Р Е Ш Е Н И Е
№182
гр. Русе, 22.12.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
Членове:
МИЛЕНА
ПЕЙЧЕВА
РОСИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря Д.С. в присъствието на окръжния прокурор ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХ дело № 669 по описа за 2014г.,за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.
Подсъдимият А.И.Я. *** е обжалвал присъда №125/04.11.2014г.на
Беленския районен съд, постановена по НОХД № 301/14г. по описа на БРС, с която е
бил признат за виновна в това, че на 12.10.2014г. на първокласен път Р.,
в района на землището на гр.БV управлявал МПС – Л. с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,64 на хиляда, установено по надлежния ред,
указан в Наредба №30/27.06.01г. на МЗ,МВР и МП за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, поради
което и на основание чл.343б, ал.1 от НК и чл.54 от НК му било
наложено наказание лишаване от свобода в размер
на пет месеца /5м./, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от
три години /3г./ по реда на чл.66, ал.1 от НК. На осн.чл.343г
от НК подсъдимият е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от една
година /12м./. Съобразно изхода на делото на подсъдимия са възложени и направените
деловодни разноски.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят и неговият упълномощен защитник – адв.П.Н. – АК – Р., поддържат въззивната
жалба, в която се сочат основания за отмяна на присъдата, поради нейната
необоснованост, а оттам и незаконосъобразност с искане към окръжния съд да
издаде нова такава, оправдателна по
същността си.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният
съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е възприел фактите по делото, доколкото
изложеното в мотивите към присъдата съответства изцяло на събрания доказателствен материал и въз основа на него
е достигнато до правилни правни изводи, относно съставомерността на деянието и неговата правна
квалификация, които настоящата инстанция напълно споделя, поради което не счита за необходимо да преповтаря фактическата обстановка по делото в
настоящото си изложение.
Конкретните доводи във въззивната жалба, касаят основно наведени съмнения, относно
спазване на правилата за вземане на кръвна проба от водача на превозното
средство, предвидени в Наредба №30/01г.,
както и наличните противоречия в тази връзка, разкрити в съдебно заседание
между депозираните показания от страна на св.А.Ж. и полицейските служители,
осъществили проверката за алкохол на подсъдимия – св.П. и св.Р.. С оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, същите се явяват неоснователни
и мотивите за този извод на съда са разкрити обстоятелствено в анализа и
интерпретацията на доказателствения материал в
мотивите към атакуваната присъда, където е посочено на кои доказателствени
източници се дава вяра и на кои не. Първоинстанционният
съд е възприел напълно правилно доказателствата, относно въпросите, съдържащи
се в предмета на доказване по делото и то с оглед действтелната
им насоченост и съдържание, след което законосъобразно – в съответствие със
законите на формалната и правна логика ги е анализирал за да отговори на
въпросите за авторството, времето, мястото на извършване на деянието и формата
на вината на дееца, които въззивната инстанция
напълно възприема. Несъстоятелни остават
и твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при
разглеждане на делото в районния съд, изразени в непопълване на делото с
исканите от защитата на подсъдимия доказателствени
средства от експертен порядък , а именно СППЕ на св.А.Ж. и СМЕ на подсъдимия,
които целят да установят психичната годност на първия да дава достоверни
показания и съответно да проверят
обясненията на подсъдимия, относно твърдяните от него
обстоятелства за време, място и количество на употребения от него алкохол в процесния ден.
Първоинстанционният съд правилно е преценил
в мотивите си към присъдата, че безспорно е установено както кой е шофирал
превозното средство през въпросния ден на посоченото в обвинителния акт място,
така и че не са констатирани нарушения на цит. по –
горе наредба за установяване употребата
на алкохол от водачите на МПС, които да са от естество да опорочат теста за
алкохол, извършен от полицаите с годно техническо средство по метода на газхроматографа, а липсата на изследвана кръвна проба и
проверка на евентуалния резултат посредством СМЕ са изцяло по вина на
подсъдимия, който отказвайки да даде кръв за изследване сам се е лишил от още
едно доказателствено средство и това няма как да се
вмени във вина на разследващите органи и съда. Следователно, показанията на
техническото средство „Алкотест Дрегер”,
видно от които към момента на проверката в 19,32ч. на 12.10.2014г. уредът е
отчел наличие на алкохол в пробата на подсъдимата от 1,64 промила, са онези
обективни дадености по делото, от които категорично може да се заключи, че през
процесния ден подсъдимият е шофирал след употреба на
алкохол в посочената концентрация в обвинителния акт. Този извод се подкрепя и
от липсата на разминавания и несъответствия в документите, материализиращи
извършената проверка на водача за наличие на алкохол, обективирани
в АУАН и ротокол за мед.изследване, както и в тези,
относно техническите параметри – характеристика и годност на използваното
средство за проверка. Така обособената еднопосочна непротиворечива в същността
си доказателствена съвкупност по категоричен начин
извежда фактологията, такава каквато е посочена в
обвинителния акт и следователно опровергава твърденията на подсъдимия,
депозирани в обясненията му пред районния съд, поддържани и пред настоящата
инстанция в частта, която й противоречи, а именно - твърдението, че не е
употребила алкохол с посочената концентрация на процесната
дата.
Не се констатират и
сочените от защитата нарушения на посочения нормативен акт ред за вземане на
алкохолна проба от водачите на МПС, на чиито възражения в тази насока районният
съд подробно и аргументирано е дал задоволителен отговор в мотивите си. В тази им част
обясненията са отхвърлени правилно и законосъобразно като недостоверни от
районния съд, поради факта, че са в противоречие с целия останал доказателствен материал и най – вече с обсотятелството,
че тези данни, изнесени от подсъдимия за изпити две бири в 12,00ч. не могат
адекватно да обяснят установената с техническо средство завишена концентрация
на алкохол в момента на проверката от 1,64 промила. Следователно, показанията
на свидетелите, осъществили полицейската проверка, които в най-малки детайли
кореспондират на съдържанието на писмените доказателства и доказателствени
средства, събрани по делото са напълно достоверни и недвусмислено сочат на авторството
на подсъдимия по отношение на деянието, въведено с повдигнатото му обвинение,
за което районният съд правилно и законосъобразно го е признал за виновен и му е
наложил предвиденото в закона наказание.
Извършената индивидуализация на наказанията лишаване
от право и лишаване от свобода, наложени кумулативно на подсъдимия са определени
в предвидения от закона размер за извършеното, отчетени са всички налични
смекчаващи отговорността обстоятелства, а нови такива не се сочат от страните и
не са констатирани от настоящата инстанция, което определя и тяхната
справедливост, с оглед целите, визирани в чл.36 от НК. Наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, каквито са липсата на налагани административни
наказания за нарушения на ЗДвП, видно от справката на КАТ и признатата
инвалидност на подсъдимия, не са от естеството на изключителни такива, нито пък
са многобройни по см. на чл.55, ал.1 от НК за да мотивират замяна на лишаването
от свобода с пробация, при установения превес на
същите при едно единствено отегчаващо такова, а именно причиненото ПТП с
материални щети от водача на автомобила. Не е допуснато и нарушение на закона с
отлагане чрез определянето на изпитателен срок за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в хипотезата на чл.66 от НК, тъй като материално - правните
предпоставки за това решение на съда са налице.
С
оглед изложеното, въззивната инстанция намира атакуваната присъда
за законосъобразна и обоснована, а наложените с нея
наказания за
справедливи, съобразно критериите
на чл.36 от НК, поради което същата следва да се потвърди изцяло.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство или на съдебното следствие,
налагащи отмяна на съдебния акт.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №125/04.11.2014г.на
Беленския районен съд, постановена по НОХД № 301/14г. по описа на БРС.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.