Р Е Ш Е Н И Е
№ 193/20.05.2010
г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на деветнадесети
април, две хиляди и десета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : В.Д.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 525 по описа за 2009 г.
Искът е предявен на основание чл.53 ал.2 от ЗКИР.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответниците, че кадастралната граница между ПИ №61710.501.16 и ПИ
№61710.501.10 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-37/10.03.2008г. на
изп.директор на АГКК съвпада с регулационната линия между УПИ №І-16 и УПИ
№І-„Булмасо” в кв.6 по плана, одобрен със Заповед №1281/2001г. на кмета на
община Разград. Твърди, че при заснемането е допусната грешка и не е нанесена
регулационната линия по приложената регулация и отразена в предходен план от
2001г., а е нанесена стара имотна граница отпреди това. Претендира и разноски
по делото.
Първият
ответник по исковата молба-„Б.”АД-Разград в писмения си отговор заявява: 1/ че
иска е недопустим по реда на чл.53 от ЗКИР и настоява за прекратяване на
производството по делото, поради липса на интерес на ищеца, който би следвало
да предяви иск по чл.124 ал.1 от ГПК или по чл.108 от ЗС; 2/ че иска е и
неоснователен, тъй като регулационната граница между двата съседни поземлени
имота е променена по съответния ред по искане на представителя на ищеца със
заповед №1526:28.03.2005г. и имотната граница е станала и регулационна,
съвпадаща с материализираната на терена трайна ограда, която не е променяла
местонахождението си от както „Б”АД е придобил собствеността върху имота.
Заявява още, че „Б”АД-Разград няма права върху ПИ №61710.501.10, тъй като
посочения имот е внесен като непарична вноска в капитала на „Б”АД-Варна.
Настоява иска да се отхвърли и претендира разноски по делото.
Допълнително
конституираният втори ответник-„Б”АД-Варна, чрез процесуалния си представител,
заявява становище идентично с това на първия ответник и твърди, че спорния
терен е придобит от него и праводателя му-„Б”АД, по давност. Настоява за
отхвърляне на иска и претендира разноски по делото.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства и прие за установено следното: Видно от представения с исковата
молба нот.акт №** т.**, рег.№ ***дело №***/ от
2001г. на нотариус В.Т. с район на действие РРС на 09.09.2002г. ищцовото
дружество е закупило от „А.”ЕООД-Разград,
ПИ №І-16 в кв.6 по плана на гр.Разград, одобрен със заповед №1281 от 2001г. с
площ от 2 355 кв.метра, при граници и съседи: ПИ №ІІ-16 и V-16 на АД”Б”.
Съгласно нот.акт №174 т.І дело №413/91г. на РРС-л.116 от делото, Акционерна
фирма”Б”-гр.Разград, впоследствие „Б”АД-Разград, е призната за собственик на урегулиран парцел
І в кв.6 по плана на гр.Разград с площ от 54 дка. Видно от решение от
31.03.2003г. по ф.д.№277/2003г. на ВОС и инвентаризационен опис-л.120 от
делото, посочения имот е внесен като апортна вноска в капитала на „Б”АД-Варна.
По
делото е назначена съдебно- техническа експертиза вещото лице по която дава
заключение, основно-л.66 от делото и допълнително-л.101 от делото с подробни
скици към тях. Видно от заключението „С”ЕООД е придобивал собственост върху
отделни УПИ, всички образувани от имот пл.№16 в кв.6 в годините след 2002г.: НА
№** т.ІІІ от 2002г., НА №** т.ІІІ от 2006г., НА №*** т.ІV от 2004г. и НА №***
т.VІ от 2005г. Имотите собственост на ищеца са били предмет на множество
разработки за частични изменения по ЗУТ-за предаване от и към съседни имоти и
заявен интерес от собственика за уедряване-обединяване в един на няколко
собствени съседни имота. Измененията са одобрени със заповеди на кмета на
община Разград както следва: преди предибиване на имота от ищеца-заповед
№1281/01.11.2001г., след придобиване на имота: заповед №2283/16.08.2004г.;
заповед №1526/28.03.2005г.-за обединяване на отделните УПИ по заявление на
ищеца-л.85 от делото и заповед №3633/18.11.2005г.-последната преди влизане в
сила на Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр.Разград. УПИ:І и
ХІ-16 на ищеца са били съседни с УПИ І-„Б”. Посочените изменения на
Устройствените планове до 2004г.включително променят вътрешните регулационни
линии, но повтарят регулационната линия-западната граница за”С”ЕООД към”Б” без
промяна, именно тази граница е спорната по настоящото производство. Документите
са собственост на ищеца описват УПИ І и ХІІ с площи именно тази западна
граница-отразени със светло зелен и тъмно зелен цвят на скицата по основното
заключение. Промяната по отношение на тази граница е настъпила през 2005г. с
проект за изменение ПУП-Р, одобрен с посочената по-горе заповед
№1526/28.03.2005г. за обединяване на УПИ: І,Х и ХІІ в един общ УПИ ХІ-16 в
кв.6. Според предвижданията на проекта западната граница следва съществуващата
ограда-по черната линия на скицата, различна от регулацията от предходните
години. С влизане в сила на ККР, одобрена със заповед №РД-18-37/10.03.2008г. на
изп.директор на АГКК в Кадастралния регистър са вписани като собственици: „С”ЕООД
за ПИ 61710.501.16 и”Б”АД-Варна за ПИ 61710.501.10 като между двата имота е
отразена като действаща регулационна линия тази одобрена със заповед
1526/28.03.2005г. Вещото лице е отразило спорната площ и в двете скици-в
първата защрихована в кафяв цвят, а във втората в черен цвят, която спорна част
възлиза на 1220 кв.метра и попада в ПИ 61710.501-10-собственост последователно
на първия и втори ответник.
Разпитаните
по делото свидетели депозират показания, че през 1992, 1993г. целия имот на „Б”АД
е бил ограден с масивна ограда с бетонова основа и бетонна стена от 60 см. Над
терена и височина 2,5 метра-мрежа и тръби с рогатки и опъната бодлива тел. Тази
ограда съществува и в момента и служи за охрана района на предприятието. Откъм
запад на „С”ЕООД от вътрешната страна на оградата има изграден тръбопровод за
пароснабдяване на цех за високоалкохолни напитки. Св.П. работил в „Б” като
инвеститорски контрол и заявява, че оградата е била трасирана от техник на
община Разград, че той е ръководил и контролирал изграждането на оградата по
утвърден за нея проект. Вторият свидетел заявява, че оградата в момента
съществува във вида в който е била изградена, че не е премествана от вътрешната
страна на оградата стои и тръбопровода., който представлява надземно съоражение
на 1 метър над терена и на разстояние 1,50 метра от оградата.
Съпоставяйки
показанията на разпитаните свидетели със заключението на вещото лице става ясно ,че спорната, защрихована площ по
двете скици не е била завладявана от ищцовото дружество и закупувайки УПИ І-16,
а впоследствие ХІ-16 до 2005г. за тези два имота регулацията е била частично
приложена.
Пред вид
така описаната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Относно
допустимостта на иска по чл.53 ал.2 от ЗКИР: Съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците за липса на правен интерес у ищеца от провеждане на
настоящото производство и счита предявения иск за допустим. Предмет на иска по
чл.53 ал.2 от ЗКИР е установяване правото на собственост на ищеца върху частта
от дворното място, заключена между погрешно нанесена в кадастралната основа
имотна граница и твърдяната вярна към минал момент. На второ място, интересът
от предявяване на иска се разкрива и от процесуалното поведение на ответниците,
които отричат претендираното от ищеца право.
Разгледан
по същество, обаче, иска е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
На първо
място, установи се, че спорната-западна за имота на ищеца граница от
закупуването през 2002г. на УПИ І, а впоследствие и на УПИ ХІ е минавала по
материализираната на място ограда- по черната линия съответно лилава линия на
двете скици на вещото лице. Спорната защрихована площ по двете скици, никога не
е била завладявана от ищеца и по отношение на посочените два имота регулацията
не е била приложена изцяло. Същата е владяна и ползвана последователно от
двамата ответника от 1991г. когато е закупен съседния УПИ І-„Б”. Съдът не
възприема възраженията на процесуалния представител на ищеца, че те не са могли
да придобият по давност реална част от съседен имот, именно заради неприложната
изцяло регулация.
На второ
място, именно по искане на представителя на ищцовото дружество и по предложен
от него проект се стигнало до поредното частично изменение на Устройствения
план, одобрено със заповед №1526/28.03.2005г., когато настъпва промяна на
спорната граница и в плана за западна граница е отразена съществуващата от
1992г. масивна ограда. Заповедта не е била обжалвана и е влязла в сила, съобразявайки
това, при изготвяне на ККР западната на
ищцовия имот граница следва съществуващата ограда и не е налице грешка при
нанасянето й. Действително в становище-л.11 от делото с дата 18.04.2007г. на
инж.Н.Н. в т.3 е посочено, „ че с молба вх.№ТУ-03-177/18.01.2005г. е установена
грешка в границата с пл.16”, но не става ясно каква” грешка” се има пред вид и за
коя точно граница, още повече че молбата е с дата предхождаща тази на заповедта
за частично изменение на ПУП.
С оглед
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците направените по
делото разноски, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в
размер на 780 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл.53 ал.2 от ЗКИР иск от „С”ЕООД с ЕИК116541026 със
седалище и адрес на управление с.Г., община Разград ул.”А.К.” №*, представлявано
от управителя Р. Н. против „Б”АД-Разград с Булстат **** и „Б” АД-Варна с ЕИК-******,
ул.С” №**, с които се настоява да се приеме за установено, че кадастралната
граница между ПИ 61710.501.16 и ПИ 61710.501010 съвпада с регулационната линия
между УПИ №І-16 и УПИ №І-„Б” в кв.6 по плана на гр.Разград, одобрен със заповед
№1281/2001г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „С”ЕООД
с ЕИК-********* и адрес на управление: с.Г, община Разград, ул.”А.К” №*,
представлявано от управителя Р. Е. Н. да заплати на „Б. АД-Разград и на „Б”АД-Варна
общо 780 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред РОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :