Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 391
16.05.2018
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева АД № 56 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с
чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е
по искова молба, подадена от И.Б., с ЛНЧ **********, гражданин на Република А.,
принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци –
Бусманци, гр.София, с която е предявен иск с правно основание чл.284, във
връзка с чл.3 от ЗИНЗС, във връзка с чл.203 от АПК, срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - гр.София, за присъждане на обезщетение в размер
на 10 000 лв. за претърпени от И.Б. неимуществени
вреди за периода 25.11.2016г. - 25.07.2017г. по време на престоя му в
Следствен арест гр.Хасково, вследствие на бездействията на длъжностните лица –
служители на ареста.
В помещенията,
в които ищецът бил настанен не му бил осигурен постоянен, денонощен достъп до
санитарен възел и течаща вода, тъй като същите не разполагали с такива.
Достъпът до тези удобства бил възможен периодично и само през деня, чрез
извеждане от служителите на ГД“ИН“ до съответното място, като през нощта бил
принуден да се въздържа от задоволяване на естествените си нужди, а при
необходимост използвал пластмасови бутилки. Задоволяването на физиологичните
нужди ставало в присъствието на останалите задържани, а освен това било
невъзможно и хигиенизиране на ръцете, което представлявало нарушение на чл.20
от ППЗИНЗС, във връзка с чл.43, ал.5 от ЗИНЗС. Твърди се, че били причинени
чувство за малоценност и унижение, в следствие на посочените обстоятелства.
Ищецът бил подтиснат и разстроен, било накърнено човешкото му достойнство,
изпитвал срам. На следващо място се твърди, че в килията, в която бил Б. не
били осигурени минимални санитарно-хигиенни условия. Килията не отговаряла на изискванията
на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, като площта ѝ била под законоустановения минимум.
Освен това в нея имало само три легла, а по някога били настанявани четири
лица, което налагало едно от лицата да спи на пода, последното довело до трайни
болки в гърба и кръста, отделно от това било породено и чувство на унижение,
като било накърнено и човешкото достойнство на ищеца. Наред с гореизложеното се
твърди, че в помещението в което бил настанен не прониквала достатъчно дневна
светлина, съгласно изискванията на Наредба №49 за осветление на сградите и
помещенията в тях, поради което не била изпълнена разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗИНЗС, във връзка с чл.43, ал.5 и чл.3 от ЗИНЗС. Твърди се също, че парното
в помещението не работело или, ако работело то било с нисък капацитет, който не
бил достатъчен за затоплянето му. Липсвала и вентилация и достатъчно количество
свеж въздух, последното се отразявало негативно на психиката и физиката на
ищеца. Предвид изложеното се посочва, че не били изпълнени разпоредбите на
чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС, във връзка с чл.43, ал.5 и чл.3 от ЗИНЗС.
Налице било и нарушение на чл.21, ал.1 от
ППЗИНЗС, във връзка с чл.84, ал.2, т.3 и чл.3 от ЗИНЗС, поради
неосигуряване на легло на ищеца и на постелъчни материали по време на престоя
му в килия №17 на Следствен арест гр.Хасково, а предоставените такива били
мръсни и миришели отвратително. Излага се и твърдение, че у ищеца се зародило
чувство на малоценност, унижение, страх за здравето, незащитеност, поради
ниското ниво на санитарно-хигиенните условия, като това уронило човешкото му
достойнство. Сочи се още нарушение законовите изисквания, поради това, че Б. не
получавал достъп до баня поне два, три пъти седмично, както и едночасов достъп
до открито пространство и разходка. Тези обстоятелствата, както и останали
довели до липса на апетит у ищеца, подари което той загубил част от телесното
си тегло и се чувствал физически отпаднал. Твърди се също, че по време на
престоя в Следствен арест гр. Хасково не се спазвали санитарните изисквания –
не били осигурявани почистващи препарати и материали за помещенията, както и
периодични ДДД обработки и процедури, в следствие на което в килията се
развъждали дървеници и други насекоми и други насекоми, които причинили на
ищеца дискомфорт и обриви по тялото му, съпроводени от сърбежи. Според ищеца
последното представлявало нарушение чл.19, ал.1 от ППЗИНЗС, във връзка с чл.3 и
чл.43 от ЗИНЗС.
Предвид
изложеното до тук се счита, че при престоя на Б. в Следствен арест гр. Хасково
била нарушена разпоредбата на чл.3 от Европейската конвенция за правата на
човека.
По всички изложени
съображения И.Б. иска присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, на стойност 10 000 лева. В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
претенция. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът -
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София, чрез процесуалния си
представител по делото оспорва предявената искова претенция. Отправя се искане
за отхвърляне на същата като неоснователна и недоказана. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Хасково, чрез участващия по
делото прокурор, дава заключение за частична основателност на предявения иск.
Въз основа на
изложеното в исковата молба, производството се разглежда по реда на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Ищецът И.Б. е бил настанен в арест Хасково за
периода от 26.11.2016г. до 25.07.2017г., като за този период е бил настанен в
килии №11 и №17. Килия №11 била с обща площ 6.9 кв.м. Имала неотваряем прозорец
на външна стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем на врата на
килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. На вратата на килията били
монтирани две луминисцентни тела за дневно осветление и лампа със жълта
светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от вентилационна
система, които осигурявали постоянна циркулация на въздуха, а отоплението било
посредством радиатор с централно отопление. Условията в килия №17 били напълно
идентични. За периода 26.11.2016г. до 19.07.2017г. И.Б. бил настанен в килия №17,
като за периода от 26.11.2016г. до 09.02.2017г. бил настанен с още 2 лица – Н.
Б. и М.Х., за периода от 10.02.2017г. до 04.06.2017г, бил настанен с още 3 лица
– Н. Б., М. Х. и З. Т., а за периода от 05.06.2017 до 19.07.2017г. бил настанен
отново с още 2 лица – Н. Б. и М. Х.. За периода от 20.07.2017г до 25.07.2017г. Б.
бил настанен в килия №11 с още едно лице А. М. А..
В посочената
по-горе справка се посочва, че помещенията в Арест гр. Хасково през процесния
период не разполагат със санитарен възел и течаща вода, а достъпът на
задържаните лица до общия санитарен възел се осъществявал по утвърден график,
както следва: от 06.00ч. до 08.00ч. – личен тоалет и почистване и подреждане на
килиите и закуска; от 17.30 до 22.00ч. вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и
почистване на помещенията. Когато със задържаните лица не се извършвали
процесуално-следствени действия, времето то 08.30 до 17.00 часа се използвало
от тях за лично време, тоалет, свиждане работа по поддържане чистотата и
хигиената в ареста. Посочва се още, че поради факта, че санитарният възел бил
общ и се използвал от всички задържани, понякога било невъзможно да се изпълни
незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарен възел.
Поддържането на хигиената и чистота в килиите били задължение на задържаните
лица, а личната хигиена на същите се осигурявала в посочените часове в работни
дни, така и чрез осигуряване на допълнително време за къпане и пране през
почините дни. Твърди се, че не се случвало в ареста да липсват дезинфекционни
препарати, а хигиенните материали за почистване за раздавали на задържаните
лица от дежурните по арест. Организацията по почистването се осъществявала и
контролирала от дежурните длъжностни лица и медицински специалисти, Освен
ежедневното почистване и дезинфекциране на килиите и общите помещения в ареста,
периодично се извършвали и мероприятия по дезинфекция и дезинсекция от
оторизирани фирми, като за периода на престой на настоящия ищец били извършени
ДДД обработки на 25.11.2016г., 09.02.2017г., 01.03.2017г. и на 16.05.2017г.
Горната фактическа обстановка съдът изведе от представената и
приета като доказателства по делото Справка с изх.№166/30.01.2018г./л.16/ от
Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Хасково, заверени копия на фактури
за закупени хигиенни и почистващи материали 50/20.01.2016г., 51/24.02.2016г., 52/25.03.2016г.,
53/25.04.2016г., 55/25.05.2016г., 56/25.07.2016г., 58/24.08.2016г., 59/21.09.2016г.,
60/26.10.2016г., 61/23.11.2016г., 62/23.11.2016г., 63/28.02.2017г., 64/27.04.2017г.,
65//26.05.2017г., 67/20.07.2017, **********/27.09.2017г., **********/21.12.2017г.,
(л.17, 19-23 и л.30-33); фактури за извършени
дезинсекции 403/10.02.2016г., 411/16.06.2016г., 417/19.09.2016г. (л.23 и 24);
фактури за пране на бельо и одеала 5688/27.06.2016г., 1/05.07.2016г., 5880/04.11.2016г. (л.25 и 26), 6155/23.05.2017г., 6328/29.08.2017г.,
4/11.10.2017г. (л27 и 28); фактури за покупка на консумативи и предпазни
средства за почистване **********/15.11.2016г., **********/05.05.2017г., **********/19.09.2017г.,
**********/03.01.2017г. (л.26, 29 и 33); протоколи за извършване на дезинфекция,
дезинсекция и дератизация от 01.03.2017г., 09.02.2017г. Извършена е и планирана
химична дезинсекция против дървеници на 16.05.2017, видно от протокол за извършени
услуги (л.35), както и други интервенции против неприятели, видно от протоколи
за извършени услуги на 21.11.2017 и 10.01.2018г. (л.18, 34 и36).
По делото е
представена справка с изх.№321/23.02.2018г., от която е видно, че килия №11 за
периода от 26.11.2016г. до 25.07.2017г. е
била оборудвана с две легла, една маса и две табуретки, за същия период килия №
17 била оборудвана с три легла, две от който са на два етажа, една маса и две
табуретки. Относно провеждане на ежедневна разходка на задържаните лица за
процесния период в справката се посочва, че в арестите няма възможност за
изграждане на места за престой на открито, провеждането се осъществявало в
закрити помещения с осигурен достъп на свеж въздух и вентилация. За целта било
оборудвано помещение с площ 14.5 кв.м., с два прозореца, които осигурявали свеж
въздух и дневна светлина. Престоят на отрито бил в рамките на един час дневно и
се ползвал от задържаните лица в работно време. Задържаните се извеждали по
отделно, всеки в различен час.
От така събраните доказателства съдът намира от правна
страна следното:
С оглед практиката на Европейския съд по правата на
човека по дела, заведени от български граждани срещу Република България,
относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода,
настоящият състав намира за необходимо разглеждането на предявения иск за
неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на
органите на ГД „Изпълнение на наказанията“, да бъде осъществено при прилагането
на кумулативния подход, като се вземе под внимание кумулативния ефект от
условията, при които ищецът е бил поставен при задържането. Ето защо исковата
претенция следва да бъде разгледана като един иск, основан на незаконосъобразна
административна дейност - неосигуряване на минимално необходимите битови и
санитарно-хигиенни условия на задържания /на постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода; на минимална свободна жилищна площ и на други битови
условия в помещението, в което е бил настанен/, при претендирано обезщетение в
размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, вследствие на твърдяното поставяне
на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по см. на
чл.3, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от
лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на бездействие
на длъжностни лица на Държавата, срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с
териториални служби, в т.ч. затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ /чл.12, ал.3, вр. чл.16, ал.1
от ЗИНЗС/.
Предвид горното,
съдът намира, че исковата молба
е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент
от чл.205 от АПК, във вр. с чл.284, ал.1, във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Съдът приема, че предявеният срещу Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с
незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на
служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители
на ГД "Изпълнение на наказанията" и претърпяно увреждане вследствие
на условията, при които е задържано лицето в арест Хасково, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
като делото е подсъдно на Административен съд - Хасково.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният
иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София
се явява доказан по основание, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 - т. е на нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение вкл. и по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В конкретния случай с предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената
част и петитума на подадената от И.Б. искова молба, релевираната като основание
на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност се изразява в бездействие чрез неосигуряване на минимално
необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на същия при задържането му -
на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална свободна
жилищна площ; на други битови условия в помещението, в което е бил настанен
/пряк и директен достъп до естествената светлина и възможност за естествено
проветряване и др./
В Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража.
Съгласно
чл.43, ал.3 от ЗИНЗС /сега ал.4/, минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Първоначално в
§13 от ПЗР на ЗИНЗС изрично е било посочено, че тази разпоредба влиза в сила три
години след приемането на програма по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет
за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, а с изменение на
ЗИНЗС /ДВ бр.103/ 2012 г./, е предвидено разпоредбата на чл.43, ал.3 и
регламентираното в нея изискване за минимална жилищна площ да влезе в сила от 1
януари 2019 г. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения
се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, а в ал.3 на чл.20 - че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Съгласно §9 от
ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на
програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на
условията в местата за лишаване от свобода.
Независимо, че
към процесния период тези разпоредби не са влезли в сила, затворническата администрация
е била длъжна да осигури на лицата, лишени от свобода, такива условия, които да
не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве
и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в
докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
Горното задължение на ответника се извежда от
разпоредбите на чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно
която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение, и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от Р.България и с оглед разпоредбата на
чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната, където също е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода лица съответства
насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат
осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и
достойнството им / чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в
местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006 г. по
делото Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007 г. по делото Навущаров
срещу България, Решение от 28.06.2007 г. по делото Малечков срещу България,
Решение от 27.11.2008 г. по делото Славчо Костов срещу България, Решение от
08.07.2014 г. по делото Харакчиев и Толумов срещу България, пилотно Решението
на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и други срещу България и др. В тези
решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото "Нешков и други
срещу България" е посочено, че вече постановените решения се отнасят до
нарушения на чл.3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена,
липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на
тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са следствие от изолирани случаи, а
произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и
унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по смисъла на
чл.3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.
В случая, от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е бил настанен в арест Хасково за
периода от 26.11.2016г. до 25.07.2017г., като от 26.11.2016 до 09.02.2017г. е
бил в килия №17 с площ 8.37 кв.м. с още две лица, от 10.02.2017г. до
04.06.2017г. е бил в същата килия с още три лица и от 05.06.2017г. до
19.07.2017г. отново е бил с две лица в същата килия №17. Наред с това И.Б. е
бил и в килия №11 с площ 6.90 кв.м. от 20.07.2017г. до 25.07.2017г. с още едно
лице.
От така
установеното следва, че свободната жилищна площ /определена на база общата площ
на килията, наличното оборудване и мебели и броя на настаняваните в нея лица/,
е била значително под 4 кв.м. за всяко задържано лице. В помещението не е имало
санитарен възел и течаща вода. Достъпът до такива се осъществявал съгласно
Заповед №JI-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред на арестите в
ГД“ИН“. Санитарните помещения и достъпът до течаща вода в арест Хасково се
използвали от задържаните лица три пъти на ден при извеждане за получаване на
храна и личен тоалет, съгласно същата заповед, /съгласно т.4 от Справка изх. №166/30.01.2018г.
– л.16/. Ето защо за безспорно установена по основание, съдът приема
претенцията на ищеца, касаеща липсата на санитарен възел и минимално изискуема
площ за обитаване.
Съдът приема
за доказани твърденията на ищеца, че в Следствен арест гр.Хасково не бил
извеждан на баня поне дава пъти седмично, което е в нарушение на чл.151, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС.
На следващо място, съдът приема за доказани
твърденията, че провеждането на престой на открито се извършвало в затворено
помещение. От така
събраните доказателства, безспорен е факта, че полагаемата на арестантите разходка
не се провежда на открито, а в затворено помещение, като наличието на прозорци
в същото не изпълва законово установените норми за разходка „на открито“. От данните по
справката, сочещи наличието на отваряем отвор на вратата на килиите към
коридора за осигуряване на свеж въздух, съда не достигна до извода за наличието на възможност за приток на свеж
въздух, доколкото същите не представят
наличието на пряк достъп до естествено проветряване на арестантското помещение
през коридора.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема за доказани фактите досежно описаните в исковата
молба санитарно-битови условия, при които е бил поставен ищецът И.Б. при
пребиваването му в арест Хасково за периода от 26.11.2016г. до 25.07.2017г. в
частта им, касаеща липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, липсата на минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението,
липсата на възможност за естествено проветряване, неосигуряване на възможност
за баня два пъти седмично, като и непредоставяне на възможност за разходка на
открито по един час дневно.
За недоказано
съдът приема твърдението на ищеца, че
същият в отделни периоди от престоя си в килия №17 се е налагало да спи на
пода, поради липсата на достатъчно легла в килията. Твърдението за липса на
достатъчно легла се доказва по-
безспорен начин от представената от ответника Справка с изх.№321/23.02.2018г.,
видно от която килия №17 е била оборудвана с три легла, а от Справка с
изх.№166/30.01.2017г. е виден факта, че за периода от 10.02.2017г. до
04.06.2017г. Б. е съжителствал в килията с още три лица – Н. Б., М. Х. и З. Т..
Така изложеното обаче не води на безспорен извод, че именно ищеца, е бил лишен
от възможност да спи на легло в килия №17 и че същият е спал на земята в периода в който
в килията са били повече от трима души.
Като недоказани се приемат от съда твърденията
относно липсата на пряк достъп на дневна
светлина, доколкото от писмените доказателства по делото /посочената по-горе
справка/ се установява наличието на прозорец на външната стена на килиите за
осигуряване на слънчева светлина.
За недоказани
съдът приема и изложените в исковата молба твърдения, че през целия процесен
период на ищеца не се осигурявали чисти постелъчни материали, а
съществуващите такива били мръсни и миришели отвратително. Не се подкрепят и твърдения
на И.Б., че не му били предоставяни такива при престоя му в ареста, с оглед на
което, настоящият състав намира, че администрацията на затвора не е била
безусловно задължена с тяхното предоставяне за процесния период, още повече, че
видно от фактури за пране на бельо и
одеала 5688/27.06.2016г., 1/05.07.2016г., 5880/04.11.2016г.
(л.25 и 26), 6155/23.05.2017г., 6328/29.08.2017г., 4/11.10.2017г. (л27 и 28),
макар и не всички за процесния период, спалното бельо и постелъчните материали са
били изпирани периодично.
Недоказани
останаха и твърденията за нарушение на чл.151, ал.2 от ЗИНЗС, за липсата на извършвани процедури по
дезинфекция и дезинсекция на помещенията, а като резултат от това в ареста да
са се развъждали дървеници и други насекоми, които причинили на ищеца
дискомфорт, обриви и сърбежи по тялото му. Видно от изложеното в описаните
справки, поддържането на хигиената и чистотата на килиите е била задължение на
самите задържани лица. Средствата за санитарно-хигиенни нужди се осигурявали от
администрацията на службата. Освен ежедневното почистване и дезинфекциране на
килиите и общите помещения в ареста, периодично се извършвали и мероприятия по
дезинфекция и дезинсекция от оторизирани фирми. Всички помещения в ареста се хигиенизирали и
почиствали всеки ден във времето то 17.30 до 22.00 часа. Задържаните лица сами
поддържали личната си хигиена, както и хигиената и чистотата на килиите. За
целта им били осигурявани часове за почистване хигиенизиране и личен. В РС“ИН“ Хасково
хигиенните материали за процесния период били закупени от службата. Видът им се
вписвал във всяка издадена фактура. Наред с горното в периода 25.11.2016г. – 16.05.2017г.
дейности по ДДД били извършвани четири пъти – на 25.11.2016г., 09.02.2017г.,
01.03.2017г., и 16.05.2017г.
Не бяха доказани също и твърденията
навеждащи на мисълта за здравословни проблеми от физическо естество, изразяващи
се в билки в областта на гърба и кръста на Б., получени в резултат на спането на пода в килията, поради
липса на достатъчно легла в нея. Въпреки възможността да бъдат ангажирани
доказателства в тази насока, ищецът не доказа изложените в исковата молба конкретни
твърдения. Не се установи през процесния период Б. да е правил искане за
предоставяне на здравна помощ или искане за извършване на медицински преглед от
специалист – травматолог, невролог или др., както и не се представиха
медицински документи, удостоверяващи извършването на медицински прегледи на
ищеца от специалист.
Не бяха
доказани и твърденията липсата на отопление в килия №17 или недостатъчно
такова. Видно от Справка с изх.№166/30.01.2018г. килията, в която е пребивавал
ищецът през зимните месеци (килия №17) е била с централно отопление,
посредством радиатор.
На следващо
място не се доказаха и твърденията за липса на вентилация в помещенията. Отново
видно от горната справка в килиите е имало вентилационна система, осигуряваща
постоянна циркулация на въздуха.
При така установената фактическа обстановка,
въпреки последно изложеното, съдът намира, че битовите и санитарно-хигиенните
условия, при които И.Б. е бил задържан в арест Хасково, в рамките на периода на
исковата претенция 26.11.2016г. - 25.07.2017г., накърняват правата му по чл.29,
ал.1 от Конституцията на Р. България и респ. от страна на администрацията на ГД
"Изпълнение на наказанията" е допуснато нарушение на чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл.2, т.3,
чл.3 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС.
Липсата на
осигурени елементарни битови стандарти от гледна точка на минимална обитаема
площ, необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво
човешко същество; пребиваването заедно с други 2 и 3 души в помещение от 8.37
кв.м, липсата на пряк достъп до свеж въздух, липсата на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост в определени
случаи ищецът да ползва пластмасови бутилки за облекчаване на физиологичните си
нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в помещението, в
присъствието на останалите задържани лица, както и обстоятелството, че ищецът
бил извеждан на баня само по един път седмично, в нарушение на чл.151, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, неосигуряване на възможност за разходка на открито, неминуемо
водят до потискане и неблагоприятно засягане на личността. По степен и
интензитет създаденото на И.Б. неудобство е такова, което може да бъде
квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството",
доколкото минимално необходимата площ за живот и по - скоро нейната липса, а и
не само това, биха могли да рефлектират неблагоприятно върху психическото
здраве на всеки човек. Дори и обстоятелството, че ищеца е лице, задържано в
арест Хасково, което по своето естество предполага ограничаване свободното
придвижване на лицето, същото не следва да бъде поставяно в унизителни условия
за изтърпяване на съответното наказание. Така установените санитарно -
хигиенни и битови условия, при които Б.
е бил принуден да търпи наложеното му наказание, сами по себе си предполагат
настъпването на неблагоприятни последици от нематериален характер за ищеца и са
довели до необосновано нарушаване на основни субективни права на Б. и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ
/право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност
достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. С
оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за
хуманно отношение което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в
които е бил поставен Б. при престоя му в арест Хасково, предвид кумулативния им
ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни.
В контекста на
съдебната практика на ЕСПЧ следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни
негативни изживявания, квалифицирани като унизително и обидно отношение и
нечовешко третиране. Пребиваването за период около 8 месеца, заедно с още 1, 2
до 3 лица в помещения от 8.37 кв.м. и 6.90 кв.м., част от която площ е заета от
мебели и друг инвентар, не може да не доведе до неблагоприятно засягане на
личността, до накърняване на човешкото достойнство.
Още повече
предвид разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на
отговорността на държавата за вредите, причинени на задържани под стража лица
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС /вкл. и по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката "задържане под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление,
проветряване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност/, настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
При прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно
която разпоредба в случаите по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора, съдът приема, че увреждането в
степента и характера на преживените страдания от ищеца, има за последица
унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл.3
от ЗИНЗС и на чл.3 от ЕКПЧОС.
При осъществяване на правнорегламентирана дейност
длъжностните лица от администрацията на ГД "Изпълнение на
наказанията" са нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС.
Действително, по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на задържаното под стража лице и до емоционални и физически
страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи
нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ по делото И.И.
срещу България, Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото "Нешков и други
срещу България" и др. Отговорността както по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е
обективна - държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност /вкл. от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/, които вреди са последица
от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия /вкл. от нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС/, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава
този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че в
случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на И.Б.,
надвишаващи неизбежното ниво, макар и без конкретно увреждане на здравето,
доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на задържаните под стража лица и зачитане на
правата и достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ.
Кумулативно са
налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявеният
от И.Б. иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", е
доказан по основание.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, претендирано от ищеца в размер на 10 000 лв.,
следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Размера на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Нешков и други срещу България", въвеждащо като насока за
определяне размера на паричната компенсация като форма на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност; периода
на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия,
унижаващи човешкото достойнство/; предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето
/физическо или психическо/, при съобразяване на пилотното Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България" и при прилагането
на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът приема,
че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 700 лв.
В останалата си част до размера на претендираното
от ищеца обезщетение от 10 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
На ответника
се дължат разноски в производството единствено при пълно отхвърляне на иска или
при оттегляне, съобразно разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС. Доколкото в
конкретния случай липсват горепосочените предпоставки, неоснователна се явява
претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски.
С оглед изхода
на делото и предвид разпоредбата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски, представляващи внесена държавна
такса – 10 лева и адвокатски хонорар съразмерно уважената част на иска. От
данните по делото е видно, че предявеният иск е за 10 000 лева, като
претенцията е уважена до размера на 700.00 лева, респективно отхвърлената част
от иска е 9 300.00 лева. Ищецът претендира присъждане на разноски в размер
на 850.00 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, съобразно приложения
по делото договор за правна защита и съдействие. При тези данни на ищеца,
съразмерно с уважената част от иска му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 59.50 лева /(850
х 700): 10 000.00 = 59.50 лева /. Или общо дължимите на ищеца разноски следва
да са в размер на 69.50 лева.
Водим от горните мотиви Административен съд Хасково
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията" - гр.С., бул."Г.. Н. С." № ***, на основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС да заплати на И.Б., ЛНЧ **********, гражданин на
Република Афганистан, сумата от 700.00 /седемстотин/ лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от И.Б.
неимуществени вреди от нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
И.Б., с ЛНЧ **********, гражданин на Република Афганистан, срещу Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр.С. иск, в останалата му
част и до размера на претендираното обезщетение от 10 000 лв., като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията" - гр.С., бул."Г.. Н. С." № ***, на осн. чл. 286,
ал.3 от ЗИНЗС да заплати на И.Б., с ЛНЧ **********, гражданин на Република
Афганистан, разноски по делото в размер на 69.50 лева(шестдесет и девет лева и
петдесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: