Решение по дело №285/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Образувано е по касационна жалба, предявена от М. К. П., [ЕГН], с адрес:[населено място], община Родопи, [улица], срещу Решение № 1989/19.12.2023 г. , постановено по а.н.д № 5266 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, XVII наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 719263-F713101 от 17.08.2023г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена глоба в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че не са налице предпоставки деянието да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Твърди се също, че наложеното наказание се явява непропорционално на тежестта на нарушението. Сочи се, че за едно и същото деяние незаконосъобразно са наложени две административни наказания.

2. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт К., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски и се оспорва размер на разноските на другата страна.

3. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

4. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от М. К. П. срещу НП № 719263-F713101/17.08.2023 г. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F713101 от 28.06.2023 г., съставен от Н. Г. К. – на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: При извършена служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив на 16.05.2023г. било установено, че М. К. П., регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в Закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.04.2023 г. - 30.04.2023 г. до 15.05.2023 г. включително, с което била нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС във вр. чл. 125, ал. 2 ЗДДС. Нарушението е извършено за първи път. Регистрите били подадени по електронен път на 17.05.2023г.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 179, ал. 1 ЗДДС наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 700 лева.

6. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

7. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът приел, че липсват предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

8. Страните не спорят по факта на извършеното административно нарушени. Не се възразява срещу процесуалните действия на контролните органи, нито се оспорва компетентността на органа, наложил административното наказание. Спорът е правен и се концентрира относно прилагането на материалния закон.

Правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случай заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на деклариране и способа за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Тоест подаването на регистри без справка - декларация или справка - декларация без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие - лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно наказание. Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в две алтернативни форми на изпълнително деяние – недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок.

Обсъдената правна регламентация подкрепя извода, че за извършеното административно нарушение се следва едно наказание. Това разбиране намира и изрична нормативна уредба в текста на чл. 179, ал. 1 ЗДДС (изм. ДВ бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.).

В случая твърденията на жалбоподателя за двойно наказване не са подкрепени с доказателства, поради което съдът намира, че не се установява нарушение на разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН.

Основателни са възраженията на оспорващия за наличието на предпоставки нарушението да се квалифицира като маловажно в хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН съдържат легално определение на понятието "маловажен случай" – това деяние, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Съгласно ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За органа съществува императивното задължение винаги преди да издаде наказателно постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице условията за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за законосъобразност на издаденото вече наказателно постановление – задължението да извърши преценка и на това основание като част от цялостната проверка за законосъобразност, като при констатиране на маловажно нарушение следва да отмени постановлението дори само на това основание.

В горния аспект видът и характерът на защитените обществени отношения не може да бъде самостоятелно основание за изключване приложимостта на института на „маловажния случай“, в каквато насока са съжденията на оспорващия. Възможността и задължението за индивидуална преценка по чл. 28 от ЗАНН във всеки конкретен случай на административно нарушение не се явява и в противоречие с приложимото европейско законодателство. За да се прецени степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За нуждите на тази преценка следва да бъдат претеглени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с оглед отличаването на конкретното деяние от типичните нарушения от същия вид. Такава проверка от районния съд не е извършена.

Данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение то разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценка на обществената опасност на деянието, следва да се съобразят обстоятелствата, че нарушението е отстранено от оспорващия в рамките на два дни след изтичане на срока за подаване на справка – декларацията и отчетните регистри за периода. Тези действия са предприети доброволно от задълженото лице много преди иницииране на самото административнонаказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Това разкрива поведение на лицето, което не е насочено самоцелно към избягване на административнонаказателна отговорност, а към спазване на установения ред на държавно управление. Обстоятелство, че спрямо оспорващия е издадено и влязло в сила друго наказателно постановление по ЗДДС не изключва възможността за прилагане на института на „маловажния случай“, доколкото ответникът не ангажира доказателства задълженото лице да е било вече предупредено по реда на чл. 28 ЗАНН.

В допълнение от нарушението не са произтекли и вредни последици за фиска. При така стеклите се обстоятелства отправянето на предупреждение до нарушителя би удовлетворило напълно целите на административното наказване.

Вярно е, че законосъобразното протичане на фискалните отношения е от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган и съда за индивидуална преценка на всеки отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.

От изложеното до тук следва, че районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен ведно с издаденото наказателно постановление и нарушителят да бъде предупреден на по реда на чл. 63, ал. 4 ЗАНН.

V. По съдебните разноски.

9. Оспорващият в настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1989/19.12.2023 г. , постановено по а.н.д № 5266 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, XVII наказателен състав.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 719263-F713101 от 17.08.2023г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив.

ПРЕДУПРЕЖДАВА М. К. П., [ЕГН], с адрес:[населено място], община Родопи, [улица], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно.