МОТИВИ по НОХД №1103/2021г.
на СГС, НО, 12 състав
В съда е внесен обвинителен акт срещу А.П.К., с който му е повдигнато обвинение за това, че на 24.01.2020 г., в себе си, в
гр.София, ж.к. „********и в обитавано от него жилище, в гр. София, ж.к. „********,
*****без надлежно разрешително /изискващо се съгласно
разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП/ е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп с общо нето тегло 13.46 грама на стойност 80.76 лева (осемдесет
лева и седемдесет и шест стотинки), включени в Списък I
"Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина" - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП/ както следва:
1. В себе си, в гр.София, ж.к. „********съгласно ФХЕ Протокол №102-Х/2020:
1.1.
обект №7 - коноп с нетно тегло 0.85 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 15% на
стойност 5.10 /пет лева и десет стотинки/ лева;
1.2.
обект №8 - коноп с нетно тегло 0.75 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 13% на
стойност 4.50 /четири лева и петдесет стотинки/ лева;
1.3.
обект №9 - коноп с нетно тегло 0.91 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 19% на
стойност 5.46 /пет лева и четиридесет и шест стотинки/ лева;
1.4.
обект №10 - коноп с нетно тегло 0.66 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 13% на
стойност 3.96 /три лева и деветдесет и шест стотинки/ лева;
1.5.
обект №11 - коноп с нетно тегло 0.92 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 13% на
стойност 5.52 /пет лева и петдесет и две стотинки/ лева;
1.6.
обект №12 - коноп с нетно тегло 0.79 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 24% на
стойност 4.74 /четири лева и седемдесет и четири стотинки/ лева;
1.7.
обект №13 - коноп с нетно тегло 0.78 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 13% на
стойност 4.68 /четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лева;
1.8.
обект №14 - коноп с нетно тегло 0,84 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 14% на
стойност 5,04 /пет лева и четири стотинки/ лева;
1.9.
обект №15 - коноп с нетно тегло 0.82 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 19% на
стойност 4.92 /четири лева и деветдесет и две стотинки/ лева;
1.10.
обект №16 - коноп с нетно тегло 0.77 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 14% на
стойност 4.62 /четири лева и шестдесет и две стотинки/ лева;
1.11.
обект №17 - коноп с нетно тегло 0.72 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 14% на
стойност 4.32 /четири лева и тридесет и две стотинки/ лева;
2. В жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*****, съгласно ФХЕ Протокол №102-Х/2020:
2.1.обект №1 -
коноп с нетно тегло 0.82 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент
- тетрахидроканабинол от 15% на стойност 4.92 / четири лева и деветдесет и две
стотинки / лева;
2.2.обект
№2 - коноп с нетно тегло 0.75 грама с процентно съдържание на наркотичния
компонент - тетрахидроканабинол от 19% на стойност 4.50 /четири лева и петдесет
стотинки/ лева;
2.3.
обект №3 - коноп с нетно тегло 0.71 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 15% на
стойност 4.26 /четири лева и двадесет и шест стотинки/ лева;
2.4.
обект №4 - коноп с нетно тегло 0.67 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 15% на
стойност 4.02 /четири лева и две стотинки/ лева;
2.5.
обект №5 - коноп с нетно тегло 0.80 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 15% на
стойност 4.80 /четири лева и осемдесет стотинки/ лева – престъпление по чл.
354а , ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
спрямо подсъдимия К. обвинение, като счита, че първата част от обвинението се
доказва от разпитите на двамата полицейски служители, задържали подсъдимия К.,
които са установили у него наркотични вещества, приобщени в последствие по
делото с протокол за доброволно предаване. Това обвинение според прокурора се
доказва и от изготвената ФХЕ, която е изследвала намерените у подсъдимия
обекти. По отношение на втората част на обвинението изтъква, че то се доказва
от разпитите на поемните лица, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, които
са възприели 6-те обекта на маса, което отговаря на текстовото съдържание на
съответния протокол, както и на изготвения фотоалбум за това действие, приложен
по делото. Прави анализ на събраните по делото доказателства, като изрично
посочва кои от тях и по какви съображения следва да се кредитират и кои не
следва да бъдат ценени с доверие. С оглед направения от него анализ на доказателствата
намира, че обвинението, повдигнато спрямо К. се доказва по безспорен начин,
поради което пледира за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия,
като му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК с приложение на
института на чл.66 от НК.
Защитникът
на подсъдимия А.П.К. – адв. Г., намира че обвинението не е доказано както по
правото, така и по фактите. Счита, че обвинението е пресъздало една ситуация,
на която е придаден вид, че подсъдимият е съпричастен към инкриминираната
престъпна дейност, защото не е съдействал да бъде обвинено друго лице. Намира,
че всички действия по установяване и доказване на деянието от момента на
извършване на проверката са в разрез с всякакви процесуални норми. Счита за
недопустимо при извършената проверка на подсъдимия, доколкото се твърди той да
е заявил, че в себе си има забранени от закона вещи, да се използва физическа
сила и намерените у него 11 обекта да не са иззети на място, а вместо това да е
закаран в съответното РУ и да са предадени с протокол за доброволно предаване.
Изтъква, че когато подсъдимият К. не е разпознал лицето на представената му
лична карта, полицаите са му заявили, че ще стане обвиняем и умишлено са го
подвели, като са му показали личните му вещи, да напише на гърба на протокола
за доброволно предаване, че вещите са негови. Намира, че събраните по делото
доказателства не установяват авторството на деянието, механизма на извършването
му, времето и мястото на същото. Навежда, че разпитите на полицейските
служители от досъдебното производство са „копи-пейст“. Изтъква противоречия в
показанията на полицейските служители в хода на съдебното следствие досежно
поведението на подсъдимия преди задържането му, повода и причината на същия да
бъде извършена проверка от полицейските органи. Счита, че в подкрепа на твърденията,
изложени от подсъдимия в дадените обяснения е и обстоятелството, че по делото
не са приложени записи от видеокамери, намиращи се в района на задържането.
Твърди, че обясненията на подсъдимия, че на място при задържането му са
участвали четирима полицейски служители, се потвърждават от показанията на
тримата полицейски служители, депозирани пред съдебния състав, като четвъртият
полицай е бил водача на служебното МПС и той е отстранявал гражданите, които са
минавали оттам по време на задържането на подсъдимия. Коментира постановлението
на СРП, с което е прекратена проверката във връзка с причинените на подсъдимия
наранявания по време на задържането му, като намира същото за необосновано и с
погрешно посочени в него дати на освобождаването на К. от ареста, така че да се
внуши, че констатираните при подсъдимия наранявания са причинени след
освобождаването му. По отношение на извършеното претърсване и изземване в дома
на подсъдимия, счита че то е извършено в нарушение на процесуалните правила за
това действие. Излага, че в чл.161, ал.2 от НПК е предвидено изключение от
правилото за предварително съдебно разрешение и то е допустимо, когато
действията по претърсване на жилище са неотложни и когато това е единствен
начин за запазване на доказателства, което според него означава, че тези
действия трябва да бъдат извършени веднага, след като е установено извършване
на престъпление. В конкретния случай намира, че претърсването не е извършено в
условията на неотложност, поради което и последващото одобрение на протокола за
това действие не би могло да валидира порочното действие. Като друг порок на
извършеното претърсване и изземване изтъква липсата на помени лица при
извършване на самото претърсване, като сочи, че такива са били намерени и
повикани да присъстват едва след намирането на инкриминираните вещи за
узаконяване на самото действие, като им е посочено къде да се подпишат и какво
е открито. За поемните лица посочва още, че те не са възприели лично наличието
на твърдяното наркотично вещество в претърсеното жилище, не са присъствали през
цялото време в жилището и са подписали протокола за разпит без да го четат и
без да знаят съдържанието му. По тези съображения счита, че протоколът за
извършеното претърсване е опорочен и не се явява годно доказателствено
средство, поради което същият следва да се изключи от доказателствената
съвкупност. Посочва още, че независимо, че двата апартамента са свързани с
топла връзка по между си, намерените наркотични вещества са били в апартамент
29, който се обитава от майката на подсъдимия и не би могло да се твърди с
категоричност, че са на подсъдимия К., чийто постоянен адрес е в ап.28. Счита
че от доказателствата по делото не се установява, че фактическата власт върху
намерените наркотични вещества е упражнявана от подсъдимия, не се установява и
наличието на специалната цел те да бъдат разпространени. В заключение намира,
че от обективна страна не се доказва по никакъв начин съпричастността на
подсъдимия К. към вмененото му престъпление, а от субективна страна личността
му не разкрива никаква степен на обществена опасност. Поради всичко изложено
моли за постановяването на оправдателна присъда.
Подсъдимият А.П.К. дава обяснения по случая, като отрича
да има участие във вмененото му деяние, посочва, че предадените доброволно
наркотични вещества са му били сложени в джоба от полицаите, които са го
задържали, а протокола за доброволно предаване е подписал, тъй като са го
подвели, че го освобождават и му връщат иззетите при задържането лични вещи. По
отношение на намерените в жилището наркотични вещества твърди, че полицаите
сами са претърсвали жилището, а той се е намирал в хола на ап.29. Когато са
заявили, че са намерили наркотични вещества, са извикали помените лица, които
живеят в съседното на подсъдимия жилище. Описва подробно претърсените жилища,
посочва от какви помещения се състоят, както и че между тях има врата, която е
топлата връзка между двата апартамента. Навежда твърдения, че при задържането
му е бил бит от четирима полицейски служители, които са го задържали и са го
отвели в 06 РУ-СДВР. Отрича към момента на задържането му да е употребявал
марихуана. В лична защита, прави разбор на доказателствата, като изтъква
противоречия в показанията на полицейските служители, повторно сочи по какъв
начин е станало подписването на протокола за доброволно предаване, както и по
какъв начин е било извършено претърсването на жилището, като отново твърди, че
поемните лица не са присъствали на това претърсване, а са били извикани при
свършен факт. В последната си дума, изразява желание да бъде оправдан, тъй като
е несправедливо обвинен.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда
на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.П.К. е роден на ***г***, българин е, български гражданин, със средно образование, не е женен, не е осъждан,
с ЕГН-**********.
Към януари месец 2020г., свидетелите М.И., Б.А. и Б.С.
били служители към 06 РУ-СДВР. Те били оперативни работници, назначени били на
длъжност „инспектор“ и работили по линия на престъпления, свързани с наркотични
вещества.
На 24.01.2020г. била издадена заповед
№230з-79/24.01.2020г. от Началника на 06 РУ-СДВР, с която било наредено на
24.01.2020г. от 14.30ч. да се проведе специализирана полицейска операция с цел
противодействие на престъпления, свързани с наркотични вещества на територията
на 06 РУ-СДВР. Въз основа на тази заповед бил съставен план за провеждане на
СПО, съгласно който операцията трябвало да се проведе на територията на Община
„Красно село“, Община „Витоша“ и Община „Овча купел“. За ръководител на
операцията бил определен инспектор Г. Ж., като инспекторите М.И., Б.А. и Б.С.
били изпратени на терен, за да реализират операцията. Като задачи на операцията
били определени: установяване и задържане на лица по постъпила информация;
установяване и задържане на други, засечени в района лица, притежаващи и разпространяващи
наркотични вещества; организиране на група за обход, наблюдение и задържане;
организиране на група от разследващ полицай и експерт за провеждане на
процесуално следствени действия при необходимост.
На
24.01.2020г., около 16.00ч., в изпълнение на поставените задачи във връзка с провеждане
на СПО, свидетелите М.И., Б.А. и Б.С. ***, в района на бл.14. Там забелязали
лице от мъжки пол, поведението на което им се сторило съмнително и това им дало
повод да се приближат към лицето. Свидетелите се представили, като се
легитимирали със служебните си карти. Мъжът видимо се притеснил, избутал с ръце
свидетеля Б.С. и тръгнал да бяга. Полицейските служители го настигнали,
поискали му документи за самоличност и от тях установили, че това е подсъдимият
А.П.К.. Подсъдимият започнал да задава въпроси на полицейските служители, дали
имат право да му търсят документите, дали имат право да го задържат. Това провокирало
полицейските служители да започнат да нанасят удари по главата и тялото на
подсъдимия, един от тях забил коляното си в дясната страна на гърдите на
подсъдимия. След като преустановили побоя, го попитали, дали има в себе си
забранени от закона вещи, на което подсъдимият К. отговорил положително. Казал,
че има в себе си марихуана. Бръкнал в джоба на якето си и показал наркотичното
вещество. След това заявил, че ще го предаде доброволно. Полицейските служители
поставили белезници на ръцете му, качили го в служебния автомобил и го отвели в
сградата на 06 РУ-СДВР. Там на подсъдимия била съставена заповед за задържане по
реда на ЗМВР за срок от 24 часа, която била изготвена от свидетеля М.И.. Видно
от заповедта, подсъдимият К. е бил задържан на 24.01.2020г. в 16.00ч. С
протокол за доброволно предаване, в сградата на №6 РУ-СДВР, подсъдимият К. предал, намиращото се у него наркотично
вещество, което било обособено в 11 отделни обекта. Съгласно протокол за оценка
на наркотични вещества (л.47) и изготвената ФХЕ (л.26-27 от ДП), се установява, че предадените доброволно от
подсъдимия 11 обекта, представляват коноп, всеки от тях е с различно нетно
тегло и различен процент на съдържане на наркотичния компонент
тетрахидроканабинол, както следва: обект №7 - коноп с нетно тегло 0.85 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 15% на
стойност 5.10 /пет лева и десет стотинки/ лева; обект №8 - коноп с нетно тегло
0.75 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол
от 13% на стойност 4.50 /четири лева и петдесет стотинки/ лева; обект №9 -
коноп с нетно тегло 0.91 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент
- тетрахидроканабинол от 19% на стойност 5.46 /пет лева и четиридесет и шест
стотинки/ лева; обект №10 - коноп с нетно тегло 0.66 грама с процентно
съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 13% на стойност
3.96 /три лева и деветдесет и шест стотинки/ лева; обект №11 - коноп с нетно
тегло 0.92 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент -
тетрахидроканабинол от 13% на стойност 5.52 /пет лева и петдесет и две
стотинки/ лева; обект №12 - коноп с нетно тегло 0.79 грама с процентно
съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 24% на стойност
4.74 /четири лева и седемдесет и четири стотинки/ лева; обект №13 - коноп с
нетно тегло 0.78 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент -
тетрахидроканабинол от 13% на стойност 4.68 /четири лева и шестдесет и осем
стотинки/ лева; обект №14 - коноп с нетно тегло 0,84 грама с процентно
съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 14% на стойност
5,04 /пет лева и четири стотинки/ лева; обект №15 - коноп с нетно тегло 0.82
грама с процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от
19% на стойност 4.92 /четири лева и деветдесет и две стотинки/ лева; обект №16
- коноп с нетно тегло 0.77 грама с процентно съдържание на наркотичния
компонент - тетрахидроканабинол от 14% на стойност 4.62 /четири лева и
шестдесет и две стотинки/ лева и обект №17 - коноп с нетно тегло 0.72 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 14% на
стойност 4.32 /четири лева и тридесет и две стотинки/ лева.
В ранните часове на следващия ден,
било извършено претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия К.,
в присъствието на помени лица – свидетелите М.Й. и К. Х.. Претърсването
започнало в 00.15ч. на 25.01.2020г. В стая, обособена като спалня, намираща се
в дъното на коридора на ап.29, било намерено дървено бюро с п-образна форма,
позиционирано срещу вратата на спалнята. Върху дървеното бюро, в десния му
ъгъл, поставени едно до друго, били намерени 6 броя прозрачни, двойно залепващи
се полиетиленови пликчета, съдържащи растителна маса. Описаните полиетиленови
пликчета били иззети с протокола за претърсване и изземване. Съгласно протокола
за оценка на наркотични вещества и изготвената ФХЕ, се установява, че 6-те
обекта, намерени в жилището на подсъдимия, представляват, както следва: обект №1 - коноп с нетно тегло 0.82 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 15% на
стойност 4.92 / четири лева и деветдесет и две стотинки / лева; обект №2 -
коноп с нетно тегло 0.75 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент
- тетрахидроканабинол от 19% на стойност 4.50 /четири лева и петдесет стотинки/
лева; обект №3 - коноп с нетно тегло 0.71 грама с процентно съдържание на
наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 15% на стойност 4.26 /четири
лева и двадесет и шест стотинки/ лева; обект №4 - коноп с нетно тегло 0.67
грама с процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от
15% на стойност 4.02 /четири лева и две стотинки/ лева; обект №5 - коноп с нетно тегло 0.80 грама с процентно
съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 15% на стойност
4.80 /четири лева и осемдесет стотинки/ лева и обект №6 - коноп с нетно тегло 0.90 грама с процентно съдържание на
наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 24% на стойност 5.40 /пет лева и
четиридесет стотинки/ лева.
Съгласно заключението на СППЕ (л.97-99 от ДП) при
подсъдимия А.П.К. е налице употреба на психоактивни вещества (марихуана) без
прояви на зависимост, което състояние не е същинско психично заболяване и не
може да се приравни към продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Интелектът му е в границите на нормата.
Към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние
му позволява правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни
обяснения по тях, както и да участва в наказателното производство на всички
етапи.
От изготвената в хода на съдебното следствие СМЕ (л.123-128
от СД), се установява, че на подсъдимия, в следствие на нанесения му при
задържането побой, са причинени гръдна травма с контузия на гръден кош в дясно
на гръбната част на гръден кош и в дясно странично, от тези мекотъканни травми
е причинен малък излив и натрупване на въздух в дясна половина на плевралната
кухина; контузия с кръвонасядане на ограничена площ в дясната ябълчна област;
контузии с кръвонасядания на ограничена площ по задно-дясната повърхност и по
задната странична повърхност на гръдния кош, в долната му трета, като за тези
травматични увреждания може да се приеме, че са причинени при съобщения
инцидент с нанесен побой на 24.01.2020г. Установено е още при преглед от
специалист УНГ, неврит на десния слухов нерв с намаление на слуха над 40
децибела средна слухова чуваемост. При този преглед обаче не са установени
травматични увреждания около ушната мида и на структури на средното и вътрешно
ухо, като от самия пострадал са съобщени данни за предишни проблеми с това ухо.
С оглед на това според вещото лице, не може да се приеме, че на пострадалия при
инцидента е причинена травма на слухов нерв. Травмите на лицето и гръдния кош
са причинили на пострадалия болка или страдание по смисъла на чл.130, ал.2 НК. От
травмата на гръдния кош е причинено и е довело до малък излив с натрупване на
въздух в дясна половина на плевралната кухина, което увреждане е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК.
Според заключението
на СГЕ, изготвена в хода на съдебното следствие
(л.299-303 от СД), подписите в графи „свидетел“ и в белите полета на
изследвания протокол за разпит на свидетел от 25.01.2020г., съдържащ се на
л.12-13 от ДП, са положени от К.Г. Х.; подписите за помени лица №1 и №2 върху
картон за ВД, серия №А 0397592 от 25.01.2020г., с който са били запечатани
първоначалните опаковки на иззетите наркотични вещества, са положени от
съответни от М.Й.Й. и К. Г. Х..
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимия А.П.К. (частично),
показанията на свидетелите: П.Б.Б., Б.Т.А., депозирани пред съда и прочетените
по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, М.В.И., дадени в хода на
съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, Б. Й.С., М. Й.Й., приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК, К.Г.
Х., прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК, Я. Б.П.; от приетите
по делото ФХЕ (л.26-27 от ДП), СППЕ(л.97-99 от ДП), СМЕ (л.123-128
от СД), СГЕ (л.299-303
от СД); от писмените
доказателства по делото: протокол
за претърсване и изземване (л.9-11 ДП), протокол за доброволно предаване
(л.32 от ДП), заповед за задържане на лице (л.31ДП), справка за съдимост (л.102
ДП), медицински документи (л.109-112 ДП), удостоверение (л.77 от СД), удостоверение
за настоящ адрес (л.78 от СД), характеристика (л.79 от СД), постановление за
отказ за образуване на ДП (л.170-172 от СД), заповед №230з-79/24.01.2020г.
(л.205 от СД), план за провеждане на полицейска операция по
линия „наркотици“ (л.317-319 от СД), справка (л.318 от СД); веществените доказателства:
фотоалбум към протокол за претърсване и изземване (л.291-296 от СД).
За да извърши оценка
на обясненията, дадени от подсъдимия К., съдът съобрази, че те от една страна
могат да бъдат източник на доказателства, от друга страна могат да бъдат израз
на защитната позиция, заета от подсъдимия. Съобразявайки двойствената природа
на обясненията, дадени от подсъдимия К., съдебният състав ги прецени като
доказателствено средство в частите, в които посочва датата на деянието,
мястото, на което е бил спрян от полицейските служители, нанесения му от тях
побой, обстоятелството, че е бил задържан и отведен в сградата на 06 РУ-СДВР,
че е подписал протокол за доброволно предаване, в който е посочил, че
предадените вещи са негови, че в дома му е било извършено претърсване и
изземване, разположението на двете жилища, обитавани от него и майка му,
стаите, от които се състоят двата апартамента. В тези части обясненията на
подсъдимия К. намират опора в показанията на полицейските служители Б.А., М.И.
и Б.С., които са извършили полицейска проверка на подсъдимия, след което са го
задържали и отвели в сградата на 06 РУ-СДВР и в показанията на свидетеля Б.Б.досежно
наличните при подсъдимия телесни увреждания, след освобождаването му от ареста.
Обясненията на подсъдимия в посочените части се подкрепят и от писмените
доказателства – протокол за доброволно предаване, протокол за претърсване и
изземване, медицинските документи, приложени по делото, заключението на СМЕ.
Съдът се довери на твърденията на подсъдимия, че при задържането му е бил
нанесен побой от полицейските служители, защото тези негови твърдения, от една
страна се потвърждават от отразеното в представените медицински документи и от
показанията на свидетеляБ., от друга страна са в унисон със заключението на
СМЕ, изготвена по писмени данни в хода на съдебното следствие. Според вещото
лице, констатираните при подсъдимия наранявания могат да бъдат получени по
начина, описан от подсъдимия и с оглед описанието на кръвонасяданията, дадено в
СМУ, могат да са с давност 24.01.2020г. – датата на задържането на подсъдимия.
За нанесения на подсъдимия побой от полицейските служители, съдът не се довери
на изложеното от свидетелите А., И. и С., тъй като то е в противоречие с
обясненията на подсъдимия за това обстоятелство, опровергава се и от
показанията на свидетеляБ., от медицинските документи, заключението на СМЕ и
допълнителните разяснения, направени от вещото лице в съдебно заседание. Съдът
не цени с доверие изложеното от подсъдимия, че е бил задържан и бит от 4 лица,
тъй като тези негови изявления се оборват от приобщения като писмено
доказателство план за провеждане на СПО (л.317-319 от СД), видно от който, на
терен са били изпратени трима служители – свидетелите А., И. и С.. Неверни са
твърденията на защитата, че четвъртият полицай е бил ръководителя на
операцията. Ръководителят на полицейската операция не присъства на терен, той
координира действията на полицейските служители, осигурява изпращането на ДОГ,
когато това е необходимо, съдейства да се изпратят допълнителни сили в случай
на нужда и именно поради естеството на задълженията си той се намира в
съответното РУ. Съдебният състав не
оцени като доказателствено средство заявеното от подсъдимия, че полицейските
служители са му показвали лична карта на лице, за което са искали да каже, че
си е купил наркотици от него, защото видно от справка (л.318 от СД) за
извършената при проведената полицейска операция акция, подсъдимият К. е бил
първият задържан при тази операция, т.е. към момента на задържането му
полицаите не е имало как да разполагат с личната карта на друго лице, за да я покажат на
подсъдимия. Още повече, че те са имали информация за лице, живущо в бл.14,
което разпространява наркотични вещества, но не е имало как да разполагат с
неговата лична карта, защото това лице е било задържано след задържането на
подсъдимия К.. Същевременно съдът не даде кредит на доверие и на твърденията на
подсъдимия, че при задържането му не е имал у себе си наркотични вещества, а те
са му били „подхвърлени“ от полицейските служители. Тези негови изявления, на
първо място не намират никаква подкрепа в показанията на полицейските
служители, не се подкрепят от протокола за доброволно предаване, оборват се и
от обстоятелството, че в дома на подсъдимия са намерени още наркотични вещества
и то от същия вид. На следващо място, нелогично звучи заявеното от подсъдимия,
че полицаите са му „пъхнали“ топчето с наркотични вещества в джоба на якето.
Ако последното се счете за вярно, то следва да се приеме, че българските
полицейски служители се разхождат с наркотични вещества у себе си, които
използват, за да „оправят“, както подсъдимият се изразява, някой, който не им е
оказал необходимото съдействие, а такива обстоятелства изобщо не се установяват
нито от доказателствата по делото, нито по някакъв друг начин са станали обществено
известни. Нещо повече, подсъдимият не е бил известен на органите на МВР до този
момент, за него не е имало никакви данни, че е съпричастен към държането или
разпространението на наркотични вещества, поради което не може да се приеме, че
полицейските служители са имали каквато и да било предварителна причина да го
обвинят в извършване на престъпление и да го задържат. Проверката му е била
плод на случайност, като без значение за предмета на делото е по каква причина
полицейските служители са взели решение да проверят именно него. В този смисъл
възраженията на защитата и на подсъдимия за противоречия в изложеното от
полицейските служители в хода на съдебното следствие досежно причината, поради
която са решили да проверят подсъдимия К., са ирелевантни за предмета на
доказване по делото. На следващо място, трябва да се упомене, че няма никаква житейска
и правна логика в последващото поведение на полицейските служители, да заведат
подсъдимия в сградата на районното управление и там да съставят протокол за
доброволно предаване, вместо да извикат ДОГ и да намерят наркотичните вещества
у подсъдимия при извършен обиск и изземване, ако са целели да го „оправят“ и те
са му „пъхнали“ в джоба наркотичните вещества. Твърденията на свидетелите А., И.
и С., че подсъдимият им е заявил, че у себе си има марихуана, която ще предаде
доброволно, кореспондират изцяло със съставения протокол за доброволно
предаване и последващите действия на полицаите, да отведат подсъдимия в 06
РУ-СДВР. Съдът не даде вяра и на изявленията на подсъдимия, че е написал в
протокола за доброволно предаване, че вещите са негови, мислейки че става
въпрос за личните му вещи. В така дадените от подсъдимия обяснения, не се
съдържа отговор на въпроса, какво се е случило с „подхвърлените“ му от
полицейските служители наркотични вещества, ако той не ги е предал доброволно и
са му били показани единствено личните му вещи. В тези части обясненията на
подсъдимия К., освен че не се подкрепят от гласните и писмените доказателствени
средства, кредитирани с доверие от съда, са и вътрешно противоречиви и
нелогични, без да дават отговор на въпроса, къде са отишли, поставените в джоба
му наркотични вещества, ако той не ги е предал доброволно, поради което в тези
части, дадените от подсъдимия обяснения бяха приети за израз на застъпената от
него защитна теза. Съдът не се довери и на заявеното от подсъдимия, че в дома
му не са били намерени наркотични вещества, че той не е възприел къде са
намерени, че поемните лица не са присъствали при извършеното претърсване и че
той живее в ап.28, а ап.29, в който са намерени наркотичните вещества, се
обитава от майка му. Подсъдимият в отговор на поставени му въпроси във връзка с
обитанието на двата апартамента, посочва че те имат топла връзка по между си,
но той живее в ап. 28, а в 29-ти ап. живее майка му. Едновременно с това той
описва от какви стаи се състои всеки от апартаментите. За ап. 29 сочи, че има три
стаи – хол, склад, спалня, баня и тоалетна. За 28-ми ап. посочва, че се състои
от една спалня, където е компютъра му, кухня, баня и тоалетна, които са в едно
помещение. В тези части обясненията на подсъдимия се подкрепят изцяло от
изготвения фотоалбум към протокола за претърсване и изземване, но съдът не се
довери на твърденията на К., че той живее само в 28-ми апартамент, а майка му в
29-ти и всеки обитава своето жилище, защото в 29-ти апартамент няма кухня, той
се състои от спалня, хол и складово помещение. Вярно е, че има санитарен възел,
но имайки предвид възрастта на майка му, същата не би могла да живее в жилище
без кухня, тъй като това предполага да не се храни вкъщи или да живее на готова
храна, като кухня пък има само в жилището, в което живее подсъдимия. Наличието
само на една кухня в двата апартамента сочи, че те се ползват общо както от
подсъдимия, така и от майка му, за което говори и наличието на топлата връзка
между тях. По тези съображения съдът не се довери на посочените твърдения на
подсъдимия и ги прие за неверни, като с тях се прави опит да се обоснове, че
едва ли не, намерените в дома му наркотични вещества не са били в негова
фактическа власт. Трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че видно от
фотоалбума, приложен по делото, инкриминираните наркотични вещества, намерени в
дома на подсъдимия, са се намирали върху бюро, на което има поставени монитори
на компютри, т.е. това е спалнята, обитавана от подсъдимия, който добросъвестно
излага в отворите си, че в неговата спалня има компютър, който е негов и тази
стая се намира в апартамента, който е с административна номерация 28 и който се
води настоящ адрес на подсъдимия, съгласно удостоверение за настоящ адрес (л.78
от СД). Може би и това е била причината, поради която защитата остро възрази
срещу изискването на фотоалбум от извършеното претърсване и изземване, тъй като
от него е видно, че наркотичните вещества са намерени в спалнята, ползвана от
подсъдимия К.. Съдът не се довери и на изложеното от подсъдимия, че помените
лица са били намерени, след като наркотиците вече са били открити. Тези
твърдения на подсъдимия се оборват от показанията на помените лица от
досъдебното производство, които са приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК, за
свидетелката Й. и по реда на чл.281, ал.5 НПК, за свидетеля Х., от показанията
на свидетеля Я.П., от протокола за претърсване и изземване и от фотоалбума,
изготвен към него. Свидетелят Я.П. е техническия помощник, който е участвал в
процесното претърсване и изземване и макар този свидетел да не можа да извика
никакви спомени у себе си за конкретното процесуално следствено действие,
обясни по какъв начин се процедира, когато той е технически помощник. Той
изложи, че първо се намират поемни лица, след това се започва претърсването, за
да може поемните лица да ходят с него и да гледат той какво прави. Тези си
твърдения свидетелят обоснова с примера, че когато такова следствено действие
трябва да се извърши в гората и нещо е намерено през нощта, цялата ДОГ чака да
се съмне, да започнат да минават хора, които да се ползват като поемни лица и
чак тогава започва извършването на действието. Съдът в цялост се довери на
изложеното от този свидетел, защото макар и без нужната конкретика по случая,
обяснимо с естеството на работа на свидетеля и неговото ежедневие, показанията
му бяха последователни, логични, обосновани и безпротиворечиви, намиращи опора
както в протокола за претърсване и изземване, така и в показанията на помените
лица от досъдебното производство, а и в изготвения към протокола фотоалбум.
Съдът не се довери на изложеното от свидетелите Й. и Х. в хода на съдебното
следствие, тъй като то е в противоречие с показанията им от досъдебното
производство, със съдържанието на протокола за претърсване и изземване, с
показанията на свидетеля Я.П., с фотоалбума към протокола за претърсване и
изземване, със заключението на СГЕ. При оценката на показанията на помените
лица, дадени пред съда, съдебният състав взе предвид, че те живеят в
непосредствена близост до жилището на подсъдимия и явно, за да запазят добрите
съседски отношения, с показанията си пред съда направиха опит да подкрепят
защитната теза на подсъдимия. Съдът не прие за достоверно, изложеното от
свидетелката Й., че през цялото време са стояли само в хола и полицаите там са
им показали какво са намерили, че тя не е разбрала какво е намерено и не е
видяла обектите, че е гледала в земята, тъй като тези нейни изявления са в
остро противоречие с изложеното от свидетеля П. и със заявеното от нея в
досъдебното производство. Нещо повече, пред съда тя заяви, че полицаите пред
нея са отворили някакъв шкаф, в който имало алкохол и го затворили, което по
категоричен начин сочи, че в нейно присъствие е извършено претърсване в
жилището, а не както тя и подсъдимият твърдят, че поемните лица са извикани
само за подписи, след като всичко вече е било приключило. Още повече, че намерените в жилището
наркотични вещества не са били укрити, те са били на явно място, върху бюрото,
на което е поставен и компютъра на подсъдимия, което не е налагало да се
отварят мебели за съхранение на вещи и може би това е причината, поради която
свидетелката Й. твърди, че в нейно присъствие не е извършено претърсване. По
същия начин и свидетелят Х. заяви пред съда, че намерените вещи са им били
показани, след като те са отишли в апартамента и той изобщо не е разбрал какво
подписва. Този свидетел отрече авторството и на един от подписите, положен в
протокола за разпит от досъдебното производство, което наложи назначаването на
СГЕ, чието заключение обори неговите твърдения и установи, че всички подписи в
този протокол са негови. И двете поемни лица отрекоха пред съда да са се
подписвали на картона, с който са били запечатани процесните наркотични
вещества, но и тези техни твърдения се опровергаха от заключението на СГЕ. По
всички тези съображения съдът даде кредит на доверие на изложеното от поемните
лица в хода на досъдебното производство и не цени с доверие заявеното от тях
пред съдебния състав. По отношение на протокола за претърсване и изземване,
следва да се посочи, че не е съвсем коректно отбелязаното от разследващия
орган, че се извършва претърсване на ап. 29, доколкото са били претърсени и
двете жилища, които са с отделна административна номерация, но свързани по
между си с вътрешна врата. Въпреки това обаче, съдът прие, че това процесуално
следствено действие е извършено при спазване на всички правила на НПК, тъй като
независимо от посоченото, че е претърсен апартамент 29, видно от фотоалбума и
обясненията на подсъдимия, били са претърсени и двете жилища, които обаче са
свързани вътрешно с топла връзка, така че става напълно ясно какво е било претърсено
и в кое точно помещение са намерени наркотичните вещества. Действието по
претърсване и изземване е извършено в присъствие на поемните лица, които според
съда и съгласно изложеното от тях в досъдебното производство, са били там от
начало до край на провеждане на действието по разследването, поради което и
протокола за това следствено действие бе кредитиран с доверие от съда. Във
връзка с възраженията на защитата, че това процесуално следствено действие не е
било извършено в условията на неотложност, респ., че не е извършено по
предвидения в НПК ред, следва да се посочи, че видно от заповедта за задържане
на подсъдимия, К. е бил задържан в 16.00ч. на 24.01.2020г., като съгласно
разясненията на свидетеля А. в съдебно заседание, посочен е действителния час
на задържане, часа, когато са му били поставени белезниците, а не часа на изготвяне
на заповедта, която е била съставена по-късно, след отвеждането на подсъдимия в
сградата на районното управление. Чисто технологично след задържането на
подсъдимия е било необходимо време за придвижването му до сградата на 06
РУ-СДВР, след което е бил съставен протокол за доброволно предаване на
наркотичните вещества, които подсъдимият е държал у себе си. За да се потърси
разрешение от съда за извършването на претърсване и изземване, искането следва
да се внесе от прокурор в съда и това трябва да стане в работно време, защото
съдилищата не работят нощно време, съдиите не дават нощни смени. След като
подсъдимият фактически е бил задържан за срок до 24 часа в 16.00ч. на 24.01.2020г.,
то не е имало технологично време да се уведоми прокурор, който да изготви
съответното искане и да го внесе в съда, за да получи разрешение и всичко това
да се случи в работното време на съда. Видно от протокола за претърсване и
изземване, действието е започнало в 00.15ч. на 25.01.2020г. във времето, в
което подсъдимият все още е бил задържан и това е била единствената възможност
за събиране и запазване на доказателствата, тъй като, ако действието е било отложено за следващия
ден, в който да се търси разрешение от съдия, докато същото бъде получено, е
щял да изтече законния срок за задържане на подсъдимия и той е следвало да бъде
освободен. При това положение К. би имал възможност да укрие инкриминираните
вещи или да се освободи от тях, поради което съдът намери, че претърсването и
изземването е извършено в условията на неотложност, като това е била единствената
възможност за събиране и запазване на доказателствата, относими към предмета на
разследване. Това дава отговор на всички възражения на защитата, съгласно които
този протокол не следва да се цени като годно доказателствено средство. В
допълнение следва да се посочи, че ако подсъдимият излага твърдения, че
намерените у него наркотични вещества, са му били „подхвърлени“ от полицейските
служители, които са го задържали, то той не дава никакво разумно обяснение за
наркотичните вещества, намерени в жилището му, освен че се опитва да установи
порочност на претърсването и изземването, с което тези наркотични вещества са
били приобщени по делото, съответно изключване на доказателствата, които са
били приобщени с него.
Съдът кредитира с
пълно доверие изложеното пред съда и в досъдебното производство от свидетелите А.
и И., тъй като то кореспондира изцяло с писмените доказателства по делото, със
заключението на ФХЕ и с част от обясненията на подсъдимия, ценени с доверие от
съда. Свидетелят С. е разпитан само в хода на съдебното следствие. Показанията на
тези свидетели са еднопосочни и непротиворечиви и макар действително да прави
впечатление, че показанията им от ДП са „копи-пейст“, както се изрази защитника,
обстоятелствата, които се излагат с тях, бяха изложени от полицейските
служители и в хода на съдебното следствие. Откритите противоречия между
изложеното от тях в съдебно заседание и в досъдебното производство касаят
времето, датата и мястото, на което е бил задържан подсъдимият. Правилен е
упрека на защитата, че показанията на двамата полицейски служители от
досъдебното производство са идентични, но макар това да не е най-добрия начин
за обективиране на показания на свидетел, то не може да доведе до извод, че
посоченото в протоколите за разпит не са техни изявления, нито че така
пресъздадените показания са недостоверни, защото както бе вече изтъкнато
по-горе, същите факти и обстоятелства в по-голямата си част бяха изложени от А.
и И. и пред съда. От техните показания се установяват обстоятелствата при
извършената на подсъдимия полицейска проверка, целта и резултатите от
проведената полицейска операция, държаните от подсъдимия наркотични вещества,
мястото, на което са били държани, направените от подсъдимия изявления,
желанието му да предаде доброволно наркотичните вещества, задържането му и
отвеждането му в сградата на 06 РУ-СДВР, съставянето на протокол за доброволно
предаване. Съдебният състав не даде вяра единствено на твърденията на
полицейските служители, че не са нанесли побой на подсъдимия при задържането
му, защото тези техни твърдения се опровергават както от обясненията на
подсъдимия, в частта, кредитирана с доверие от съда, така и от медицинските
документи, от заключението на СМЕ и допълнителните пояснения на вещото лице,
направи в съдебно заседание.
Съдът се довери
изцяло на заключенията на експертизите, приложени по делото, тъй като те са
изготвени от компетентни вещи лица, използвали научни знания за отговорите,
относими са към предмета на делото и кореспондират с гласните и писмени
доказателства, ценени с доверие от съда. Заключенията на СГЕ и СМЕ бяха
обсъдени по-горе при анализа на показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимия.
От заключението на
ФХЕ се установяват вида и количеството на намерените наркотични вещества.
От заключението на
СППЕ се установява, че при подсъдимия е налице вредна употреба на марихуана, но
не е налице зависимост към това наркотично вещество. Установява се още, че по
време на инкриминираното деяние подсъдимият не се е намирал в продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието, могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съдебният състав цени
с доверие и всички писмени доказателства, приобщени по делото, защото са
относими към предмета на изследване, намират опора в гласните доказателствени
средства и не се оборват от експертните заключения, а се подкрепят от тях.
В заключение е необходимо да
се посочи, че от така събраните и обсъдени доказателства и доказателствени
средства, с изискуемата от закона категоричност и безспорност се установява, че
именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, поради което и съдът
ангажира наказателната му отговорност по обвинението, че е държал високорискови
наркотични вещества без необходимото разрешение за това.
С оглед горния анализ на
доказателствата, несъстоятелни и ненамиращи подкрепа в доказателствената
съвкупност по делото, са твърденията на защитата, че деянието е недоказано от
обективна страна.
От правна страна:
Съдът прие, че от събраните
по делото доказателства, по безспорен и категоричен начин се установява, че
подсъдимият А.П.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.354а,
ал. 3, т.1 от НК.
От
обективна страна – подсъдимият А.П.К. на 24.01.2020 г., в себе си, в гр.София, ж.к. „********и в
обитавано от него жилище, в гр. София, ж.к. „********, *****без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на
чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП/ държал високорискови наркотични вещества - коноп с общо нето тегло 13.46 грама на стойност 80.76 лева
(осемдесет лева и седемдесет и шест стотинки), включени в Списък I "Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина" - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание
чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП/ както следва:
В
себе си, в гр.София, ж.к. „********обект
№7 - коноп с нетно тегло 0.85 грама с процентно съдържание на наркотичния
компонент - тетрахидроканабинол от 15% на стойност 5.10 /пет лева и десет
стотинки/ лева; обект №8 - коноп с нетно тегло 0.75 грама с процентно
съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 13% на стойност
4.50 /четири лева и петдесет стотинки/ лева; обект №9 - коноп с нетно тегло
0.91 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент -
тетрахидроканабинол от 19% на стойност 5.46 /пет лева и четиридесет и шест
стотинки/ лева; обект №10 - коноп с нетно тегло 0.66 грама с процентно
съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 13% на стойност
3.96 /три лева и деветдесет и шест стотинки/ лева; обект №11 - коноп с нетно
тегло 0.92 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент -
тетрахидроканабинол от 13% на стойност 5.52 /пет лева и петдесет и две
стотинки/ лева; обект №12 - коноп с нетно тегло 0.79 грама с процентно
съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 24% на стойност
4.74 /четири лева и седемдесет и четири стотинки/ лева; обект №13 - коноп с
нетно тегло 0.78 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент -
тетрахидроканабинол от 13% на стойност 4.68 /четири лева и шестдесет и осем
стотинки/ лева; обект №14 - коноп с нетно тегло 0,84 грама с процентно
съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 14% на стойност
5,04 /пет лева и четири стотинки/ лева; обект №15 - коноп с нетно тегло 0.82
грама с процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от
19% на стойност 4.92 /четири лева и деветдесет и две стотинки/ лева; обект №16
- коноп с нетно тегло 0.77 грама с процентно съдържание на наркотичния
компонент - тетрахидроканабинол от 14% на стойност 4.62 /четири лева и
шестдесет и две стотинки/ лева и обект №17 - коноп с нетно тегло 0.72 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 14% на
стойност 4.32 /четири лева и тридесет и две стотинки/ лева.
В жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*****, обект №1 - коноп с нетно тегло 0.82 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 15% на
стойност 4.92 / четири лева и деветдесет и две стотинки / лева; обект №2 -
коноп с нетно тегло 0.75 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент
- тетрахидроканабинол от 19% на стойност 4.50 /четири лева и петдесет стотинки/
лева; обект №3 - коноп с нетно тегло 0.71 грама с процентно съдържание на
наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 15% на стойност 4.26 /четири
лева и двадесет и шест стотинки/ лева; обект №4 - коноп с нетно тегло 0.67
грама с процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от
15% на стойност 4.02 /четири лева и две стотинки/ лева; обект №5 - коноп с нетно тегло 0.80 грама с процентно
съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 15% на стойност
4.80 /четири лева и осемдесет стотинки/ лева и обект №6 - коноп с нетно тегло 0.90 грама с процентно съдържание на
наркотичния компонент - тетрахидроканабинол от 24% на стойност 5.40 /пет лева и
четиридесет стотинки/ лева.
Престъплението по чл.354а, ал.3, т.1
от НК е формално престъпление, на просто извършване. За да бъде осъществен
състава на това престъпление от обективна страна, необходимо е деецът да е осъществявал своя фактическа
власт над обектите,
съдържащи наркотични вещества както и да липсва разрешение за това съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКВНВП).
По
категоричен начин от доказателствата по делото – показанията на свидетелите А.,
И. и С., протокол за доброволно предаване, се установява, че именно подсъдимият
К. е държал у себе си, в джоба на якето, с което е бил облечен, наркотично вещество коноп (марихуана), което
е било обособено в 11 отделни обекта, за наличието на което е уведомил
полицейските служители и го е предал с протокол за доброволно предаване.
Установи се, че именно подсъдимият К. е упражнявал фактическа власт върху тези
наркотични вещества. От обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Й.
и Х. от ДП, от протокол за претърсване и изземване, от изготвения към него
фотоалбум, с необходимата безспорност се установи, че подсъдимият К. на
инкриминираната дата е държал в обитаваното от него жилище 6 обекта, съдържащи
коноп (марихуана). Установи се по категоричен начин от дадените от подсъдимия
обяснения, от протокола за претърсване и изземване и от изготвения към него
фотоалбум, че посочените наркотични вещества са били намерени върху бюро, което
се е намирало в спалнята, ползвана от подсъдимия, съгласно даденото от
последния описание на това помещение. Не се установи майката на подсъдимия, която
също е обитавала това жилище, да е осъществявала своя фактическа власт върху
намерените в апартамента наркотични вещества. Установи се, че именно
подсъдимият е държал у себе си от същия вид наркотично вещество, установи се,
че той е употребявал това вещество, макар и по негови твърдения, в един момент,
предхождащ деянието, установи се, че именно той е обитавал спалното помещение,
в което са намерени 6-те обекта, съдържащи наркотично вещество, като не се
установи от доказателства по делото неговата майка да е имала знание, респ. да
е упражнявала своя фактическа власт върху наркотичните вещества, намерени в
жилището на подсъдимия.
С
нужната безспорност от доказателствата по делото се установява, че именно
подсъдимият К. е упражнявал своя фактическа власт върху 17-те обекта, съдържащи
високорисково наркотично вещество коноп, намерени в жилището, обитавано от
подсъдимия и у него самия. Тук е необходимо да се посочи, че не се доказаха
твърденията на подсъдимия, наведени в дадените от него обяснения, че той не е имал
у себе си наркотично вещество, а същото му е било „подхвърлено“ както и че не е
обитавал помещението, в което са намерени наркотичните вещества в жилището. Дадените
от него обяснения в частта, в която описва помещенията, от които се състоят
двете жилища, свързани по между си, описанието на неговото спално помещение, в
което се намира компютъра му, по категоричен начин подкрепят заснетото във
фотоалбума и отразеното в него, че инкриминираните наркотични вещества са
намерени върху бюро, на което има два монитора на компютър. Всичко това сочи,
че именно подсъдимият К. е упражнявал фактическа власт върху 17-те обекта с
марихуана, намерени в жилището му и у него самия.
С необходимата безспорност се установява от заключението на ФХЕ (л.26-27 от ДП), че 17 – те обекта, намерени у подсъдимия и в
обитаваното от него жилище, представляват коноп, съдържат тетрахидроканабинол в
съответните проценти за всеки обект, установява се и нетното тегло на всеки
обект, съдържащ високорисково наркотично вещество.
От субективна страна – деянието е извършено от подсъдимия К. при
форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият К. е
пълнолетно и вменяемо лице и като такъв е съзнавал, че упражнява своя фактическа власт върху обектите, които е държал у себе
си и в дома си, представляващи наркотично вещество – коноп, съзнавал е, че не
притежава необходимото разрешение за държане на наркотични вещества, съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКВНВП). Подсъдимият е искал и целял
да упражнява фактическо държане върху инкриминираните обекти, съдържащи
високорисково наркотично вещество коноп.
Съдебният
състав намери, че не се доказа с необходимата категоричност специалната цел –
наркотичните вещества да бъдат разпространени. В съдебната практика няма
колебания по въпроса, че целта за разпространение е изводима от конкретните
факти по делото, включително относно количеството и вида на наркотичното
вещество, както и от данните за начина на неговото съхранение и специфично
опаковане, а не на последно място и от тези за неговото възможно
предназначение. Съответно, след като те по количество, вид и предназначение не
могат обективно да се обвържат с държане за лични нужди, то целта за
разпространението им не подлежи на съмнение. В конкретния случай обаче, макар наркотичното
вещество да е било обособено в 17 отделни обекта, неголямото му количество –
само 13.46 грама, не позволява да се направи извод, че е било предназначено за
разпространение, а не за лична употреба. В полза на този извод е и
обстоятелството, че в дома на подсъдимия не е намерена везна, с която да бъдат
отмервани конкретните дози, а обособяването на наркотичното вещество в отделни
обекти, говори за това, че така е било закупувано. Всичко това позволи на
съдебния състав да направи извод, че целта за разпространение не е доказана с
изискуемата от закона безспорност, поради което подсъдимият бе оправдан по
обвинението да е държал инкриминираните наркотични вещества с цел да бъдат
разпространени, както и по квалификацията чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК, която предвижда държането на наркотичните вещества да е с цел да бъдат
разпространени.
Съдът
не прие, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК, първо, защото общото
количество на наркотичните вещества не е толкова малко – 13.46 грама, после,
защото наркотичните вещества са държани на две места – в дома на подсъдимия и у
самия него, което сочи, че при наличие на наркотично вещество в дома му, той се
запасява с още количества, което от своя страна води на извод, че не се касае
за инцидентна или рядка употреба на наркотично вещество, а за системна такава,
която налага презапасяване, съответно държане на по-големи количества
наркотично вещество. По тези съображения съдът счете, че обществената опасност на
деянието и дееца не е толкова ниска или незначителна, че случаят да е маловажен,
каквото изискване поставя нормата на чл.354а, ал.5 НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението
по чл.354а,
ал. 3, т.1 от НК, за което подсъдимият К. бе признат за виновен, законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 2 000 до 10
000 лева.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства бяха отчетени чистото
му съдебно минало, липсата на каквито и да било заявителски материали срещу
него, което сочи, че до момента подсъдимият не е имал досег с органите на МВР,
добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност, нанесения му побой
от полицейските служители, с което е била засегната не само телесната му
неприкосновеност, но и личното му достойнство, неголямото количество на
наркотичните вещества, ниската им стойност. Съдът не отчете отегчаващи
отговорността му обстоятелства. При наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, съдебният състав счете,
че наказанието на А.К. за това
престъпление трябва да бъде индивидуализирано при приложението на чл.55, ал.1,
т.1 и ал.3 НК, поради което му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като не
наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба“ за това престъпление.
Съдът,
като съобрази, че са налице всички предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 НК – наложеното наказание „лишаване от свобода“ е за срок, който не надвишава
три години, подсъдимият К. не е осъждан на наказание „лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер и за поправянето му не е необходимо наказанието да
бъде изтърпяно ефективно, намери, че така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, трябва да се отложи за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата
в сила. С отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за
изпитателен срок от 3 години, съдът счете, че ще се предотврати последваща
престъпна проява на подсъдимия К., тъй като ще е заплашен от възможността за
ефективно изпълнение на наказанието, а и така ще бъде дадена ясна заявка към
останалите членове на обществото, че подобно поведение няма да остане
безнаказано.
По разноските :
Съдът, като съобрази
изхода от делото, както и разпоредбите на чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК, осъди
подсъдимия А.П.К. да заплати направените по делото разноски, от които сумата от 734.39 лв. /седемстотин
тридесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/ по сметка на СДВР,
представляващи направените в досъдебното производство разноски, сумата от
800.00 лв. /осемстотин лева / по сметка на СГС, съставляващи сторените в
съдебното производство разноски, както и сумата от по 5.00 лв. /пет лева/,
представляваща държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
С присъдата си съдът се произнесе и по веществените доказателства, както в
съответствие с разпоредбата на чл.354а,
ал.6 от НК,
постанови високорисковите
наркотични вещества и представителните проби от тях, представляващи предмет на
престъплението по чл.354а, ал.3 от НК, да бъдат унищожени по надлежния ред.
По изложените съображения съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: