Решение по дело №7675/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5199
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110207675
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 5199
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110207675 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Р. С. А. от ........................., с
ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник срещу Наказателно
Постановление № 22 - 4332 - 008055 издадено на 05.05.2022г. от Началник
сектор в СДВР отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.
В жалбата си до съда наказаното лице навежда оплаквания за
незаконосъобразността на обжалвания санкционен акт, изразяваща се
наличието на изключение за извършено нарушение. Навежда оплакване, че
поради влошено здравословно състояние се е намирал в лентата за
принудително спиране на автомагистралата. Също така навежда възражения
за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
неяснотата на фактите, свързани със самото нарушение. В заключение се от
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление. Претендират се и разноски.
1
В съдебно заседание жалбоподателят Р. А., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена. Излага обстойни съображения в нейна подкрепа.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган Началник СДВР отдел ,,Пътна
Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което
се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 25.04.2022г., около 17:43ч. на път Автомагистрала № А – 1
/Автомагистрала Тракия/ на 9 – ти километър, жалбоподателят Р. С. А.,
управлявал лек автомобил Т.К................. Серия с рег.№ СВ .................КТ,
регистрирано на името на търговското дружество ,,И................“ ЕООД с
Булстат: ...............с посока на движение от село .............към гр.София, като
водача се движел в лентата за принудително спиране без да е имал
основателна причина за това, което било възприето от свидетеля Т. Т., който
се обадил на телефонна на дежурния полицейски служител в ОПП. Били
изпратени два екипа от полицейски служители, които установили нарушителя
като лицето Р. А. и на което починалия впоследствие мл.автоконтрольор Й. А.
съставил АУАН. Свидетел на акта и установяване на дееца бил и В. Х.. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от разпита на свидетеля – очевидец на случилото се Т.
Т. е, че същият непосредствено е бил възприел движението на управлявания
от жалбоподателя лек автомобил в лентата за принудително спиране на
автомагистралата. Свидетелят е останал на място на деянието до пристигане
на свидетеля Х. и установяване на нарушителя в лицето на жалбоподателя. И
двамата свидетели в своите показания са категорични, че пред тях водачът на
лекия автомобил се е споменавал за възникнал здравословен проблем,
обуславящ мигновената им реакция по оказване на спешна помощ. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични
2
е непротиворечиви. Същите се потвърждават и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. По отношение на представените с
жалбата и от страна на защитника на жалбоподателя писмени доказателства,
установяващи внезапно възникнал здравословен проблем у дееца съдът счита,
че такъв действително е имало, но същият не се намира в причинна връзка с
извършеното нарушение. Свидетелят Т. е категоричен в своите показания, че
водачът на моторното превозно средство е бил в движение, а не е бил спрял в
лентата за принудително спиране на магистралата.
Неестествено е лице с твърдян здравословен проблем да управлява
автомобил и да не сподели и потърси спешна медицинска помощ от
пристигналите на място полицейски служители. Също така е нелогично
търсене на медицинска помощ в значителен интервал от време след деянието
и то в болнично заведение, намиращо се на значително разстояние от първото
възможно такова. Ето защо съдът счита, че представените медицински
документи не касаят извършеното нарушение и не следва да бъдат
кредитирани като такива, оневиняващи дееца.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят Р. С. А. е извършил административно
нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Наказаното лице е управлявало МПС в лентата за
принудително спиране по автомагистрала без да уважителна причина за това
и без да попада в изключенията, предвидени в съответната материално правна
норма.
3
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието умишлено.
Той е осъзнавал, че има задръстване по пътя, по който се е движел, което го е
мотивирало да съкрати времето чрез неправомерното използване на лентата
за принудително спиране.
Съдът не споделя направеното възражение в АУАН и пледоарията на
защитника на нарушителя, че АУАН и НП липсва отразяване на съществени
признаци, свързани с обективната страна на изпълнителното деяние, което
нарушава правото на защита на дееца. По делото е разпитан свидетел –
очевидец, въз основа на чиито показания е бил съставен АУАН, в който са
отразени времето, мястото и начина на извършване на нарушението.
Поместените реквизити освен че са ясни и недвусмислени, но се явяват и
потвърдени от очевидеца на случилото се. Това на свой ред обуславя и
неуважаването на оплакването, че липсва свидетел на самото нарушение.
Обстоятелството, че същият не е бил компетентен да спре водача на
управляваното МПС, а това е било в прерогативите на починалия
актосъставител, на който очевидеца се е подписал и като свидетел по акта, не
води до необоснованото издаване на наказателното постановление.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че както АУАН,
така и обжалваното НП съдържат минималните изисквания по чл.42, ал.1 т.4
и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН относно съставомерните признаци за извършеното
административно нарушение.
По отношение на наказанията съдът съобрази, че административно
наказващият орган правилно е приложил санкциониращата разпоредба на
чл.178Ж, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща за извършеното нарушение лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 3 месеца и глоба в размер на 1 000
лева. Видът и размерът им е строго регламентиран в закона, поради което и не
подлежи на последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
4

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 - 4332 - 008055
издадено на 05.05.2022г. от Началник сектор в СДВР отдел ,,Пътна Полиция"
СДВР, с което на Р. С. А. от ...................., с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.58,
т.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Р. СТ. АС. от ................... с
ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник срещу Наказателно
Постановление № 22 - 4332 - 008055 издадено на 05.05.2022г. от Началник
сектор в СДВР отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.
В жалбата си до съда наказаното лице навежда оплаквания за
незаконосъобразността на обжалвания санкционен акт, изразяваща се
наличието на изключение за извършено нарушение. Навежда оплакване, че
поради влошено здравословно състояние се е намирал в лентата за
принудително спиране на автомагистралата. Също така навежда възражения
за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
неяснотата на фактите, свързани със самото нарушение. В заключение се от
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Р.А., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена. Излага обстойни съображения в нейна подкрепа.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган Началник СДВР отдел ,,Пътна
Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което
се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 25.04.2022г., около 17:43ч. на път Автомагистрала № А – 1
/Автомагистрала Тракия/ на 9 – ти километър, жалбоподателят Р. СТ. АС.,
управлявал лек автомобил Т..................Серия с рег.№ ...................
регистрирано на името на търговското дружество ,,И..............“ ЕООД с
Булстат: ...............с посока на движение от село В. към гр.София, като водача
се движел в лентата за принудително спиране без да е имал основателна
причина за това, което било възприето от свидетеля Т. Т., който се обадил на
телефонна на дежурния полицейски служител в ОПП. Били изпратени два
екипа от полицейски служители, които установили нарушителя като лицето
Р.А. и на което починалия впоследствие мл.автоконтрольор Й. А. съставил
АУАН. Свидетел на акта и установяване на дееца бил и В. Х.. Въз основа на
акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
1
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от разпита на свидетеля – очевидец на случилото се Т.
Т. е, че същият непосредствено е бил възприел движението на управлявания
от жалбоподателя лек автомобил в лентата за принудително спиране на
автомагистралата. Свидетелят е останал на място на деянието до пристигане
на свидетеля Х. и установяване на нарушителя в лицето на жалбоподателя. И
двамата свидетели в своите показания са категорични, че пред тях водачът на
лекия автомобил се е споменавал за възникнал здравословен проблем,
обуславящ мигновената им реакция по оказване на спешна помощ. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични
е непротиворечиви. Същите се потвърждават и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. По отношение на представените с
жалбата и от страна на защитника на жалбоподателя писмени доказателства,
установяващи внезапно възникнал здравословен проблем у дееца съдът счита,
че такъв действително е имало, но същият не се намира в причинна връзка с
извършеното нарушение. Свидетелят Т. е категоричен в своите показания, че
водачът на моторното превозно средство е бил в движение, а не е бил спрял в
лентата за принудително спиране на магистралата.
Неестествено е лице с твърдян здравословен проблем да управлява
автомобил и да не сподели и потърси спешна медицинска помощ от
пристигналите на място полицейски служители. Също така е нелогично
търсене на медицинска помощ в значителен интервал от време след деянието
и то в болнично заведение, намиращо се на значително разстояние от първото
възможно такова. Ето защо съдът счита, че представените медицински
документи не касаят извършеното нарушение и не следва да бъдат
кредитирани като такива, оневиняващи дееца.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят Р. СТ. АС. е извършил административно
нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Наказаното лице е управлявало МПС в лентата за
принудително спиране по автомагистрала без да уважителна причина за това
и без да попада в изключенията, предвидени в съответната материално правна
норма.
2
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието умишлено.
Той е осъзнавал, че има задръстване по пътя, по който се е движел, което го е
мотивирало да съкрати времето чрез неправомерното използване на лентата
за принудително спиране.
Съдът не споделя направеното възражение в АУАН и пледоарията на
защитника на нарушителя, че АУАН и НП липсва отразяване на съществени
признаци, свързани с обективната страна на изпълнителното деяние, което
нарушава правото на защита на дееца. По делото е разпитан свидетел –
очевидец, въз основа на чиито показания е бил съставен АУАН, в който са
отразени времето, мястото и начина на извършване на нарушението.
Поместените реквизити освен че са ясни и недвусмислени, но се явяват и
потвърдени от очевидеца на случилото се. Това на свой ред обуславя и
неуважаването на оплакването, че липсва свидетел на самото нарушение.
Обстоятелството, че същият не е бил компетентен да спре водача на
управляваното МПС, а това е било в прерогативите на починалия
актосъставител, на който очевидеца се е подписал и като свидетел по акта, не
води до необоснованото издаване на наказателното постановление.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че както АУАН,
така и обжалваното НП съдържат минималните изисквания по чл.42, ал.1 т.4
и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН относно съставомерните признаци за извършеното
административно нарушение.
По отношение на наказанията съдът съобрази, че административно
наказващият орган правилно е приложил санкциониращата разпоредба на
чл.178Ж, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща за извършеното нарушение лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 3 месеца и глоба в размер на 1 000
лева. Видът и размерът им е строго регламентиран в закона, поради което и не
подлежи на последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
3