Решение по дело №2188/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С искова молба рег. № 11 757/23.12.2022 година по описа на Административен съд – Бургас (АдмС - Бургас) М.Щ.А. с ЕГН ********** и адрес ***, Бургаски затвор, затворническо общежитие (ЗО) „Д.“, е предявил иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) – юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град София, за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди – в резултат на несвоевременно лечение и свързана с него незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Бургаски затвор, част от структурата на ГДИН (лист 2 - 3).

Ищецът твърди, че през 2019 година се е разболял от двустранна пневмония поради това, че е бил принуден да се къпе със студена вода (тъй като топла вода е имало само през първите пет минути от ползването на банята). Заявява, че през 2020 година е бил преместен в килия с лицето Р.С.С. – току що излекуван от туберкулоза, което обстоятелство е предизвикало у А. силно притеснение - пред скорошното боледуване от пневмония. Поддържа, че, още преди излизането на С. от затвора, е започнал да се чувства зле, да кашля упорито и да губи апетит, като в продължение на следващите шест месеца състоянието му се е влошило до степен да кашля с кървави храчки. Сочи, че през юни 2021 година, въпреки недоброто си здраве, е бил ваксиниран срещу Ковид – 19, от което се е почувствал още по – отпаднал, че през септември 2021 година е бил преместен в килия с плесен, а през ноември 2021 година – диагностициран с туберкулоза и изпратен в много лошо здравословно състояние в затворническата болница в град Л. за лечение, продължило четири месеца. Изтъква, че е приемал лекарства до август 2022 година, но и в момента на подаване на исковата молба не се чувства здрав – има болки при вдишване и дори при говорене.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с назначен процесуален представител по реда на Закона за правната помощ (ЗПП).

Желае уважаване на исковата претенция.

Ответникът по иска, чрез процесуален представител, представя подробен писмен отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер и пледира същия да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът счита, че исковата молба е неоснователна.

След като съпостави твърденията и възраженията на страните, както и доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Към датата на предявяване на исковата молба (23.12.2022 година) ищецът М.А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“.

През 2019 година, в хода на поредно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ А. е бил настанен във „Втора група“ на ЗО „Д.“ в спално помещение № 207, а впоследствие – отново в същата група, но в спално помещение № 212. При този престой в ЗО, в помещение № 207 ищецът е пребивавал с Р.С.С. през периода 17.01 – 16.04.2020 година (лист 131 и 144).

През периода 2019 – 2021 година М.А. е посещавал многократно Медицински център на Бургаски затвор, където е бил диагностициран 26 (двадесет и шест) пъти с амбулаторни листове за различни заболявания. На 23.07.2019 година той е бил консултиран от специалист – пулмолог, който му е поставил диагноза „хронична обструктивна белодробна болест“, като на 14.08.2019 година му е била извършена рентгенография на бял дроб. През август – септември 2021 година А. е бил диагностициран първоначално с „трахеобронхит“, след това с „хроничен бронхит“ – и в двата случая с предписано лечение, а на 01.10.2021 година му е била направена нова рентгенография на белите дробове (с констатация за калцификати и пневмофиброза в дясно горно и средно белодробно поле, както и за инфилтративно – пнивмотична ТБК с разпад и разсейване). На 03.11.2021 година той е бил хоспитализиран в СБАЛЛС към затвора в град Л. в Пулмологично отделение с диагноза „инфилтративно – пнивмотична туберкулоза на белите дробове, а лечението му е продължило до 04.03.2022 година, когато е бил освободен и насочен за продължаване на лечението към СБАЛПФЗ – Бургас. В епикризата на А. е било отразено, че от месец юни 2021 година е започнал да губи апетит, да кашля и отделя храчки, а след изследване на храчките е бил получен положителен резултат за туберкулоза; отбелязана е фамилната обремененост на А. – брат с туберкулоза на белите дробове, лекуван през 2016 година с СБАЛЛС към Ловешки затвор, трудното отзвучаване на субективните оплаквания на пациента, прекарано заболяване от Ковид – 19 през февруари 2022 година и изписването му с подобрен локален статус – повишено лично тегло, със завършена интензивна фаза на лечението – обезбацилен, без кръвохрак и афебрилен (лист 58 – 59, 61, 64 - 65).

По делото – за установяване на състоянието на ищеца в периода на боледуването му в Бургаски затвор – е разпитан свидетеля В.Д.. Свидетелят заявява, че при запознаването си с ищеца през 2021 година у установил, че А. кашля, оплаква се от болки в лявата страна и се изпотява нощем. Според него А. е посещавал медицински център на затвора, получавал е „сини хапчета“, които е приемал, но състоянието му не се е подобрявало. Д. заявява едновременно, че А. е посещавал медицинския център и е получавал лекарства, както и че никой не му е обръщал внимание. Той описва епизод на нощен кръвохрак у ищеца, след което А. е бил настанен незабавно в медицинския център – изолиран от останалите лишени от свобода, а по – късно транспортиран до затворническата болница в град Л., за лечение. Д. поддържа, че ваксинацията на А. срещу Ковид – 19 допълнително е влошила състоянието му.

По спора е изготвена съдебно – медицинска експертиза (лист 208 - 211). Вещото лице е описало много подробно симптоматиката, развитието и начините на лечение на острия бронхит, хроничния бронхит и туберкулозата. По отношение на туберкулозата експертът е направила разграничение между първичните и вторичните форми на туберкулоза, посочила е трудностите при диагностицирането и методите, които се използват – образна диагностика – рентгенография на бял дроб, микробиологични изследвания на храчка и имунологични тестове. Лечението е описано като „продължително“, директно наблюдавано от специалисти с първоначално изолиране на болния в лечебно заведение и интензивна фаза с четири медикамента, продължаваща два или три месеца, до обезбациляване на балния. За изписването на пациента от лечебното заведение, експертът е посочила, че е необходимо клинично и рентгенологично подобрение и отрицателна бактероскопия (отрицателно микробиологично изследване на храчка). Следващата фаза на лечение е описана с продължителност от четири до шест месеца, под наблюдение на специалист до постигане на трайно клинично и рентгеноморфологично подобрение. Вещото лице изрично е посочило, че заразяване от обезбацилен болен със санирани огнища на инфекция на практика не би могло да се осъществи, защото в секретите на неговите дихателни пътища отсъстват жизнеспособни бактерии на туберкулозата. Конкретно за А., експертът е отбелязала описаното в епикризата от СБАЛЛС – Л. – фамилна обремененост (брат с туберкулоза) и е изказала предположение за наличието на предходна първична инфекция у ищеца. Тя е констатирала, че А. е бил насочен за лечение в специализирано заведение след получаване на резултата от мекробиологичните му изследвания.

Разпитана в съдебното заседание, експертът констатира, че лечението на А. в СБАЛЛС е продължило достатъчно. По отношение на продължителността на латентния период при първичното инфектиране с туберкулоза, тя е посочила, че е възможно да минат години до проявяването на болестта и отново е отбелязала констатацията на лекарите от СБАЛЛС за възможността от семеен контакт на А. с преносител на туберкулозата. По отношение на диагностицирането, вещото лице е посочило, че то става трудно и въз основа на комплексни наблюдения и медицински изследвания, защото някои от симптомите (напр. кашлица и кръвохрак), не са непременно/единствено свързани с туберкулоза. В случая на А. първо е била извършена рентгенография, а след това изследване на храчка за наличието на бактерии, което е обусловило известен период на изчакване на окончателния резултат (лист 230 - 232).

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Според чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай, ищецът твърди, че са му нанесени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ГДИН във връзка със заболяването му от туберкулоза по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ през периода 2021 – 2022 година.

Ответникът е със седалище София и съгласно чл. 12 ал. 2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието, като осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите и арестите, какъвто е и затворът в град Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС).

За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на ареста и затвора и длъжностни лица в системата на тези администрации, отговаря юридическото лице ГДИН.

За уважаване на предявеният иск ищецът следва да докаже акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС. Той не следва да доказва настъпила неимуществена вреда - в резултат на нарушението, защото тя се предполага, до доказване на противното, по силата на оборимата презумпция, въведена с разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, доказателствената тежест по опровергаването на която е възложена на ответника. Съдът следва да установи служебно наличието или липсата на пряка причинно – следствена връзка между незаконосъобразното действие/бездействие и презюмираното настъпване на вредите.

Съответно, за да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да обори презумпцията на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС с доказателствените средства, допустими в процеса.

Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Според чл. 3 ал. 2 т. 2 - 3 от ЗИНЗС, за жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни нормативно установено задължение за осигуряване на здравето му, за него са настъпили вреди, изразяващи се в засягане на личността и достойнството му и понасяне на страдания.

След съпоставка на доказателствата по делото, съдът приема, че ответникът е опровергал твърденията на ищеца.

Съгласно чл. 128 ал. 1 изр. първо от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.

Съдържанието на административното задължение на ответника се свързва, от една страна, с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания на настанените в местата за лишаване от свобода, а от друга - с изискване за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ, от гледна точка на утвърдените медицински стандарти (виж чл. 80 от Закона за здравето във връзка с чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения) и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество по чл. 81 ал. 2 т. 1 от Закона за здравето, не може да бъде контролирана от затворническата администрация тъй като не се касае за административна, а за медицинска, дейност, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, по аргумент от чл. 6 ал. 6 от Закона за лечебните заведения.

При анализа на събраните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация във връзка с осигуряването на своевременна и адекватна медицинска помощ на ищеца. За исковия период А. е приеман многократно (над двадесет пъти) в медицинския център на затвора – за преглед и му е прилагано съответно лечение за различни заболявания. Симптоматиката във връзка със заболяването му през лятото – есента на 2021 година (кашлица, изпотяване и т. н.) е наблюдавана и периодично са изписвани медикаменти за симптоматично лечение – първоначално на бронхит, при липса на несъмнени признаци на туберкулоза. С оглед постепенното развитие на болестта на ищеца е извършена рентгенография на белите дробове (един от методите за установяване на туберкулоза), А. е изолиран в медицинския стационар, а впоследствие, след получаване на резултата от изследване – изпратен в СБАЛЛС в град Л., където е лекуван адекватно на тежестта на увреждането си.

Не се доказват твърденията на ищеца, че заболяването му (вероятно) е възникнало от съжителство в едно помещение с лишения от свобода Р.С.. По делото е установено, че С. е пребивавал с А. в една килия през процесния период, но не се установява С. да е преболедувал туберкулоза. Дори да се приеме твърдението на А., че С. е бил лекуван от туберкулоза в СБАЛЛС, изписан и впоследствие – настанен заедно с ищеца, от заключението на вещото лице се установява, че заразяване от подобен пациент е невъзможно, защото след първата/активната фаза на лечението в организма му не се откриват живи туберкулозни бактерии.

Исковата молба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Неоснователността на исковата молба обуславя основателност на претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото. Ищецът А. следва да заплати на ответника ГДИН разноски в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения на основание чл. 203 ал. 2 от АПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ и във връзка с чл. 286 ал. 3 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М.Щ.А. с ЕГН ********** и адрес ***, Бургаски затвор, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на обезщетение за претъпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева в резултат от неосигуряване на адекватно медицинско лечение.

ОСЪЖДА М.Щ.А. с ЕГН ********** и адрес ***, Бургаски затвор да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване или протест пред тричленен състав на Административен съд – Бургас в четиринадесетдневен срок от получаването му.

	Председател: