№ 144
гр. Варна , 25.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20203100503704 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:19 часа се явиха:
Въззивникът М. К. А. е редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат М.М., редовно упълномощен от първа инстанция
и приет от съда от днес.
Въззиваемият „ДЕЛТА КРЕДИТ АДСИЦ“ е редовно призовани чрез
уведомяване по телефон, не изпращат представител.
По хода на делото СЪДЪТ докладва молба вх. № 209 от 07.01.2021г., в
която е изразено становище да бъде даден ход на делото в отсъствие на
въззиваемия. Поддържа се депозирания писмен отговор на въззивната жалба,
не се сочат нови доказателства. Изложено е становище по съществото на
спора, релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззивника. Отправено е
искане за присъждане на разноски за две инстанции.
СЪДЪТ връчва препис от становището на адвокат М..
АДВ. М.: Доколкото и двете страни са призовани и е депозирана молба
от въззиваемия, няма пречки, и моля да бъде даден ход на делото.
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 4270 от 30.12.2020 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 271103/07.10.2020 г. на М. К. А., гр. Варна, чрез
пълномощника адв. К.Т., против Решение № 260416/28.09.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1036/2020 г. по описа на Варненски районен съд,
ХХХI - ви състав. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно
поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят
счита, че съдът неправилно е приел исковата претенция за доказана, тъй като
по делото не е установено страните да са обвързани с Договор за издаване и
използване на кредитна карта "EUROLINE" от 23.06.2003 г., който, въпреки
оспорването, не е представен по делото от ищеца. На следващо място счита,
че съдът неправилно е установил, че погасителната давност е прекъсната,
както и че новият срок на прекъснатата погасителна давност е започнал да
тече от дата 3.11.2014г. Поддържа, че със споразумението от 8.10.2014 г.
ответникът не е признал задължението и в тази връзка не е правен отказ от
погасителна давност. Сочи, че признание на задължение не може да доведе до
прекъсване на давност, която е изтекла. Заявява, че не се е споразумявал
изрично за отказ от давност. Отделно от това поддържа, че давностният срок
е започнал да тече от момента на сключване на споразумението от 8.10.2014
г. и към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда е
изтекъл. Поддържа, че с представените писмени доказателства не се доказва
2
ответникът да е имал задължение към „Юробанк и ЕФ Джи България" АД,
респ., че не съществува вземане към М. К. А. описано в процесния договор за
цесия (т.е. договорът е нищожен поради липса на предмет). Сочи, че
ответникът не е уведомен надлежно за извършената цесия. Отправя до съда
искане за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е подала отговор, с който
оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа, че
правопораждащият факт, от който произтича претенцията на ищцовото
дружество, е сключеното с ответника споразумение от 08.10.2014 г., имащо
характер на договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, въз основа на
който страните са преуредили отношенията си, произтичащи от Договора за
издаване на кредитна карта от 23.06.2003 г. Отправя до съда искане за
потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
АДВ. М.: Поддържам изцяло въззивната жалба. Оспорвам подадения
отговор на въззивната жалба. Запознат съм с проекта за доклад. Нямам
възражения и моля да бъде приет за окончателен. Няма да представям и соча
нови доказателства.
Правя възражение по исканото, юрисконсултско възнаграждение да
бъде присъдено в размер на 300 лв., доколкото това отговаря на адвокатско
възнаграждение. Считам, че наредбата за правната помощ, която е приложима
в случая, предвижда по-ниско възнаграждение, и моля, в случай че
евентуално се отхвърли нашата въззивна жалба, да бъде присъдено служебно
от съда възнаграждение.
Представям от своя страна списък с разноски и доказателства за
извършването им.
3
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете спора за изяснен от фактическа страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите въззивната жалба.
Подробни съображения съм изложил в нея. Искам само накратко да спомена
няколко момента.
В отговора на въззивната жалба се поддържа твърдението, че
заявлението, което е приложено като доказателство по делото с код на
източника ********** има характера на договор. В отношенията между
потребител на финансови услуги и небанкова организация, това заявление
има предварителен характер относно сключването на договора. То е една
форма, в която се задават параметри от кредитополучателя. Ние не
оспорваме, че тази сума първоначално е била получена. Но оспорваме, че има
сключен писмен договор, което е задължително изискване на Закона за
потребителския кредит, който е бил приложим към 2004г. Отсъства такъв
договор. Въззиваемият не представи в първоинстанционното дело такъв
договор. Освен това искам да спомена, че самото споразумение, което е било
сключено впоследствие, е сключено 11 години по-късно. Не може да се
предоговарят давностни срокове. Самото по характер няма смисъл на ново
споразумение по чл.345, както твърди въззиваемия или някаква обективна
новация. Просто се урежда начина на плащане. Начинът на плащане е
акцесорно задължение по договора. То урежда на какви части да бъде
изпълнявано задължението. То не поражда задължения от своя страна, поради
което считам, че давностния срок е изтекъл на първо място - към момента на
сключване на това споразумение, и на второ място – считано от датата на
неговото сключване до момента на депозиране на заявлението по чл. 410.
Изтекли са 5 години.
Това са двата основни момента, на които искам да обърнете внимание
4
при постановяване на решението си, като моля да бъдат обсъдени всички
наши направени възражения, защото първоинстанционният съд
изключително лаконично се е произнесъл и не е обсъдил в цялост всички
направени възражения в отговора на исковата молба.
В случай, че уважите нашата въззивна жалба, моля да ни присъдите и
разноските така, както са направени за две инстанции.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за изяснено и от правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Разглежданото дело приключи в 14,26 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5