М
О Т И
В И
Обвинението срещу подс.
Д.К. е по чл. 343 Б ал. І от НК за това, че на 24.04.2016г в гр.
Стара Загора, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд Фиеста”, с рег. № Х ***АН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,26 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №
241 от
25.04.2016г на сектор БНТЛ при ОД на МВР- Стара Загора.
Подсъдимият в с.з. отказва да дава
обяснения и не се признава за виновен. Защитникът му – адвокат П. - пледира за постановяване
на оправдателна присъда.
Представителят на районна прокуратура
град Стара Загора в с.з. поддържа обвинението.
От събраните по делото доказателства установени
с доказателствени средства – показанията на свидетелите , писмени – преценени
по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подс. Д. И. К. бил неправоспособен водач на МПС. Въпреки това след обяд на 24.04.2016г след като консумирал алкохол се качил в лек автомобил м. „Форд Фиеста“ с рег. Х ***АН и привел същия в движение. Около 16.00 часа подс. К. се движел по ул. „Иван ХаджиХ.в“ в кв. Кольо Ганчев“ в гр. Стара Загора в посока запад. Заедно с него в автомобила пътували жена и 4 деца. Близо до адрес №
7 на посочената улица навлязъл в лентата за насрещно движещи се превозни средства, в която в този момент в противоположна на него посока се движел л.а. „Пежо 307“ управляван от св. Е. Й.. Навлизайки в лентата за насрещно
движение, управлявания от подсъдимия автомобил ударил в областта на страничната лява врата и калник автомобила на св. Й., като го закачил първо с лявото странично огледало и после и със задната лява част на управлявания от него л.а. „Форд Фиеста“. Подс. К. не спрял , а продължил да се движи в същата посока. Виждайки това, св. Е. Й. обърнал и продължил с автомобила си след подсъдимия. След около 300 метра подс. К. спрял до хранителен магазин, до него спрял и св. Й.. Подсъдимият излязъл от автомобила, като изглеждал видимо в нетрезво състояние, и предложил на свидетеля да му даде личната карта на съпругата си и сумата от 10 лева. Св. Й. отказал , позвънил на тел. 112 и сигнализирал за инцидента. На място били изпратени служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Стара Загора-св. Христо Х. и св. Т. Т.. Полицейските служители тествали подсъдимия с техническо средство- „Алкотест Дрегер 7510“ с
№ 0063, което отчело 1,32
%0 (промила) концентрация на алкохол. Те съставили АУАН бланков №
180581, серия Г , в който били отразени както управлението на МПС след употреба на алкохол, така
и другите допуснати нарушения.
На подс. К. бил издаден и талон за медицинско изследване и бил съпроводен до ЦСМП-Стара Загора , като в указания срок дал доброволно кръвна проба за медицинско изследване.
Описаната фактическа обстановка се установява
от показанията на свидетелите Й., Т., Х.,талон за медицинско изследване,
протокол за медицинско изследване, протокол за химическа експертиза, АУАН.
Подсъдимият в с.з. отказва да дава
обяснения, което е и негово законно право.
От протокола за химическа експертиза на БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието била 1,26
промили на хиляда.
Видно
от справка с дата 04.02.2016 година техническото средство “Дрегер
Алкотест 7510“ № 0063 с, което е установена
концентрацията на алкохол в кръвта е
преминало успешно технически преглед и същото е годно.
Следователно цитираните до тук доказателствени средства дават основание
на съда да направи единствено възможният извод относно главният факт в процеса
– има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подс.
К. е автор на процесното деяние, което мотивира съда
да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Възраженията на защитата, че обвинението е недоказано са из цяло
неоснователни.
От показанията на св. Й. / преки
доказателствени средства / се
установяват преки доказателства – подс. К. е
управлявал МПС и е причинил ПТП с незначителни
материални щети.
Тези преки
доказателствени средства се подкрепят и от косвените / показанията на
свидетелите Т. и Х. / . Те установяват, че са пристигнали на място
непосредствено след произшествието и са установили самоличността на водача.
Следователно преките и косвените доказателствени средства са в пълно съответствие
по между си, взаимно се допълват и установяват по несъмнен и безспорен начин,
че подс. К. е управлявал МПС.
От
показанията на свидетелите Х. и Т., които кореспондират с писмените
доказателства / талон за медицинско изследване, протокол за медицинско
изследване, протокол за химическа експертиза, АУАН/
се установява, че подс. К. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта 1,26 промила.
Анализът на доказателствения материал дава
основание на съда да приеме, че приетата от съда фактическа обстановка, която
съответства на предложената в обстоятелствената част на обвинителния акт е
установена и доказана по несъмнен начин в хода на съдебното следствие.
Направените обструкции, че протокола за химическа експертиза няма
качество на писмено доказателство и следва да се игнорира от доказателствения материал са също неоснователни.
Макар и посочено в заглавието на протокола за химическа експертиза №
241/25.04.2016 година , че ее касае за „ експертиза”
както бе посочено в мотивите на протоколното определение не е изготвена
експертиза по смисъла на чл. 144 НПК и същият няма качеството на експертно
заключение. Има качество обаче на писмено доказателствено
средство по смисъла на чл. 127 НПК – „ други документи”.
Протоколът за химическа експертиза по същество представлява документ /
материален носител върху който е материализирано изявление / и има качеството
на писмено доказателствено средство по смисъла на чл.
127 НПК. Този протокол обаче не касае описване и документиране на процесуално
следствени действия като например обиск, претърсване, изземване, привличане на
обвиняем и т.н., поради което и не могат да се поставят изисквания за
съответствие с чл. 129 НПК.
По изложените съображения съдът не игнорира протокола за химическа
експертиза от доказателствения материал, а го цени
наред с всички останали доказателствени средства.
Имайки предвид установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.343 Б ал. 1 НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Подсъдимият е
осъществил изпълнителните деяние управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 промила /1,26 промила /.
Концентрацията на алкохол в кръвта е установена първоначално с
техническо средство „ Дрегер „ , което е било
технически изправно и годно / Списък на преминалите успешно технически тест
измервателни устройства / и с кръвна проба / протокол за химическа експертиза
/, поради което съдът приема, че
концентрацията на алкохол в кръвта е установена по надлежния ред предвиден в
Наредба № 30 / 2001 година .
От
установената в с.з. фактическа обстановка и от обективираните
действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с
пряк умисъл.
Подс. К. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването
им.Знаел е, че е употребил алкохол, но въпреки това е управлявал МПС.
Следователно
обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин и на основание чл. 343 б
ал. 1 НК подсъдимият следва да бъде
признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – семейното положение, сравнително добрите
характеристични данни / липсват негативни данни за личността/, , а като
отегчаващи – обстоятелството че е осъждан за престъпления от общ характер,
обстоятелството че е неправоспособен водач, изключително високата степен на
обществена опасност на деянието – престъпления от този вид са широко
разпространени в страната и съдебния район и са ежедневие, подсъдимият е
неправоспособен водач, настъпило е ПТП.
.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съответно на извършеното престъпление, около
средния размер и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода при първоначален строг режим / чл. 57, ал. 1 т. 2 б. „ В „ ЗИНЗС / и ГЛОБА в размер на 600 лева.
Предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво
основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Престъплението предмет на делото е извършено на 24.04.2016 година и попада
в определения от съда изпитателен срок по НОХД
2741/12 година по описа на РС град Стара Загора и с оглед чл. 68, ал. 1 НК
съдът няма алтернатива и следва да постанови отложеното наказание в размер на
пет месеца лишаване от свобода да се изтърпи отделно при първоначален строг
режим/ чл. 57, ал. 1 т. 2 б. „ В „ ЗИНЗС / .
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 35,78 лева следва
да се заплатят на ОД на МВР– Ст. Загора от подс. К..
Причини – Незачитане
на правилата за безопасност на движение.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ