№ 152
гр. П., 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20203130200415 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № РСХ-09 от 23.09.2020 г.
на Мирослав Петков Йотов – Главен директор на Главна дирекция "Надзор на
пазара" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което
на "СОФИФАРМА" ООД, ЕИК *********, представлявано от В.М., на
основание чл. 52г от Закона за техническите изисквания към продуктите
/ЗТИП/ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 500 лв. /петстотин лева/ за извършено административно нарушение
по чл. 4б, т.1 от ЗТИП и на основание чл. 52в от ЗТИП е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
/петстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл. 4б, т. 3 от
ЗТИП.
Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно
постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния
закон, като се сочи, че е ограничено правото на защита на дружеството с
оглед липсата на представител при съставянето на АУАН, излагат се
аргументи за това, че предлаганата стока не попада в приложното поле на
Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на
1
личните предпазни средства, сочи се че не е дадено подробно описание на
нарушенията, алтернативно се излагат аргументи и за наличие на маловажен
случай. В получено преди датата на съдебното заседание становище по
същество от процесуалния представител на дружеството жалбоподател се
излагат аргументи за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и на чл. 42, т. 4
от ЗАНН с оглед на липса на данни за дата и място на извършване на
нарушението, както и за процесуални нарушения при връчването на АУАН,
които са ограничили правото на защита. В съдебно заседание дружеството
жалбоподател не се представлява.
Въззиваемата страна – Главна дирекция "Надзор на пазара" към
ДАМТН, редовно призована не се представлява.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
На 25.06.2020 г. при извършена проверка на тема "Полумаски с
обявен клас на защита KN95 и KNI00 и/или FFP от инспектори от Главна
дирекция „Надзор на пазара" (ГДНП), Регионален отдел "Надзор на пазара"
Североизточна България (РОНП СИБ), месторабота гр. Варна, съгласно
Наредбата за условията и реда за извършване на надзор на пазара в търговски
обект- Аптека, в гр.П., ул.“***, стопанисван от "СОФИФАРМА" ООД, ЕИК
*********, представлявано от В.М., със седалище и адрес на управление
обл.Варна, общ.Варна, гр.Варна, п.к.9020, бул.“Република“ №15, МЦ
„Младост“, в присъствието на Д.В.-фармацефт, актосъставителят е установил,
че се предлага за продажба следния продукт:
Маска с филтър KN 95 - „Маска с филтър срещу замърсяване на въздуха
от прахови частици, полени, смог, бактерии, вируси и др. с метална пластина
за плътно прилягат“. Марка KN 95, артикулен номер на търговеца: 1036849,
произход Китай; цена 5,48 лв.; налични продукти в търговският обект - 8 бр.;
с трайно нанесено върху продукта: „KN 95“; опакована по 1 бр. в непрозрачен
плик. Със следните данни нанесени на опаковката: „KN 95 Stereo Protective
Mask; Daily protective mask; Executive standart GB 2626-2006; CE; Anti droplet;
Fogprevention and haze; Anti bacterial virus; Маска c филтър КН-95-ФФП2;
Произведена в Китай за Ситифарм БГЕООД, тел. **********“.
Актосъставителя при проверката е констатирано, че са налични:
Инструкция за употреба на български; СЕ маркировка без изискващия се
номер на нотифициран орган до същата.
2
Провереният продукт, маска с ниво на защита KN 95, е лично предпазно
средство за защита на дихателните органи и попадат в обхвата на Наредба за
съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни
средства (НСИОСЛПС, обн. ДВ. бр. 6/2018 г., в сила от 21.04.2018 г.), приета
на основание чл. 7, ал. 1 от Закон за техническите изисквания към продуктите
и осигуряваща прилагането на Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския
парламент и на Съвета.
При проверката е установено, че описаният по-горе продукт се предлага
за продажба:
без обозначено наименование и адрес на управление на производител и
вносител върху ЛПС или когато това не е възможно, върху неговата
опаковка, или в документ, който придружава ЛПС, с което не е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 2 от НСИОСЛПС и чл. 12, ал. 1 от
същата наредба, във връзка с чл. 11, параграф 2 от Регламент (ЕС)
2016/425;
без ЕС Декларация за съответствие, или обявен интернет адреса, където
същата може да бъде намерена, с което не е изпълнено изискването на
чл. 7, ал. 1 и ал. 2, и чл. 12, ал. 2 от НСИОСЛПС, във връзка с чл. 11,
параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/425 съгласно изискванията на чл. 15
от Регламент (ЕС) 2016/425.
Констатациите от проверката са отразени във формуляр „Данни за
проверен продукт“ с номер 010555 и Констативен протокол за извършена
проверка № 05889 от 25.06.2020 г, съставени при проверката в търговския
обект, в два еднообразни екземпляра, вторият от които е връчен на г-жа Д.В. -
фармацевт присъствал при проверката.На 25.06.2020 г. в търговски обект -
Аптека, в гр. П., ул. ***, които са датата и мястото на извършване на
нарушенията, актосъставителят е установил, че „СОФИФАРМА“ ООД, ЕИК
*********, в качеството си на търговец по смисъла на §1, ал. 1, т. 10 от
Допълнителните разпоредби на ЗТИП, като предлага проверения и описания
по-горе продукт:
1. без наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а, ал.1 от
ЗТИП (производител и вносител) е извършил нарушение на чл. 46, т. 1 от
ЗТИП, във връзка чл. 11, ал. 2 от НСИОСЛПС и чл. 12, ал. 1 от същата
наредба и чл. 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/425;
2. без ЕС Декларация за съответствие, е извършил нарушение на чл.4б, т. 3
от ЗТИП, във връзка с чл. 7, ал. 1 и ал. 2, и чл. 12, ал. 2 от НСИОСЛПС,
във връзка с чл. 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/425 съгласно
изискванията на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/425.
Във връзка с констатираните нарушения, с писмо изх. №81-02-297 от
07.07.2020 г. на ДАМТН (получено на 14.07.2020 г. видно от известие за
доставяне № 9100016993267 „М и БМ Експрес“ ООД), до търговеца
„СОФИФАРМА“ ООД е изпратена покана за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
3
АУАН №РСХ-09 от 27.07.2020 г. е съставен в присъствието на С.И.,
упълномощена от В.М., управител на „СОФИФАРМА“ ООД с пълномощно с
peг. №950 от 05.05.2020 г. на Я.Н., нотариус в район PC Варна, с
регистрационен номер 011 на Нотариалната камара.
АУАН №РСХ-09 от 27.07.2020 г. е предявен на пълномощника С.И.,
подписан е без възражения и екземпляр от акта е връчен на нарушителя
срещу разписка от 31.07.2020 г.
Нарушителят е упражнил правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и е
направил писмени възражения по АУАН, заведени с вх. №81-02-297-
(1)/30.07.2020 г. на ДАМТН.
По същество, направените възражения оспорват констатациите от
проверката и установените нарушения - липса на наименование и адрес за
връзка с производител и вносител, и липса на ЕС Декларация за съответствие.
Извежда се твърдение за липса на дата на извършване на нарушението, т.е.
допуснато нарушение на чл. 42, т. 2 от ЗАНН и порок в образуваното АНП.
Предоставят се документи на английски и в превод на български език, за
които се твърди, че са ЕС декларация за съответствие, доказваща оцененото и
удостоверено съответствие на проверения продукт, както и основание за
маловажност на извършените нарушения и прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващия орган, след като проверил акта и
събраните доказателства с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост, включително формуляри и снимки от проверка, изразеното
писмено становище от актосъставителя от дата 31.07.2020 г., установил, че
предоставените документи са неотносими към проверения продукт и
преценил, че възраженията са неоснователни и не следва да се приемат.
В последствие на 23.09.2020 г. било издадено процесното НП, което
било връчено на 31.09.2020 г. /видно от обратна разписка приложена по
административната преписка/.
Описаната фактическа обстановка съдът прие въз основа на
писмените доказателства по делото – НП, АУАН, констативен протокол за
извършена проверка № 005889, оправомощителни заповеди, показанията на
разпитаните като свидетели, свидетели на съставения акт Р. Евг. Т. и Ил. Г. Г.,
които съдът кредитира с доверие като логични, непротиворечиви и
последователни.
Що се касае до приложения сертификат, то същият е съотносим към
предмета на делото, като в последствие ще бъде посочено дали той
опровергава според съда констатациите на наказващия орган и
актосъставителя или не.
С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по
4
същество и задължението на съда е служебно да следи както за материалната,
така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, настоящият съд намира, че при издаването на Наказателното
постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН,
съдържа изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити. От доказателствата по
делото не може да се приеме, че е ограничено правото на защита на
санкционираното дружество, тъй като същото е било надлежно поканено за
съставяне на АУАН и същият е бил връчен на надлежно упълномощено лице.
Респективно – издаденото въз основа на него наказателно постановление
също не страда от порок, който да опорочи изразената в него диспозитивна
воля на административно-наказващия орган.
Следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав няма
разминаване между описанието на нарушението в АУАН и НП, поради което
и няма как да е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
На базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно са квалифицирани установените факти
като нарушения на чл. 4б, т. 1 вр. чл. 4а, ал. 1 от ЗТИП. Действително от
доказателствата по делото може да се направи извод, че дружеството
"СОФИФАРМА" ООД в качеството си на търговец по смисъла на § 1, ал. 1, т.
10 от Допълнителните разпоредби на ЗТИП и дистрибутор по смисъла на § 1
от допълнителните разпоредби на НСИОСЛПС попада в приложното поле на
чл. 4а, т. 1 от ЗТИП и се явява задължено лице, което следва да обозначи на
продукта или на опаковката наименование и адрес на управление и да
предлага единствено такива стоки. В конкретния случай при проверката в
търговски обект-Аптека не е установено изпълнение на тези изисквания, като
се констатира че не е налична и снимка на опаковката на продукта. От
доказателствата по делото не се оборва приетата констатация от
актосъставителя и наказващия орган, поради което и съдът приема, че е
доказано осъществяване на соченото нарушение по чл. 4б, т. 1 от ЗТИП от
дружеството жалбоподател.
Що се касае до другото нарушение – това по чл. 4б, т. 3 от ЗТИП,
5
съдът счита че и то е осъществено от дружеството жалбоподател. От
доказателствата по делото се установява, че при предлагането на продукта не
е била налична декларация за съответствие на продукта. Такава е било
необходимо да е налична с оглед изискванията на чл. 11, ал. 2 от
НСИОСЛПС, според която разпоредба в съответствие с изискванията на чл.
11, параграф 2, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/425 дистрибуторът проверява
дали личното предпазно средство се придружава от инструкциите и
информацията, посочени в т. 1. 4 от приложение II на Регламент (ЕС)
2016/425, на български език. Очевидно е, че при предлагането на този
продукт е липсвала въобще приложена декларация за съответствие е онлайн
магазина, поради което и няма как да се приеме, че е била представена такава
на български език. Такава не е представена и в хода на съдебното
производство, като се представя сертификат за проверка на английски език,
което според съда не изпълнява сочените изисквания на Наредбата. От друга
страна неоснователни са възраженията, че предлаганата маска от дружеството
не попада в приложното поле на Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на личните предпазни средства. Това е така, тъй
като в случая приложим е Регламент (ЕС) 2016/425, който има пряко
приложение. В този регламент в чл. 3, т. 1 е дадено следното определение за
лично предпазно средство: а) оборудване проектирано и произведено за
носене или използване от едно лице за защита срещу един или повече рискове
за здравето или безопасността на това лице; б) взаимозаменяеми компоненти
за оборудването по б. "а", които са съществени за неговата защитна функция;
в) свързващи системи за оборудването по б. "а", които не се носят или
използват от едно лице, които са проектирани да свързват това оборудване с
външно устройство или надеждна точка за закрепване, които не са
проектирани да бъдат постоянно закрепени и не налагат дейности по
закрепване преди употреба. Доколкото по делото са налични доказателства,
че предлаганата маска е тип КN 95, съдът счита че тя попада в приложното
поле на дефиницията на чл. 3, б. "а" от сочения регламент, тъй като защитава
от рискове за здравето на носещия я, макар да не е медицинско изделие. С
оглед на това и същата попада в приложното поле на Наредбата за
съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни
средства, чиито изисквания на чл. 11, ал. 2 не са спазени, а това от своя страна
означава, че е доказано осъществяването на нарушение по чл. 4б, т. 3 от
6
ЗТИП.
Според съдебния състав не може да се счита случаят за маловажен с
оглед обстоятелството, че обществена опасност на конкретните нарушения не
са по-ниска в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид. От
друга страна нарушенията са осъществени в условията на повишено търсене
на именно такива лични средства за защита, с оглед на съществуващата
пандемична обстановка и малко време след отмяната на извънредното
положение в Република България, което от своя страна дори е аргумент, че в
конкретния случай обществената опасност е била завишена. Аргумент за
завишена обществена опасност е и осъществяването на няколко отделни
състава на административни нарушения касаещи такъв продукт. Ето защо
изложените аргументи за маловажност на случая се приемат за неоснователни
от съдебния състав.
Що се отнася до наложените санкции съдът счита същите за
законосъобразни, доколкото и за двете нарушения е наложена определената в
закона средна по размер санкция, която се приема за съответна на тежестта на
осъществените нарушения. От друга страна се констатира че са приложени
съотносимите към установените факти санкционни норми, поради което и
няма основание да се приеме, че наложените имуществени санкции са
незаконосъобразни.
Предвид направеното искане /в писмено становище по същество преди
последното съдебно заседание/ за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г. /, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези
разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както
е в случая за Главна дирекция „Надзор на пазара" (ГДНП), Регионален отдел
"Надзор на пазара" Североизточна България (РОНП СИБ)/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то
съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение в минималния
7
законов размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която сума следва да се присъди в
тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на Главна
дирекция „Надзор на пазара" (ГДНП), Регионален отдел "Надзор на пазара"
Североизточна България (РОНП СИБ).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РСХ-09 от 23.09.2020 г. на Мирослав
Петков Йотов – Главен директор на Главна дирекция "Надзор на пазара" към Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на "СОФИФАРМА" ООД, ЕИК
*********, представлявано от В.М., на основание чл. 52г от Закона за техническите
изисквания към продуктите /ЗТИП/ е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за извършено административно нарушение
по чл. 4б, т.1 от ЗТИП и на основание чл. 52в от ЗТИП е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за извършено
административно нарушение по чл. 4б, т. 3 от ЗТИП.
ОСЪЖДА "СОФИФАРМА" ООД, ЕИК *********, представлявано от В.М., със седалище и
адрес на управление обл.Варна, общ.Варна, гр.Варна, п.к.9020, бул.“Република“ №15, МЦ
„Младост“ да заплати по сметка на Главна дирекция „Надзор на пазара" (ГДНП),
Регионален отдел "Надзор на пазара" Североизточна България (РОНП СИБ), сумата в
размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Варна по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8