Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 100 от 06.04.2011 год. по гр.д. № 1550 по описа за 2010 год. на Горноооряховския районен съд е отхвърлен предявеният от „М. Д. „Е.,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”П.”,№ 1.,представлявано от С.Й.Х.у –управител,с ЕИК ... против Н. И. Т. от гр.Г.О.,ул.”С.”,№ 20 иск с правно основание чл.211,вр.чл.207,ал.1,т.2 КТ за ангажиране на имуществената й отговорност н качеството й на отчетник за липса в размер на 3 375,23 лв.,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на исковата молба,23.12.2009 год.,до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан.Отхвърлил е иска предявен от „М. Д. „Е.,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”П.”,№ 1.,представлявано от С.Й.Х. –управител,с ЕИК ... против Н. И. Т. от гр.Г.О.,ул.”С.”,№ 20 с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на 446,53 лв. за мораторна лихва върху главницата от 3 375,23 лв. за периода от 11.12.2008 год. до датата на предявяване на исковата молба – 23.12.2009 год. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан.Отхвърлил е претенцията на „М. Д. „Е. –С. за заплащане на разноски.Осъдил е „М. Д. „Е.-С. да заплати на Н. И. Т. разноски в размер на 500 лв. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „М. Д. „Е.-С.,ищец по делото. Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за неправилност на решението ,поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост..Прави се оплакване,че неправилно съдът ценил доказателствената тежест на констативния протокол,изхождащ от ищеца.На следващо място недопустима била преценката на съда на заключението на съдебно икономическата експертиза.Невярно било становището на съда,че заключението на съда било изготвено не на база данни от счетоводството на ищеца,а на база складовата програма в електронен вид,водена при ищеца.Разпитания по делото свидетел на ответницата бил лично заинтересован,т.к. срещу него от страна на ищеца е водено друго идентично дело. Прави се искане въззивният съд да отмени решението на първата инстанция и да реши спора по същество,като уважи исковите претенции. В съдебно заседание ищецът не се представлява. В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата,чрез пълномощника й адвокат С.П. –ВТАК..С довод за неоснователност на жалбата ,се прави искане съдът да постанови решение ,с което да потвърди първоинстанционния съдебен акт.В подкрепа на наведената неоснователност на въззивната жалба се навеждат подробни съображения: ищецът,в тежест на когото е било да установи твърдяните липси не е доказал по безспорен начин наличието им.Доказването им следвало да стане с първични счетоводни документи,отразяващи и доказващи реалното предаване и съответно приемане на стоката.От заключението на приетата ССч.Е се установило,че липсата е установена само и единствено по складовата програма на ищеца,а не била счетоводно отразена като такава.На следващо място нямало издадена Заповед за възлагане на ревизия и определяне комисия по извършването й.Не била спазена процедурата по установяване на липси.Нямало данни за установяване на липси.Представения по делото инвентаризационен опис не установявал наличието на липси,а какво количество стока било намерено при извършената проверка.Неоснователно било твърдението на жалбоподателя,че според районния съд доказването на липси било невъзможно без изричното съгласие на ответника с размера на констатираните липси.Становището на съда било,че ангажирането на отчетническа отговорност възниква едва при безспорно доказване на зачисляване на определена стока на ответника и невъзможността последният да отчете паричната й равностойност или самата стока.Едва тогава възниква правото на ищеца за претенции по съдебен ред на причинената липса. В съдебно заседание отговорът се поддържа от упълномощения адвокат. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Предявени са субективно съединено искове по чл.211 КТ,вр.чл.207,ал.1,т.2 КТ и чл.86 ЗЗД ,които съдът намира за неоснователни по съображения изложени по –долу. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По наведеното оплакване за нарушение на процесуалните правила.Основното оплакване на въззивника – ищец в първата инстанция е ,че решението е постановено при неправилно обсъждане на представените доказателства и по конкретно Инвентаризационен опис и Констативен протокол № 39 от 11.12.2008 год. за установени липси в размер на 3 375,23 лв.Въззивният съд намира това оплакване за неоснователно:В производството по осъществяване на имуществената отговорност за липси в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване освен наличието на валидно трудово правоотношение между страните и качеството на „отчетник” на ответника,като и „ наличие на основание за липси” установени по размер,за които се претендира да са причинени от ответника.Районният съд с доклада по чл.146 ГПК правилно е разпределил доказателствената тежест.Подробно е указал коя страна какво да докаже.Основния въпрос на който следва да бъде даден отговор е дали ищецът е доказал наличие на „липси”.В негова тежест е било да проведе пълно и главно доказване,с всички доказателствени средства.Първоинстанционният съд е приел,че това не е сторено. Въззивната инстанция също приема,че ищецът не е доказал това свое твърдение.Пред съда работодателят ищец установява наличието на „липси” с Констативен протокол № 39/11.12.2008 год. касаещ склада на ответницата № 13,който не е подписан от съставителя му и не е връчен на ответницата по делото.Самия протокол отразява броено количество от различни видове артикули стоки,липсваш брой стоки по вид и обща стойност на липсващите стоки,съобразно единичните им цени и общия размер на исковото сума от 3 375,23 лв.Допълнително в хода на процеса ищецът е представил по делото Констативен протокол № 39 относно склад № 13 на Н. Т.,съставен на дата 01.10.2009 год.,много след прекратяване на трудовото правоотношение на 11.12.2008 год.,съдържащ подписа на обработилия данните И.Г. за същия размер на липси – 3 375,23 лв.Твърдението на ищеца за наличие на липса при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата се основава на представения от него Констативен протокол № 39/11.12.2008 год. с исковата молба.Този протокол не е подписан от издателя му,поради което не съставлява документ и доказателство по смисъла на ГПК.От друга страна дори ди да бе подписан от издателя му,би послужил като доказателство само,че изявленията които се съдържат в него са направени от издателя и има характер на частен свидетелстващ документ,който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в него факти и се преценява от съда съобразно всички събрани по делото доказателства.В този смисъл Констативен протокол № 39/11.12.2008 год. не представлява не доказва констатирането на липси в твърдяния размер в склад № 13,с МОЛ ответницата.Още повече последната не се е подписала на протокола,поради което й е непротовопоставим.В тежест на ищеца е било да представи пред съда първичните счетоводни документи : товарителници,складови разписки,фактури и други, с които да докаже,че ответницата се е задължила за тези стоки,доказващи реалното предаване,съответно приемане на стоката.За съда е необходимо непосредствено запознаване с доказателствата ,за които се твърди ,че с тях са зачислени на „отчетника” процесните стоки,за да може първия да изгради своето вътрешно убеждение.Ищецът основава твърденията си на инвентаризационен опис от 11.12.2008 год.Последният е подписан от ответницата,но съдържа констатации само за налични стоки към момента на прекратяване на ТПК с ищцата,но не и липси на такива.Твърденията си за наличие на липси ищецът установява пред съда с изслушаната и приета съдебно счетоводна експертиза.Вещото лице К.М. посочва,че констатациите си в заключението е направила на база складова електронна програма,водена при ищеца./така л.2 от заключението, на л.53 от делото/. На следващо място съдебно –счетоводната експертиза не е изготвена на база данни от счетоводното записване при ищеца,липсват и доказателства дали счетоводството на дружеството работодател е водено редовно,с оглед прилагане разпоредбата на 182 ГПК.Разпитана в съдебно заседание вещото лице е заявило,че” в счетоводството на ищеца липса не е констатирана,констатирана е липса по складовата програма на дружеството.Счетоводни данни за липса не били представени.Това били липси по складовата програма/ л.69 от делото/. По наведеното оплакване ,че съдът е направил неправилни изводи свързани с доказателствената тежест на констативен протокол № 39,че не е от значение дали е подписан или не от ищеца,ако не е подписан от ответника.По тази причина страната поискала изслушване на съдебно счетоводна експертиза.Позицията на съда сочела,че доказването на липси би било напълно невъзможно без изричното съгласие на ответника с размера на констатираните вреди.Така направеното оплакване е неоснователно.След като представения Констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ за отразените от ищеца обстоятелства в него,то тези липси е следвало да бъдат установени не само със съдебно-счетоводна експертиза,която е изготвена по складовата програма на ищеца,а с представени пред съда първични счетоводни документи,което не е сторено.Следва да се има предвид,че експертизата не е средство за събиране на доказателства,а само дава отговор на въпроси за които са необходими специални знания.Експертизата е посочила,като основание за отговор на поставените въпроси,проверени документи при ищеца,в т.ч. фактури.Представянето на първичните документи пред съда е необходимо,за да може той,както бе изложено по-горе,да изгради вътрешното си убеждение. Самата експертиза,в частта,в която вещото лице прави правни изводи е оспорено от страната. По изложените съображения въззивният съд приема,че ищецът не е доказал по безспорен начин ,че към момента на прекратяване на трудово договорните отношения с ответницата – 11.12.2008 год.,последната е причинила на работодателя „липса „ в претендирания размер 3 375,23 лв.След като ищецът не е установил пред съда по безспорен начин твърдяната липса,то не е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинени в качеството й на МОЛ- „отчетник” липси. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, поради което решението като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивния съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 100 от 06.04.2011 год. по гр.д. № 1550 по описа за 2010 год. на Горнооряховски районен съд. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |