№ 33
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503910 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 474/19 г. по описа на СОС. С
решение по делото № 260 018/04.09.20 г. съдът, като е установил, че не са доказани
вземанията на И. С. С. в качеството му на Председател на управителния съвет на
ответната Производителна кооперация „Напред“, е отхвърлил исковете за присъждане
на възнаграждение, дължимо според Устава на кооперацията и последващи трудови
договори, за присъждане на обезщетение за неизползван годишен отпуск и
припадащите се лихви върху главничните вземания. Съдът е приел, че исковете са
погасени по давност, но не е извел това възражение като решаващ мотив за отхвърляне
на исковете.
С въззивната жалба ищецът оспорва правилността на решението, като с
твърдението за неправилност на изводите на СГС възпроизвежда свои доводи,
направени с исковата молба, уточнението на същата и писмени становища, прилагани в
хода на процеса. Иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
исковете по начина, по който са заявени.
В производството пред САС не са поддържани направените с въззивната жалба
доказателствени искания.
Въззиваемата кооперация оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
При служебна проверка въззивният състав установи, че е сезиран с допустима
жалба, насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне с оглед твърденията за неправилност, съдържащи се във
въззивната жалба, и на база доказателствата, събрани в първоинстанционното
производство.
1
Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени към
първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка,
настоящият състав прави следните изводи:
Не се спори, че през исковия период ищецът бил член кооператор в ответната
кооперация.
С решение от 10.07.95 г. по ф.д. 3447/91 г. (с неномерирани страници, червен
класьор) като Председател на Управителния съвет, с представителни спрямо
кооперацията права е вписан ищецът И.С.. С Решениеот 28.07.00 г. по фирменото дело
отново като Председател на УС с представителни власт спрямо ПК „Напред“ е вписан
ищецът.
Същият е предявил пред РС Пирдоп обективно съединени искове за
реализиране на права, следващи от трудово правоотношение – за заплащане на
неплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Производството по образуваното
гр.д. 5212/16 г. по описа на РС Пирдоп е приключило с отхвърлителни диспозитиви
поради констатацията на съда, че страните (идентични с тези в настоящото
производство) не са били в трудово правоотношение. Решението е проверено в
рамките на триинстанционния съдебен контрол и на 20.07.07 г. е влязло в сила.
Пред ОС София са предявени същите претенции, но по искове за имуществени
права, основани на разпоредбата на чл. 60 ЗК.
Правата си ищецът извежда от представени като доказателства договори,
именувани „трудови“, сключени от него като представляващ ПК „Напред“ и като
физическо лице, изпълняващо функциите на Председател на УС на кооперацията,
анекси и споразумение, признаващо задълженията на ответника към длъжника и
определящо срокове за изпълнението на вземанията.
При отчитане разпоредбата на §2 от ДР на КТ, Тълкувателно решение №
4/2005 от 05.04.2006 г. на ВКС, постановено по т.д. № 4/2005 г.на ОСГТК (с което се
приема, че трудово правоотношение се създава с членовете-кооператори, които
работят в кооперация по трудов договор, но не и за председателя на кооперацията,
чието правоотношение не е трудово), решение № 705 от 08.06.2006 г., постановено по
гр.д. № 2518/2003 г. на ІІІ ГО ВКС, определение № 715/13.03.2004 г., постановено по
гр.д. №1677/2002 г. на ІІІ ГО ВКС, при съобразяването с обстоятелството, че
Председателят на УС на кооперация е неин орган, представлява я, организира
изпълнението на решенията на Общото събрание и на Управителния съвет и ръководи
текущата й дейност (съобразно чл. 26, ал. 2 ЗК), като решенията за избор и
освобождаване на Председателя на кооперацията и за определяне на възнаграждението
му подлежат на обжалване по реда на чл. 58 - 61 ЗК и длъжността на ищеца не е сред
визираните от първите две хипотези от разпоредбата на чл. 83 КТ, САС достига до
идентичния с направения от първостепенния съд извод, че претенциите на ищеца не
произтичат от трудово правоотношение.
Защитата следва да се осъществи по реда на специалния ЗК с иск по чл.60 ЗК.
На това основание в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието
на имуществени права (вземания) спрямо ответника, произтичащи от уставно
нормиране на отношенията.
Като доказателства по делото са представени два Устава на КП Напред от
23.04.08 г. (с. 43) и Устав от 19.08.10 г. (с. 38). В тях се съдържа идентичен текст,
формулиран като чл. 21, ал. 4, който регламентира, че Председателят на УС може да
изпълнява задълженията си на обществени начала или по трудов договор. Когато е
2
сключен трудов договор, възнаграждението на Председателя възлиза на пет
минимални заплати за страната, а ако размерът му е по-висок, решение за това се взема
от УС на кооперацията.
Доколкото Уставът създава вариантност в статута на Председателя на УС
относно задължението за възмездяване на дейността му, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи в коя от двете възможни хипотези е изпълнявал действията,
произтичащи от избора му.
Представените трудови договори, анекси и споразумение могат да удостоверят
правопораждащото действие на надлежно взето решение, но не могат да го подменят,
доколкото Председателят на УС няма собствени правомощия да формира и изявява
воля, обвързваща кооперацията, а правата му са да я представлява.
В Уставите няма ясна регламентация за това кой е органът, който следва да
вземе решение за възмездността на дейността на Председателя на УС, но следвайки
логиката на ал. 4 от чл. 21 за това, че завишеният спрямо фиксирания в Устава размер
възнаграждение на Председателя се взема от УС, следва да се приеме, че
Управителният съвет е органът, който с надлежно взето решение следва да определи
дали на избрания и вписан в ТР Председател на УС се дължи възнаграждение за
дейността.
По делото няма представени протоколи от заседания на УС, удостоверяващи
взето решение за възмездяване работата на Председателя на УС. Поради това, без да са
в нарушение на разпоредбата на чл. 38 ЗЗД (както твърди ответникът) с оглед
органното представителство, нямащо обхвата на представителната власт на
пълномощника по смисъла на ЗЗД (ТР 3/13 г. ОСГТК ВКС), представените договори,
наречени „трудови“, анексите към тях и споразумението за дължимост на вземанията
на ищеца не могат да обосноват надлежно възникнали имуществени права за ищеца и
исковете, основани на разпоредбата на чл. 60 ЗК, за присъждане на вземания на
ищеца с възнаградително естество заради изпълняваните от него функции на
Председател на УС на ответната кооперация са недоказани.
Уставът не визира право на Председателя на УС, аналогично на произтичащото
от трудово правоотношение право на законен отпуск. Тъй като неговите функции са
изпълнителни (спрямо решенията на ОС и УС) и представителни спрямо трети за
кооперацията лица, следва да се приеме, че тези правомощия се изпълняват във всеки
момент. Това от своя страна изключва платения отпуск. Последното обосновава извод
за недължимост на обезщетение за неизползван платен отпуск.
Липсата на регламентирано право на платен отпуск за Председателя на УС води
до извода, че ответника не му дължи обезщетение за неизползван отпуск и искът,
основан на разпоредбата на чл. 60 ЗК, за заплащане на обезщетение за неползван
платен отпуск е неоснователен.
Неоснователността и недоказаността на главните искове обосновава
неоснователност на акцесорните такива – за присъждане на обезщетения за забавени
парични плащания.
Тъй като, макар на различни основания, настоящият състав прави идентични
изводи с направените от първоинстанционния съд, постановеното решение в
отхвърлителната му част, следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски по делото – платен адвокатски хонорар (л. 71, 72) в размер на
2150 лв.
3
Водим от разгърнатите съображения, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 018/04.09.20 г., постановено по гр.д. 474/19
г. по описа на СОС.
ОСЪЖДА И. С. С. да заплати на ПК „Напред“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски по делото в размер на 2150 (две хиляди, сто и петдесет) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4