сграда, като обекти
на основното застрояване - жилищни сгради (така и представените по делото
скици), собствеността на които не принадлежи на всички съсобственици на
поземления имот - въззиваемата В.И. е индивидуален собственик на една от застроените
в имота жилищни сгради, а другата жилищна сграда е съсобствена между страните в
настоящото делбено производство, поради което неоснователно е наведеното в жалбата
оплакване, че статутът на имотът не може да се определя от застроените от него
сгради поради съществуващата съсобственост върху същите между всички страни в
настоящото делбено производство.
Неоснователно
е също и оплакването на въззивниците, че имотът е поделяем и съответно не
представлява обща част съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС поради възможността за осигуряване
на достъп до улица чрез прокарване на задънена улица (тупик). По делото се установи,
че според действащия градоустройствен статут на процесния поземлен имот, съответно
действащия план за регулация, към настоящия момент съществува един урегулиран
поземлен имот, чието предназначение е да обслужва застроените в него сгради, собствеността
на които не принадлежи на всички съсобственици на поземления имот. А и изграждането
на задънена улица (тупик), обслужваща единия от новообразуваните имоти, може да
бъде извършено само след осъществяване на административна процедура по изменение
на подробния устройствен план. Преценката за наличието или не на предпоставките
за изменение на плана е предоставена на компетентния административен орган,
т.е. касае се за събитие, което не е сигурно дали ще се осъществи. Извън
правомощията на съда в делбеното производството е да замести законоустановения
орган и да извърши преценка дали са налице или не условията за изменение на
плана, както и да разпореди извършването на такова изменение. Следователно
преценка дали е възможно обособяване на нови урегулирани поземлени имоти следва
да се основава само на разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ въз
основа на действащия градоустройствен статут на имота, а в случая условията за
такова обособяване не са налице. Затова процесният урегулиран поземлен имот,
чието разделяне е невъзможно по изложените вече
съображения и в който има застроени повече от една сграда, собствеността на
които не принадлежи на всички съсобственици на имота и страни в делбеното
производство и водещи до възникването на така наречената хоризонтална етажна
собственост, представлява обща част съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС, поради което
и по аргумент от чл. 38, ал. 3 от ЗС делбата на същия е недопустима.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че делбата на
процесния поземлен имот е недопустима и решението на първоинстанционният съд
като правилно следва да се потвърди.
С оглед
изхода на спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 900 лева, представляващи заплатеното
от последния адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1381 от 06.01.2017
г., постановено по гр.д. № 2661/2015 г. по описа на Пернишки районен съд, ГО,
ХI-ти състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Л.И.Н. и Б.Й.Н. против В.Н.И. иск с правно основание
чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане до делба на съсобствен недвижим имот,
представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 790 кв.м., находящ се в гр. Перник,
***, съставляващ парцел ХІІІ-12472 в кв. 524 по сега действащия план за
регулация и застрояване на гр. Перник, кв. Калкас, който имот по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Перник представлява поземлен имот с идентификатор
№ 55871.510.810 с площ от 803 кв.м.
ОСЪЖДА Л.И.Н.,
ЕГН **********, и Б.Й.Н., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на В.Н.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 900.00 лева, представляваща направени
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд на Република България по правилата на чл.
280 от ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.