О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………01.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова,
въззивно частно
гражданско дело № 121 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на член 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от 24.10.2019г., подадена от „Нюанс
БГ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина,
бул. „Брюксел", № 1, представлявано от изпълнителните директори Христо
Тодоров Тодоров и Ченгиз
Иман, чрез пълномощник – юрисконсулт- Л.Й., срещу Решение № 4186/11.10.2019г.
по гр.д. № 3291/2019г. на 16-ти състав на ВРС, в
частта с която е прекратено производството по
иска на дружеството срещу Д.В.Г., ЕГН:********** с адрес ***, с правно
основание чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за забава за периода от 04.10.2018 г. до 27.02.2019г. в размер на
34,08 лв., поради недопустимост.
В жалбата се
излагат твърдения, че определението на съда е незаконосъобразно. Със Заповед № 912/30.07.2018г. на въззиваемия е даден срок от един месец да преведе дължимата
сума по банковата сметка на ищеца. Заповед № 911/30.07.2018 г. и Заповед № 912/30.07.2018 г.са връчени срещу подпис на ответника
на 05.09.2018г., поради което и лихва се претендира от 04.10.2019г. т.е. след
изтичане на дадения му едномесечен срок за доброволно изпълнение до дата на
подаване на исковата молба в съда. Направено е искане за отмяна на обжалваното
определение и при преценка връщане на първоинстанционния
съд за произнасяне по същество на правния спор.
До колкото
частната жалба е инкорпорирана в депозираната от въззиваемия
въззивна такава, по която е образувано в.гр.дело №
2316 по описа на ВОС за 2019г. , ответната по нея страна не е взела становище.
За да се
произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Производството по гр.дело № 3291/2019г. по
описа на ВРС, 16 св., е образувано по предявен от„Нюанс БГ“ АД, ЕИК 20222469 против Д.В.Г., ЕГН:********** иск, който съда е
квалифицирал с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца, сумата от 834,65 лв.
/осемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/,представляваща
обезщетение за действителните вреди, както следва: такса за обучение „Модул 1 -
информираност" към отдел „Сигурност" на „Фрапрот
Тун Стар Еърпорт
Мениджмънт" АД - 100 лв.; такса за издаване на магнитен пропуск (карта) за
достъп до зона с ограничен достъп на Летище Варна - 35 лв.; разходи по подбор,
наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ „Елей-2004", KPMG,
служители на „Нюанс БГ" АД), както и разходите за командировки и гориво
свързани с тях - 289,65 лв.; разходи, свързани с допълнително натоварване на
персонала на магазините в гр. Варна, до заемането на овакантената длъжност от
нов служител - 410 лв.; лихва за забава за периода от 04.10.2018 г. до
27.02.2019 г. в размер на 34,08 лв.
/тридесет и четири лева и осем стотинки/, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане
на задължението и направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
С Решение № 4186/11.10.2019г. по гр.д. № 3291/2019г. на 16-ти
състав на ВРС/имащо в тази си част характер на определение/ съда е прекратил
производството по претенцията на ищеца с правно основание чл.86 от , поради недопустимост,
като е приел, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, както и че ищецът не е
аргументирал интерес от иск за лихва с начален период от 04.10.2018год. Изложил
е мотиви, че вредите, които претендира за обезщетяване са сторени в различни
периоди, като липсват аргументи, някои от тях да са претърпени на
04.10.2018год.
Изводите на
районния съд са неправилни.
Видно от
материалите поделото,между страните няма спор, че трудовото правоотношение е
прекратено. Ищецът е обосновал началния период за претендираната
лихва, с дата на която изтича дадения му срок за доброволно изпълнение на Заповед № 912/30.07.2018г.,считано от дата на връчването й. В
същата ищецът е посочил, че претендира сумата от общо 834.65 лева, върху която
е начислена процесната лихва на основание чл. 221 ал.2 от КТ.
В настоящия случай,
при така посочената фактическа обосновка на претенцията на ищеца за лихва, съдът
е следвало да се произнесе по същество на правния спор, доколкото дължимостта на исканата лихва за конкретната сума и период
е въпрос по същество, а не по допустимостта на правния спор. Следва да се има
предвид и, че в производството в прекратената част не е оставено без движение
от съда за изясняване на евентуални неясноти относно конкретния период на
претенцията и начина на формиране на претендираната
сума.
По изложените
аргументи определението, с което производството е прекратено следва да бъде
отменено и делото върнато на районния съд за произнасяне по същество на правния
спор.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно Решение №
4186/11.10.2019г. по гр.д. № 3291/2019г. на 16-ти състав на ВРС, в частта с която е прекратено
производството по иска на „Нюанс БГ, ЕИК ********* срещу Д.В.Г., ЕГН:**********
с адрес ***, с правно
основание
чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
забава за периода от 04.10.2018 г. до 27.02.2019г. в размер на 34,08 лв.,
поради недопустимост.
ВРЪЩА делото на Районен съд Варна за произнасяне
по същество на правния спор.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: