Р Е Ш
Е Н И Е
№ 242
25.10.2019 г., гр. Габрово,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при
участието на секретаря Весела Килифарева, като разгледа докладваното от
съдията С. Миланези в. гр. д. № 237 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 177 от 17.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2392/2018 г., Габровският районен съд е осъдил „Булкарто" ЕООД, гр.
Габрово, да заплати на С.М.Д.,***, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 22 000
лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 05.01.2018
г. и сумата от
1 200 лв. обезщетение за имуществени вреди за заплатен метален имплант съгласно
фактура № **********/09.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху тези
суми,
считано от 03.12.2018
г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 420 лв. обезщетение за забава върху сумата от 22 000 лева за
периода от 05.01.2018 г. до 02.12.2018 г., като е отхвърлил искът за
обезщетение неимуществени вреди за разликата над сумата от 22 000
лв. до
пълния предявен размер от 40 000 лв. С решението е осъден „Булкарто"
ЕООД, гр. Габрово да заплати разноските по делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
както и да заплати държавната такса върху уважената част от иска. Осъден е
ищеца по съразмерност да заплати на ответното дружество разноски на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от С. М. Д.,***Б., като се твърди, че същото е
неправилно в частта, в която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 22 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. Излагат се подробни
съображения за неправилното определяне на размера на присъденото обезщетение,
въпреки правилното очертаване на релевантните за случая обстоятелства. Моли да
се отмени решението в обжалваната част и да им се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 40 000 лв., както и да им се
присъдят направените разноски в настоящото производство.
Не е постъпил отговор на въззивната
жалба на С. Д. от ответното дружество „Булкарто" ЕООД, гр. Габрово.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба и от „Булкарто" ЕООД, гр. Габрово,
представлявано от управителя И.К.И., чрез
адв. С. К., в която се твърди че същото е неправилно и го обжалва, в частта, в която предявеният иск за
неимуществени вреди е уважен за главницата над 9 000 лв. до присъдените 22 000
лв., както и в частта, в която е уважен искът по чл. 86 от ЗЗД за сумата над 1
742, 50 лв. до 3 420 лв. Твърди се, че неправилно не е
уважено възражението на жалбоподателя за приспадане на изплатеното на ищеца обезщетение за
обществено осигуряване в размер на размерът на 4 687, 79 лв. Неправилно съдът е
приел, че съдебно - медицинската експертиза била компетентна и съответна на
писмените доказателства представени по делото, за което се излагат подробни
аргументи. Отговорите дадени от вещото лице били базирани на медицинската
документация по делото, като същите са анализирани от него с помощта на общите
познания по ортопедия и психиатрия, като тези документи не изяснявали
действителното физическо и психическо здраве на ищеца. Твърди се, че не е
спорно, че е станала трудова злополука на на 05.01.2018 г., но същата не е
свързана с вменените на работника от работодателя и закона трудови задължения.
В тази връзка неправилно съдът не е кредитирал показанията на св. С. П. и Х. Х., за което се излагат подробни
аргументи. Съдът неправилно е тълкувал практиката на ВКС, като следвало да се
приеме, че след като работникът не имал задължение да храни кучете, не е
инструктиран да ползва стълба, тъй като ползването й не влиза в трудовите му
задължения, поведението му при настъпване на злополуката следва да се
квалифицира като груба небрежност. Предвид изложеното и при съобразяване на
принципа за справедливост, както и установеното съдебна практика, определеното
обезщетение е завишено. Моли се да бъде намален определеният размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди до 9 000 лв. и съответнода бъде намалена присъдената лихв за забава. Претендират се разноските за двете
инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от С. Д., чрез адв. С. Б., в който жалбата се оспорва, като неоснователна,
по подробно изложени аргументи.
В проведеното съдебно заседание пред
въззивния съд процесуалният представител на жалбоподателя Д. моли да се уважи
жалбата им и да се отхвърли жалбата на ответното дружество. Процесуалният представител на дружеството
жалбоподател моли да се уважи жалбата им и оспорва въззивната жалба на ищеца. Двете страни претендират разноските по
делото.
Жалбите са подадени в срок, от
легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради
което са процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск
от С. Д. против „Булкарто" ЕООД, гр. Габрово, с който е поискано да се осъди
ответното дружество да му заплати сумата от 40 000 лв., обезщетение за
претърпените болки и страдания - неимуществени вреди, както и имуществени в
размер на 1 200 лв., причинени в следствие на трудовата злополука призната за
такава с разпореждане № 1 от 17.01.2018 г. издадено от НОИ, като към датата на
събитието 05.01.2018 г. ищецът е имал валиден трудов договор № 421/10.11.2017
г. с ответното дружество. В следствие на трудовата злополука получил счупване
на дясната бедрена кост, като първоначално бил поставен на директна скелетна
екстензия, след което на 09.01.2018 г. бил опрериан. След изписването му от
болницата описаната травма му причинила трайно затруднението на движението на
десния крак за срок около 12 месеца. От падането получил масивно кръвонасядане
на меките тъкани по външната повърхност на дясното бедро, дясното коляно,
дясната хълбочна и седалищна област. о време на лечението в ортопедичното
отделение получил и исхимичен инсулт. Все още се нуждаел от непрекъснати грижи.
За нуждите на медицинската манипулация трябвало да заплати и за метален имплант.
Ответното дружество "Булкарто"
ЕООД, в депозирания отговор, оспорва исковата молба, като неоснователна и
недоказана. Възразява, че действието извършено от работника няма връзка с
изпълнение на трудовите му задължения. Не било вярно твърдението, че в момента
на ползване на стъблата подът бил мокър и хлъзгав. При определяне на размера на
неимуществените вреди по справедливост, следвало да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят. Оспорват необходимостта от металния
имплант, както и връзката между травматичното увреждане и получения
впоследствие исхимичен инсулт. Следвало да се вземат предвид и изплатените
обезщетения от общественото осигуряване на ищеца, за временна
нетрудоспособност.
За да уважи предявеният иск за неимуществени вреди до размера
на 22 000 лв., Габровският районен съд е приел, че безспорно е установено
настъпването на трудова злополука, която е претърпяла ищеца на територията на
ответното дружество. Доколкото трудовата злополука е установена по съответния
ред, за което е издадено разпореждане на органа по чл. 60 от КСО, което не е
оспорено от
ответното дружество по административен ред, същото се ползва с материална доказателствена сила и съдът е
приел, че това обстоятелства е доказано в производството и е достатъчно
основание за възникване на задължението на работодателя за обезвреда. В
следствие на злополуката ищецът е бил временно
нетрудоспособен за дълъг период от време, в следствие на което същият е
претърпял имуществени и неимуществени вреди. Прието е, че не следва да се намалява
дължимото обезщетение поради съпричиняване на злополуката от страна на
пострадалия, тъй като не е установено по делото работникът да е проявил груба
небрежност при служенето си със стълбата, намираща се на територията на
предприятието и липсват доказателства в тази насока. Доколкото отговорността на работодателя е
безвиновна и гаранционно - обезпечителна, същият отговаря за уврежданият,
причинени на работника, по повод изпълнение
на трудовите му задължения, независимо дали същите се дължат на виновното поведение на работника. С
оглед характера на увреждането - разместено счупване в горния край на дясната
бедрена кост, масивно кръвонасядане, възрастта на работника, борките след
увреждането, нуждата от чужда помощ през възстановителния период, временната
нетрудоспособност за период надвишавщ 12 месеца и като е отчел, че не е
настъпило пълно възстановяване поради наличие на усложнение във
възстановителния процес, съдът е определил, за претърпените неимуществени
вреди, обезщетение в размер на 22 000 лв. За претърпените имуществени вреди,
съдът е приел пълна обезвреда в размер на 1 200 лв. заплатени от работника за
метални елементи за фиксация на счупването. Съдът е приел, че не следва да се
приспада от обезщетението за имуществени и неимуществени вреди изплатеното
обезщетение по общественото осигуряване, тъй като работникът не е претендирал
пропусната полза. Като е уважил главния иск за неимуществени вреди, съдът е уважил и акцесорният от чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Въззивният съд, след съвкупна преценка
на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, приема
за установено, че първоинстанционният съд правилно и обективно е установил
фактическата обстановка по делото.
Не е спорно между страните, че С.Д., към
момента на настъпване на злополуката е работила на трудов договор № 421 от 10.11.2017 г. при "Булкарто"
ЕООД на длъжност „портиер”. От длъжностната
характеристика на работника е видно, че същият, освен посочените основни
функции и задачи, като портиер осъществява и други възложени от управителя
задачи.
От представено разпореждане № 1 от
17.01.2018 г. издадено от НОИ, ТП-Габрово, се установява, че декларираната
злополука с вх. № 1 от 10.01.2018 г. на ТП – Габрово от осигурителя
„Булгарто” ЕООД, станала със С. М. Д. на 05.01.2018 г. е приета за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено, че по данни от
декларацията и протокол за разследване от 09.01.2018 г. внезапното увреждане
/фрактура на дясна бедрена кост/ е резултат на падане от подвижна стълба.
От заключение на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че вследствие инцидент на 05.01.2018 г., С. М. Д. е получил
разместено счупване в горния край на дясната бедрена кост (пертрохантерно),
масивно кръвонасядане по десния крак. Счупването е довело до трайно затруднение
на движението на десния долен крайник, за срок без натоварване на крайника 6
месеца и срок на нетрудоспособност около 11-12 месеца. Кръвонасяданията,
предвид на тяхната масивност, са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК), за период от около 1 месец. Вещото лице е заключило, че тези
увреждания могат да бъдат получени при описаното падане със стълбата - надясно
върху терена, с удар на дясната хълбочна и бедрена област в земната настилка.
Съгласно заключението най-значително е бил снижен комфортът на живот на
пострадалия в следоперативния период от около 1 месец, след което се е нуждаел
от чужда помощ в продължение на 6 месеца (при използване на помощни средства -
патерици, без натоварване на крайника) и намалена нужда от помощ от около 11
месеца, когато се придвижва с помощни средства, но вече няма противопоказания
да натоварва крайника. Интензитетът на претърпените болки е бил най-голям в
периода на острата травма през първия ден, и умерено голям в ранния
следоперативен период от около 2 седмици. След това болките постепенно са
намалявали, но са продължили в срока на раздвижване. Полученото счупване е
зараснало. Според вещото лице не може да се даде точна прогноза, в какъв срок
ще се възстанови напълно подвижността на крайника, свързана с увреждането на
меките тъкани и сухожилия (контрактури и хипотрофия, от травмата и от
обездвижването). Сочи, че проведеното медикаментозно лечение е адекватно и съответства на нуждите на
пациента. След проведеното оперативно лечение за фиксация на счупването, от
голяма важност е била ранната и последваща рехабилитация - за възстановяване на
общата подвижност и подвижността на крайника. Предвид удълженото
възстановяване, свързано със състоянието на крайника, е необходимо провеждане и
на допълнителна рехабилитация, евентуално и на санаториално лечение, по
преценка на лекуващия лекар. Вещото лице сочи, че документираният разход за
консуматив - метални елементи за метална остеосинтеза DHS, която е използвана за
фиксация на счупването, е бил уместен и необходим, тъй като сумите за
закупуване на тези елементи не се покриват чрез заплащане от Здравно- осигурителната
каса и са дължими от пациента. Съвременното лечение при пертрохантерно счупване
на бедрената кост изисква оперативно поставяне на метална остеосинтеза от този
тип, с цел правилно наместване и фиксиране на фрагментите, както и осигуряване
на здравина и стабилност по време на процеса на зарастване. Извършването на
операцията осигурява по-добро качество на живот. В случай, че операцията не се
извърши, състоянието на пациента може прогресивно да се влошава и прогнозата за
качеството, а понякога и продължителността на живота сериозно да се влоши. Съгласно
заключението при пострадалия има данни за преживени в миналото исхемични
мозъчно- съдови инциденти (инсулти), с данни за реинсулт по време на лечението на
счупването. Вещото лице е категорично, че не може исхемичен инсулт да е пряка
последица от травма на крайника. Експертизата е приета без възражения от страна
на ищеца, а ответникът е възразил само по отношение на отговора свързан с
клиничната пътека, като в останалата част не е възразил да бъде приета.
От допълнителното заключение
на съдебно- медицинската експертиза,
извършено след проведен преглед на ищеца, се установява, че в конкретния случай периодът на
възстановяване на ищеца е удължен, като все
още не е настъпило пълно възстановяване, поради настъпили усложнения -
контрактури на сухожилията на крайника, разхлабване на заключващия винт на
металната остеосинтеза, с болков синдром. Ищецът все още е с ограничена
подвижност, не може да използва крайника си в пълен обем и с нормално
натоварване, неработоспособен е и има нужда от помощни
средства за предвижване - патерица или бастун, поради невъзможност за пълно
натоварване на крайника. Предстои допълнителна преценка от специалист- ортопед
за времето, необходимо за отстраняване по оперативен път на металната
остеосинтеза. Това щяло да удължи периода на възстановяване и нуждата от помощни
средства най-малкото за следоперативния период, а също така и за необходимата
рехабилитация. Нужна била и продължителна допълнителна рехабилитация за преодоляване на
контрактурите и възстановяване на нормален обем на движение на крайника. Не
може да се даде точна прогноза като време, но най-вероятно се касае за няколко
месеца. Вещото лице е посочило, че според консултацията с психиатър и
оплакванията, вследствие на преживения травматичен инцидент и продължително лечение,
съпроводено с болки, С. М. Д. е с рецидивиращо депресивно разстройство, с проява
на епизод от тежки психотични симптоми. Психо-емоционалният му статус е силно
засегнат от случилото се и от продължителните страдания. Чувства се непълноценен,
в тежест на околните, безперспективен. Допълнителната експертиза е приета без възражения от
страните.
От представената фактура №
********** от 09.01.2018 г., г. се установява, че ищецът закупил медицинско
изделие ортопедия DHS с ограничен контакт на стойност 1
200 лв.
От представеното
удостоверение изх. № 007-00048673/04.02.2019 г. на НОИ ТП– Габрово и
удостоверение изх. № 007-00048679/04.02.2019 г. на НОИ ТП – Габрово се
установява, че ищецът за периода 01.01.2018 г.–31.12.2018 г. е получил обезщетение
за временна неработоспособност в размер
на 4 340,55 лв., а за периода 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. – обезщетение за
временна неработоспособност в размер на 347, 24 лв.
От събраните гласни
доказателствени средства, а именно показанията на св. Н.П.Б., се установява, че при
настъпилата злополука на 05.01.2018 г., ищецът постъпил в болница, където бил
опериран, като болките в първите дни били много силни. В областта на таза и
слабините, целият крайник до под коляното, нагоре от кръста чак до под
плешката станал котлено син и кожата
била черна. Ищецът останал в отделението и за провеждане на физиотерапията от
15 до 22.01.2018 г., като първите месеци след изписването изкарал лежейки, не
можел да се обслужва самостоятелно, а негова съседка помагала при гледането му.
Болките продължили и през следващите месеци, като след извършен преглед
докторът бил категоричен, че има разхлабване на застопоряващ винт. Ищецът имал
проблеми със съня, бил отчаян и сринат психически, заради злополуката ежедневието
му изцяло се променило.
Свидетелят С.П. свидетелства, че никой няма
задължение да храни постовото куче, като същото се намира извън ограда на
фирмата. Той работи в същата фирма като механик в сервиза. Виждал Х., шофьор във фирмата, да храни
на добра воля кучето. На падането не е бил свидетел, то се случило по обяд. Бил
по блуза, не било студено. Твърди, че стълбата е на бензиностанцията и служи за
нейното обслужване. Когато станал инцидента до С. имало стълба. Не знае къде се
намира храната на кучето, той не е виждал ищеца да го храни. Той по цял ден стои вътре в гаража при спуснати
врати.
Свидетелят Х.Х. свидетелства, че кучето не
е постово на фирмата, като той го храни на добра воля и няма указания, кой да
го храни. На 05.01.2018 г. не бил във
фирмата, но времето било хубаво и асфалта бил сух. Работи във фирмата от 19
години, не е виждал друг освен него да храни кучето, което се намира извън
двора. Д. бил пазач и мястото му било в караулката или магазина, не знае как
той може да стигне до кучето. Ако някой иска да стигне до кучето трябва да
излезе и да мине покрай оградата, която е бетонна. Свидетелства, че храната за
кучето се съхранява в гаража, който се намира във фирмата. Той не отсъства, но за ден два има кой да го
нахрани. Не си взима много отпуск. Хранел кучето на добра воля.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
същество постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при
всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като
настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на
чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Отговорността на работодателя по чл. 200,
ал. 1 от КТ е безвиновна и гаранционно обезпечителна, като същия отговаря за
уврежданията на здравето на работника, причинени при изпълнение на трудовите му
задължения.
Имуществената
отговорност на работодателя се носи за имуществените и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука. В конкретния случай са налице основанията
за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя "Булкарто"
ЕООД за вредите причинени на работника С.Д., който е
работил по трудов договор в дружеството, за трудовата злополука станала на 05.01.2018 г., установена с влязъл в сила акт на
ТП на НОИ - Габрово. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, след
като по установения ред на КСО злополуката е приета за трудова и акта на
административния орган не е оспорен по съответния ред, то предпоставката за
реализиране на отговорността на работодателя е налице, т.е. установено е, че
злополуката притежава правните белези на трудова злополука. С оглед изложеното
правилно първоинстанционният съд не е кредитирал свидетелските показания на
работещите при ответното дружество св. Х. и св. П., за установяване на
обстоятелството, че злополуката не е трудова и че ищецът, като работник не е
извършвал работа, която да е във връзка с трудовите му задължения. Освен това правилно
е приетото от първоинстанционния съд, че тези показания са и противоречиви -
според единия свидетел кучето било постово - св. П., а според другия не било
постово - св. Х.. Според двамата свидетели никой нямал задължение да храни
кучето, същевременно св. Х. свидетелства, че храната за кучето се съхранява в гаража
на фирмата.
Претърпените
вреди от ищеца, безспорно са в следствие на приетата за трудова злополука
станала на 05.01.2018 г., като причинно - следствената връзка не е спорна по делото. В следствие на
падането от стълбата, С. Д. е получил разместено счупване в горния край на дясната
бедрена кост (пертрохантерно), масивно кръвонасядане по десния крак. От заключението на вещото лице по
съдебно -медицинската експертиза е видно, че травматичното увреждане кореспондира с описания механизъм на претърпяването му от пострадалия.
Спорен по делото е въпроса, и в двете въззивни жалби, за размера на присъденото с обжалваното
решение обезщетение за неимуществени вреди от 22 000 лв. и респ. налице ли са основания
за намаляване на отговорността на работодателя на осн. чл. 201, ал. 2 от КТ. Настоящият
състав на съда намира, че така определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за претъпените неимуществени вреди от Д., е съобразен в пълна степен с принципа на
справедливост, изискващ в най - пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените болки и страдания, настъпили в резултат от
вредоносното действие. При определяне на размера на обезщетението е отчетено, че работника е в напреднала възраст и е претърпял увреждане на десния крак, като и към момета не
се е възстановил напълно, напротив придвижва се с помощни средства. Полученото увреждане е засегнало възможността на
работника безпрепятствено да се
предвижва за един продължителен период от време - трайно затруднение на
движението на десния долен крайник, за срок без натоварване на крайника 6
месеца и срок на нетрудоспособност около 12 месеца. Същият е претърпял
значителни болки и страдания и в следствие на злополуката, физическото и психическото здраве на ищеца са се влошили, видно от заключението на вещото лице д
- р Колев
и свидетелските показания на св. Н. Б.. Без основание е наведеното възражение в жалбата на
дружеството - работодател, че след като експертиза не е извършена от вещо лице
ортопед, то не било изяснено здравословното състояние на работника. На първо
място основното заключение на вещото лице не е оспорено от ответното дружество,
освен това вещото лице е съдебен лекар и всяко вещо лице със специалност
медицина, може да отговори на поставените допълнителни въпроси (на които е
отговорено след преглед на лицето и оценка на допълнително представената
медицинска документация) свързани с периода на възстановяване на пострадалото
лице, дали е необходимо същото да се придвижва с помощни средства и довело ли е
до промяна на емоционалното му състояние претърпените болки и страдания, във
връзка с получената травма. Неоснователно е и наведеното възражение във
въззивната жалба на Д., че била налице причинно - следствената връзка между
получената травма на крака и получения в последствие исхимичен инсулт, което не
било взето предвид при определяне на размера на обезщетението от съда. Напротив,
вещото лице в експертизата приема, че такава връзка не се установява. От съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане
на средното ниво на обществено развитие и благосъстояние към момента на
настъпване на увреждането, а и с оглед продължителността на претърпените болки
и страдания
на пострадалия работник,
справедливото обезщетение и според настоящия състав е в размер на 22 000 лв.
По жалбата на „Булкарто” ЕООД, въззивният съд намира, че не са налице
основания за намаляване на отговорността на работодателя на осн. чл. 201, ал. 2
от КТ. За да се намали същата на това основание, работникът следва да е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Груба небрежност е
налице, когато работникът е съзнавал (предвиждал) настъпването на вредоносните
последици - увреждане на здравето му, но е мислил или самонадеяно се е надявал
да ги предотврати. Това означава, че работникът е извършил определени действия
в нарушение на установените правила за безопасност на труда, предвиждайки
възможността от настъпването на вредоносния резултат, който той се е надявал да
избегне. Но не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда
представляват груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка
причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа,
каквато и най - небрежният би положил. В тежест на работодателя е да докаже,
извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със знанието за
възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към
съществуващата опасност от тяхното настъпване (в този смисъл е и решение № 719/10.11.2009г
. по гр.д. № 2898/2008 г. на І ГО на ВКС). В конкретния случай не се доказа, че
Д. е действал при условията на груба
небрежност при настъпването на трудовата злополука, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
Неоснователно
е и наведеното възражение в жалбата на „Булкарто” ЕООД, че неправилно първоинстанционния съд не е приспаднал
от определеното обезщетение за неимуществени вреди сумите изплатени на
работника по обществено осигуряване за временната му нетрудоспособност, на осн.
чл. 200, ал. 3 от КТ. Обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудово възнаграждение, а
обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените на работника болки
и страдания в следствие на трудовата злополука. Тези две обезщетения са за
различни видове обезщетения и полученото обезщетение по общественото
осигуряване не следва да се приспада от това за неимуществени вреди. В този
смисъл правилно съдът не е приел възражението на работодателя за приспадане
сумата от 4 687, 79 лв. от определеното на работника обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 22 000 лв.
Предвид гореизложеното настоящият състав
на съда намира, че първоинстанционния съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а двете въззивни жалби следва да бъдат
оставени без уважение, като неоснователни и недоказани. В частта, в която е присъдено
обезщетение за имуществените вреди на работника, в следствие на трудовата
злополука, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на делото претендираните разноските
от страните, следва да останат в тежест на
всяка от тях, така както са направени.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177 от 17.05.2019
г. постановено от Габровският
районен съд по гр. д. № 2392/2018 г., в частта, в която е осъден „Булкарто" ЕООД, гр. Габрово, да заплати
на С.М.Д.,***, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 22 000
лв. ппредставляваща
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 05.01.2018
г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от 03.12.2018 г.
до окончателното им
изплащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 420 лв. обезщетение за
забава върху сумата от 22 000 лева за периода от 05.01.2018 г. до 02.12.2018 г. и е отхвърлен искът за обезщетение неимуществени
вреди за разликата над сумата от 22 000
лв. до
пълния предявен размер от 40 000 лв., като правилно и законосъобразно.
В частта
за присъдените имуществени вреди на ищеца решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: