№ 1797
гр. С,, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110148059 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е релевирал
възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма]
установителен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 42002/2021 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 05.11.2016 г., около 23:00 часа, в гр.С,,
при движение по [улица] по посока [улица], близо до сградата на о., находяща се на №
5, е реализирано ПТП, при което на лек автомобил марка „Ауди А 8“ с рег.№ СВ 0805
АХ, управляван от Зв. В. Л., са причинени имуществени вреди в резултат на
попадането му в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно -
дупка. Поддържа, че гореописания лек автомобил е застрахован в ищцовото дружество
по автомобилна застраховка „Каско“, обективирана в полица № **********, със срок
на действие от 13.01.2016 г. до 12.01.2017 г. За причинените от ПТП-то вреди и по
повод подадено на 07.11.2016 г. уведомление от водача на автомобила, при ищеца
била образувана щета № 25016030100722, по която с преводно нареждане от
16.12.2016 г. дружеството изплатило обезщетение за възстановяване на вредите по
автомобила в размер на 2152,75 лева с включени 10,00 лева ликвидационни разноски.
Сочи се, че съгласно Закона за пътищата общината е отговорна за поддържането на
общинските пътища, поради което с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователя встъпва в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със
1
своето действие или бездействие и има право на регресен иск. С писмо до [фирма],
получено на 09.02.2017 г. ответната община била поканена да възстанови заплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение. Тъй като същото не било платено в срок,
ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 656,04 лева, за периода от
06.07.2018 г. до 06.07.2021 г. Твърди се, че за горепосочените суми за главница и
обезщетение за забава дружеството подало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
42002/2021 г. по описа на СРС, но тъй като длъжникът подал възражение, ищецът
обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 2152,75 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 25016030100722, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 16.07.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 656,04 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г. Претендират се направените в
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Поддържа се становище, че към исковата молба
не са представени доказателства, че увредения автомобил е преминал през сочения
пътен участък, като на процесната дата лицето не е сигнализирало органите на МВР,
нито застрахователя. Уведомлението за настъпило застрахователно събитие е подадено
в гр.П., два дни след настъпване на събитието, не е представен снимков материал, като
обезщетението е изплатено само въз основа на твърдения на водача на автомобила,
който се явява заинтересован от получаване на същото. Отделно от предходното се
поддържа, че при определяне на застрахователното обезщетение не е взето предвид
овехтяването на автомобила, не са представени данни за закупуване на гумите и колко
километра са изминати с тях, какъв е бил размера на грайфера и дали изобщо са били
годни за експлоатация. Изразява се и становище, че вина има водачът на автомобила,
който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. По
изложените съображения се иска отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност -
намаляване размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване на вредите
от страна на водача на процесното МПС. Претендират се разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 42002/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
2
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът [фирма] да
заплати на кредитора сумата от 2152,75 лева, представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 25016030100722, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 16.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 656,04 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г.,
както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 05.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 42002/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
От представената по делото застрахователна полица № ********** по
застраховка Каско на МПС се установява, че увреденият лек автомобил марка „Ауди А
8“ с рег.№ СВ 0805 АХ е имал сключена имуществена застраховка с ищцовото
дружество, със срок на действие от 13.01.2016 г. до 12.01.2017 г. Към полица са
представени и приложимите Общи условия.
Видно от приложената по делото декларация от лицето Зв. В. Л. е, че същият е
декларирал пред ищцовото дружество за настъпило на 05.11.2011 г. ПТП при движение
с гореописания лек автомобил в гр.С,, по ул.Филип Кутев в посока бул.Черни връх към
ул.Димитър Бояджиев, като автомобилът попаднал дупка на пътя, вследствие на което
били повредени предна дясна гума и джанта.
По делото е приложена образуваната в застрахователното дружество преписка
във връзка с изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите повреди по
процесния лек автомобил, съдържаща опис – заключение по щета, доклад по щета,
опис на претенция от 07.11.2016 г. /съдът не обсъжда описи на претенция от 22.02.2016
г., 08.06.2016 г., тъй като видно от същите е, че касаят други събития – от 07.01.2016 г.
и от 03.06.2016 г./, експертиза по претенция, документи на автомобила и водача,
снимки на увредената гума и пътното препятствие.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 16.12.2016 г. е, че
сумата от 2142,75 лева е изплатена по банков път на дружеството – лизингополучател
на увредения автомобил.
По делото е приложена регресна покана от ищцовото дружество до ответника, с
която е последния е уведомен, че застрахователното дружество се е суброгирало в
правата на увредения и е поканен да заплати изплатеното застрахователно
обезщетение. Видно от входящия № поставен върху описа е, че поканата е връчена на
представител на ответника на 09.02.2017 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на
свидетеля З.Л. – водач на увредения автомобил на процесната дата. Видно от неговите
3
показания е, че не си спомня точната посока на движение, но било в район на
[ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ] в гр.С,. Движението било отклонено и се наложило да мине
през тясна уличка, където било разкопано, имало строителни дейности. Автомобилът
попаднал в дупка и след 10 метра гумата спаднала. Свидетелят разказва, че било
тъмно, валял дъжд, дупката била голяма, но не се виждала, тъй като се била образувало
локва. Намирала се на пътното платно и нямало възможност да се избегне, имало
трафик и движението било двупосочно. Скоростта на движение била около 30 км.ч.
Цялата улица била в лошо състояние и условията не позволявали движение с по-висока
скорост. На място сменил гумата с резервна и продължил за гр.П., където уведомил
застрахователя.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че причина за настъпване на
застрахователното събитие са пътните условия на [улица], по която е преминал лекия
автомобил. Според вещото лице вредите по автомобила са в причинно-следствена
връзка с процесното застрахователно събитие и са последица от него. Съгласно
заключението, действителната стойност на вредите по застрахования при ищеца лек
автомобил към деня на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 2 311,92
лева. Вещото лице е констатирало, че от тази сума застрахователят е изплатил 2142,75
лева, като за ликвидиране на щетата, застрахователят е включил сумата от 10,00 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ,
вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи
правопораждащи факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец и размера на
дължимото обезщетение; 3/ предпоставките по чл.49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите
да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената
работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените в писмения
отговор правоизключващи възражения, включително наличието на съпричиняване от
страна на увредения.
4
Настоящият съд приема, че от представената по делото застрахователна полица,
по делото безспорно се установява наличието на валидна към 05.11.2016 г. застраховка
„Каско“ по отношение на автомобил марка „Ауди А 8“ с рег.№ СВ 0805 АХ.
Настъпването на процесното ПТП се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които се подкрепят от събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля, управлявал автомобила на процесната дата, както и от заключението на
изслушаната и приета без възражения от страните автотехническа експертиза.
Видно от показанията на свидетеля е, че при управление на автомобила в
границите на гр.С, – на [улица], попаднал в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно. Действително, свидетелят не е описал точното място на настъпване на
ПТП-то, но видно от показанията му е, че улицата е била в много лошо състояние.
Показанията на свидетеля кореспондират с описаното от вещото лице в констативно
съобразителната част на експертизата, че част от ул.Филип Кутев е без маркировка, със
землени и затревени банкети. Видно още от показанията на свидетеля е, че трафика и
състоянието на пътното платно не са позволявали висока скорост, поради което той се
е движел със скорост около 30 км.ч. Избягването на дупката е било възможно, тъй като
върху нея се образувала локва и не се забелязвала. Показанията на свидетеля се
потвърждават и от заключението на вещото лице, в което се сочи, че от описания
механизъм на настъпване на процесното ПТП може да се допусне извод, че получените
по автомобила щети са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие и
последица от него.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че за настъпване на
ПТП-то не е съставен протокол. Следва да се има предвид, че Съгласно чл.6, т.4
от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР - "Пътна
полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. В случая
произшествието е такова, че не се посещава от органите на МВР - "Пътна полиция", съгласно цитираната норма.
В конкретния случай настъпването на ПТП се установява от показанията на разпитания свидетел, а механизмът на
ПТП се установява и със заключението на приетата автотехническа експертиза.
Доколкото процесния пътен участък се намира на територията на гр.С,, то
съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и чл.8, ал.3 ЗП същият представлява
общинска собственост. Съгласно чл.48, ал.1, т.2 б.”а” ППЗП общините имат
нормативно установено задължение да организират дейностите по поддържане на
общинските пътища, с оглед на което отговорност за вредите, причинени в следствие
на неизпълнение на това задължение следва да носи съответната община. Като не е
изпълнила задълженията си по поддържане на общински път, от което са произлезли
вреди, [фирма] е осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди по чл.49
ЗЗД.
Предвид гореизложеното настоящият съд намира, че ищецът е доказал
наличието на всички предпоставки за уважаване на главната искова претенция. Това е
5
така, тъй като видно от заключението на вещото лице е, че изплатеното от
застрахователя обезщетение е в по-малък размер от действителната стойност на
щетите. Неоснователно е и възражението на ответника, че застрахователят не е отчел
овехтяването на автомобила. Видно от експертизата по претенцията е, че
застрахователят е признал 75 % от стойността на гумата.
С оглед предходното предявения иск за главница следва да бъде уважен в
пълния предявен размер от 2152,75 лева. Върху тази сума се дължи законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 09.07.2021 г. до
окончателното изплащане.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2
ЗЗД:
С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да бъде
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда в тази насока. По делото липсват доказателства, които да насочват на
поведение на водача на увредения автомобил, застрахован в ищцовото дружество,
което да е създало по-голяма вероятност за настъпване на вредите. С оглед
предходното, настоящият съд намира възражението на ответника за съпричиняване за
неоснователно.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД:
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на
поканата. Видно от приложеното по делото писмо до [фирма], в което е обективирана
покана за заплащане на процесната сума е, че същата е получена от ответната община
на 09.02.2027 г. От датата, следваща срока за плащане, ответникът е изпаднал в забава.
6
В настоящия случай ищецът е съобразил обстоятелството, че вземането за лихва се
погасява с кратката тригодишна давност, поради което е предявил акцесорния иск за
периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г. Изчислено с помощта на електронен
калкулатор на интернет страница www.calculator.bg и при предпоставките на чл.162
ГПК, обезщетението за забава за горепосочения период на сумата от 656,04 лева, т.е. в
претендирания от ищеца размер.
С оглед предходното акцесорната искова претенция също следва да бъде
уважена в пълния претендиран размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата
по делото е, че в исковото производство ищецът претендира разноски за държавна
такса, депозит за САТЕ и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство ищецът е довнесъл държавна такса в общ размер на 79,93 лева,
направил е разноски за експертиза в размер на 300,00 лева. По сметка на СРС е внесен
депозит за свидетел, но той не е използван по предназначение, тъй като разпита е
възложен на СРС. Ето защо, тази сума не следва да бъде възлагана в тежест на
ответника, а подлежи на връщане на ищцовата страна. По сметка на РС – П. е внесена
сумата от 40,00 лева, но няма данни за нейното изплащане на свидетеля, поради което
и тази сума не следва да бъде призната като разноски на ищеца. Доколкото същата е
внесена по сметка на друг съдебен орган, то нейното връщане е от неговата
компетентност.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. В случая е безспорно, че ищецът е бил представляван в производството
от юрисконсулт, като с оглед горепосочената разпоредба съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в минималния размер от 100,00 лева /чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ/, доколкото производството не
представлява правна и фактическа сложност и е приключило само в две съдебни
заседания.
С оглед предходното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 479,30 лева, представляваща разноски за исковото производство.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. С оглед предходното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 106,18 лева разноски в
заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] срещу [фирма], с адрес: [АДРЕС]
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 2152,75 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 25016030100722, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 16.07.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 656,04 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 42002/2021 г. по
описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма], с адрес: [АДРЕС] да заплати
на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] сумата от
общо 479,30 лева, представляваща разноски по настоящото производство и сумата от
общо 106,18 лева, представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№
42002/2021 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8